Хазрат Инаят Хан
Космическият език (34) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 5
Форма

Светлината, от която произлиза целият живот, съществува в три аспекта — светлина, проявяваща се като интелект, абстрактна светлина и слънчева светлина. Активността на единната светлина се проявява в тези три различни аспекта. Първият, наречен бавен, е като „тъмна“ активност във вечната светлина, която може да се нарече съзнание или интелект. Светлината се проявява като интелект, когато пред нея няма нищо, което може бъде съзнавано — когато нещо съзнавано се намира пред нея, интелектът става съзнание. Нормалната активност на светлината на ума поражда светлината на абстрактното, докато абстрактният звук се превръща в светлина. Тази светлина е факел за виждащия, който пътешества към вечната цел. Тази светлина в своята интензивна активност е като слънце. Нито един човек не е готов да повярва, че интелектът, абстрактната светлина и слънцето всъщност са едно и също, макар че езикът не си противоречи сам на себе си и всичко това винаги се е наричало с името на светлината.

Тези три аспекта на единната светлина формират идеята, стояща зад доктрината за Троицата, както и за Тримурти, съществуваща сред индусите от хиляди години преди християнството, като определя три аспекта на Единния — Единният, проявяващ се в трима. Материята се развива от лъча до атома, но дотогава съществува като вибрация. Това, което човекът вижда, приема като нещо съществуващо, а това, което не вижда, сякаш не съществува за него. Всичко, което човекът възприема, вижда и чувства, е материя, а това, което е източник и причина на всичко, е дух.

Философията на формите може да се разбере с изучаване на процеса на проявление на невидимия живот във видим. Както фините вълни на вибрациите пораждат звук, плътните пораждат светлина. По такъв начин невидимият, непостижим и неосезаем живот постепенно се проявява, в началото става чуваем, след това — видим, и това е начало и единствен източник на всички форми.

Слънцето е първата форма, видима за очите, начало и източник на всички форми на обективния свят — древните са му се покланяли като на Бог и можем да проследим началото на всички религии в тази праисторическа религия. Можем да проследим тази прамайчина философия в думите на Шамс Табризи: „Когато слънцето показало своето лице, се появили лицата и формите на всички светове. Неговата красота е показала тяхната красота — в неговата яркост те започнали да сияят — така с помощта на неговите лъчи сме ги видели, опознали и назовали“.

Всички милиарди цветове във вселената са преди всичко различни степени и оттенъци на светлината, създател на всички елементи, която така прекрасно украсява небесата със слънца, луни, планети и звезди, която е създала земята и водата с всички красоти на низшите сфери, притежаващи тъмни и ярки части, които човекът е нарекъл светлина и сянка. Слънцето, луната, планетите и звездите, светенето на електричеството, по-малко ярката светлина на газ, лампи, свещи, въглища и дървета — всичко това е слънцето, възникващо в различни форми. Слънцето се отразява във всички неща, било то обикновено камъче или светещи диаманти, а тяхното сияние зависи от способността им за отражение. Това показва, че само светлината е единствен източник и причина за цялото творение. „Бог е светлината на небесата и земята“, казва Коранът, а в Битие четем: „И рече Бог: да бъде светлина. И стана светлина“.

Всички форми, на какъвто и план да съществуват, се създават по закона на родството. Всеки атом привлича към себе си атом на същия елемент. Всеки положителен атом привлича отрицателен атом от същия елемент, а отрицателният привлича положителен и всяко привличане е характерно и различно. Тези атоми се групират заедно и създават формата. Атомите от абстрактния план се групират заедно и създават форми на светлина и цветове. Тези и други различни форми на фините сили на живота са открити за погледа на виждащия, формите на менталния план се състоят от атоми от този план — те са видими с умствения поглед и се наричат въображение. На физически план този процес може да се види в по-конкретна форма.

На абстрактен план мистикът вижда как един или друг елемент доминира в определено време, било ефир, въздух, огън, вода или земя. Всеки елемент във фините сили на живота става понятен по отношение на своята активност и цвят, а различните форми на светлината говорят за неговата степен на активност. Например, чувството за хумор се развива в по-голям хумор, а тъгата — в по-дълбока печал. Същото става с въображението — всяка приятна мисъл увеличава радостта и се развива в още по-приятна мисъл, а всеки неприятен въображаем образ израства и става по-интензивен. Отново на физически план виждаме, че не само хората обитават заедно градове и села, но дори животните и птиците живеят на стада и ята, въглищата се намират във въглищни залежи, златото — в златни жили, гората се състои от хиляди дървета, а в пустинята едва ли ще се намери и едно. Всичко това доказва силата на сходството, която събира и групира родствени атоми и прави от тях безкрайни форми, като с това създава илюзия пред очите на човека, поради която той забравя единния източник за проявлението на разнообразие.

Направлението, което приема всеки елемент за създаване на форми, зависи от природата на неговата активност. Например активността, следваща хоризонтално направление, показва елемента на земята, при направление надолу — елемента на водата, при направление нагоре — елемента на огъня. Активността, движеща се в зигзагообразно направление, показва елемента на въздуха, а формата, приета от ефира, е неопределена и мъглива. По такъв начин природата на всички неща става очевидна за виждащия техните форми и очертания, а от техните цветове може да се определи техния елемент, жълтият е цветът на земята, зеленият — на водата, червеният — на огъня, синият — на въздуха, сивият — на ефира. Смесването на тези елементи създава цветове с безчислени оттенъци и тонове, а разнообразието на цветове в природата ражда очевидната идея за безграничността на живота.

Всяка активност на вибрациите поражда определен звук в съответствие с нейния резонантен свод и в съответствие с емкостта на шаблона, по който е създадена формата. Това обяснява смисъла на древното индийско понятие Нада Брахма, което означава „Бог Създател“ и „звук“. По закона на съзиданието и разрушението, както и на увеличаването и намаляването, различните форми на този обективен свят се групират заедно и се променят. При съсредоточено изучаване на постоянното групиране и разсейване на облаците могат да се видят множество форми за няколко минути и това е ключ към аналогичния процес, който се наблюдава в цялата природа. Съзидание и разрушение, увеличаване и намаляване на формите — всичко това става под влияние на закона за времето и пространството. Всяка форма се очертава и променя по този закон, тъй като всяка субстанция се различава в съответствие с дължината, ширината, дълбочината, височината и очертанието на шаблона, в който тази форма е създадена, а нейните черти се формират в съответствие с впечатлението, създадено за нея. Необходимо е време младото и нежно листо да стане зелено, след това да се превърне в червено или жълто, и именно пространството прави водата канал, извор, езеро, поток, река или океан.

Разликите в чертите на различните раси могат да бъдат обяснени със закона за времето и пространството, съчетани с климатичните и расови причини. Афганците са подобни на обитателите на Пенджаб, а сингалите — на жителите от Мадрас. Арабите са с черти сходни с персийците, а китайците приличат доста на японците. Тибетците приличат на жителите на Бутан, а бирманците много приличат на сиамците. Всичко това доказва, че близостта на земите, които те обитават, е основна причина за сходството на техните черти. Колкото по-голямо е разстоянието в пространството, толкова по-голяма е и разликата в чертите на хората. Подобието във формите на микробите, червеите и насекомите се обяснява със същата причина. Близнаците си приличат повече, отколкото другите деца.

Формата в по-голямата си част зависи от отражението — именно отражението на слънцето заставя луната да изглежда кръгла като слънце. Всички низши творения се развиват по този закон. Животните, които се намират в обкръжението на човека и го срещат ежедневно, започват да приличат на него. Човек грижещ се за животни, започва да напомня за тях, дворцовият полковник има войнишка стойка, а слугинята в женски манастир с времето започва да прилича на монахиня.

Всички неща са подложени на изменение, нито едно от тях не е такова, каквото е било в предишния момент, макар че изменението му може да бъде незабележимо, тъй като ние забелязваме само проявените изменения. В цветето протича изменение от пъпка към цъфтене, а в плода — от незряло състояние към зряло. Дори камъните се променят, а някои от тях се променят забележимо дори в течение на двадесет и четири часа.

Времето оказва огромно влияние върху всички неща и същества — това може да се види по изменението от детство към юношество и от зряла възраст към старост. Затова на санскрит времето се нарича Кала — разрушение. Никаква промяна не е възможна без разрушение, затова разрушението може да бъде описано като изменение. Всички неща, естествени и изкуствени, които виждаме днес, се отличават силно по своята форма от това, което са били преди хиляди години и това може да бъде забелязано не само в такива неща като плодове цветя, птици и животни, но и в човечеството — тъй като с течение на времето структурата на човека е била подложена на различни промени.

Формата на човека се разделя на две части, всяка от които има свои особени атрибути. Главата е духовното тяло, а долната част — материалното тяло. В сравнение с другите части на тялото главата е значително по-важна — именно по нея един човек може да познае друг, главата е единствената отличителна част на човека. Лицето е отражение на човешката природа и условията на живот, а също на миналото, настоящето и бъдещето. Когато попитали, ще изгори ли лицето в пламъците на ада, Пророкът отговорил: „Не, лицето няма да изгори, тъй като Аллах е казал: «Ние сме създали човека по Наш образ».“

Сходството между нещата и съществата, между зверовете и птиците, между животните и човека може да ни разкрие много неща за тайната на тяхната природа. Науките френология и физиология били открити не толкова благодарение на изследването на живота на хората с различни черти, а главно благодарение на изучаването на сходствата, съществуващи между тях и животните. Например човек, имащ черти на тигър, ще има природа, стремяща се към господство, смелост, ярост и жестокост. Човек с лице, приличащо на кон, по природа ще бъде подчинен, човек с лице на куче ще има предразположеност към дрязги, а лице като на мишка говори за робуване.

Съществуват четири източника, които влияят върху човешкото лице и форма на тялото и именно те обясняват промените, протичащи с формите на хората. Тези източници са следните: на първо място, неотменните атрибути на неговата душа; след това — влиянието на това, което човекът е наследил; след това — впечатленията от неговото обкръжение; и накрая — впечатлението от него самия — от неговите мисли и деяния, дрехите, които носи, храната, която яде, въздуха, който диша и начина на живот, който води.

Първият от тези източници е неподвластен за човека — той няма избор — не е било желанието на тигъра да бъде тигър, както маймуната не е избирала да бъде маймуна и младенецът не е избирал да се роди момче или момиче. Първият източник, определящ човешката форма, зависи от неотменими атрибути, привнесени от неговата душа.

Думите никога не могат да изразят адекватно мъдростта на Създателя, който не само е създал и оформил света, но е дал на всяко същество форма, подходяща за неговите потребности. Животните от студените зони са осигурени с тлъстини за защита от студа, на животните от тропиците е дадена друга подходяща форма, морските птици имат криле, пригодени за море, а земните са снабдени с криле, подходящи за сушата. Птиците и зверовете имат форми, съответстващи на тяхното житейско поведение. Формата на човека свидетелства както за неговата степен на еволюция, за неговата природа, неговото минало и настояще, така и за неговата раса, нация и обкръжение, характер и съдба.

Във втория случай човек наследява красотата или нейната противоположност от своите предци, а третият и четвъртият източник формира сам и тук формата му зависи от това, какво сам ще създаде. Създаването на тази форма зависи от равновесието и регулярността на неговия живот и от впечатленията, получени от него от света — в съответствие с приетото от него отношение към живота всяка негова мисъл и действие добавят, отнемат или придвижват на друго място атомите на неговото тяло, като по този начин формират мускулите и линиите на формите и чертите.

Например, лицето на човека говори за неговата радост или печал, доволство или недоволство, искреност или неискреност и за всичко, което е развито в него. Чертите на главата му говорят на френолога за условията на неговия живот. Съществува форма в мислите и чувствата, която поражда красив или безобразен ефект. Това е природата на еволюция на всички същества (от най-низшите до най-висшите степени на проявление) — развитие чрез връзка с по-съвършена форма. При контакта си с човека животните придобиват следи от сходство с него, а приближаващите се до човека в своето развитие са подобни на примитивните хора. Това може да бъде разбрано с помощта на съсредоточено изучаване на чертите на хората от миналото и подобренията, които са станали в тях.

Природата на творението е винаги прогрес в посока към красотата. „Бог е прекрасен и Той обича красотата“, казва Коранът. Природата на телата е да се разкрасяват, природата на ума е да има прекрасни мисли, стремежът на сърцето е към прекрасни чувства. Затова младенецът трябва да расте по — прекрасен с всеки изминал ден, а невежеството се стреми да стане разум. Когато движението върви в обратна посока, това показва, че човекът е загубил пътя на естествения прогрес. Съществуват две форми на движение — природна и изкуствена, и втората е копие на първата.