Ейдриън Басо
Интимно предателство (21)

Глава 21

Алиса протегна ръка и разкопча ризата му, очите й не изпускаха неговите. Пръстите й дразнещо се провряха, после се спуснаха към къдравите косми на гърдите му. Морган шумно въздъхна и се зае да се оправи с копчетата на гърба й.

Бавно и мъчително се разсъбличаха. Най-сетне той я взе на ръце и я отнесе в леглото. Тя усети хладината на покривката по голото си тяло и ненаситно отговори на целувките му.

— Толкова си красива, любов моя — дрезгаво прошепна Морган.

Младата жена си позволи да се наслади на чувствата си след дългото въздържание. Бе готова за любов. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и разбраха това. Тя се надигна срещу пръстите му, дъхът и излизаше на резки тласъци. Морган се опита да се въздържи и да увеличи времето на удоволствието, но тя не му разреши — привлече го към себе си в няма покана. Чувстваше се толкова топла и влажна, че на него не му оставаше нищо друго, освен да проникне в нежната утроба. Тя го прие, заключи бедра около таза му, искаше да го усети максимално дълбоко в тялото си.

После той викаше името й, запечатваше устните й с целувки и крещеше, че не издържа.

Алиса сякаш се бе загубила в някакъв друг свят на чувственост и силни усещания, тялото й живееше с всяка своя клетка. Морган усети наближаването на оргазма й и изля семето си в нея тъкмо когато тя достигна връхната точка.

 

След това лежаха заедно, той нежно галеше бузата й. Надигна се, подпря се на лакът и загледа с любов нежното тяло до себе си. Сърцето му бе изпълнено с удовлетворение и покой, неизпитани досега.

— Обичам те — думите му прозвучаха силно и ясно. Алиса застина неподвижно, после му се усмихна лъчезарно. Очите й се изпълниха с щастливи сълзи:

— От известно време си мислех, че може да е вярно, но трябва да си призная, че е чудесно да го чуя.

— Знам, че се държах като пълен идиот, но любовта не е чувство, което бих допуснал лесно в сърцето си. — Той се взря в очите й и тя изненадана видя, че силният й съпруг всъщност притежаваше чувствително сърце и ранима душа.

— Отдавна ли разбра, че ме обичаш?

— Вероятно — отговори той, облекчен, че й бе разкрил любовта си, но все още притеснен от признанието си. Прокара леко длан по голия й гръб и се усмихна ослепително. — По-добре да ставаме и да се обличаме. Сигурно всички се чудят какво е станало с нас.

Направиха го неохотно. Морган имаше по-лесната задача да закопчава и завързва пандели, но Алиса трудно се справи с шалчето около врата му. След няколко неуспешни опита той най-накрая обяви, че изглеждат задоволително. Надяваше се, че Дикинсън няма да има достатъчно време да ги разгледа подробно. Перфектният му слуга щеше да се изчерви от срам, ако забележеше измачканата му риза.

Стигнаха до вратите на салона. Постояха за малко, хванати за ръце, и преди дукът на Гилингам да отвори, Алиса прошепна нежно:

— Обичам те, Морган. Обичам те толкова много…

Влязоха сияещи в стаята. Леко измачканите им дрехи и щастливите лица предизвикаха радостна усмивка по лицето на старата дукеса.

Разменяха си подаръците и Морган погледна изненадано към жена си, когато видя своя — кожена юзда.

— Благодаря ти, скъпа — учтиво измърмори той и Алиса се разсмя на явно конфузното положение.

— Подаръкът има й втора част, Морган — подразни го тя. — Но се страхувам, че за него не е много подходящо тук, в салона.

— И бих могъл да добавя, големи братко, че лорд Едмъндс ме осведоми, че съпругата ти движи сделките с по-твърда ръка дори и от самия теб — изсмя се Тристан.

— Ти си купила кобилата на лорд Едмъндс? — възкликна Морган, като разбра за какво се смееха останалите. — Оня кон, за който се опитвах да се спазаря на рождения ден на Катрин?

— Точно така — продължи Алиса, щастлива, че изненадата й сполучи. — Трис ми каза колко се възхищаваш на животното и аз се почувствах отговорна, че те накарах да се върнеш от Чартър Оукс, без да си приключил сделката. Мисля, че това е най-малкото, което можех да направя в случая. Подаръкът е също и от дъщеря ти.

— Благодаря, Алиса. — Морган прекоси стаята и прегърна жена си. — Подаръкът е великолепен. А сега е твой ред.

Той й подаде малка, изящно опакована кутийка.

Развълнувана, тя разкъса опаковката и леко се вцепени, когато разбра, че това са скъпоценности. Колебливо повдигна капака и въздъхна изумено при вида на съдържанието й: капковидните обеци блестяха със зелен смарагдов пламък, до тях искреше с кристална чистота диамантена диадема. В центъра й хвърляше отблясъци най-големият смарагд, който Алиса някога бе виждала.

— Боже господи — възкликна Каролайн с разширени от удивление очи. — Тези скъпоценности са достойни и за кралица, Алиса!

— Харесват ли ти, сърце мое? — с любопитство и нетърпение попита Морган.

— Не мога да повярвам — отговори Алиса. — Никога не съм си мислила, че съществува подобна красота.

— Много впечатляващо наистина — съгласи се Тристан. — Ето го и твоя подарък, Каролайн. — Той й подаде голям пакет.

Каролайн разсеяно се зае да развързва панделката, като не сваляше очи от скъпоценностите в ръцете на Алиса. После видя, че в голямата кутия имаше още една, по-малка, а в нея друга. Усмихна се на Трис, тъй като знаеше навика му да се шегува. Най-накрая стигна до последната кутия и замаяна разбра, че е същата като на Алиса.

— Господи, като моите са! — прошепна Алиса, когато Каролайн извади скъпоценната диадема. — Само че вместо смарагди, в твоите блестят сапфири.

Каролайн преглътна шумно, сълзите протекоха по лицето й. Тристан приседна до нея и се наведе да я целуне.

— Все още ли мислиш, че си се омъжила за погрешния брат? — подразни я той и близна ухото й.

— О, Тристан — през сълзи избъбри тя. — Какво да правя с теб?

Трис скръсти ръце и я погледна с очакване.

— А сега ти ми дай подаръка.

— Ще го получиш, когато останем насаме. Засега вземи това.

Той разопакова кутията с нетърпеливи като на малко дете пръсти и искрено се възхити на малката нефритена статуетка, представляваща изящна конска глава.

— Готови ли сме за масата? — попита старата дукеса.

Тя държеше в ръце красив златен медальон с капаче. Вътре бяха поставили малък портрет на Катрин. Старата жена го сложи на врата си и гальовно го замилва.

— Казах на Бърк да остави подносите на масичките за сервиране. Ще се оправим и сами. Искам целият персонал да се повесели.

Докато вечеряха с пай от омар, ростбиф с пресни картофи и брюкселско зеле разговаряха за изминалия ден. После, при поднасянето на пудинга с бренди, Тристан спомена за ежегодния зимен бал, който организираха в Рамсгейт Касъл.

— Ще бъдете ли домакини и тази година? — попита той брат си.

Морган се облегна назад:

— Наистина не съм мислил по въпроса, Трис. — Дукът потърка бузата си с привичен жест. — Това ще ни даде чудесна възможност да въведем Алиса в обществото, но аз не съм сигурен дали тя се е възстановила достатъчно за подобно натоварване.

— Чувствам се чудесно, Морган — намигна му Алиса.

Той също й се усмихна съзаклятнически.

— О, кажи ми, че ще го обмислиш, Алиса — примоли се Каролайн. — Знаеш ли, Тристан ми предложи да се омъжа за него на миналогодишния бал.

— Трябва да съм прекалил с пиенето тогава — подигравателно се намеси Тристан, после изохка, защото Каролайн го ощипа злобно.

— Заслужаваш си го, щом я дразниш така — твърдо отсече старата дукеса. — Но наистина би било чудесно да продължим традицията. Само ако си напълно здрава, Алиса. Разбира се, аз и Каролайн ти предлагаме помощта си.

— Няма нужда да се притеснявате — отговори Алиса, но в гласа й пролича несигурност пред перспективата да посрещне толкова много гости. Обърна се към Морган, видя любовта в очите му и твърдо продължи. — Обещавам да превърна бала в истинско събитие. Със сигурност приемаме да сме домакини и тази година.

 

На следващата сутрин Морган и секретарят му, Джейсън Камерън, работеха в кабинета, когато Бърк обяви неочакван посетител.

— Лорд Касълриг! — възкликна Морган при появата на министъра на външните работи. — Не знаех, че сте в Портсмут.

— На гости сме у роднини на лейди Касълриг в Саутхемптън — започна лордът. — Но тази сутрин получих много обезпокояващи новини и реших, че трябва незабавно да бъдете уведомен. — Погледна към Джейсън Камерън и последният забързано излезе. — Двамата агенти, които изпратих да следят Дюпон, са изчезнали.

— Изчезнали? — недоверчиво повтори Морган.

— Не дойдоха на предварително определената среща. Веднага изпратих хора по следите им, но досега не сме открили нищо — лорд Касълриг тежко въздъхна. — Страхувам се, че има и друго. Наскоро получихме информация, която показва, че член на вашето семейство е във връзка с Фолкън.

— Какво? — Дукът скочи на крака.

Министърът потри нервно ръце и продължи:

— Ще трябва да ми обясните как вашият брат, втори син в семейството, разполага с толкова много средства.

— Брат ми е спечелил честно парите си — студено отговори Морган. — Ако си бяхте направили труда да съберете повече данни, щяхте да знаете истината. Отказвам да коментирам каквито и да било слухове за характера и богатството на Тристан. Когато започнахме цялата тази работа, аз бях примамката. Естествено е Фолкън да насочи подозренията към брат ми.

— Заслужава си да помислите. Брат ви е имал възможност да изнесе секретните данни, които вие скрихте. Имал е достъп и до трите места. Не липсва и мотив — парите!

— Не знаете какво говорите — сурово го прекъсна Морган. — Отказвам да слушам повече тези глупости, без да видя сам така нареченото доказателство.

— За съжаление, е невъзможно — отговори лорд Касълриг. — Точно тези агенти, които се занимаваха със случая, са изчезнали. Документите също.

— Достатъчно! — Морган стовари юмрука си върху бюрото. — Следвах инструкциите ви през последните няколко месеца без какъвто и да било резултат. Време е да взема инициативата в свои ръце. От този момент аз ще планирам действията си.

— Какво точно предлагате?

— Ежегодно организирам бал в Рамсгейт. След няколко седмици ще имаме възможност да заложим капан на Фолкън и да приключим с тази работа веднъж завинаги — твърдо отсече Морган.

— Ще ви помогна с каквото мога — съгласи се лорд Касълриг.

— Чудесно. Ще се свържа с вас веднага щом подготвя подробностите. Ще трябва да ми изпратите сочна примамка. Вярвам, че вие и лейди Касълриг ще присъствате на събитието.

— Да — леко се усмихна министърът. — Със сигурност ще бъдем на бала. Имам чувството, че вечерта ще бъде знаменателна.

 

— Как вървят приготовленията за бала, скъпа? — попита Морган, като я завари да закусва, докато работеше на бюрото си.

— Не съм съвсем сигурна — призна Алиса и вдигна няколко листа замислено. — Най-накрая реших да работя сама в стаята си без баба, Каролайн и мисис Глиндън. Невъзможно ми е да се съсредоточа, докато и трите непрекъснато си спомнят и разказват за предишните балове.

— И върху какво работиш сега? — със симпатия продължи дукът.

— Варианти на менюто. Но все не успявам да се справя с количествата храна, които ще бъдат необходими за триста души. Никога не ми се е случвало да храня толкова хора наведнъж. И реших да изготвя списък на отделните ястия, а останалата част от работата да предоставя на мисис Кийнли.

— А списъкът на гостите?

— Кой по-точно? — Алиса започна да рови сред книжата. — Баба ми даде два отделни. Единият е с хора, на които се изпращат покани само за бала. Другият е за гостите, които ще нощуват. — Тя му подаде два свитъка.

Той ги прочете и направи съответните поправки и допълнения.

— Кажи на баба и Бърк да приготвят спалните за тези, които ще останат през нощта. Аз ще наредя на Джейсън да помогне на мисис Глиндън при адресирането на пликовете. И остави украсата на Каролайн. Нещо друго?

Алиса въздъхна облекчено.

— Така е добре. Трябва да ти призная, че никога не съм си представяла, че ще е толкова сложно.

— Сигурна ли си, че не се претоварваш?

— Не, не мисля подобно нещо. — Помълча няколко минути и продължи: — Знаеш ли, това ще бъде първият ми бал, Морган.

Той се сепна, погледна я изненадано, после я взе на коленете си.

— Ще бъде чест за мен да те съпровождам, скъпа лейди.

Тя го целуна по врата и се сгуши плътно до гърдите му.

— Просто искам да се гордееш с мен, Морган. — В гласа й се прокрадна съмнение.

— Винаги съм бил горд с теб, любов моя. — Той затегна прегръдката, но усети, че съпругата му сякаш застина.

— Бихте ли ми обяснили, Ваша светлост — студено прозвучаха думите й.

Морган проследи погледа й върху бюрото, на което лежаха преработените списъци, и се опита да задържи изплъзващото се тяло.

— Защо сте добавили Маделин Дюпон и брат й към гостите?

Дукът отказа да я пусне, погали гърба й успокоително и се опита да намери подходящ отговор.

— Чакам, Ваша светлост!

— Те са присъствали и миналата година — отговори вяло той.

Тя успя да се откъсне от прегръдката му и стоеше вдървено, с гордо вдигната брадичка.

— Обяснението ви не е достатъчно. Аз сама изготвих списъка за този бал и прецених, че те трябва да отпаднат.

— Дюпон ще присъстват — сухо каза дукът.

Очите на Алиса се разшириха, но тя не се предаде:

— Виждам, че са поканени и да прекарат нощта в замъка. Защо?

— Трябва, Алиса! — повтори Морган, като отбягваше погледа й.

— Не! — твърдо настоя тя и скръсти несговорчиво ръце.

Морган я изгледа със смразяващо неодобрение:

— Аз съм господарят на този дом, мадам! Ще направите каквото ви кажа!

Но тя не отстъпи:

— Не съм ви слугиня, сър! Доколкото си спомням, съм ваша съпруга. И господарка на този дом. Отказвам да приема тази жена в къщата си, докато не ми представите задоволителна причина за това.

Морган се почувства победен от доводите й. Тя беше права. Трябваше да й разкаже всичко.

— Седни, Алиса. Ще говоря дълго.

И той започна разказа си със срещата с лорд Касълриг и завърши с плана да залови Фолкън, като му заложи капан.

Алиса мълчаливо го слушаше и се опитваше да запомни всяка подробност от невероятните събития.

— Ти не вярваш, че Тристан може да е замесен, нали? — попита тя, след като Морган спря да говори.

Той поклати глава:

— Разбира се, че не!

— Ще бъде ли безопасно тук, в Рамсгейт, за Катрин? И за баба?

— Не се безпокой. Вече съм се разпоредил за допълнителна охрана.

— Трябва да ти призная, Морган, че намирам всичко това за много…

— Невероятно?! Споделям чувствата ти, скъпа.

— Сигурен ли си, че никой от двамата Дюпон не е Фолкън?

— Не съвсем. Но колкото и да мисля, не откривам възможност да са успели да се доберат и до трите места, в които бях скрил документите. Просто нямаха достъп. Невъзможно е да са го направили без съучастник.

— Ами слугите?

— Същото е. Не биха могли да достигнат и до резиденцията ми в Лондон, а още по-малко до Уестгейт Менър.

Алиса се сепна.

— Значи затова дойде през май в имението на баща ми. За да откриеш онези документи в бюрото и да проследиш нишката, която води до френския шпионин. Предполагам, че му дължим благодарност.

— Как стигнахте до това внезапно решение, мадам?

— Ако не трябваше да търсиш плика със секретните документи в старото бюро, никога нямаше да се върнеш в Уестгейт Менър. Така че Фолкън е отговорен за нашата женитба.

Морган се изсмя.

— Ще се радвам да го информирам за този интересен факт, когато най-после се срещнем.

— Сигурен ли си, че планът ти ще проработи? — попита Алиса, като не пропусна да забележи, че той остави въпроса й за идентичността на Фолкън без отговор. Бе сигурна, че Морган подозира някого.

— Уверен съм, че добре съм заложил капана. Стръвта е толкова голяма, че той няма да й устои. Освен това, ако предположението ми излезе вярно, Фолкън ще е вече в замъка. Остава ни само да го пипнем на местопрестъплението.

Алиса го погледна настойчиво:

— Кого подозираш, Морган?

— Гилбърт Гренъм, брата на Каролайн — тежко въздъхна дукът. — Не ми се иска да е вярно, но знам колко обезоръжен е младежът в присъствието на Маделин Дюпон. Всички мъже вършат глупости в името на любовта.

— Боже мой — снижи глас Алиса. — Бедните Каролайн и Присила. Те толкова го обичат.

— Трябва да се докаже първо. Има и още една възможност, но тя е направо смешна на пръв поглед — промърмори той на себе си и прегърна Алиса. — Не се безпокой за това, скъпа. Ще се погрижа за всичко.

— Вярвам ти, Морган — отговори тихо тя. — Ако има нещо, с което бих могла да помогна…

— Не — твърдо отговори мъжът. — Няма да те излагам на никаква опасност. Ще трябва да ми обещаеш, че няма да се месиш!

— Ще направя каквото ми кажеш, Морган. — Тя отбягваше очите му. Нямаше никакво намерение да стои настрана, ако разбереше, че го грози опасност. — Ще бъдеш внимателен, нали?

— Да — отговори автоматично той, наклони глава и започна да я целува. — Мисля, че се претоварваш с работа, любов моя…

— О, така ли? — гърлено се засмя тя, защото той дразнеше с целувки ухото й.

— Като твой съпруг се считам за длъжен да ти напомня, че трябва да си почиваш. Остави този бал засега — въздъхна Морган и прокара пръсти по устните й. — Мисля, че леглото няма да ти се отрази зле.

— Ако и вие се присъедините към мен, Ваша светлост, никога няма да си почина!