Ейдриън Басо
Интимно предателство (7)

Глава 7

Алиса стоеше в стаята си и докато се събличаше, усещаше как я изпълва омраза към собствената й слабост. Бе се държала като глупачка — той й бе поискал целувка и тя се бе втурнала към него като послушно кученце. А най-лошото беше, че й хареса. Целувката, разбира се, не властното му държание. Сега пък дукът заповяда да се присъедини към него за езда и тя се подчини без каквото и да било възражение. Като че ли в негово присъствие губеше способността си да мисли. Това положение направо я влудяваше и объркваше. И тя знаеше, че в най-скоро време трябва да направи нещо по въпроса.

Пухтеше от раздразнение, докато търсеше из гардероба черните кожени ботуши за езда. Най-после намери единия и вече се канеше да повика момичето, когато Луси се появи:

— Мога ли да ви помогна с нещо, лейди Алиса? — попита учтиво прислужницата.

— О, Луси, благодаря на бога, че си тук — облекчено въздъхна Алиса. — Не мога да се закопчея на гърба, нито пък да открия другия ботуш.

Момичето сръчно оправи копчетата на блузата, намери липсващия ботуш и й помогна да приключи с тоалета.

Вече по-спокойна, Алиса седеше мирно, докато я решеха и оформяха от медните букли висока прическа. После Луси внимателно постави на върха й малка шапчица и я прикрепи с множество фиби.

— Готово — обяви тя със задоволство. — Дукът ще бъде доволен.

Алиса присви подозрително очи.

— Знае ли още някой, че дукът е в имението?

— Мисля, че да — вдигна рамене момичето. — Мисис Стратън беше навън с Нед, когато Негова светлост пристигна.

— Разбирам — с кисела усмивка изкоментира Алиса.

Защото ако мисис Стратън знаеше, че дукът е тук, до вечерта всеки в имението щеше да научи новината.

Алиса влезе запъхтяна в конюшнята и видя дука, застанал пред един от конете, да разговаря сериозно с Нед. Младото момче държеше в ръце поводите на огромен сив жребец, а една красива кестенява кобилка бе вързана близо до него. Алиса знаеше, че Тристан бе изпратил конете си в имението, но все още не бе виждала тези два прекрасни екземпляра.

— Лейди Алиса — каза Нед, щом я видя. — Оседлал съм ви коня.

Тя забеляза страничното седло върху сивия жребец, който момчето поведе към нея. Приближи се към могъщите гърди и нежно го потупа по муцуната.

— Чудесно момче си ти. Откъде пристигна?

— От една малка животновъдна ферма в Кент — съобщи дукът и с удоволствие наблюдаваше възхищението й. — Твой е.

— Купил си го за мен! — Очите й се разшириха от изненада. Отново се почувства объркана от прилива на непознати емоции. Радваше се на подаръка, но усещаше, че проявява слабост и се подчинява безпрекословно на всички прищевки на този мъж.

— Той е прекрасно животно — каза най-после тя, а гласът й прозвуча несигурно, някак си колебливо, сякаш се опитваше да се защити от нещо.

Впечатлена, но без да го показва, Алиса грациозно се качи на седлото с помощта на Нед.

— Моля те, информирай мисис Стратън, че дукът и аз ще се върнем за обяд по-късно този следобед — поръча Алиса на момчето, докато преминаваха през двора на конюшнята.

Яздиха мълчаливо няколко минути. Най-после Морган проговори:

— Можеш да ми благодариш.

— Моля?

— Казах, че вече можеш да го направиш. Нали се канеше? Или не?

Объркана, Алиса отговори непредпазливо:

— Не съм те молила да го купуваш.

Знаеше, че се държи детински, но не можеше да се спре.

— Не ти ли харесва?

— Разбира се, че е прекрасен. Всеки, който поне малко разбира от коне, би го харесал. Направо е великолепен.

— Тогава къде е проблемът?

— Проблем? Няма такъв. Кой казва, че има проблем?

— Скъпа, мис Карингтън — в очите на дука проблясваха опасни искрици. — Започвате да се повтаряте.

— А вие, уважаеми, започвате да ме дразните. — Тя отметна глава и пришпори жребеца, като остави дука далеч зад себе си.

Той наблюдаваше ездата й, любуваше се на стабилната, красива стойка на младата жена върху седлото. Костюмът за езда обгръщаше плътно стройната и фигура, подчертаваше плавните извивки на тялото. Мъжът се усмихна и пришпори коня след плячката си.

Настигна я и я принуди да забави ход тъкмо преди ливадата да премине в гора. Дукът се пресегна и хвана поводите на жребеца. Поведе го сред дърветата.

Бързата езда бе разсеяла гнева на Алиса и тя вече се упрекваше, че се е държала толкова глупаво, като сърдито дете. Явно бе успяла да го ядоса.

Дукът спря на малка полянка и слезе от коня. Алиса скочи от своя без чужда помощ и някак си успя да се задържи на крака. Погледна мъжа право в лицето, не беше сигурна какво се криеше там.

— Ще ми обясниш ли какво не е наред? — започна Морган търпеливо.

— Аз… аз — прошепна тя колебливо, като не намираше точните думи. Разсеяно късаше на парченца някакво листо и най-после каза: — Благодаря ти за новия кон. Беше неочаквано за мен, но много мило, от твоя страна, да го купиш. С огромно удоволствие ще го яздя. И трябва също да ти изкажа благодарности за дрехите, които ми изпрати. Те са до една красиви, но твърде много за жена като мен.

Морган продължаваше да я гледа изпитателно.

— Ще бъдеш ли така добра да им кажеш какво те безпокои, Алиса? — с равен тон продължи той, а ръката му легна на рамото й.

— Ами, бях толкова радостна да те видя тази сутрин — тихо отговори тя. — Докато не започна да ми нареждаш. И… и… после се появи този великолепен кон.

— Ти не харесваш коня?

— Не, чудесен е. — Тя въздъхна объркано. — Но аз рядко съм получавала подаръци, Морган. А още по-рядко — заповеди. Предполагам, че ще ми отнеме известно време да привикна — тя вдигна брадичка. — А може и да не успея.

Дукът се усмихна.

— Защо придобивам впечатление, че повече няма да се докоснеш до този кон?

— Защото си умен.

Морган се изсмя.

— Ти вече ми показа достатъчно колко си независима и горда. А можеш да бъдеш и чувствителна. Признавам, че не съм срещал, нито пък съм търсил подобни качества у една жена, но при тебе аз наистина ги ценя.

Алиса го погледна изненадано и почувства, че все повече се привързва към този мъж. Собственият й баща винаги се бе подигравал с нейните прояви на гордост и независимост, а съседите се държаха отчуждено — пак по тази причина. Беше невероятно да срещне някого, който открито й казваше, че я харесва.

— Мога само да се надявам, Морган, че мнението ти няма да се промени коренно с времето — каза тя, като нарочно говореше и самоуверено.

Той отново се разсмя с глас на тона й — дълбок, клокочещ смях, извиращ някъде от дълбините на мощните му гърди.

— Разбрах мнението ти, Алиса. Няма нужда да се държиш така!

Тя почувства, че се изчервява, и сведе очи. Мъжът се приближи, нежно докосна брадичката й с върховете на пръстите си. Когато повдигна глава, Алиса видя лицето му пред своето. Устните му се наведоха към нейните и ги притиснаха в изгаряща целувка. И тя го прие, разтвори леко уста и езикът му се плъзна навътре. Усети тръпки по тялото си, защото той продължи да изследва езика и небцето, а ръцете му обгърнаха гърдите й.

Дори и през дебелата материя на дрехата Алиса усети набъбването на зърната си и се притисна силно към мъжа.

— Ела, любов моя — въздъхна той и я поведе между дърветата към малката полянка с мека трева. — Изпитвам страхотен глад за теб.

— Морган — запротестира тихо тя. — Та ние сме сред гората.

— Ами да — дрезгаво се съгласи мъжът, като се измъкна от връхната си дреха и продължи с разкопчаването на ризата, докато я водеше за ръка. — И сме сами. Не е ли чудесно?

Алиса видя подскачащите мускули под бялата ленена риза и ръцете й се протегнаха да ги докоснат.

— Ти си толкова красив — с благоговеен тон промълви тя.

През онази нощ тази красота бе скрита от мрака в стаята, но сега, на яркото следобедно слънце, тя виждаше всяка от прекрасните извивки на изваяното му като истинска скулптура тяло.

Той се усмихна.

— Казва се приятен, Алиса. За мъжете се говори като за симпатични, не и красиви.

Младата жена поклати глава:

— Ти си красив — настоя тя.

Постави длан на рамото му и той стоеше, без да помръдне, докато ръката й се плъзгаше бавно по мощната гръд.

— Мога да усетя биенето на сърцето ти — прошепна тя.

— То бие за теб, любов моя — отговори несъзнателно Морган и чак тогава изненадан разбра, че казва самата истина.

Алиса продължи да изследва тялото му и ръката й се спря на плоския му корем. Мъжът шумно пое дъх. Да, тя не го разочароваше. Той изръмжа с удоволствие, когато жената смело докосна мъжествеността му.

— Толкова е голям!

— И ще става все по-голям, ако продължаваш да правиш това, любов моя — дрезгаво прозвуча гласът му.

— Чувствам се толкова странно, когато те докосвам по този начин — призна Алиса. Колебливо го погали и усети как твърдината под ръката й действително се увеличава. — Цялата треперя и едва дишам:

Мъжът отново изръмжа при това невинно признание и почти изгуби контрол. Едва потисна желанието си да я повали на тревата и да я вземе веднага. Притисна с ръка нейната, повдигна я и я постави на врата си. Тя сама го обви и с другата и притисна тяло до неговото.

Тръпки на удоволствие обзеха цялото му същество и той разбра, че трябва да направи нещо много бързо, преди да се предаде на желанието. Положи я на земята по гръб.

— Сега е мой ред, любима! — Протегна ръка, повдигна полата на костюма за езда, запретна я над кръста й и зарови пръсти в бельото, като се стремеше към голата плът, скрита под него. Очите й проблеснаха смутено, когато пръстите му погалиха копринените къдрави косъмчета върху издутината, където бедрата й се сливаха.

Морган я целуна дълбоко, езикът му бродеше из дълбините на устата й, а пръстите му продължаваха да дразнят влажните къдрици в чувствен ритъм.

— Готова си вече за мен — промърмори той. Дъхът му пареше ухото й и тя се вкопчи безпомощно в раменете му.

Кожата й гореше, всеки нерв от тялото й трептеше като струна.

— Морган, трябва да спреш — прошепна тя.

— Не говори, любима! — Хвана я за хълбоците, повдигна тялото й към устните си и целуна влажния триъгълник.

Алиса извика шокирана и рязко се надигна.

— Господи, Морган — ужасът в гласа й бе явен. — Какво правиш?

Дукът знаеше, че прибързва, но не можеше да спре.

— Лежи спокойно, Алиса — изкомандва той с плътен глас. — Няма да те нараня.

Тя не бе сигурна, но все пак остана неподвижна, след като той я притисна отново към земята. После усети хладния бриз по плътта си, дори и в най-интимното си кътче, защото мъжът разтвори краката й и главата му се намести между тях. Езикът му нежно навлезе в дълбините на тялото й. Тя се заизвива и замята, замаяна и удивена от тази странна интимност, която той изискваше от нея. След малко започна да стене. От напрежението почти я болеше. Проплака, когато ласките станаха непоносими. Лудешки движеше хълбоци, за да се нагоди към ритъма на жестоките устни. Неразбираеми звуци заизлизаха от устата й и тя почувства, че повече не издържа.

А дукът дишаше тежко, но продължаваше ласките. Едната му ръка нетърпеливо се опитваше да разкопчее бричовете. Най-накрая се освободи от стегнатите дрехи, обгърна младата жена със силните си ръце и я покри с горещото си тяло.

— Не мога да чакам — накъсано прошепна той. Пулсиращата му плът без усилие навлезе в нея и сега тялото й бе готово да го приеме.

— Обвий ме с крака — дрезгаво нареди мъжът.

Тя се подчини и те се задвижиха в ритъм, слети в погълналата ги страст. Алиса усещаше как той става все по-твърд и по-твърд, все по-голям и по-голям с всеки тласък. Тя прокара пръсти през косата му, привлече главата му към жадните си устни и почувства как семето му се излива в тялото й. Той се отпусна върху нея изтощен, но с прекрасното усещане за пълно удовлетворение.

Алиса галеше с пръсти врата му и се наслаждаваше на гъстата черна коса. Все още бе в нея и тя отново го обгърна с крака.

— Тежа ли ти? — сънливо промърмори той.

— Не, добре ми е — отговори Алиса.

Искаше да задържи този момент възможно най-дълго:

— Небето е толкова синьо — въздъхна доволно тя. — Въпреки че би ми се искало да прекараме остатъка от деня тук, най-добре е да помислим за връщане. Мисис Стратън ни е приготвила обяд.

— Мм… — изръмжа Морган и силите му стигнаха само да се претърколи по гръб. Съзнанието и тялото му бяха така отпуснати, че въобще не можеше да се помръдне. — Студено ми е — потрепери леко той, защото вятърът се засили.

— Ами ако се закопчеете, сър, може би ще се стоплите — засмя се Алиса.

Тъй като той не го направи, тя протегна ръка и с гальовна загриженост притвори бричовете му.

После оправи полата си и като се приюти до тялото на мъжа, реши, че моментът е подходящ да обсъдят бъдещето.

— Какво мислиш за нашата сватба? — реши се тя. Не получи отговор и се подпря на лакът.

— Морган? — тихо извика, но дукът спеше непробудно. Опита се да го събуди, но не успя и после реши, че изглежда толкова спокоен и доволен в съня си, че не трябваше да нарушава спокойствието му.

С примирена усмивка се приюти до топлото мъжко тяло.

— Предполагам, че мисис Стратън ще има достатъчно основания за клюки — промълви тя, преди да затвори очи.

 

Разбуди я някакъв глас, който ги викаше някъде в далечината. Очите й се отвориха сепнато и паника сви гърлото й, когато разбра, че вече е много късно. Морган спеше обтегнат на земята до нея и не реагираше на виковете. Тя се изправи решително, тъй като мъжът приближаваше.

— Морган! — изкрещя тя и затърси шапката и иглите си за коса. — Морган, събуди се! — разтърси го отчаяно младата жена.

Дукът се стресна и скочи на крака.

— Какво става? Има ли някаква опасност?

— Някой идва насам — засмя се тя, защото той изглеждаше толкова свиреп, готов да се бие, все още неразбуден напълно.

— Страхувам се, че и двамата сме спали твърде дълго и са изпратили човек да ни търси. Току-що чух някой да вика. Може би е Нед.

— Нед? — попита Морган и прокара объркано пръсти през косата си. Той разтърси глава в напразно усилие да проясни ума си. — Мисля, че Трис е прав за непробудния ми сън.

Оправиха дрехите си набързо и събраха разпръснатите наоколо игли и ръкавици.

— Нека ти помогна — предложи той, когато я видя да се мъчи с косата си. Умело нави нагоре дългите букли, а после постави шапката и я закрепи с иглите.

Той го прави по-добре от мен, помисли си тя с безпокойство. Не й се искаше да си разваля деня, като го ревнува от жените в миналото му, но не можеше да не забележи опитността му в работата с дамски аксесоари. Той почисти листата и тревичките от костюма й и заключи, че изглеждат задоволително.

— Не съвсем — Алиса гледаше към бричовете му. Той проследи погледа на чудесните зелени очи и видя, че някои от копчетата бяха разкопчани. Ухили се и поправи пропуските й.

— За разлика от теб не съм толкова добре запозната с подробностите от облеклото на другия пол — отбеляза тя, докато той развързваше конете.

— Скоро ще се научиш, сладка моя. — Морган й помогна да се качи на коня.

После внимателно я поведе извън гората. Към края й Алиса забеляза Нед.

— Сивият си навехна крака. Досега вървяхме пеш, за да не го товарим излишно — съобщи невъзмутимо дукът на момчето.

Нед кимна с разбиране при това извинение. Но умните му очи не пропуснаха пребледнялото лице на Алиса, нито пък объркания й поглед. Разбира се, това не му влизаше в работата, пък и той не беше от приказливите. Освен това се радваше на господарката си за тази връзка. Господ единствен знаеше колко благородно бе сърцето на лейди Алиса. Тя заслужаваше щастие.

— Да заведа ли сивия до конюшнята вместо вас, Ваша светлост? — съвсем спокойно попита момчето.

Морган се поколеба за момент.

— Не мисля, че ще е необходимо, Нед. Можеш да яздиш напред. С лейди Алиса ще те следваме по-бавно.

Алиса се обърна към Морган, след като Нед се отдалечи.

— Мислиш ли, че подозира нещо?

— Вероятно — избоботи дукът. — Момчето не е глупак, а и ти изглеждаш доста… доволна.

Младата жена въздъхна:

— Просто се надявам да си държи езика зад зъбите. Не бих могла да издържа, да съм обект на постоянни клюки във всяко семейство от околността.

— Не смятам, че ще каже нещо на останалите. Той е много разумен.

Морган настоя да яздят спокойно, за да дадат възможност на Нед да разкаже за случилото се на останалите.

— Ти беше доста убедителен — продължи Алиса. — Не съм много сигурна, че ми хареса начинът, по който така лесно лъжеш.

Морган я изгледа внимателно:

— Да не искаш да кажеш, че би желала да му съобщя истината?

— Не, разбира се, че не. Аз само… Ти… нали няма да ме лъжеш, Морган? — попита тя сериозно и замислено.

— Никога нарочно — той отмести поглед от изпълнените й с болка очи и заоглежда пейзажа. — Земята е добре поддържана. Свършила си чудесна работа в имението, Алиса. Тристан ще трябва много да се старае, за да поддържа този ред.

Тя наклони глава, поласкана от комплимента.

— Надявам се брат ти да има предвид цялата огромна работа, свършена от всички тук. Разбира се, един компетентен управител би се оправил с по-голяма лекота, но Тристан би могъл да се вслушва в съветите на арендаторите и проблемите на работниците.

— Не се безпокой. Въпреки че е по-малкият брат в семейството, Тристан знае какви са отговорностите на едрия земевладелец. Трябваше да се научи в младежките си години.

— Това не ми звучи никак весело. Защо е било необходимо да го прави? Какво е било детството ви?

— Щастливо. — Морган изглеждаше отпочинал и доволен. — Родителите ни починаха преди десет години. Липсват ми и до днес. Те бяха много привързани към двамата си синове. Ако не бе дисциплината, налагана от дядо ни, и двамата щяхме да се превърнем в разглезени контета. Като по-голям обикновено бях водач в лудориите, но брилянтните идеи принадлежаха на Тристан, Спомням си как едно лято решихме да плаваме из океана, за да намерим пиратско съкровище. Обаче имахме голяма нужда от пари за закупуване на кораб и наемане на екипаж. Затова Трис реши да станем разбойници.

Алиса се усмихна.

— Успяхте ли да ограбите някого?

— Не. Цялата вродена упоритост на две момчета не е достатъчна, за който и да е раздразнен кочияш. След като поработихме упорито цял ден, не можахме да накараме да спре нито една кола.

— Играта с маски е толкова чудесно преживяване в детството. Маскираш се и изчезваш.

— Ако и действителността бе толкова проста и ясна — замислено каза той.

Алиса се учуди на последните думи. Морган винаги я бе впечатлявал като човек, който получава всичко желано и прави каквото си поиска въпреки последствията. Погледна го въпросително, а той й отвърна с топла, приятелска усмивка. Сърцето й заби учестено и тя почувства, че биха могли да се разбират. Лесно беше да се влюбиш в човек като него. Мисълта да живее с този мъж и да споделя всичко с него й носеше усещането за непрекъснато болезнено очакване. Объркана от чувствата си, тя замълча, а и скоро пристигнаха в двора на конюшнята.

— Мисис Стратън е сервирала обяда в дневната, лейди Алиса, тъй като работниците имат работа в трапезарията — съобщи Нед.

— Ще се присъединя към вас, след като се освежа, Ваша светлост — жизнерадостно каза Алиса. — Ще ми отнеме само няколко минути.

Морган поклати глава неохотно.

— Дълбоко съжалявам, мис Карингтън, но не мога да остана. Очакват ме в Лондон тази вечер на бала на лейди Честър. Налага се да тръгвам незабавно.

— О, разбирам — тихо отговори Алиса. — Ще се върнете ли скоро?

— Веднага щом мога — обеща Морган, наклони глава и прошепна в ухото й: — Хареса ми нашата разходка днес. Ще ти липсвам ли, любов моя?

— Ни най-малко — излъга тя, като му се усмихна чаровно. — Желая ви приятен път.

Обърна се бързо и тръгна към къщата, като по някаква странна причина не се подчини на желанието си да го изпрати с поглед. Вече сама в стаята си, съблече измачкания, изцапан от тревата и пръстта костюм и внимателно го остави на стола, за да бъде почистен. Потрепери от студ в долната си риза. После си легна, сгуши се сред завивките. Съзнанието й се връщаше към изживяното през следобеда. След това си го представи облечен за бала тази вечер, страхотно привлекателен в черния си фрак. Чудеше се защо не й предложи да го придружи до Лондон; все пак те бяха решили да се женят. Но си спомни, че все още носи траур заради баща си. Това бе основателна причина да не бъде представена все още в обществото. Реши, че той щеше да я запознае с плановете за тяхното бъдеще, след като уреди някои неща. Може би така се постъпваше, а той бе наясно с порядките във висшите кръгове. И въпреки това още при следващото му идване тя трябваше да разговаря с дука докога ще продължава годежът им. Алиса прегърна възглавницата и реши да си почине още малко, преди да слезе за късния обед. После заспа непробудно.

 

Морган мислеше непрекъснато за Алиса, докато пришпорваше двойката прекрасни коне към Лондон. Искрено съжаляваше, че трябва да я остави, но не беше възможно да отсъства от бала на лейди Честър, организиран в чест на годежа на Тристан и Каролайн.

Освен че бе брат на младоженеца, бе необходимо да се появява възможно най-често на обществени места, за да поддържа впечатлението за постоянни контакти с влиятелни членове на правителството.

Подобно поведение трябваше да предизвика Фолкън да действа. И въпреки направеното досега, нямаха никакъв успех със заложените капани в Рамсгейт Касъл и в дома му в Лондон.

Дукът се надяваше нещата да се изяснят скоро. Въпреки уверенията на лорд Касълриг относно безопасността на старата дукеса, Морган се безпокоеше. Бе положил огромни усилия да я убеди да остане в Лондон след бала, но нищо не можеше да я спре да потегли за Рамсгейт сутринта.

Връзката му с Алиса бе още едно, макар и приятно, усложнение. Той напълно разбираше, че не можеха да разчитат на уединение, докато в Уестгейт Менър продължаваха ремонтните работи. Знаеше, че най-доброто решение бе да й осигури собствен дом. Възможно най-бързо.

В момента не можеше да й предложи къща в Лондон. Алиса бе твърде горда от работата си в Уестгейт Менър и щеше да се почувства обидена, ако я накараше да напусне имението сега. Той се изсмя гласно, като не можеше да повярва, че прави толкова отстъпки на тази жена. Но тя не приличаше на никоя от предишните му любовници и Морган бе решен да й осигури специални условия. Тялото му се напрегна при спомена за следобедната им разходка. Алиса му бе отговорила с неподозирана страст, синхронът им бе бил съвършен. Тази жена бе изтъкана от невинност и чувственост и той искаше пак да се наслади на това очарователно съчетание.

И все пак, под привидната й твърдост и самоувереност Морган съзираше нежна, ранима душа и това докосна кътче от сърцето му. Започваше да се грижи за нея, независимо от страстта си. Всъщност това, от което и двамата се нуждаеха, бе да прекарат известно време заедно. Приятната мисъл извика усмивка на лицето му. Тя нямаше да го разочарова — нито като любовница, нито като компаньонка.

Морган дръпна юздите и конете забързаха. Дукът бе нетърпелив да приключи с делата си в Лондон и да се върне отново при Алиса.