Хазрат Инаят Хан
Космическият език (29) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 14
Духовно развитие с помощта на музиката

Думата „духовен“ се използва не в смисъл на доброта, добродетели, способност да се правят чудеса, или огромна интелектуална сила. Животът във всичките си измерения е изтъкан от музика и реално духовно достижение е да настроиш себе си към тази съвършена музика. Какво пречи на човека да достигне духовни висини? Плътността на неговото материално съществуване и фактът, че не осъзнава своето духовно битие. Неговото ограниченост пречи на свободното протичане и движение на силите, които са отличителна черта на живота.

Да вземе за пример плътността. Искате да извлечете от един камък звук, но камъкът не дава никакъв резонанс, не отговаря на вашето желание да възпроизведе звук. Точно обратното, струните дават отговор и желания от вас тон. Вие ги докосване и те отговорят. Съществуват предмети, даващи резонанс — вие искате да извлечете от тях звук и те откликват и правят вашата музика завършена. Същото е и с човешката природа. Един човек е тежък и несхватлив — вие му говорите нещо, но той не може да ви разбере, разговаряте, но той не слуша. Такъв човек няма да откликне на музиката, на красотата и изкуството. Това е плътността.

Друг човек е готов да цени и разбира музиката, поезията, и красотата във всички форми — именно това е пробуждане на душата, живо състояние на сърцето. Това е реално духовно достижение. Духовното достижение прави духа жив, прави го съзнателен. Когато човек не осъзнава душата и духа, а само своето материално битие, той е плътен, той е много далеч от духа.

Какво е дух и какво е материя? Разликата между дух и материя е като разликата между вода и лед: замръзналата вода е лед, а разтопеният лед е вода. Именно духът в неговата плътност наричаме материя, а материята в нейната финост наричаме дух. Веднъж един материалист ми каза: „Не вярвам в никакъв дух, душа или бъдеще. Аз вярвам във вечната материя“. Отговорих му: „Вашата вяра не се отличава много от моята, само че това, което вие наричате вечна материя, аз наричам дух. Разликата е в термините. Няма за какво да спорим, защото и двамата вярваме във вечността и като се срещнем във вечността, какво значение има, че единият я нарича материя, а другият я нарича дух? Това е един живот без начало и без край“.

Красотата се ражда от хармонията. Какво е хармония? Това е правилна пропорция, правилен ритъм. А какво е животът? — Резултат от хармонията. Зад цялото творение стои хармонията, цялата тайна на творението е в хармонията. Интелектът се стреми да достигне съвършенството на хармонията. Това, което човек нарича щастие, удобство, изгода, всичко, към което се стреми и желае да достигне, е хармония — в по-малка или по-голяма степен той се стреми към хармония. Дори при постигането на най-светските, мирски неща човек винаги желае да постигне хармония, но много често не прилага правилни методи. Предмет, който е достижим както с добри, така и с лоши методи, е един и същ, но пътят, чрез който се стремим да го постигнем, го прави добър или лош. Лош е не самият предмет, а начинът, приложен за неговото достигане.

Никой, каквото и да е мястото му в живота, не желае дисхармония. Цялото страдание, болка и тревога са недостиг на хармония. Да притежаваш духовност означава да осъзнаваш, че цялата Вселена е една симфония — в нея всеки индивид е нота, а неговото щастие е в това да стане съвършено настроен към хармонията на Вселената. Това, което прави човека думите не следването на някаква религия или предаността на някаква идея. Важен е стремежът този свят да стане малко по-добър. Съществуват много добри хора, които дори не знаят думата духовност. Пределно, първично благо е самата хармония. Различните принципи в световните религии, които учат и провъзгласяват свещеници и учители, които човек не винаги може да следва и изповядва, изхождат по естествен начин от сърцето на този, който настройва себе си към ритъма на Вселената. Всяко действие, всяка произнесена дума, всяко негово чувство и изразено мнение са хармонични — те са цялата добродетел, те са цялата религия. Това не е следване на религия — това е изживяване на религията, превръщане на живота в религия.

Музиката е миниатюра на хармонията в цялата Вселена, защото хармонията на Вселената е самият живот. Човекът също е една миниатюрна Вселена. Той демонстрира хармонични или нехармонични акорди чрез своя пулс, чрез ударите на сърцето, чрез своите вибрации, ритъм и тон. Неговото здраве и болести, неговата радост и печал — всичко говори за музика или отсъствие на музика в живота му. На какво всъщност ни учи музиката? Помага ни да породим в себе си хармонията. В това е нейната магия. Когато слушате музика, която ви харесва, тя ви настройва и ви привежда в хармония с живота. Затова човекът се нуждае от музика — той се стреми към музика.

Много хора казват, че не им е нужна музика, но в същност, те просто не са я слушали. Ако действително бяха чули истинска музика, тя би затрогнала душите им и те не биха могли да не я обичат. Ако няма любов, значи, не са я слушали достатъчно, не са успели да успокоят сърцето си и да утихнат, за да я чуят, да й се насладят и оценят. Музиката развива способност, с чиято помощ човек се научава да цени всичко хубаво и прекрасно в изкуството и науката, в поезията — във всяка форма човек може да цени аспекта на красотата. Какво лишава човека от цялата красота около него — това е тежестта на тялото и тежестта на сърцето. Той е притеглен надолу, към земята и затова всичко става ограничено. Когато преодолее тази тежест и дойде радостта, той се чувства лек. Всички добри усещания, като нежност и търпимост, всеопрощение, любов и разбирателство, всички тези прекрасни чувства идват от лекотата — лекота в ума, в душата и в тялото.

Откъде идва музиката? Откъде идва танцът? Всичко изхожда от естествения, духовен живот, който е отвътре. Когато се проявява този духовен живот, той облекчава всичко, което човек носи. Прави го спокоен, като плуване в океана на безметежността. Способността за разбиране прави човека лек. Животът е подобен на океан. Когато няма разбиране, няма възприемчивост, човек потъва, потопява се като парче желязо или камък на самото дъно на морето. Той вече не може да плува като лодка, която е празна и възприемчива.

Трудностите по духовния път идва винаги от самите нас. Човекът не обича да бъде ученик, той обича да бъде учител. Ако човек само знаеше, че величието и съвършенството на Просветлените, идващи от време на време в този свят, се е заключавало в тяхното учене като ученици, а не в учителстването! Колкото по-велик е учителят, значи толкова по-добър ученик е бил той. Той се е учил от всеки: и от великите и от дребните, мъдрите и глупците, старите и младите. Той се е учил от техния живот и е изучавал човешката природа във всички нейни аспекти. Човек, който се обучава да върви по духовния път, трябва да стане като празна чаша, за да може виното на музиката и хармонията да може да бъде излято в сърцето му.

Когато някой дойде при мен и ме попита: „Можете ли да ми помогнете духовно?“ — и аз отговарям: „Да“ — много често той казва: „Аз искам да зная, преди всичко, какво мислите за живота и смъртта, за началото и края“. И тогава аз го питам какво ще бъде отношението му, ако неговото предварително мнение не съвпада с моето. Той иска да се учи, но не иска да бъде празен. Иска да дойде до потока с вода с вече пълна чаша, желае вода, но чашата му все още е покрита от предварителните идеи. Откъде идват тези предварителните идеи? Нито една идея не може да бъде наречена нечия собствена. Всички идеи са били научени от един или друг източник, макар че с времето човек започва да мисли, че са негови открития. За тези идеи човек ще спори и дискутира. Те не го удовлетворяват напълно, но те са негово поле за битки и ще продължават да държат чашата му затворена. Затова мистиците са тръгнали по друг път. Те са изучили друго направление и това направление е самоумалението — отучване от това, на което са се научили — само така човек може да стане празна чаша.

На Изток казват, че първото нещо, което човек трябва да се научи, е как да се стане ученик. Може да си помислите, че по този начин човек губи своята индивидуалност, но какво е индивидуалността? Нима не е това, което е събрано? Какво са идеите и мненията на човека? Просто събрано знание и това знание трябва да се забрави. Може да си помислите, че характерът на ума е такъв, че това, на което човек се е научил, е гравирано върху него — как тогава да се отучи от него? Да се отучи означава да се завърши това знание. Виждаме човек и казваме: „Този човек не е хубав, не ми харесва“ — ето това е учене. Да се види по-нататък и да се намери нещо хубаво в този човек, да започнем да го обичаме и да го жалим — това е отучване. Когато видите нещо хубаво в някого, когото сте смятали за лош, значи се разобучавате. Развързали сте този възел.

В началото човек се учи с гледане с едно око, след това се учи да гледа и с двете очи и това прави погледа завършен. Всичко, което сме научили на този свят, е частично знание, но когато то има и друга гледна точка, тогава получаваме цялото знание. Това всъщност наричаме мистицизъм. То не може да бъде изразено с думи. Думите ни говорят за едната страна на нещата, другата е отвъд думите. Цялото проявление е двойствено. Тази двойственост ни прави разумни. Зад двойствеността стои единството. Ако не се издигаме над двойствеността, значи не се движим към единството и тогава няма да достигнем съвършенство, няма да достигнем духовност. Това не означава, че нашето обучение е безполезно. То има голям полза. Дава ни силата на проницателността и разпознаване на различията. Прави интелекта остър, а погледа — внимателен, така че разбираме значението, важността на нещата и тяхното използване. Всичко това е част от човешката еволюция и е полезно. Затова отначало трябва да се научим, а после да се отучим. Човек не гледа най-напред към небето, когато стои на земята. Най-напред трябва да погледне земята, да види какво му предлага тя, да я изучи и разгледа, но в същото време не си струва да се мисли, че е изпълнил целта на своя живот, гледайки само земята. Изпълнението на жизнената цел е в това да погледнеш небето.

Забележителното в музиката е, че помага на човек да се концентрира и да медитира независимо от мислите. Затова музиката е мост над пропастта между формата и безформеното. Ако има нещо интелектуално, ефективно и в същото време безформено, това е музиката. Поезията предлага форма, живописта — линия и цвят. Музиката няма никаква форма. Тя създава резонанс, който вибрира в цялото същество, повдигайки мисълта над плътността на материята. Тя почти превръща материята в дух, в нейното изначално състояние. Посредством хармонията на вибрациите, докосващи всеки атом на човешкото същество. Красотата на линиите и цветовете може да се придвижи много далече, но не по-далече от формата; радостта на аромата може да се придвижи малко по-далече, но музиката се докосва до нашето най-дълбоко, най-вътрешно битие и по такъв начин създава нов живот — живот, даващ възторг на цялото същество, възвишавайки го до това съвършенство, в което лежи претворяването и изпълнението на човешкия живот.