Хазрат Инаят Хан
Космическият език (20) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 5
Науката и изкуството на индийската музика

Музиката, литературата и философията са близки на нашите души, каквито и да са нашите вярвания и убеждения или начинът, по който гледаме на живота. В историята на света Индия е страна, която от древността е започнала своето търсене на истината в областта на музиката, философията и поезията още от времето, когато останалият свят едва започва да прохожда в тази посока. Затова е необходимо да се изучава индийска музика, философия и поезия, за да бъде разбрана основата им. Днес лингвистите признават, че санскрит е дал началото на много езици. Възникването на науката за музиката също може да бъде открито в санскрит. В действителност, интуицията е основният източник не само на изкуството, но и на науката. Не бива да забравяме, че интуицията помага и на учения, дори и когато той не го осъзнава. Тези, които са навлезли дълбоко в своята наука, признават тази безспорна истина. Тази интуиция, която търси отговор на въпроси, касаещи нуждите на тялото и ума и изобретява вещи за ежедневна употреба, се нарича наука. Интуицията, работеща посредством красотата, претворена в различни форми от линии, цветове и ритъм се нарича изкуство. Източникът и на науката и на изкуството е един и същ — интуицията. Осъзнавайки това, индусите са основали своята музика на интуицията. Индийската музикална култура е насочена за стимулиране на интуицията и пробуждане на способността да се оценяват прекрасните звуци и думи, въплътени в прекрасни форми. В Индия са осъзнали, че животът извира от душата, затова науката, изкуството, философията и мистицизмът са насочени към една и съща цел. И не само изкуството и науката, но и професиите и търговията не са били лишени от религиозен възглед. В една страна, където дори бизнесмените и занаятчиите са имали духовна гледна точка, животът на музиканта е изпълнявал и религиозна функция.

Нито една част от света, Изток или Запад, в действителност не може да отрече божествеността на музиката. На първо място, музиката е език на душата и за двама души от различни нации няма по-добро средство за единение от музиката. Музиката обединява не само човек с човек, но и човека с Бога. Може да възникне въпрос: къде музиката обединява човека с Бога и как? Вярата в Бога има два аспекта. В първия случай човек мисли: „Може би Бог съществува“ или: „Всички вярват, че има Бог и аз също вярвам“. С разума си той не познава Бог, не го вижда пред себе си. Според него Бог е някъде високо в небесата. Съществува ли или не, човек не знае. За човек, който не притежава истинска вяра, всяко съмнение, разочарование или несправедливост могат да я разруша. Именно по тази причина хиляди и хиляди хора, някога прекланяли се пред Бога, са преставали да вярват в Него. Но съществува и друг аспект на вярата. Той се придобива чрез осъзнаване на Божественото присъствие навсякъде около нас, не само в небесата, но и в заобикалящия ни свят. Когато човек достигне тази точка, за него вярата се превръща в живо тъждество с Бога. За него Бог е не само съдник или някой, който те подкрепя в беда. Бог е приятел, който чува самотния плач на душата му и знае всички тайни, който човек пази в сърцето си — приятел, на когото може да се уповава в радост и в тъга, сега и в бъдещия живот. За музиканта именно музиката е най-добрият път за единение с Бога. Музикант, който вярва в Бог носи от неговата красота и аромат в душата си.

От метафизична гледна точка само музиката може се докосне до абсолютното, защото сама по себе си тя няма форма, която да я ограничава. Съществува още една гледна точка, че най-съкровената същност на човека е Акаша, което значи „способност“. „вместимост“. Затова всичко, което идва от външния свят към вътрешния, достига тази област. А музиката прониква по-дълбоко от всичко. Третата гледна точка гласи, че, всичко произлиза от вибрация, която в Индия наричат Nada. В Библията я наричат Слово Божие, което е било преди всичко. По този въпрос всички религии са единни. Човек обича музиката повече от всичко, защото тя е част от неговата природа. Самият човек е изтъкан от вибрация, а тя е в основата на музиката.

Съществуват два възгледа за живота: първият е, че човек се оформя като личност в зависимост от обкръжението, а вторият — че човек може да настрои сам себе си, независимо от обкръжението. Този втори аспект е присъщ на мистиците. На Изток суфиите са работели съвместно години, за да постигнат хармония. С помощта на музиката те се настройвали, както правят йогите към сферите, където желаят да пребивават. Началото на музиката в Индия е положено по времето на Шива, бога на йогите. Великият Учител на йогите е обучавал хората на науката на дишането. Суфи е бил и великият Моин-уд-Дин Чишти от Аджмир. На неговият гроб се изпълнява музика и индуси и мюсюлмани идват на поклонение. Това показва, че религията на знаещите истината, е религията на Бога, а най-чистите молитви идват от сърцето и отиват в царството на музиката. Различните методи за достигане на спокойствие и мир могат да бъдат осъществени с помощта на музиката.

Музиката на Индия може да бъде разделена на четири периода: периода на санскрит, периода на пракрити, периода на моголите и съвременен период.

Санскритският период е основан на мистиката. Периодът на пракрити е изразяване на различните емоции. В периода на моголите музиката е била под влиянието на Персия и Арабия и се е развила в съвременна музика. Всяка от двете раси в Индия, дравиди и арии, имат своя собствена музикална традиция. Дравидите или карнатичната раса, са създали музиката на Южна Индия, а ариите или индусите са създали музиката на Северна Индия. Науката за индийската музика черпи от три източника: математика, астрология и философия. Така е и при музиката на Запада, тъй като цялата наука за хармонията и контрапункта се основава на математиката. На санскрит науката за индийската музика се нарича „prestara“, което означава „математическо разположение на ритмите и ладовете“. В индийската система съществува голямо разнообразие от ладове и ритми, които се използват и в светската музика. Ладовете се наричат раги и са групирани в четири класа. Един клас има седем ноти, както в западната гама. Съществува и строй от шест ноти, в който една от нотите на нотното семейство на рагата е изключена — това предава съвършено друг ефект на октавата и оказва различно въздействие върху човешкия ум. Има и раги от пет ноти, с две пропуснати ноти. В Китай се използва гама от четири ноти, но не и в Индия. Казва се, че началото на гамите от четири или пет ноти лежи в природния инстинкт на човека, изобретил музикалните инструменти. Първият инструмент е флейтата — символ на човешкия глас. Изглежда съвсем естествено човек да вземе от гората парче тръстика и да направи четири отверстия в нея на такова разстояние, та да може лесно да положи на тях върховете на пръстите си, а след това да направи още едно Долу. Така се получила рагата с пет ноти. След време учените достигнали до знанието за вибрациите, но тази петнотна гама се е получила по естествен начин, когато човекът е поставил ръката си върху тръстиката. В този жест е олицетворена велика природна сила, оказваща огромно влияние върху човека. Човек черпи сили и вдъхновение от досега си с природата и получава много повече от нея, отколкото като се опитва изкуствено да променя света и да създава нови форми.

Астрологията е била основана върху знанието за космическите вибрации. Всичко зависи от определени вибрации на звездите и планетите — хората, нациите, расите и предметите. Голяма част от тайната сила, открита от индусите в науката на музиката е получена от астрологията. Всяка нота в индийската музика съответства на определена планета и всяка нота отразява височината на тона на който и да е звук от живия свят. В древните Веди може да се открие знание за петте елемента: земя, огън, вода, въздух и ефир, но тези понятия имат друго значение, различно от всекидневното. Например, елементът вода олицетворява течното състояние, огънят означава жар или топлина. Чрез познаване същността на елементите индусите могли да съставят раги или ладове, които се пеят или изпълняват в определено време на денонощието и без съмнение, тези, които са познавали алхимията на вибрациите, могли да творят чудеса чрез силата на музиката. Подобни песни са се пели хилядолетия и расата е развила такова чувство за възприятие на рагите, че дори и слухът на простия човек от улицата не понася сутрешна рага да се изпълнява вечер. Той може да не знае нотите, но за неговите уши тя звучи неправилно и той не е в състояние да я търпи. Това е като да се разхождаш в лятно утро на плажа във вечерна рокля! Европеецът може да каже, че това е в следствие на навик и ще бъде прав до някъде, но все пак всеки лад, който трябва да се пее в полунощ, губи своето очарование, ако се пее по обяд. Всяка планета има свое определено влияние и съществува точно определен начин, по който се говори на нея. Ако това не се отчита, музиката ще се превърне в празно развлечение и няма да може да изпълни предназначението, с което е създадена. За индуса музиката не е забава и развлечение. Тя е много повече. Тя откликва на най-дълбоките потребности на душата му.

Човек не е само физическо тяло, той притежава и ум и Душа. Тялото жадува за храна и насищайки се, изпитва временно удовлетворение, но след това отново възниква глад. Обикновено човек служи на нуждите на своето тяло и не обръща внимание на своето вътрешно същество и неговите потребности, не знаейки, че душата е най-фината част в човека. Неосъзнатите стремежите на душата се пренебрегват. Ако човек не върви по духовния път, за него този тих стремеж на душата се възприема като нещо нежелателно и го прави неспокоен или раздразнен. Той не се чувства удовлетворен, в него се поражда агресия. Човек изпитва духовен глад и изпада в депресия и отчаяние. Започва да търси някакво удоволствие в любовта към четенето, в любовта към изкуството. Душата е погребана във външния, материалния свят, но тя чувства удовлетворение и живот, единствено когато до нея се докосват фини вибрации; Най-финото нещо е духът, а материята е плътна. Музиката, която е най-финото изкуство, помага на душата да се издигне над всичко. Тя обединява душите без думи. Музиката е отвъд думите.

Индийската музика е уникална по характер — на изпълнителя или певеца е дадена съвършена свобода да изрази душата си чрез своето изкуство. Натурата на индуса носи духа на индивидуализма. Цялото съвременно образование е насочено към развиване на индивидуалността на човека, за да реализира всичко, на което е способен. Затова е всички средства човек трябва да се бори за свободата си. Еднообразието има и положителни страни, но много често парализира развитието в изкуството. Съществуват два образа на живота: еднообразие и индивидуализъм. В еднообразието има сила, в индивидуализма има красота. Ако се слуша певец, изпълнител на индийска музика, първото, което той прави, е да настрои своята тампура на определен акорд. Докато настройва тампурата, той настройва собствената си душа и това влияе по такъв начин и върху слушателите. Те често могат търпеливо да го чакат да започне. Когато се почувства настроен към своя инструмент, към неговия акорд, душата, ума и тялото на певеца се оказват в единство с инструмента. Дори чужденец с чувствително сърце, слушайки неговата песен, ще почувства този акорд, духа на певеца, въплътен в акорда. В този момент певецът е концентриран, той се е настроил към вибрацията на всички присъстващи. Не само е настроил инструмента, но е почувствал и нуждата на всички души в аудиторията, техните потребностите. Не всеки музикант може да направи това, но най-добрите могат. И когато той синтезира всичко, мистичното действие възниква от само себе. Песента му затрогва цялата аудитория, защото е отговор на душите, седящи в залата. Такъв певец не съставя програмата си предварително. Всеки бива вдъхновен да изпълни определена песен или да изсвири определен лад. Той става инструмент на цялата космическа система, отворен за цялото вдъхновение, единен с аудиторията, настроен на акорда на тампурата и това, което звучи не е само музика, а духовно чудо, което творецът дарява на хората. Традиционните древни песни в Индия, написани от великите майстори, са се предавали от баща на син. Този път на обучение е различен от западния. В Индия музиката не винаги е записана. На нея се обучават с подражание. Учителят пее, а ученикът подражава и цялата сложност и тънкост на изпълнението попива в него.

Именно мистичният аспект на музиката е бил тайната на всички религии. Великите на този свят, като Христос и Буда са идвали един-единствен път, за да бъдат пример за хората и да изразят съвършенството, което се таи в душите им. Тайната, съдържаща се във всички велики религии, която достига до света чрез великите посветени, че човек трябва да достигне до най-високите върхове на съвършенството. На това е посветен и първият урок, който музикантът дава на своите ученици. Ученикът не само подражава на своя учител, той фокусира своя дух върху духа на учителя и не само се учи, но и наследява от своя учител определено състояние. Отсъствието на духовна будност, която срещаме днес, е причината, поради която множество търсачи на истината не са стигнали до удовлетворителен отговор, защото винаги са следвали истината външно, взимали са я от книгите или по някакъв начин са я узнавали. Някога на Изток, когато малкото момче отивало да се обучава при учител, отношението и уважението към учителя били като към духовно лице. По такъв начин то се учело да цени, приема и уважава неговото знание. Прекрасно е да се чете за живота на великите певци на Индия. Те са подражавали на своите Учители и понякога са ставали по-велики от тях.

Индийската музика позволява да се тренират ума и душата, защото тя е най-добрият начин за концентрация. Когато казвате на някой човек да се концентрира върху определен обект, самият опит да се концентрира прави ума по-неспокоен. А музиката, привличаща душата, задържа ума в концентрация. Ако човек знае как да я цени, как да отдаде своя ум, задържайки всички други неща встрани, той развива силата на концентрацията по естествен начин. Освен красота в музиката, съществува нежност, вдъхваща живот на сърцето. За човек, който е отворен за фините чувства и добрите мисли, животът в света е много тежък. Понякога оказва светът оказва вледеняващ ефект, вледенява сърцето на такъв човек и тогава той изпада в депресия и губи вкуса си към живота. Самият живот, предназначен да бъде небесен, се превръща в място за страдания. Ако човек може да фокусира своето сърце върху музиката, той сякаш стопля нещо, което е било замръзнало. Сърцето се връща към своето естествено състояние, а ритъмът регулира неговите удари и възстановява здравето на тялото, ума и душата и им вдъхва живот. Радостта от живота зависи от съвършената настройка на ума и тялото.