Ейдриън Басо
Интимно предателство (8)

Глава 8

Морган се плъзгаше без усилие с Каролайн по лъскавия паркет на залата, краката му автоматично следваха ритъма и сложните фигури на танца. Балът имаше явен успех и всички се забавляваха чудесно.

Но не и той. Седмицата бе ужасна — претоварена с излишни срещи и обществени изяви, за да бъде привлечено вниманието на шпионина. Това продължаваше твърде дълго и дукът знаеше, че ако не направи нещо, във Военното министерство щяха да започнат да се безпокоят.

Не беше обичайно за Морган да се появява толкова често на балове и затова не бе странно, че започнаха приказки заради внезапната промяна в поведението му. Плъзнаха слухове, че търси подходяща жена за съпруга, които го изпълниха с отвращение. Неуспехът на първия му брак го потискаше от години и решението му да не се обвързва отново бе окончателно. Той често се питаше от кого се страхува повече — от французите или от нова съпруга.

Продължаваха да кръжат с Каролайн из залата. Погледът му се плъзгаше по множеството от лица, опитваше се да открие нещо необичайно, което да го доведе до Фолкън.

— С Тристан най-сетне определихме датата — съобщи Каролайн.

— Мм… — отговори дукът, задълбочен старателно да се взира в околните лица.

— Майка ми настоява да чакаме до есента, но Тристан каза, че не може да отлага повече от началото на лятото.

— Чудесно.

Каролайн вдигна глава, погледна го и разбра, че той не й обръщаше ни най-малко внимание.

— Решила съм, че Тристан трябва да носи костюм от розов сатен — игриво продължи тя. — Ще изглежда просто великолепно.

— Разбира се — дойде разсеяният отговор.

— А за теб определих бледолилавото. Освен ако не настояваш за жълто — лилаво райе. Знам, че е малко ексцентрично за теб, но все пак това е моята сватба и аз искам всичко да е идеално.

— Да, идеално.

— Чудесно! — извика Каролайн. — Ще изпратя шивача ти на Чаринг Крос, за да започне незабавно работа по костюма. Така добре ли е?

— Какво? Искаш моят шивач да ти ушие костюм? За какво?

— Не за мен, Морган — хапливо се изсмя Каролайн. — Костюмът е за теб, ще го облечеш на сватбата ми.

Морган сведе поглед и видя веселия блясък в очите й.

— Хайде, Морган — продължи тя. — Ти вече се съгласи. Няма да се отречеш от обещанието си сега, нали?

— Не — каза бавно той. — Разбира се, че можеш да ми поръчаш костюм, ако смяташ, че е необходимо.

— Ха! — възкликна триумфално момичето. — Значи ще носиш жълто — лилаво райе?

— Какво? — прогърмя гласът му и двамата едва не се сблъскаха със съседната двойка.

— Чу ме добре — подигра се тя. — Искрено казано, Морган, трябва да обръщаш повече внимание на една жена, когато й обещаваш нещо. — Каролайн го потупа успокоително с ветрилото. — Ще държа да спазиш уговорката ни, дори и само заради ползата от урока.

Морган се засмя.

— Предполагам, че трябва да го направиш. Това е най-малкото, което заслужавам заради грубостта си. Не бях забавен партньор, Каролайн — дукът се поклони елегантно. — Моля те да ме извиниш.

Каролайн се засмя чаровно:

— Прощавам ти, Морган.

Дукът я съпроводи извън танцовата площадка до отворените високи френски прозорци, през които проникваше свежият бриз.

— Иска ми се да знам какво е привлякло вниманието ти — каза тя няколко минути по-късно. Проследи погледа му към група хора в отдалечения край на залата и продължи с тон на познавач: — Да не би прекрасната Маделин Дюпон да е привлякла погледа ти?

— Прекрасна? — като ехо отговори Морган и спря очи на хубавата дребна брюнетка. — Може и да има няколко души тук, които да смятат, че е красавица.

— Не е необходимо да криеш от мен, Морган — изсмя се Каролайн. — Тя е една от най-харесваните и преследвани жени този сезон. Горкият ми брат Гилбърт — ще бъде покрусен, когато разбере за интереса ти. Той си въобразява, че може да събуди любов у хубавата французойка. Но как би могъл да се сравнява един обикновен наследник на барон с теб — богат и високопоставен дук?

— Имаш невъобразима фантазия, Каролайн.

— Не се тревожи, Морган. Тайната ти ще бъде запазена.

Дукът се канеше да я убеди, че младият Гилбърт няма от какво да се притеснява, но се въздържа. Реши, че няма да навреди, ако обърне известно внимание на мис Дюпон. Доста френски емигранти се навъртаха наоколо. Хора, чиято лоялност бе поставена под съмнение от Министерството на войната.

— Тайна? — попита Тристан, присъединил се към тях. — Чух, че каза нещо за Морган и тайни?

— Брат ти е очарован от мис Дюпон — нетърпеливо обясни Каролайн.

— Добре опазваш тайни, Каролайн — усмихна се кисело дукът.

— Но това е Тристан — защити се момичето. — Ако не можеш да се довериш на единствения си брат, тогава на кого?

Морган не отговори, погледът му не слизаше от Маделин Дюпон.

— О, скъпи — внезапно каза Каролайн. — Ето я и леля Еудора. Нямах възможност да говоря с нея, а тя толкова иска да разбере подробностите за сватбата. Знам, че трябваше да танцуваме, но нали няма да имаш нещо против да разменя няколко думи с нея, Тристан?

— Разбира се, че не, любов моя — отговори годеникът й. — Аз ще си стоя тук и ще изглеждам покрусен.

Тя му отправи страстен поглед и тръгна да посрещне леля си. Щом останаха сами, Тристан се обърна към брат си:

— Изглежда, Каролайн се е развихрила отново да ти търси жена. Искрено се надявам да не те е обидила. Знам колко мразиш да те сватосват с разни момичета.

Морган махна с ръка.

— Не се безпокой за това, Трис. Каролайн бе просто наблюдателна. Аз наистина търсех вниманието на мис Дюпон.

Тристан подсвирна удивено.

— Ако наистина имаш намерение да ухажваш Маделин, ще трябва да изолираш брат й, Хенри. Наблюдава я неотлъчно.

— А ти познаваш ли го?

— Срещал съм го два пъти. В дома на Каролайн. Доколкото си спомням, я дразнех, че Хенри ухажва Присила. Всъщност по-малкият брат на Каролайн е хвърлил око на красивата Маделин.

— А тя отвръща ли на чувствата му?

— Не може да се каже със сигурност. Предизвиква го да я ухажва, но съм чувал, че французите са специалисти в тези неща. Бащата на Каролайн едва не получи удар, като разбра за желанието на сина си. Малкият явно е хлътнал доста.

Морган се ухили, като си спомни приповдигнатите рецитации на барон Гренъм относно войната.

— Да, спомням си. А били ли са братът и сестрата Дюпон в Рамсгейт Касъл?

Тристан помисли малко и отговори:

— Да. Бяха канени на семейното тържество за Коледа миналата година. Беше такава тъпканица, че едва ли си ги забелязал. Може би са гостували още един или два пъти, но не съм сигурен. Ти не говориш за сериозни намерения спрямо това момиче, нали, Морган? — учудено попита той.

— Може би имам нещо предвид — загадъчно съобщи дукът. — Но не в смисъла, който ти питаш, скъпи братко. Извинявай, но отивам да проверя дали мис Дюпон е поела ангажимент за вечерята.

Морган прекоси препълнената зала с умението на човек, който често го е правил, после спря до една мраморна колона и се загледа в групата младежи, наобиколили французойката. Наблюдава ги няколко минути и не можа да не се възхити на флирта, който момичето водеше — отправяше остроумни забележки към всеки един, но без да обръща прекалено внимание на никого, като въпреки това ги предизвикваше всичките да продължават да се надяват в успеха на ухажванията си.

Кратка пауза в разговора позволи на дука да се включи в кръга обожатели. С един-единствен смразяващ поглед успя да прогони някои от тях, но малцина все пак останаха. Сред тях бе и братът на Каролайн, към когото Морган се обърна.

— Би ли бил така любезен да ми окажеш честта, да ме представиш на мадмоазел Дюпон?

Изражението на Гилбърт говореше, че това е последното нещо на света, което би свършил, но нямаше начин да откаже.

— Мадмоазел Дюпон, мога ли да ви представя Морган Аштън, дук на Гилингам? — почти беззвучно каза младият човек.

— Мадмоазел — обади се с копринено нежен глас дукът, повдигна ръката й и положи многозначителна целувка върху нежната кожа. — Очарован съм най-после да се запозная с вас.

Маделин Дюпон се изчерви леко при този очевиден интерес, но остана царствено спокойна. В присъствието на дука останалите приличаха на непослушни момчета.

— Ваша светлост — напевно отговори момичето. — Толкова съм доволна да се запозная с вас. Каролайн често ми е разказвала за очарователния брат на Тристан.

Дукът й отправи зашеметяваща усмивка:

— Ласкаете ме, мадмоазел.

Тя му върна усмивката и Морган трябваше да признае, че момичето е хубаво. Беше дребна, едва стигаше рамото му. Дълбокото деколте на снежнобялата коприна очертаваше прекрасни гърди и чудесно контрастираше с черните къдрици и тъмните очи. Докато я преценяваше, в съзнанието му изплува образът на Алиса и сладката й усмивка, но дукът бързо прогони видението, защото имаше ясно определена цел — да очарова французойката. За съжаление, нямаше голяма възможност за разговор, тъй като внезапно отнякъде изникна брат й.

— Готова ли си за вечеря, Маделин? Лейди Огдън бе така добра да ни предложи места на своята маса.

— Какво чудесно съвпадение. Аз също възнамерявах да седна там. Мога ли да ви предложа ръката си? — Жестът бе толкова неочакван, че нито Гилбърт, нито Хенри успяха да реагират. Объркана, тя погледна първо единия, после другия, най-сетне сви рамене философски и прие предложената й ръка.

Хенри и Гилбърт тръгнаха след тях и неотлъчно ги следваха до залата с бюфета.

Гилбърт пръв забеляза лейди Огдън, седнала на голяма маса в единия от ъглите на огромната зала.

— Ще вечеряш с нас, Морган? — леко изненадана попита тя, докато малката група се настаняваше около масата.

— Ако не възразяваш, Присила — отговори дукът.

— Разбира се, че не — незабавно каза тя. — Виждам, че вече си се запознал с мадмоазел Дюпон. А представиха ли ти брат й, Хенри Дюпон?

— Сигурен съм, че сме се срещали из игралните зали, нали, сър? — излъга Морган, а в гласа му се таеше предизвикателство.

— Може би — вяло отговори младият човек. Той изглеждаше още по-раздразнен от вниманието, с което дукът обграждаше сестра му, когато разбра с кого всъщност си има работа.

Маделин умело заглади впечатлението от неловкото мълчание, като започна да бъбри за незначителни неща. После вниманието на всички се насочи към ястията, които лейди Холанд предложи на гостите си. Вместо дългото, сложно, обичайно меню в центъра бе оформена огромна маса, натежала от изобилието на безброй блюда с фазани и различни домашни птици, рибни предястия, пудинги, желета, пасти, плодове, ядки и бонбони.

Елегантно облечени прислужници с напудрени перуки сновяха между този импровизиран бюфет и масите. Стотици малки свещи разпръсваха светлина, носеше се уханието на прекрасните цветя, аранжирани в изкусни фигури.

Щом всички се настаниха удобно, Морган насочи разговора към Маделин.

— Кажете ми, мадмоазел Дюпон, липсва ли ви родната Франция? — попита дукът с най-очарователния си глас.

Момичето трепна леко, но все пак отговори охотно:

— Съжалявам, Ваша светлост, но имам бледи спомени за Франция. Била съм много малка, когато чичо ни е успял да ни преведе с Хенри тайно през границата. Оттогава не сме се връщали.

— А родителите ви, мадмоазел?

— Гилотинираха ги, Ваша светлост — отговори рязко Хенри вместо сестра си. — Те нямаха нашия късмет.

— Искрено съжалявам — кратко каза Морган, като не вярваше в историята на Хенри. — Не знаех.

— Съдбата ни не е необикновена, Ваша светлост — заговори меко Маделин, като се опитваше да заглади впечатлението от грубостта на брат си.

— Но вие не може да не храните надежда някой ден да си възвърнете земите и титлите — продължаваше да ги притиска Морган. — Говори се, че Наполеон е склонен да върне собствеността на онези благородници, които го подкрепят.

— Не сме толкова неблагоразумни да разчитаме на милостта на един луд, Ваша светлост — остро прозвучаха думите на Хенри. — Ние сме отявлени роялисти и никога не бихме опозорили името си, като служим на корсиканеца.

— Трябва да опиташ еленовото месо, Морган — намеси се лейди Огдън, опитвайки се да смени опасната тема. — Никой не може да се похвали с готвач като този на лейди Холанд.

Морган реши да отстъпи и разговорът се пренесе върху обичайните теми за храната, присъстващите гости и последния кон на Гилбърт. Дукът наблюдаваше Хенри Дюпон по време на вечерята. Не можеше да се освободи от усещането, че французинът крие нещо. Въпреки че създаваше впечатление за активен участник в разговора, Хенри не изпускаше от поглед околните. Сякаш се пазеше от някого. От кого или от какво, Морган засега не знаеше.

След вечерята господата се извиниха и се пренесоха в игралната зала да поиграят вист. Морган не успя да седне на една маса с Хенри Дюпон и бързо се отегчи. Реши, че ще има по-голям успех с Маделин, докато брат й не я надзираваше, и тръгна да я търси, но тя сякаш бе изчезнала.

— Странно — мърмореше си дукът, докато обикаляше за втори път балната зала.

След това видя отдалечаващата се рижа глава на Гилбърт до отворената врата на терасата. Младият човек бе хванал здраво Маделин под ръка и двамата излязоха навън. Решил, че е издърпал достатъчно ушите на младежа за тази вечер, Морган сметна за проява на лош вкус да последва двойката. След като се сбогува с брат си и с домакинята, дукът напусна бала в значително по-добро настроение, отколкото при пристигането си.

Седна в каретата, отпусна се и чак тогава разбра колко бе изморен. Седмицата наистина бе ужасна, но все пак бе попаднал на някаква следа. Първото нещо за сутринта бе посещението му във Военното министерство, за да проучи брата и сестрата Дюпон. След това можеше да прекара останалата част от деня в Уестгейт Менър. Секретарят му, Джейсън Камерън, бе уредил всичко относно последния подарък за Алиса и Морган бе нетърпелив да й го поднесе. Мисълта извика радостна усмивка на устните му.

 

Дукът хвърли последния лист хартия върху дъбовата маса, разочарован и вбесен от неуспеха си. Бе прекарал цял ден в министерството да търси някаква информация, но не откри нищо.

Досието им бе кратко. Братът и сестрата, две сирачета, бяха пристигнали в Англия преди петнайсет години с чичо си Филип Лобер, брат на майка им. Филип починал преди две години, явно бе успял да изнесе от Франция богатството на семейството, преди да избяга с племенниците си. Маделин и Хенри бяха водили охолен живот. В момента обитаваха модерно жилище на Джеймс Стрийт, недалеч от дома на Морган. Притежаваха и малко имение в Кент.

Като не намери никаква следа в папката на Дюпон, Морган започна да проверява документацията за останалите френски емигранти. Мислеше, че може да открие връзка между някои от тях и Дюпон. Но и тези усилия не се увенчаха с успех.

Всъщност около Маделин и Хенри нямаше нищо подозрително, докато в секретната информация за други хора все пак можеше да се закачи за нещо: финансови проблеми или възможност за изнудване по лични причини. Липсата на каквито и да било особени данни за Дюпон само подсили подозрението на дука, че те не бяха това, за което се представяха.

Дискретно почукване на вратата прекъсна мислите му.

— Влез — с привичния си заповеден тон каза дукът, като се чудеше кой ли би могъл да е — в ранната утрин бе забелязал само обичайната охрана в сградата.

— Добро утро. Ваша светлост — поздрави го лорд Касълриг. — Виждам, че сте много зает днес.

— Напразни усилия, Ваша светлост — Морган посочи разпилените папки с отвращение. — Не можах да стигна до нищо интересно, след като прерових всичко това.

— Успокойте се — меко каза лорд Касълриг. — Естествено, не очакваме, че Фолкън ще бъде разкрит лесно. Но щом сте тук, значи имате нещо предвид. Разказвайте.

— Добре… — провлачено започна Морган. Никак не му се искаше да изглежда глупаво, но си наложи да продължи: — Мислех, че ще открия някаква информация за Дюпон, Хенри и Маделин. Познавате ли ги?

— Дюпон… Дюпон — лордът разсеяно потриваше бузата си. — А, онази брюнетка, нали? Дребничка и много хубава. А брат й винаги е неотлъчно до нея.

Като знаеше, че секретарят по международните въпроси има набито око за хубавите жени, Морган не се учуди, че Касълриг е забелязал Маделин.

— Прекарах по-голямата част от сутринта да чета материалите за тях. Няма нищо, абсолютно нищо, дори и намек за някаква нередност. Чудя се защо въобще са съхранили тук толкова незначителна и никого неинтересуваща информация.

Лорд Касълриг хвърли по един погледна папките.

— Прав сте — съгласи се той. — Според документите те са напълно безопасни. Но нещо трябва да е събудило подозрението на нашите хора.

— И аз мисля така. Всичко е прекалено хубаво, за да е вярно. Освен това разбрах, че са гостували няколко пъти в Рамсгейт през последните месеци. Тези двамата заслужават внимателно проучване.

— Ще пратя някого от моите хора незабавно. Разбира се, това е просто едно съмнение, може и да не излезе нищо. И все пак, не бива да пренебрегваме единствената следа, която имаме засега.

— А какво става със заложените капани?

— Всичко стои непокътнато — разочаровано отговори Касълриг. — Но все още не е късно, минаха едва няколко седмици. Нося ви и допълнителна, поверителна информация, която трябва да скриете на подходящо място. Ако мислите, че ще е по-добре, разместете и първите две папки. Оставям решението на вас.

— Добре — отговори Морган. Взе документите от лорда и ги пъхна във вътрешния джоб на палтото си. — Ще очаквам да ме осведомите, ако откриете нещо за семейство Дюпон.

— Ще ви държа в течение — усмихна се Касълриг. — А сега ме извинете, Ваша светлост, но регентът ме очаква за обяд.

Дукът кимна за сбогом и седна отново зад бюрото. Подреди папките на местата им и реши, че е крайно време да потегли за Уестгейт Менър. Часът бе почти единайсет.