Хазрат Инаят Хан
Космическият език (44) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 7
Космическият език

Има хора, които знаят предварително, че предстоят наводнения, дъждове и промени на времето, за всевъзможни природни бедствия. Как го узнават? Несъмнено, съществуват знаци, превръщащи се в думи за тези, които могат да ги прочетат и по тези знаци те могат да разберат приближаването на природните събития. За тези хора знаците са езика на природата, а за хората, които не ги разбират, това са просто безсмислици.

Как да се обясни фактът, че хората, които познават не само астрономията, но и астрологията, могат да виждат в движенията на планетите и звездите, съответстващи на хората, тяхното минало, настояще и бъдеще. Просто съществуват знаци, указващи миналото, настоящето и бъдещето, както и думи и по тях те откриват приближаващите събития. Френолозите могат да разберат нещата по формата на главата, тези, които разбират физиономика, могат да прочетат по лицето неща, за които никой никога не им е говорил. Има и такива хора, които познават хиромантията — знаците на ръцете говорят така подробно, както и формата на лицето.

Съществуват и естествени ситуации, когато, например, майката разбира езика на малкото дете, което още не е способно да говори. Неговите сълзи и усмивки, неговия поглед обясняват на майката настроението му, радостта и недоволството, болките и желанията му. Сърцето на любящия познава радостта, тъгата и промяната в настроенията на възлюбения и без думи. Има лекари, които благодарение на своя жизнен опит, са станали толкова изкусни, че преди пациентът да произнесе и една дума, вече знаят какъв е проблемът му. Има бизнесмени, чиито бизнес така е потръгнал, че само човек да влезе в магазина им и вече знаят дали ще купи или ще си отиде с празни ръце. За какво става дума? — Какъвто и да е нашият жизнен път, нашата професия, бизнес или занятие, освен всичко, съществува и някакво чувство вътре в нас, което може да разбира език, говорещи без думи.

Има още един предмет, тясно свързван с казаното — всичко в живота говори, всичко може да бъде чуто, да общува, независимо от привидното безмълвие. Това, което всеки от нас на своя език нарича „дума“, е само словото, което можем да чуем. Това, което чуваме със слуха, е само това, което можем чуем с ушите, защото не знаем, че може да се чуе и друго. На света няма нищо безмълвно. Всичко съществуващо в този свят говори, независимо дали нас е живо или не. Затова слово е не само това, което чуваме. Всичко е слово.

Истинското значение на думата слово е живот. Има ли нещо, което не е живот, дори да е безмълвно? Да вземем за пример човек, който не знае тайната на планетите и тяхното влияние, тяхната природа и характер — какво могат да му кажат те? — Нищо. Той знае, че съществуват планети и това е всичко. Колко далеч може да отиде астрономията, ако човек, който я изучава, може да каже само, че планетите оказват влияние върху времето и сезоните. Астрологът може да чуе гласа на планетите по-ясно и може да каже, че планетите оказват определено влияние върху човека, върху неговия живот. Получава се така, че на един човек планетата мълчи, на друг шепти, а на трети говори силно.

Така е и с физиономиката — за някого човекът е загадка, друг узнава нещо по неговите черти, а за трети той прилича на отворена книга. Един лекар смята за необходимо да проведе изследване на пациента с помощта на всички видове уреди; друг предпочита да попита пациента за неговото състояние, а трети просто го поглежда и вече знае за него повече от самия пациент.

Нима не става същото и с изкуството? Виждаме, че един човек идва в картинната галерия, гледа различни картини, но забелязва само цветове и линии. Харесва му да ги гледа и това е всичко. Друг човек, който вижда историческата стойност на картината, е заинтересован по-силно от първия, защото картината му е казала повече. За трети човек картините са живи. Той не само вижда картината, той общува с нея. Чете в нея значението, смисъла, вложени от художника, тя се открива пред погледа му. По такъв начин, чрез посредничеството на картината, мислите или идеалът на един човек стават известни за друг. Точно така за един човек музиката е шум, група от ноти, начин за прекарване на времето и род развлечение. На друг тя носи някаква радост, някакво удоволствие — той чувства музиката. Но има трети човек, който вижда душата на изпълняващия, вибрацията и духа на този, който е написал тази музика, дори ако е била създадена преди хиляда години.

Нима всичко не ни говори? Било чрез изкуството, науката или във всяка друга форма, животът проявява себе си. Ако човек може да го разбере, би могъл да разбере всичко. Този, който не го разбира, няма да разбере нищо, неговото чувство е затворено, това е равносилно, да бъдеш глух. Неговото чувство за общуване с нещата е притъпено и той не разбира. Ако човек не чува, не трябва да казва, че животът е безмълвен, ако човек не може да чувства смисъла на живота, не трябва да твърди, че животът няма смисъл. Словото е навсякъде, словото говори постоянно.

Под „слово“ се подразбира не това слово, което се чува с ушите. Под слово се подразбира всичко, което се предава, което се изразява и което идва като откровение — това, което човек чува с ушите, помирисва с носа, усеща като вкус или докосва с различни сетива, всичко, което е постижимо, е слово. С други думи, мисията на живота се състои в това да се предаде нещо и всичко, което се предава, е слово, независимо с какви чувства го приема човек.

Словото не зависи само от петте сетива — вкус, слух, зрение, обоняние и осезание. Ние сме привикнали да ги наричаме така, защото ги усещаме чрез пет различни органа, но в действителност съществува само едно — усещането за живота чрез механизма на петте външни осезания. Тъй като животът се изпитва чрез тези пет различни направления, жизненият опит остава разделен на пет отделни преживявания — животът става видим, може да се докосне, да се чуе, да се помирише или да се изпробва на вкус. Но освен тези пет аспекта, с помощта на които сме привикнали да слушаме това слово, съществува и друг начин за неговото чуване, независим от петте усещания. Този начин на слушане на словото се нарича интуитивен. Когато срещнете непознат, вие не можете да кажете, че сте виждали или чували този човек, че го познавате, дали сте удовлетворени или неудовлетворени, дали предизвиква у вас симпатия или антипатия, а казвате, че у вас е останало определено впечатление. Това показва, че съществува език отвъд пределите на чувствата, език, който ние сме в състояние да разберем, ако единното чувство е отворено в определена степен. Някои хора никога не са изпитвали подобно нещо, други са го изпитвали в малка степен, някои съзнателно, някои несъзнателно, но когато дойде нещастие, печал или неуспех, човек обикновено го чувства.

Несъмнено човек, който притежава нежно сърце, голямо съчувствие и любов, е по-способен да изпита това чувство и настроение. Това чувство може да се нарече интуиция — нещо независещо от чувствата. Възможно е жената да го усеща по-силно от мъжа. Много често жената казва на мъжа: „Чувствам това, чувствам, че нещо ще има успех или ще претърпи неуспех“ — а когато той я попита за причината, тъй като мъжът е много разумно същество, тя само ще повтори: „Чувствам го“. Това е език, който тя разбира, но мъжът не го чува.

Съществува друг тип опит, друго преживяване. Той е достъпен не само за духовни или много възвисени хора, известен е и на художника и на изобретателя. Дори човек да не вярва в това, то си съществува и се проявява. Това е усетът как точно да се създаде някое изобретение, как да оформи някоя нова система или план, как да напише поема. Хората могат да свързват достиженията на великите изобретатели с това, че те са изучавали механика и достиженията им са резултат от наученото. Но съществуват хиляди студенти, които изучават механика, а далече не всеки става изобретател.

Този, който действително достига, създава нещо, несъмнено го създава с помощта на вдъхновение. Може да попитате всеки художник, живописец, график, певец, танцьор, писател, поет: „Можете ли винаги да направите това, което искате, толкова съвършено и толкова прекрасно, както понякога успявате?“ Отговорът ще бъде: „Не, никога не знам кога и как ще бъде направено нещо. Идва вдъхновението и тогава мога всичко. Но ако не дойде — нищо не се получава“. Поетът може в продължение на шест месеца да се опитва да напише поема — тази, която жадува неговата душа, все да не успява и в един миг да я завърши, ако вдъхновението почука на вратата. На великите музиканти също не им трябва дълго време, за да напишат своите най-прекрасни произведения, своите шедьоври. Това, което им е отнело много време за написване има по-малко значение — именно написаното от тях за няколко мига вдъхновение остава и ще живее вечно.

Така е и с всички аспекти на изкуството — то зависи от вдъхновението. Човек може да стане бъде високо квалифициран в дадена сфера, но това не е изкуство. То е нещо механично и, значи, мъртво. Единственото живо изкуство е изкуството идващо от живия източник, а този жив източник се нарича вдъхновение. Какво е вдъхновението? На тази дума е посветена цялата книга. Това е слушането на свещеното слово, което идва отвътре, и което човек долавя и изразява във форми, линии, цветове, ноти, думи или нещо друго. Но най-интересното и най-прекрасно нещо — е, че еднакво вдъхновение може да споходи едновременно няколко души. Един го рисува във формата на линии, друг го отразява в ноти, трети го написва с думи, четвърти го рисува в цветове. Това показва, че артистично вдъхновение е онзи изобретателен гений, който може във всяка форма да въплъти смисъла на живота. Има ли нещо, на което да се оприличи вдъхновението. Това е красотата, вибрацията, мъдростта, хармонията. Вдъхновението е енергия, защото носи велика радост, която блика от художника или изобретателя; то е мъдрост, защото носи разбиране за изпълнението и завършването на замисленото; то е светлина, защото огрява сътвореното и няма вече тъмнина и непонятност; то е хармония, защото именно чрез хармонията се достига красотата.

Съществува още една форма да достигнем до великото озарение, до велико пробуждане на душата, и тази форма може да се изобрази във вид на човек, движещ се в огромна стая, пълна с всевъзможни неща. В нея няма светлина, с изключение на светлината, идваща от прожектора в неговата собствена ръка. Ако той насочи тази светлина към музика — музиката става ясна за него, ако насочи светлината към словото — словото става ясно за него, ако насочи светлината към цветовете — всички цветове стават ярки и различими, ако насочи светлината към линиите — всички линии се групират в хармонична и прекрасна форма стават видими за него.

Прожекторът може да става все по-голям и неговата светлина може да се разпространи все по-далече. Може да бъде насочен към миналото и миналото да стане толкова ясно, каквото е било за пророците от древните времена. Може да бъде насочен към бъдещето — и тогава човек може да проникне в него. Тази светлина може да бъде насочена към хората — и хората могат да станат за него подобни на отворена книга. Той може да бъде насочен към предметите — и предметите могат да му открият своята природа и тайна. И ако тази светлина бъде насочена навътре в себе си — тогава Висшият Аз ще бъде отворен за него и той ще може да стане просветлен в съответствие със своята собствена природа и характер.

Именно тази форма на опит, този начин на познание може да бъде наречен откровение. Чрез него човекът може да изпълни целта на своя живот или както казват мистиците, да намери изгубеното слово. Всяко дете се ражда с плач — неговият плач говори за това, че нещо е загубило. Какво е то? — Загубило е словото. Затова нещата, които вижда, не му говорят нищо. То се оказва само и заблудено в един нов свят, където не знае защо е било изпратено. Но когато започне да разпознава майка си и обкръжаващите го хора, отделни цветове и линии, всичко в този свят започва да му говори. То започва да опознава вещите с ръце, уши, нос и уста и така започва да открива вътрешното слово.

Именно това общуване поддържа живота. Не храната и питиетата правят човека жив, а общуването чрез различните чувства, до онзи предел, когато той успее разбере какво му нашепва Вселената. Това общуване прави човека жив. Когато мислим за своя живот, когато сравняваме болката, пренесена от нас, с радостта, която сме изпитали, делът на радостта е много малък. И дори за тази малка частица радост се налага да платим и по такъв начин тя се превръща в страдание. Ако природата на живота е такава, как бихме могли да живеем, ако го няма това общуване, тази връзка, ако не е Словото, което в по-голяма или по-малка степен слушаме от всички вещи и от самата природа?

Намирането, осъществяването на тази връзка се проявява в откритието, че няма нито една стена, нито една бариера вътре в нас или между нас и окръжаващия свят. Към това откритие е устремена нашата душа. Чрез това откритие идва откровението! Това е и целта на целия живот на земята.