Ейдриън Басо
Интимно предателство (14)

Глава 14

Алиса почувства как устата и пресъхна, и се примоли:

— Побързай, Морган!

— Те вече ни видяха, Алиса. Единствената ни възможност е да се държим предизвикателно.

— О, господи! — Алиса преглътна конвулсивно, за да преодолее буцата, заседнала в гърлото й.

— Кои са? — спокойно се заинтересува Морган. Невъзмутимото му поведение само засили безпокойството й и тя замачка нервно края на наметалото си.

— По-възрастната е лейди Робъртс, по-младата — дъщеря й Сесил. Запознах се с тях преди няколко години на местния панаир. Лейди Робъртс е известна като най-голямата клюкарка в областта.

— Мислех, че честта принадлежи на мисис Стратън.

Алиса въздъхна:

— Не е смешно, Морган. Знаеш, че не мога да се срещна с тях. Моля те да вървим — прошепна младата жена.

Дукът потупа ръката й успокоително и остана на мястото си. След малко двете дами ги доближиха съвсем.

Алиса пое дълбоко дъх и със свободната си ръка прихвана краищата на наметката си, за да се скрие по-добре. Морган още по-здраво стисна другата й ръка.

„Може би те ще отминат, без да ме забележат“ — каза си Алиса, без да вярва в подобно чудо. Тя извърна глава и съсредоточи вниманието си върху копринените и сатенени платове, изложени на витрината на съседния магазин. И тъкмо когато реши, че желанието й се сбъдва, Морган заговори:

— Добър ден, дами — започна той с най-приятния си глас. После елегантно се поклони с шапка в ръка. — Не съм имал честта да се запозная с вас. Би ли ми доставила това удоволствие, скъпа?

На Алиса й се прииска да го убие. Тя го гледаше втренчено в красивия профил, зашеметена от неговото безочие. Настъпи очакващо мълчание и с пребледняло лице, тя най-после каза:

— Лейди Робъртс, Сесил, мога ли да ви представя Негова светлост, дука на Гилингам?

Физиономията на лейди Робъртс се вкамени от изненада. На Алиса й се стори, че дамата е съвсем наясно с нейното положение и би желала да я избегне. Само че как да направи подобно нещо, когато пред нея стоеше един дук. В края на краищата, тя реши да се престори, че всичко е наред, и след като се поколеба за секунда, прие запознанството. Сесил, явно неосведомена за ситуацията, направи кокетен поклон и се загледа в дука прехласнато. Бе запленена от външния му вид, но още повече от титлата. Изкикоти се и примигна закачливо. Алиса почувства гаденето да се надига отново в стомаха й.

Тримата си размениха още няколко безсмислени фрази, докато Алиса стоически чакаше, едва си поемаше дъх и не смееше да мигне, вперила поглед напред.

След цяла вечност разговорът свърши. Лейди Робъртс и Сесил си взеха довиждане, като дамата определено пренебрегна Алиса, и си тръгнаха.

Морган веднага пусна ръката й.

Младата жена трепереше цялата и го гледаше право в очите. Той твърдо отвърна на погледа й. Алиса почувства как хладна вълна облива сърцето й, загърна се плътно с наметалото, сякаш да защити себе си и детето, и се отправи към каретата. Качи се някак си, сама, без помощта на дука.

Най-накрая каретата потегли.

Алиса хапеше устни в безмълвна болка. Опита се да потисне сълзите, но не успя. Разочарованието и срамът надделяха и тя избухна в плач. Така и не забеляза, че бяха спрели.

— Моля те, не плачи, Алиса!

До болка познатият глас пресуши сълзите и пробуди гнева.

— Защо ги спря? Те, почти ни бяха отминали. Нямаше да говорят с мен, ако си бе замълчал.

— Вече ни бяха видели. Не можех страхливо да отмина.

— Страхливо? Да не би да си си загубил ума? Знаеш ли какво преживях през последните месеци? Превърнах се в затворничка, само и само да предпазя детето си от хищните им очи.

— Алиса, сърце мое, не се разстройвай толкова — молеше я Морган.

Пресегна се и нежно избърса сълзите. Но жестът я разгневи още повече.

— Махай се — изплака тя и го заудря по ръцете. — Не ме докосвай!

— Алиса, спри! Трябва да се успокоиш!

— Не, няма да се успокоя! Видя ли израза на лицето й? До довечера всички ще знаят как тя и скъпоценната й дъщеря са срещнали дука на Гилингам. С бременната му курва!

Морган трепна при последните думи, но я остави да излее гнева си.

— Не ме е грижа за моето собствено унижение. Знам коя съм и каква съм — една паднала жена, която никой не би приел в обществото. Но детето ми не заслужава това. Аз направих толкова много, за да защитя детето си, нашето дете! А ти, ти разруши всичко, като застана насред улицата и обяви, че аз, Алиса Карингтън, нося копелето ти. И дяволът не би постъпил така, Морган!

Дукът бе ужасен. Никога не бе предполагал, че можеше да я доведе до подобно състояние.

— Моля те, спри и ме изслушай. — В гласа му се прокрадна страх.

Погледът й започна да се избистря. Гледаха се дълго и мълчаливо.

— Прости ми, сърце мое — прошепна той едва чуто.

Нови сълзи бликнаха от широко отворените зелени очи.

— Мислех да се представя за вдовица в Корнуол — изсмя се горчиво тя. — Сега разбирам колко наивна съм била. Щеше да е невъзможно да прекарам останалата част от живота си в безпокойство, че все един ден някой ще разбере, че детето ми е копеле. Това е цената, предполагам! Щом се опитах да живея в лъжа…

Болката и безпомощността й сграбчиха сърцето му. Той беше виновният, негова бе отговорността.

— Боже мой, Алиса — прошепна Морган, — как ли ме презираш!

— Бих искала да можех — тихо прозвуча отговорът, толкова тихо, че той едва разбра чутото.

Протегна ръце и нежно я приласка. Тя неочаквано прие утехата и склони глава на рамото му в пълно изтощение.

Морган се страхуваше да я пусне, затова дръпна силно поводите, после ги пусна и конете продължиха сами бавния си ход до имението. Дукът нито за миг не охлаби прегръдката.

Алиса беше почти заспала, когато пристигнаха в Уестгейт Менър. Сънливо се протегна и докато разбере какво става, дукът я взе на ръце и я свали от каретата. Мина бавно покрай зяпналия от учудване Нед и внесе скъпоценния си товар в къщата.

Тя се бе разбудила и отчаяно се отблъсна от гърдите му.

— Моля те, пусни ме. И без това тежа твърде много.

— Обиждате мъжествеността ми, мис Карингтън — намигна й Морган.

После я залюля и тя скри глава във врата му, като си спомни мириса на силното мъжко тяло.

Дукът спря за момент, за да поговори с Пъркинс, и сетне продължи по безкрайното протежение на стълбището до нейната стая. Остави я в леглото, но тя напразно се опита да седне изправена в меката постеля. Бременността я правеше несръчна. Като се усмихна на безплодните й усилия, Морган протегна ръка да й помогне. Тя посрещна жеста му недоволно, намръщена заради явното му наслаждение от слабостта й. Искаше й се да се справи сама и безсилието й носеше само раздразнение. Потисна неудържимото желание да ухапе подадената й ръка и прие помощта.

Морган въздъхна престорено тежко, докато я повдигаше до седнало положение.

— Не е смешно, Морган. Бих искала да видя колко чевръст ще си ти, ако носиш такъв товар.

— Извинявай, любов моя — отговори той, като прикри веселостта си. — Но просто приличаш на пълнена патица с разперени крила, когато се опитваш да седнеш сама…

— Патица… патица! Продължавай! Какво друго, още по-неприятно, ще ми кажеш?

Той развърза наметката й и я постави на стола до вратата.

— Права си, разбира се — продължи със сериозен глас. — В действителност приличаш повече на гъска.

Алиса въздъхна и легна.

— Сигурна съм, че сега съм просто една крава — студено прозвуча гласът й.

Морган бързо се приближи до нея, повдигна брадичката й и се вгледа в зелените очи, уголемени от бледността на лицето. В този момент наистина съжали, че я подразни.

— Винаги съм мислел, че си красива, Алиса — дрезгаво каза той. — Но никога не съм те виждал по-прекрасна.

Ръката му се поколеба, после се плъзна към корема, където растеше детето му.

Алиса се обърка, почувствала треперещите му ръце. Тя се опита да го спре.

— Недей! — запротестира Морган. — Моля те, разреши ми да докосна нашето бебе.

Молбата му я спря да отблъсне ръцете, изучаващи корема й. И изведнъж бебето помръдна силно, сякаш риташе мъжа, който го безпокоеше. Или може би го поздравяваше?

— Господи! — възкликна Морган, стреснат от внезапното движение. — Често ли прави така? — отново притисна ръка към тялото й в очакване на ново раздвижване.

Алиса повдигна рамене, в очите й проблеснаха сълзи, бе благодарна за вълнението в гласа на мъжа. Тя почти повярва, че той обича бебето й. Опита се да стане и Морган неохотно й помогна. После подреди множество възглавници зад главата й, като се опита да я настани възможно най-удобно.

— Трябва да говорим, Алиса — започна сериозно той.

Тя кимна.

— Не бива да оставаме насаме в спалнята ми, Морган. Може би е по-добре да слезем долу.

Дукът се засмя на предложението й.

— Малко е късно да се тревожим за благоприличието, нали, мис Карингтън?

Тя също се засмя в отговор.

— Да, добре, предполагам, че наистина вече няма смисъл.

Колко обичаше да го вижда усмихнат. Изглеждаше много по-млад и по-малко сериозен. Погледна към разрошената му коса и напрегнатите сиви очи и въздъхна. Чудеше се дали детето ще спечели любовта му. Надяваше се да е така.

Морган седна до нея и взе ръката й в своята. Алиса усети топлината и силата на пръстите му и зачака.

— Първо искам да ти обясня отвратителното си поведение днес.

Алиса потръпна при неприятния спомен, но не го спря. Съмняваше се, че въобще съществува смислено обяснение, но й се искаше да се остави да бъде убедена.

Мъжът се сви под открития й поглед. Сега тя го слушаше внимателно и той имаше възможност да говори. Но откъде да започне? Особено след като й бе причинил такава мъка.

— Трябваше да ме заведеш при онова бюро в магазина на Хопкинс — започна Морган отново.

— За да вземем белия плик? — прекъсна го тя. — Не си ми казвал нищо за това.

Морган се намръщи.

— Нямам никакво намерение да ти казвам и в бъдеще.

Изправи се и закрачи нервно из стаята.

— Признавам, че нарочно изчаках лейди Робъртс. Трябваше да ти покажа, че не можеш да се справиш без мен, че се нуждаеш отчаяно от помощта ми. Искам да се оженя за теб и да се грижа за двама ви. Искам детето ми да се роди в Рамсгейт Касъл. Но се страхувам, че ти няма да ми разрешиш.

Тя го погледна недоумяващо.

— Не разбирам, Морган.

— Алиса. — Той прокара ръка по челото си, после впери поглед в тавана. — Няма да ти позволя да ме изхвърлиш от живота си.

— Ти сериозно ли говориш! — в гласа й звучеше удивление. — Искаш да се оженим. Наистина? Въпреки че се бе зарекъл твърдо да не го правиш никога?

Морган сведе очи и се загледа в корема й.

— И ти наистина остави тези две жени да ме огледат, за да си сигурен, че ще разбера какво ме очаква и ще се омъжа за теб? — повтори тя казаното от него, за да е сигурна, че е разбрала правилно.

— Да.

Тя поклати глава и се разсмя.

— Никога ли не ти е хрумвало, че можеш да ме попиташ, преди да се решиш на толкова сложна тактика?

— Вече ми отказа веднъж преди време — предизвикателно отговори той. — И ми забрани да идвам тук.

— Трябваше да ме попиташ, Морган — настоя Алиса тихо.

Дукът затвори очи и пое дълбоко дъх:

— Ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена, Алиса?

Тя почувства как паниката я завладява и се помоли за търпение и разум.

— Благодарна съм ти, че искаш да бъдеш част от живота ни, Морган. И все пак се страхувам, че някой ден ще съжаляваш за решението си. Няма да понеса, ако започнеш да се срамуваш от мен или детето.

Морган се вгледа в чистите зелени очи и усети нежност и любов.

— Има много аспекти на брака, които намирам за отвратителни, но едно нещо знам със сигурност: никога няма да презирам нито теб, нито детето ни.

— Ще се омъжа за теб, Морган — слабо каза тя и нервите й не издържаха на напрежението.

Алиса се облегна на възглавницата, за да успокои биенето на сърцето си. Очакваше той да я целуне, но вместо прегръдка, той я зави с топлото одеяло.

— Искам да си починеш малко. Ще изпратя Мейвис да те събуди след няколко часа.

Усмихна й се и излезе от стаята.

Алиса бе уверена, че няма да може да мигне след разтърсващите събития на този следобед, но само след няколко минути спеше непробудно.

 

Събуди се при влизането на Мейвис Изправи се бързо в леглото без мисъл в главата си. Навън бе тъмно и бавачката запали свещите, които озариха стаята с мека светлина.

— Сънувах невероятен сън, Мейвис — сънено каза Алиса и разтърси глава.

Погледна към старата жена и по развълнуваното й лице разбра, че не е сънувала.

— Ще се омъжвам — съобщи Алиса с удивен глас.

— Да, моето момиче — потвърди Мейвис с удоволствие. — И трябва да си готова след малко.

Тя напълни с чиста вода големия порцеланов умивалник, извади от тоалетния шкаф ухаещ на рози сапун и чиста кърпа. После се обърна към Алиса:

— Хайде побързай, моето момиче. Нямаме време за приказки. Не трябва да караме младоженеца да чака, нали?

— Какво? Да не искаш да кажеш, че ще се женим сега, тази вечер? Ами документите? Ами свещеника?

— Негова светлост се е погрижил за всичко — махна с ръка Мейвис: Тя говореше за дука като за стар приятел. — Всичко, от което се нуждаем сега, е булката.

Все още замаяна, Алиса отиде до тоалетната маса и позволи на Мейвис да я съблече. Остана безмълвна, и докато старата жена се суетеше около нея и гласеше косата й. Най-после, доволна от резултата, бавачката промърмори:

— А сега, роклята…

Втурна се към дъбовия дрешник и извади красива розова рокля, която Алиса не бе виждала досега. Бе изработена от лек креп, който чудесно подхождаше на свободно падащия модел без талия. Деколтето бе квадратно, ниско изрязано, обточено с дантела. Ръкавите, дълги и тесни, преминаваха в буфан на раменете, а маншетите бяха гарнирани също с дантела. Подходяща розова сатенена панделка бе прикрепена точно под гърдите. Алиса си помисли, че това е най-красивата дреха в света.

— Откъде е тази рокля?

— Харесва ли ти? — попита Мейвис, обезпокоена от въпроса. — Сама я избрах. Нямаше много време и голям избор, но аз си помислих, че е прекрасна, още щом я видях.

— Купила си я за мен?

— Аз я избрах — поправи я Мейвис. — Дукът я плати. Сега доволна ли си?

— И аз не бих направила по-добър избор, Мейвис — отговори честно Алиса. — Но къде я намери?

— В града. Отидох в скъпия магазин за дрехи, където пазаруват заможните благородни дами. Дукът ме изпрати с поръчката веднага след като си се съгласила да се омъжиш за него. Каза ми да купя каквото смятам за необходимо, без да се съобразявам с парите. Нед ме закара с новата карета на лорд Тристан.

Алиса се засмя, като усети гордостта в гласа на Мейвис. Не бе сигурна какво е зарадвало повече бавачката — да пазарува в снобския магазин или да се вози в каретата.

Нервно помогна на Мейвис да й облече роклята и най-накрая въздъхна облекчено, като видя, че й стои чудесно — придаваше цвят на бледото й лице и прикриваше бременността. Последно оправяне на къдриците и бе готова.

Морган я чакаше в началото на стълбите и тя се зарадва на одобрението в очите му при появата й. Когато се приближи до него, той й подаде букет от рози, привързани с бяла сатенена панделка.

Красивият букет довърши тоалета й и тя изглеждаше като всяка друга сияеща булка.

— Готова ли си? — попита дукът с плътен глас.

Тя леко кимна. Въпреки че той бе облечен в същите дрехи, които носеше и през деня, бе толкова хубав, че сърцето й заби учестено. Бяха се погрижили за облеклото му: ризата и панталоните — изгладени, ботушите — лъснати.

Влязоха в малката галерия и Алиса възкликна при вида на преобразената стая. Меката светлина на свещите създаваше магическо очарование, подсилено от упойващия мирис на цветята, които сякаш бяха навсякъде. В камината гореше весел огън, големите цепеници пръскаха искри с пукот.

Алиса забеляза малкото хора в стаята и почувства, че смелостта й се възвръща. Освен Мейвис, която вече подсмърчаше, Пъркинс и Нед, присъстваха още двама непознати джентълмени. Морган представи първия като мистър Потс, магистрат, който щеше да оформи документите по венчавката. Другият беше свещеникът отец Хароу. И двамата живееха в Уинчестър, на двайсет мили северно от Уестгейт Менър, което й обясни защо не ги познава.

Дори и да бяха впечатлени от състоянието на булката, никой от тях не го показа. Алиса разбра, че Морган ги бе информирал предварително. Тя му бе благодарна, че я бе спасил от затруднението. Едва ли щеше да й стигне кураж да се изправи пред Отец Джеймисън с корема си и да повтори брачните клетви.

Всъщност церемонията бе много кратка. Морган и Алиса застанаха пред свещеника, гостите се приближиха. Само мистър Потс стоеше встрани, като не искаше да нарушава интимността на момента.

Алиса се вслушваше в силния глас на Морган, докато той произнасяше думите след свещеника, и си даде мълчалив обет да направи така, че той никога да не съжалява за решението си. Златният пръстен натежа на пръста й и тя почувства някаква особена топлина в момента, когато Морган го постави и тя удивено погледна към ярко просветващите диаманти и сапфири.

— Можете да целунете булката — завърши отец Хароу и Морган бе много доволен, когато Алиса се обърна и прие прегръдката.

Той целуна нежно устните и погали бузата й.

Мейвис се разхълца гласно. Алиса се усмихна и отиде до старата си бавачка, за да приеме поздравленията й. После прегърна Пъркинс и Нед и стисна ръцете на мистър Потс и отец Хароу.

Икономът погледна към дука и получи знак да отвори бутилка шампанско. Гостите вдигнаха тост за здравето и щастието на младоженците.

След като изпразниха още една бутилка, всички се оттеглиха, като оставиха Морган и Алиса сами!