Хазрат Инаят Хан
Космическият език (35) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 6
Ритъм

Движението е смисъл на живота, а законът за движението е ритъм. Ритъмът е живот, преоблечен в движение и във всеки свой облик той сякаш привлича вниманието на човека: от бебето, на което се харесва движението на дрънкалките и което се успокоява от люлеенето на люлката, до възрастните, чиито игри, спорт и развлечения притежават по един или друг начин скрит ритъм, било то тенис, крикет, голф, бокс или борба. Интелектуалният отдих на човека, като поезията и музиката, вокална или инструментална, има ритъм както самият му дух и живот.

На санскрит има едно изказване, че тонът е майка на природата, но ритъмът е неин баща. Веднъж привикнало редовно да получава храна, бебето я иска в същия час; въпреки че все още няма представа за време. Това се обяснява с фактора, че самата природа на живота е ритъм. Бебето започва своя живот на земята с движения на ръчичките и крачетата, с което показва ритъма на своята природа и илюстрира философия, която учи, че ритъмът е признак на живот. Предразположеността към танц, присъща на всеки човек, също потвърждава тази вродена природа на красотата, която избира ритъма за свой израз.

Ритъмът поражда екстаз, който е необясним и несравним с никакъв друг източник на опиянение. Именно затова танцът винаги е бил най-очарователното средство за прекарване на времето при всички народи, цивилизовани и диви и на него се наслаждават еднакво и светци и грешници. Расите, проявяващи тенденция към силно акцентиран ритъм, би трябвало да са енергични по природа. Джазът е дошъл от негрите, а синкопирането е тайната на очарованието на джаза и естествен израз на ритъма на тази раса. Неговият ритъм пробужда някакъв живот както в изпълнителя, така и в аудиторията и именно любовта към този живот прави джаза толкова популярен. Танците на много диви племена в различни части на света притежават рязко изразен ритъм и това доказва, че ритъмът произхожда не от културата, а от природата. Сред европейците испанци, поляци, унгарци и руснаци имат най-голяма предразположеност към ритъма. Тайната на успеха на руския балет и испанския танц се заключава в техния изискан ритъм. От азиатските раси музиката на монголците в значителна степен е основана на ритъма, той е по-определен в тяхната музика, отколкото мелодията. В турската и персийска музика ритъмът също така отчетливо е изразен, а в арабската съществува огромно разнообразие от ритми.

Същевременно именно в Индия културата на ритъма е достигнала съвършенство. Добрият музикант в Индия импровизира мелодията, съхранявайки това темпо по време на цялата импровизация. За да станеш изкусен музикант в Индия е необходимо да овладееш не само гамата на рогата, но и ритъма на талата. Като раса индийците по своята природа са склонни към ритъм — техният танц Тандева Нритя, танцът на Юга, е израз на ритъма чрез движение.

В индийската музикална наука съществуват пет различни ритъма, които са били получени чрез изучаване на природата:

1. Чатура, четиритактен ритъм, изобретен от Девите, или божествените хора.

2. Тишра, тритактен ритъм, изобретен от Ришите, или светиите.

3. Кханда, петтактен ритъм, изобретен от Ракшасите.

4. Мишра, ритъм от седем такта, изобретен от хората.

5. Санкриан, ритъм от девет такта, изобретен от класата на търговците.

Махадева, великият Бог на Йогините, бил танцьор на Тандева Нритя, а неговата съпруга Парвати танцувала Лассия Нритя. В традициите на индусите едно от най-свещените предания е мистичната легенда за Шри Кришна, танцуващ с Гопи. Историята разказва как Кришна, очарователен млад Бог на индусите, се разхождал сред своите пасящи стада крави и всички млади пастирки, привлечени от неговата красота и очарование, го молили да потанцуват с него. И той обещал на всяка млада девойка, която го молела, да танцува с нея в пълнолунна нощ. В тази нощ се събрали шестнадесет стотици Гопи и Кришна извършил чудо, когато застанал като отделен Кришна пред всяка Гопи и всички те танцували със своя възлюбен Бог в едно и също време.

В исляма, където музиката, танците, всички развлечения и лекото прекарване на времето са строго забранени, съществува предание, разказващо как по време на празник Пророкът извикал своята жена Айша да погледа танца и да послуша музиката на някакви улични музиканти. В това време дошъл великият халиф и бил шокиран като видял, как Пророкът, забраняващ подобни неща, сам е разрешил изпълнение на музика пред своя дом. Когато халифът спрял музиката на уличните музиканти, казвайки, че това е домът на Пророка, Мохамед ги помолил да продължат, казвайки им, че днес е празник и няма сърце, което не би могло да бъде докоснато от движението на ритъма.

В традициите на суфиите съществува един свещен танц на духовния екстаз Ракс — широко разпространен дори сега сред суфиите на изток. Неговото възникване се проследява до времето, когато съзерцаването на Създателя запечатало така дълбоко прекрасната реалност на неговото видение в сърцето на Джелал-уд-Дин Руми, че той се оказал напълно погълнат от Цялостната и единична иманентност на природата и направил ритмично завъртане, което заставило полите на облеклото му да направят кръг, заедно с ръцете и шията му. Именно споменът за този момент на видение се прославя в танците на дервишите.

Дори низшите творения, зверовете и птиците, винаги изразяват радостта си в танц — когато птици като пауна осъзнават своята красота и красотата на обкръжаващата ги гора, те изразяват своята радост в танц. Танцът извиква страст и емоции във всички живи създания.

На Изток, особено в Индия, където животът на хората от векове се е базирал на психологически принципи, в кралските процесии впечатлението от кралското величие се създавало в умовете на хората с помощта на биене на барабани. Такова биене на барабани имало и по време на сватбени церемонии и служби в храмовете. За да събудят в човека тази част от неговата емоционална природа, която спи, суфиите използват ритмична практика, обхващаща в ритъм целия механизъм на тялото и ума. При всички хора, съзнателно или несъзнателно, съществува склонност към ритъм. Сред европейските нации изразяването на удоволствие се демонстрира с пляскане на ръце, жестът за прощаване се заключава в помахване с ръка, а това също създава ритъм.

Всеки труд или работа, колкото и тежки и сложни да са, с помощта на силата на ритъма се правят по-леко по един или друг начин. Тази идея открива за мислещия средство за още по-дълбоко изучаване на живота.

Ритъмът във всякакъв облик, с изговаряне или с игра или с развлечение, или с поезия, или с музика, или с танц е самата природа на цялата човешка същност. Когато целият механизъм на тялото работи ритмично, ударите на пулса, сърцето, главата, циркулацията на кръвта, глада и жаждата — всичко показва ритъм и именно нарушаването на ритъма е болест. Когато детето плаче и майката не знае какво го безпокои, тя го взема на ръце и го потупва по гърба. Това вкарва в ритъм циркулацията на кръвта, пулса на сърцето и целия механизъм на тялото и успокоява детето. Детската игра „Каравай, каравай, когото искаш избирай“, известна в целия свят в една или друга форма, лекува детето от капризност, поставяйки цялото му същество в ритъм.

Затова лекарите залагат много повече на измерването на пулса, отколкото на нещо друго, когато се опитват да установят истинската природа на заболяването, както и чрез изследване на ударите на сърцето и движението на дробовете напред и назад.

Ритъмът играе най-важната роля не само в тялото, но и в ума: промяната от радост към печал и обратно, възникването и изчезването на мисли — цялата работа на ума демонстрира ритъм, а състоянието на обърканост и безизходност може да се обясни с отсъствие на ритъм в ума.

В древни времена източните лечители и особено индийците, при лечението на пациент от недъг с психологически характер, известен като обладаване или омагьосване, възбуждали емоционалната природа на пациента с изразителен ритъм на своя барабан и пеене и в същото време заставяли пациента да си клати главата нагоре и надолу в такт с музиката. Това пробуждало неговите емоции и го заставяло да разказва за тайната на своя недъг скрит дотогава под покривалото на страха, условностите и обществените норми. Увлечен в ритъма, пациентът се изповядвал за всичко на своя лечител и той бил способен да открие източника на неговото заболяване.

Думите „замислен“ и „невнимателен“ обозначават ритмично и неритмично състояние на ума, а равновесието, което е единствената поддържаща сила в живота, се съхранява с помощта на ритъма. Дишането, което поддържа ума и тялото в единство и свързва ума и душата, се изразява в съхранение на ритъма във всеки момент, по време на бодърстване и в съня — вдишването и издишването могат да се сравнят с движението и люлеенето на махалото на часовника. Тъй като цялата сила и енергия се придобиват чрез дишане и дишането е знак за живот, а неговата природа е в това, да тече последователно наляво и надясно, това доказва, че ритъмът има изключително значение в живота.

Тъй като ритъмът е присъщ на човека по рождение и поддържа неговото здраве, от ритъма зависят всички жизнени начинания на човека: неговите успехи и неуспехи, неговите правилни и неправилни действия — всичко се обяснява с изменението на ритъма. При птиците инстинктът за летене е ритмично движение с крилата и тази склонност към ритмични съкращения помага на рибите да плуват, а на змиите да пълзят.

Внимателното наблюдение показва, че цялата вселена е единен механизъм, работещ по закона за ритъма — надигането и спускането на вълните, приливите и отливите, нарастването и намаляването на луната, възвишенията и падините, смяната на годишните времена, движението на земята и планетите — цялата космическа система и устройството на цялата вселена работят под действието на закона за ритъма. Ритмичните цикли с големи и малки взаимопроникващи цикли поддържат в своите отклонения цялото творение.

Това демонстрира източника на проявление: движението се поражда от неподвижния живот и всяко движение задължително има двоен аспект. Когато вдигате палката, едно движение образува две точки: тази, от която започва, и тази, в която завършва — една силна, а другата слаба; в съответствие с тях диригентът би преброил „едно, две“. „едно, две“, силен акцент и слаб акцент — едно движение с две действия, всяко от които е определено и отделено от другото. Тази тайна е скрита под двойния аспект на всички фази и форми на живот — смисълът, причината и значението на целия живот се намират в ритъма.

Съществува психологическа концепция за ритмите, използвани в поезията или музиката, която може да се обясни така: всеки ритъм има определено влияние не само върху физическото и менталното тяло на поета или този, за когото е написана поезията, върху музиканта или този, за когото се пее песента, но дори и върху техните жизнени дейности. Съществува поверие, че ритъмът може да донесе успех или неуспех на поета, музиканта или слушателя. Идеята е в това, че ритъмът е скрит в корена на всяка дейност, съзидателна или разрушителна, затова от ритъма на тази дейност зависи съдбата на начинанието. Изрази, които използваме във всекидневния живот, като „той закъсня“ или „това беше направено твърде бързо“, или „това беше направено навреме“ говорят за влиянието на ритъма върху начинанията.

Събития като гибелта на „Титаник“, поразителните промени, станали по време на последната война, могат при внимателно изучаване да бъдат обяснени с ритъма, работещ в менталната и физическата сфери. За индийците съществува знак, че когато човек повиква някого от присъстващите, трябва или да щракне с пръсти, или да плесне с ръце. Скритото значение на този ритуал е в това, че се забавя ритъмът — щракайки с пръсти или пляскайки с ръце човек довежда ритъма назад в неговото изначално състояние.

Когато чете Корана мюсюлманското дете, движи главата си напред и назад — народът счита, че това е поклон на уважение към свещените думи, но психологическата причина е, че това му помага да запомни Корана, като регулира кръвообращението и превръща мозъка в инструмент на възприятие, както понякога разтръскват бутилка, когато я пълнят, за да се създаде повече място. Този ефект може да се наблюдава и когато човек кима с глава, когато се съгласява се с идеите или я поклаща, когато не може да приеме нищо повече.

Механизъм от всякакъв технически тип, работещ сам по себе си, е създаден и продължава да работи по закона за ритъма и това е още едно доказателство за факта, че целият механизъм на вселената е основан върху закона за ритъма.