Ейдриън Басо
Интимно предателство (17)

Глава 17

Алиса спа неспокойно и се събуди с размътена глава. Седна в огромното легло и се заоглежда.

Завесите на прозорците бяха спуснати, но светлината на почти загасналия огън създаваше причудливи сенки. Тя дочу някакъв шум и зачака, стаила дъх, нещо или някой да изскочи от ъглите на стаята. Когато нищо подобно не се случи, издиша бавно, като се упрекна, че се държи страхливо и по детински.

Вмъкна се отново под завивките и се взря в тъмния таван, като се ослушваше за други шумове. Изведнъж ужасен трясък разби тишината. Последва го неясно мърморене, което идваше от вратата към спалнята на дука. Алиса се наведе от леглото и напрегна очи. Долови лъч светлина и разбра, че Морган си беше в стаята. Буден.

Бе й изпратил извиненията си, че няма да присъства на вечерята. Държеше се отчуждено дори и след пристигането им в Рамсгейт Касъл и тя остана с впечатлението, че предпочита самотата пред нейната компания.

Още един силен трясък я накара да скочи от леглото и преди да размисли, вече бе отворила вратата към спалнята му. Очите й претърсиха мрачната, осветена от няколко свещи стая, и най-накрая го откриха. Беше се изтегнал в едно кресло до камината. Малка дървена масичка лежеше счупена до краката му.

Връхната му дреха и риза бяха захвърлени надалеч, той беше само по панталони, на единия му крак стърчеше несъбутият все още ботуш. Алиса видя черните къдрици по гърдите му, точно под гърлото. Направи крачка към него и той сепнато отметна глава. Съзерцава я известно време и после избоботи:

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Алиса почти спря да диша и го загледа с широко отворени очи:

— Чух шум — обясни тихо тя. — И видях светлината под вратата. Простете ми, че ви обезпокоих, Ваша светлост. — Обърна се, за да излезе, но нежното докосване на ръката му я спря.

— Аз… аз счупих, без да искам, тази проклета маса, докато се опитвах да си сваля ботушите — леко заекваше дукът и тя усети мирис на бренди.

Той е пил, помисли си смутено Алиса. Какво трябваше да направи?

— Дикинсън не е ли тук, за да ти помогне?

— Изпратих го да си легне преди няколко часа — провлече Морган. — Обаче ти си будна, скъпа. Не би ли била така добра да ми помогнеш? — Той заподскача към стола и почти се хвърли на него.

Въздъхна дълбоко, прокара пръсти през разрешената си коса и разтърси крак в очакване.

— Да, разбира се — отговори Алиса и се приближи до него.

Загледа се в ботуша объркано, като въобще не знаеше как да постъпи.

Наведе се и прегърна проклетото нещо. После го затегли. То не се помръдна. Тя опита отново със същия резултат. Погледна безпомощно нагоре и видя, че очите му бяха приковани в лицето й. Той й се усмихна накриво и кръвта забуча в ушите й.

— Хванете ботуша за тока, мадам — меко разпореди Морган.

Тя го направи и най-накрая успя да придвижи малко ботуша, но все още й бе невъзможно да го събуе. Пусна крака му на земята, разочарована от неуспеха, и сложи ръце на хълбоците си.

— А сега? — попита със зачервено от напрежението лице.

Морган отпи голяма глътка бренди и седна с изправено тяло на стола.

— Обърни се с гръб към мен и яхни крака ми. Точно така. Сега хвани здраво тока, здраво, и дърпай силно.

Алиса издаде негодуващ писък, като усети другият му крак да се впива в задните й части, но сграбчи ботуша. Като по чудо успя да се справи и го погледна триумфално.

— От теб ще излезе чудесен камериер, скъпа — дрезгаво измърмори дукът и се изправи. — Ще трябва да кажа на Дикинсън, че вече нямам нужда от него.

Те се засмяха, но Морган се сепна, като я разгледа по-подробно — косата й се спускаше свободно по гърба, очите й блестяха весело, бузите й горяха. Нощницата й, макар и от обикновен памучен плат и с високо деколте, беше почти прозрачна, защото жената стоеше пред пламъците на камината. „Тя въобще не съзнава колко е красива“ — помисли си той очарован и за момент забрави за бременността й. Наведе се и я целуна.

Алиса видя проблясъка в погледа му и веднага се приближи. Как копнееше за прегръдката му! Усети ръката му на бузата си, нежната целувка на устните. После той стана по-настойчив и тя открехна леко уста, като се наслаждаваше на търсещия му език. Ръцете й се плъзнаха по широките гърди, тялото й се прилепи към неговото.

Морган с обич погали меките вълни на косата й и зарови лице в трапчинката на врата й. Усети напиращите зърна под нощницата и изръмжа от удоволствие.

Не можеше да потиска желанието и внимателно се освободи от прегръдката й. Успя да поуспокои дишането си и каза твърдо.

— Трябва да сте вече в леглото, мадам!

— О, да, Морган! — С готовност се съгласи тя, като се радваше на гледката на силното му мъжко тяло.

После се отправи към леглото в центъра на стаята, пръстите й бързо се справиха с множеството малки копчета на нощницата.

— Във вашето легло, мадам! — Гласът му прозвуча студено и грубо в ушите й и тя се обърна удивена към него.

Постоя така, сякаш вкопана в пода, с пламтящи бузи и сведени очи. Жестокото отхвърляне на любовта й нарани цялото й същество.

Алиса се втурна да бяга, като се надяваше, че ще удържи сълзите си. Затръшна вратата между стаите им и се облегна на нея, за да успокои яростта и срама, бушуващи в душата й.

Никога не я бяха подлагали на подобно унижение. Отказът му да се любят я зашемети и тя разбра, че мечтите й за брак, пълен с любов и разбирателство, са разбити напълно. Тя потърси ключа и решително го превъртя в ключалката.

Морган чу резкия звук и усети болка и съжаление дълбоко в душата си. Вбесен, той се обърна и срита ботушите на пода. Пресегна се автоматично към полупразната бутилка бренди, но после се въздържа. Това нямаше да се случи, ако бе трезвен, каза си той. Но Алиса бе толкова всеотдайна и страстна, че той не издържа на изкушението.

А сега и двамата страдаха.

 

Дукът се надяваше да поговори с Алиса на другия ден, но дойде съобщение от лорд Касълриг, който го викаше в Лондон незабавно. Не успя да намери време, за да й каже довиждане насаме, защото тя закусваше с баба му, когато получи известието.

Лицето на Алиса стана студено и безизразно, тя всъщност се почувства облекчена. Може би ако се разделяха за известно време, болката й щеше да се поуспокои.

— Какво искаш да кажеш с това, че трябва да тръгнеш още сега за Лондон, Морган? — раздразнено попита старата дукеса. — Та ти току-що пристигна.

— Нищо не може да се направи, бабо — спокойно отговори Морган.

Отправи й многозначителен поглед и тя разбра, че той иска да остане насаме с жена си. Дукесата се изправи, за да излезе от стаята, но Алиса се обърна към нея с очи, изпълнени с такъв панически страх, че старата жена веднага седна обратно.

Дукът присви гневно вежди при това неочаквано разбирателство между двете, лицето му замръзна в гневна гримаса. Как можеше баба му да си помисли, че жена му се нуждае от закрилата й срещу него? Но още повече се възмути от поведението на Алиса — тя бе потърсила помощта на дукесата.

Изгледа ги леденостудено и излезе от стаята.

— Морган със сигурност не е в подходящо настроение тази сутрин — изкоментира дукесата, щом останаха сами.

Очите й замислено се спряха върху Алиса и старата жена забеляза нервността й.

— Сигурна съм, че той просто е разстроен от необходимостта да се отдели от теб, скъпа моя.

Алиса я погледна искрено удивена и след това внезапно избухна в сълзи.

— Простете ми — подсмърчаше тя и се опитваше да спре риданията. — Всъщност не съм толкова слаба, но не успях да се сдържа. Не спах много тази нощ.

Старата жена освободи с един жест слугите и се обърна към Алиса:

— Не е необходимо да се извиняваш, детето ми. Знам, че си имала доста неприятни преживявания напоследък — с искрена симпатия започна тя.

Алиса я погледна с тъжна усмивка, учудена от проницателността на по-възрастната жена.

— Беше трудно наистина. Но от ден на ден става все по-лошо и по-лошо.

— Тогава не ни остава нищо друго, освен да обърнем нещата в твоя полза — убедено настоя дукесата и Алиса усети надеждата да покълва в душата й.

— Възможно ли е? — попита тя несигурно.

— Разбира се. По всичко личи, че внукът ми е влюбен в теб.

Алиса отметна глава при тези думи.

— Мисля, че страшно грешите.

Старата дукеса се усмихна тъжно.

— Направих същата грешка, като си помислих, че и теб не те е грижа за него.

Изражението на Алиса се измени от недоверие до истински ужас.

— Нямах представа, че така изглежда. Не знаех, че чувствата ми не са очевидни.

— Те са — отговори й дукесата. — Но не бях сигурна, че се отнасят до Морган. Много съм щастлива да разбера, че го обичаш, Алиса. Защото внукът ми се нуждае от любов.

Алиса поклати глава, уверена, че това съвсем не бе точно описание на състоянието на Морган.

— Той никога не се е преструвал относно причините за нашия брак. Просто нямаше избор.

— Глупости — извика дукесата. — Разбира се, че той е човек на честта, но не би се оженил само заради детето. Познавам го много добре — нищо не би го накарало да постъпи пряко волята си. Може и да се е опитал да се убеди, че бебето е в основата на женитбата му, но има и нещо друго. Сигурна съм.

— Каквото и да е мислел тогава, сега със сигурност съжалява — призна Алиса какво я измъчва.

— Защо смяташ така? — попита меко старата жена.

И Алиса й разказа всичко. Започна от първата им среща в Уестгейт Менър, продължи с ужасното недоразумение между тях, за отказа й да му стане любовница и за неговия шок, когато видя, че е бременна. Не скри нищо, изля сърцето си и почувства огромно облекчение.

Когато свърши, най-сетне се помири със самата себе си. Вдигна очи към старата дукеса в очакване на присъдата.

За нейно удивление дукесата я дари с най-нежната си усмивка.

— Това надхвърли и най-големите ми надежди!

— Моля?

— Не разбираш ли, Алиса? Ти току-що ми разказа за най-бурната и страстна любовна връзка. Морган е всичко друго, но не и безразличен към теб. Дай му време и той ще ти покаже какво изпитва. — Още по-ведра усмивка подмлади лицето на старата жена. — Хайде, свършвай със закуската и да започваме да кроим планове за бъдещето. Имаме много работа, а аз не знам колко ще отсъства Морган. Подозирам, че няма да издържи дълго без теб.

 

Следващите няколко дни минаха бързо. Тя прекарваше цялото си свободно време в разговори със старата дукеса по най-различни проблеми — от организирането на вечеря за шейсет души, до съблазняването на един капризен съпруг.

Направи и необходимото, за да преобзаведе стаите си по свой собствен вкус. Следващото нещо бе новият гардероб. Старата дукеса поиска сама да избере материите и цветовете, което накара Алиса да се почувства изключително доволна.

Не след дълго Мейвис пристигна и й подейства успокояващо и ободряващо.

След нея се появи мисис Глиндън, компаньонката на дукесата. Алиса си помисли, че тя бе приятна жена, въпреки гневното й изражение и заекване при запознанството им.

Най-трудното дойде на третия ден, когато неочаквано пристигнаха Тристан, Каролайн и Присила.

Алиса, дукесата и мисис Глиндън пиеха следобедния си чай, когато Бърк съобщи за гостите.

Каролайн влетя в стаята, облечена в красив червен костюм, който подчертаваше бледия цвят на кожата й.

— Бабо! — възкликна тя и прегърна дукесата. — Колко се радвам да ви видя отново.

— Успокой се, скъпа — провлачено каза Тристан, който я следваше. — Минаха само няколко дни, откакто баба си тръгна от Лондон. — Той се наведе и нежно целуна старата жена по бузата.

— Да, но на мен много ми липсваше компанията й — отговори Каролайн и се обърна към Алиса. — Наминахме към Морган миналата вечер и той ни каза изключително шокираща новина.

— Направил го е вече? — попита с най-сладък глас Алиса и се хвърли презглава в ужаса, който я очакваше.

— Да — продължи Каролайн и заекна леко заради предупредителния поглед, който Тристан й отправи с намръщено лице. — Морган ни каза, че се е оженил. За вас, мис Карингтън — тя произнесе последното изречение с огромно недоверие.

— Защо иначе ще бъда тук, в Рамсгейт Касъл, Каролайн? — попита Алиса.

Каролайн объркана се обърна към съпруга си за подкрепа.

— Сърдечни поздравления, Алиса — каза Тристан и разруши тягостното впечатление от думите на Каролайн. — Винаги съм знаел, че брат ми има чудесен вкус. От тебе ще излезе превъзходна дукеса. — Той протегна ръце да я прегърне, но спря, като забеляза корема й.

Алиса твърдо посрещна погледа му, като че ли го предизвикваше. Но Тристан се усмихна широко и й намигна палаво:

— Добра работа, скъпа моя — прошепна в ухото й.

Алиса се изчерви, но му върна усмивката, благодарна за радушния прием.

— Няма ли да поздравиш новата дукеса, Каролайн? — попита възрастната жена.

— Разбира се — съгласи се бързо Каролайн и се втурна към Алиса.

После челюстта й увисна, защото видя състоянието й, но този път се въздържа и не каза нищо. Прегърна я бързо и се върна при Тристан.

Присила също я поздрави:

— Желая ви голямо щастие — взе ръката на Алиса и я целуна по бузата.

Никой не разбра по безизразното й лице какво точно си мислеше за бременната дукеса.

След като всички седнаха, старата дукеса позвъни да донесат още чай.

Алиса се напрегна, за да измисли някоя тема, която да разчупи неловкото мълчание.

— Кажи ми, Каролайн, как е почитаемият мистър Брумел?

— Не много добре, за съжаление — бързо отговори Каролайн, благодарна за дадената й възможност да поправи нетактичността си отпреди няколко минути. — Страхувам се, че Бю бе въвлечен в ужасен скандал с регента през юли.

— Така ли?

— Да — оживи се Каролайн. — Бю и няколко негови приятели лорд Алвънли, сър Хенри Милдмей и Хенри Пиеръпойнт спечелили голяма сума пари у Уайтайтър. Решили да отпразнуват събитието с бал в Аргойл. Регентът не разговарял с тях от известно време, но четиримата сметнали, че ще е проява на лошо възпитание, ако не го поканят. — Каролайн спря, колкото да си поеме дъх, и продължи. — Когато регентът пристигнал, четиримата домакини на бала стояли на входа и посрещали гостите. Регентът поздравил само Алвънли и Пиеръпойнт, като пренебрегнал другите двама.

— О, Господи! — възкликна мисис Глиндън.

— И затова Бю решил да действа — каза Каролайн с драматичен тон. — „Алвънли, извикал Бю силно и ясно, кой е дебелият ти приятел?“

Мисис Глиндън въздъхна ужасено.

— Наистина ли е нарекъл регента дебел?

— Със сигурност — потвърди Каролайн. — Нищо не би могло да разгневи регента повече от това. Негова светлост е толкова суетен относно големия си корем.

— Чухме вече достатъчно за Брумел и неговите постоянни скандали с регента, Каролайн — каза Присила.

Старата дукеса кимна в знак на съгласие и се обърна към Тристан.

— Защо Морган не се върна с вас днес, Тристан? Каза ли ти кога възнамерява да си дойде?

— Очаквам го вечерта — отговори внукът й. — Има среща с нашия архитект, мистър Уолш, днес. Мисля, че с това работата му в Лондон приключва. А, между другото, той ти изпрати писмо, Алиса. — Тристан извади от джоба си плик и й го подаде.

— Благодаря, Тристан.

— Ако дамите ме извинят, ще отида да се измия след днешната езда. — Тристан се изправи и се обърна към Присила. — Бърк ще ти покаже стаята, Присила. Когато пожелаеш, извикай го. Ще се видим по-късно. Хайде, скъпа!

След като двамата с Каролайн излязоха, мисис Глиндън и Присила поговориха още малко и също се отправиха към стаите си.

Алиса остана сама със старата дукеса и погледна към писмото, което Тристан й даде.

— Хайде, отвори го! — посъветва я старата жена и замълча, докато Алиса прегледа съдържанието на кратката бележка.

— Пише, че ще се върне веднага, след като си свърши работата.

— Само това ли?

— Да. А, интересува се също от здравето ми — отговори бързо тя. — Защо мислите, че е отишъл снощи на бала на лейди Хароу?

— Наистина нямам представа, но съм уверена, че е имал причина.

— Мислите ли, че Маделин Дюпон е била там? — опита се да говори спокойно Алиса, но в гласа й прозвучаха нещастни нотки.

Старата дукеса въздъхна тежко.

— Ако съдя по поведението му, не вярвам Маделин Дюпон да му е любовница. Но ти знаеш единствения начин, по който можеш да откриеш истината, нали, Алиса?

— Трябва да питам самия него — отговори младата жена, научила вече достатъчно от уроците на старата за семейните взаимоотношения. — А вие срещали ли сте се с подобен проблем?

Старата дукеса се облегна в креслото си замислено.

— Съпругът ми, Ричард, беше много хубав, впечатляващ мъж. Морган прилича на него по външен вид, но характера му е взел Трис — очарователен и повърхностен. Много жени, някои от които се кълняха, че са ми приятелки, преследваха Ричард. Той никога не изневери на добрия тон и нямаше връзки с жени от висшето общество. Но имаше един инцидент с оперна певица.

— Какво направихте?

Старата дукеса се засмя леко.

— Първо си изплаках очите. После ме обзе гняв. Силен гняв. Скарах се с Ричард и го обвиних, че ме е предал. Много глупаво и наивно от моя страна. И тогава, както и сега, бе нормално във висшето общество да имаш любовница. И, разбира се, не беше работа на съпругата да възразява. Разбрах, че някои дори са доволни, че вниманието на съпрузите им е насочено на друго място.

— Какво стана?

— Ричард си замина. Премести се в лондонската ни резиденция и ме информира, че не ми е разрешено да ходя там неканена. Най-накрая все пак се върна. Донесе ми много подаръци и скъпоценности. Въпреки че все още бях наранена, почувствах щастие, че той си дойде. Това бе единственият път, когато съпругът ми се отклони от правия път за трийсет и пет години брак.

— Трябва да сте го обичали много — прошепна Алиса.

— Обичах го. — Старата жена повдигна рамене, после избърса сълзите си. — И все още ми липсва, въпреки че ни напусна преди седем години.

Алиса я прегърна с обич. Чувстваше се добре да може и тя да утеши някого. Точно в този момент вратата се отвори и Бърк обяви с ясен глас:

— Дукът ме помоли да ви съобщя, че ще се присъедини към вас незабавно.

— Ще остана само да го поздравя — каза дукесата.

След малко Морган влезе в стаята и мъжественото му присъствие засенчи всичко наоколо. Той погледна към двете жени неуверено, като не знаеше как ще го приемат след последната им среща.

— Добре дошъл, Морган — с равен глас каза дукесата. — Тристан вече ни обясни, че ще приключиш с работата си до тази вечер. Вярвам, че си успял да свършиш всичко според желанието си.

— Да, бабо — отговори той, като не пропусна да забележи обвинението в тона й.

„Тя все още ми се сърди, че заминах“ — реши той и после се обърна към жена си, която избягваше погледа му, свела очи надолу.

— Бърк ме информира, че Тристан, Каролайн и Присила са пристигнали. Съжалявам, че не бях тук да ги поздравя. Надявах се да си тръгна от Лондон по-бързо, но ме задържаха в последната минута преди тръгване — каза Морган, като не изпускаше от очи напрегнатото лице на Алиса.

Съпругата му пое дълбоко дъх и вдигна поглед. Гледаше го право в лицето, без да мигне, и той се усмихна при тази демонстрация на силна воля.

Старата дукеса забеляза усмивката му и я възприе като намек да ги остави насаме.

— Сега, след като Тристан и Каролайн са тук, ще съобщя да приготвят тържествена вечеря, за да посрещнем официално Алиса в семейството — обяви тя и излезе.

Радостна от хрумването си, дукесата се отправи към кухнята в задната част на къщата. Тя искаше да изненада всички с ястията за вечеря. Току-що бе слязла във фоайето, когато силен шум я накара да спре.

Обърна се и видя Алиса да тича по стълбите с развяна рокля. След нея, почти веднага, се появи Морган и гневно й изкрещя да спре. Старата жена реагира незабавно, като се изпречи на пътя му, което позволи на Алиса да се измъкне успешно.

— Какво има? — удивено попита тя, а обвинителният тон на въпроса, отправен към Морган, ясно му показа кой е считан за виновен.

Морган изскърца със зъби и успя да преглътне обидните думи, напиращи на устните му.

— Откъде, по дяволите, да знам? — продължи да крещи той. — Тъкмо си водехме съвсем нормален разговор, когато реших да й дам подаръка си. Тя го погледна, захвърли го в лицето ми и изхвърча от стаята.

— И какъв бе точно подаръкът, Морган? — попита сериозно баба му.

— Диамантена огърлица, обсипана със смарагди — обясни той с все още гневен глас. — Защо?

— Ела в салона за гости, Морган — студено му нареди старата жена. — Мисля, че е време да поговорим.