Ейдриън Басо
Интимно предателство (24)

Глава 24

Алиса седеше пред камината, загърната в топло одеяло. Разсеяно отпиваше от виното, което Мейвис й бе донесла, и се чудеше дали някога ще се почувства стоплена отново. В далечината се чуха ударите на стенния часовник и тя си помисли, че ако Морган не се появеше до няколко минути, сама щеше да го завлече в спалнята му.

Вратата се отвори и младата жена се усмихна щастливо, но после видя, че това бе само Дикинсън.

— Не са ли приключили още? — нетърпеливо попита тя.

— Продължават да заседават. Дойдоха и няколко представители на правителството. Що се отнася до бала, той е в разгара си. Гостите като че ли нямат намерение да си тръгват.

— Предполагам, че не бях много любезна домакиня, нали, Дикинсън? — засмя се Алиса.

— Така е, Ваша светлост — съгласи се верният слуга. — Но гостите едва ли са забелязали.

Разговорът им бе прекъснат от влизането на Морган.

— Най-после — възкликна тя и тръгна към него.

— Бренди, Дикинсън — нареди Морган и я прегърна. — Изтощен съм!

— Как е рамото ти? — загрижено попита Алиса. — Обещах на барон Уелс да сменя превръзката и да сложа върху раната от лечебния прах. Взех и малко лауданум, за да заспиш. Боли ли те?

Рамото му гореше, но той не желаеше да взема болкоуспокояващото лекарство, преди да е разговарял с Алиса.

— Лягай в леглото. Искам да видя раната — настоя тя.

Разсъблече го сръчно, сложи лекарството и го превърза. После отиде до дрешника и донесе чиста долна риза.

Той я взе несъзнателно, като мислеше, че това е халата му, но скоро разбра грешката си.

— Какво е това?

— Долна риза за спане — твърдо отговори тя.

— Но аз никога не нося… — започна да протестира Морган, но спря, като видя твърдата решителност, изписана върху лицето й.

Бе твърде уморен, за да спори. Навлече дрехата и потупа леглото до себе си. Алиса се настани с готовност и се сгуши до тялото му.

Появи се Дикинсън с поднос в ръцете и безизразна физиономия.

— Ще желаете ли още нещо, Ваша светлост? — попита камериерът.

— Не и тази вечер, Дикинсън — отговори дукът.

— Дикинсън — обади се Алиса. — Моля те, напомни на барон Уелс да ни посети утре сутринта. Искам да се уверя, че раната зараства добре.

— Да, Ваша светлост — с готовност се съгласи мъжът и излезе, като внимателно затвори вратата зад гърба си.

— Мисля, че Дикинсън ме харесва, Морган — гордо каза Алиса.

Дукът се разсмя, но после изкриви лице от силната болка.

— Нека ти дам малко, лауданум, Морган! Моля те!

— След малко. — Той изпи на един дъх брендито. — Знам, че си любопитна да разбереш всичко. Ако взема приспивателното, няма да успея да ти разкажа.

— Ако се чувстваш достатъчно добре, бих искала да чуя разказа ти. Наистина ли Присила е тъй нареченият Фолкън?

— Точно тя. Направи всички ни на глупаци.

— И защо се е съгласила да шпионира?

— Парите! Явно е била вбесена от факта, че семейството на лорд Огдън я е лишило от наследство. Оставало й е да разчита единствено на милостта на баща си. После срещнала Хенри Дюпон, малко след смъртта на съпруга си. Той я убедил да му помага. Присила станала толкова добра, че вече сама организирала и ръководела операцията.

Алиса невярващо поклати глава.

— Присила не притежава чувство за лоялност, Алиса. Тя просто е открила необичаен талант у себе си и е решила да го използва. Не я е интересувало кой може да бъде наранен, дори и той да е член на семейството.

— Затова ли се опита да прехвърли вината на Гилбърт?

— Разкрили са куриерите, които са тръгвали от Рамсгейт. Тогава е решила да уличи мен. Но после разбрала, че ми имат доверие, и е хвърлила подозрението върху Тристан и Гилбърт.

— А Гилбърт? Той бил ли е наясно?

Морган се засмя.

— Това е най-интересното. Той е усетил, че се опитват да ме злепоставят, и решил сам да се заеме с изясняването на случая, преди да ми каже. Всъщност въобще не се е интересувал от Маделин Дюпон. Искал е просто да събере информация.

— А какво се е случило с документите в Уестгейт Менър?

— Присила ги намерила. Така разбрала, че преследвам Фолкън. Веднага преценила ситуацията и насочила вниманието към Тристан и Гилбърт.

— И все пак, какво се случи тази нощ, Морган?

— Видях Гилбърт да влиза в кабинета ми. Все още мислех, че той е Фолкън, и го последвах. Маделин беше с мен. Забелязахме, че младежът излиза през френските прозорци, и аз се втурнах след него. Но някой ме удари и зашемети.

— Кой?

— Маделин — широко се усмихна Морган. — А Гилбърт просто излязъл да подиша чист въздух. После се прибрал, без да ме види. В това време Присила намерила документите и се върнала да търси Маделин. Вече била взела решение да бягат. Двете ме завлекли обратно в къщата на подходящо място, за да може Хенри да ме довърши. И той щеше да го направи, ако моята решителна съпруга не се бе намесила.

Алиса потръпна при спомена за жестокия бой.

— А Каролайн? Как е попаднала на брега?

— Видяла сестра си и Маделин да тичат към морето и решила, че нещо лошо се е случило. Последвала ги, за да помогне. Присила веднага преценила възможността да я използва, ако се наложи.

— Какво ще стане с тях сега?

— Хенри и Маделин знаят доста неща за френската разузнавателна система. Докато говорят, ще пазят живота им. След като вече не са нужни…

— О, Морган! — прошепна ужасено Алиса.

— Надявам се да им осигурят честен процес — сухо каза Морган. — Бяха убити няколко агенти, да не говорим за загубите на армията вследствие на изнесената информация. В крайна сметка, всеки трябва да си получи заслуженото.

— А Присила?

— Барон Гренъм е много влиятелен човек. Вече успя да убеди лорд Касълриг да не предава дъщеря му на процес. Освен това обещах на Тристан, че ще направя необходимото да я депортират в Америка веднага щом войната приключи. Ще й бъде тежко, но животът й ще бъде спасен.

— Как е Каролайн?

— Напълно отчаяна. Не иска да вижда никого. Тристан ще я отведе още утре в Уестгейт Менър, за да се възстанови.

— Като говорим за възстановяване, време е ти да си починеш.

Алиса стана и му сипа лауданум в чаша с вода.

— Пий! Ще отида да видя Катрин. Мейвис ще остане тази нощ при нея. Ще се върна след малко.

Тя наистина се върна след няколко минути, но той спеше непробудно. Погали нежно изострените от напрежението черти и с болезнена яснота разбра колко близо бе била до възможността да го загуби. Разтърси глава, прогони ужаса от съзнанието си и се плъзна между завивките до топлото тяло на мъжа си.

 

Сутринта Алиса се сбогува с потъналата в сълзи Каролайн и мрачния Тристан.

— Обещай да ни пишеш — обърна се тя към Тристан, когато останаха насаме. — Искам да се върнете в Рамсгейт веднага щом Каролайн се възстанови.

— Ще се справя. Тя се нуждае от малко време. Мисля, че все още е в шок.

Алиса почувства буцата в гърлото си:

— Колко съжалявам, Трис!

— Не се безпокой за нас, Алиса. Ти също ще имаш грижи. Тази сутрин присъствах на прегледа на Морган. Барон Уелс настоява за пълна почивка поне през следващите няколко дни. Брат ми въобще не се впечатли от препоръките му.

— Мога да се справя с упорития дук — отговори Алиса, протегна ръце и нежно прегърна мъжа пред себе си. — Бог да е с теб, Тристан — Прошепна тя.

После каретата потегли и младата жена тъжно се взираше в нея, докато я изгуби от поглед.

През останалата част от деня изпращаше гостите си. От дясната й страна бе застанала старата дукеса и смело лъжеше, че неотложна работа е предизвикала отпътуването на внуците й. Алиса предполагаше, че баба й е наясно с всичко, но играеше прекрасно — учтивата усмивка не слизаше от лицето й. Алиса не можеше да повярва, че тези префинени дами, които разнасяха и най-дребните слухове из цял Лондон, не бяха разбрали какво се бе случило под носа им.

След като изпратиха и последния човек, двете жени се отправиха към стаята на Морган. Намериха го в леглото с бебето в ръце. Бащата четеше вестник, а дъщеря му си играеше с някаква залъгалка. Мейвис се бе разположила в креслото до тях и не ги изпускаше от поглед.

— Време е, мадам — засмя се Морган. — Бедното ни дете умира от глад.

Алиса се усмихна на съпруга си и взе гукащото бебе. Докато тя кърмеше пред камината, дукесата приседна на леглото до внука си.

Когато Катрин отдели устни от гръдта на майка си, старата жена каза:

— Аз ще се погрижа за нея — протегна ръце, взе бебето и заедно с мърморещата Мейвис излязоха от стаята. Алиса обърна усмихнатото си лице към Морган.

— Скоро ще се сбият за правото да гледат Катрин.

— Залагам на Мейвис — сериозно заяви Морган. — Трябваше да видиш какво ми донесе за закуска. Нещо ужасно! И отказа да ми даде каквато и да било свястна храна. Бърбореше нещо за необходимостта да си възвърна силите.

— И какво толкова ти поднесе? — попита Алиса, но вече беше наясно, че Мейвис го е накарала да изяде и последната хапка от зеленчуковата й каша.

— Не беше чак толкова лошо — заключи той. — Мислиш ли, че остарявам? Първо ти разреших да ми навлечеш онази нощна риза, сега пък една стара жена ме принуди да ям храна за инвалид…

— Глупости, Морган. — Тя събу обувките си и легна до него. — Ти просто допусна тези, които те обичат, по-близо до себе си.

Той, се намръщи, като явно обмисляше думите й.

— Това ме кара да се чувствам слаб, Алиса. Не ми харесва.

— Господи, Морган! Та ти се възстановяваш от сериозна рана. Най-малкото, което можем да направим, е да се посуетим около теб. — Тя се усмихна и смени темата: — Какво толкова ти обясняваше баба преди малко?

Морган направи гримаса, като си припомни разговора:

— Възхваляваше те, както винаги. И ми триеше сол на главата, че не те ценя достатъчно.

— Баба ни има наистина правилно мислене!

— Знам — отговори сериозно той и се обърна с лице към нея. — Но бог ви е свидетел колко щастлив ме правите ти и Катрин. Може би се докоснах до смъртта и това промени мнението ми за жените — палаво се усмихна Морган, като не се сдържа и този път да се пошегува.

— Така ли?

— Ти ми спаси живота — тържествено продължи той.

— Мисля, че едва ли бих могъл да се нарека добър съпруг, но…

— Бракът ни започна особено, Морган — прекъсна го Алиса. — Но сега е различно, усещам го.

— Така е — съгласи се Морган. — Но искам да ти докажа, че ще направя всичко възможно да бъдеш щастлива.

— Обичаш ли ме, Морган? — през сълзи попита тя.

— Повече от живота си — дрезгаво отговори той. — Повече отколкото бих могъл да обичам, което и да било човешко същество.

— Това е достатъчно. Каквото и да се случи, щом ме обичаш, нищо не би могло да разруши щастието ни.

Морган погледна в прекрасните зелени очи и видя в тях отражението на собствената си любов. Привлече я и нежно я целуна.

Алиса гърлено се засмя, когато започна да сваля фибите от косата й.

— Сигурна съм, че барон Уелс няма да одобри това, Морган! — опита се да се отдръпне тя, но желанието вече бе замъглило погледа й.

— Знаеш ли какво ще направим тогава, любов моя? — прошепна мъжът в ухото й.

— Какво?

— Няма да казваме на барона!

Притегли я още по-близо до тялото си и сломи и без това неохотната й съпротива.