Хазрат Инаят Хан
Космическият език (19) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 4
Древната музика

Според хората от изтока, според техния начин на мислене, музиката се поражда от интуицията. Така е с всички изкуства, дори с науката. Те не идват отвън, а бликат от сърцето. С времето хората забравят това и обръщат все повече очите си навън. В древността музиката е била първият език, чрез който са общували. И до днес зверовете и птиците изразяват страсти и чувства без думи, само със звуци. Комбинациите от различни животински звуци също оказват влияние върху безчисленото множество на низши творения. Ако музиката е била първото средство за изразяване за низшето творение, това важи и за човечеството. Музиката е първото проявление на чувствата и страстите на сърцето, а също и техния последен израз — та нали това, което не може да изрази живописта, го обяснява поезията, а това, което не може да разкрие поезията, се изразява с музика. Затова за мислителите от всички векове музиката е най-висшето изражение на най-дълбокото в човека.

Ако се сравнява древната и съвременната музика, веднага открива огромната пропаст между тях, твърде широка, за да бъде измерена. Ако има нещо, даващо някаква представа за изначалната музика на човешкия род, това е източната музика, която все още носи в себе си следите на древната музика. Ако на Изток към музиката се отнасяха само като към музика, тя нямаше да бъде съхранена. Тя винаги е била част от религията и именно затова традицията се е запазила хиляди години. Може да попитате: как музиката от древните времена може да се съхрани, когато в човешката природа винаги е съществувала тенденция нещата да се променят. Отговорът е ясен, че за човечеството винаги е било трудно да променя своята религия. Всичко останало може да бъде изменено, но има нещо, което винаги се е съхранявало и това е религията. Религията на индусите изхожда от Веданта, а според Ведантата петият аспект на творението е музиката, която се нарича Сама Веда. С помощта на изучаването на индийската музика могат да бъдат открити следи от това, което е съществувало хиляди години като фин нюанс на тонове — например, четвъртинките. Чрез тях се отчитало не само нивото на звука, но се е анализирала и неговата природа и характер, почти както в химията. И днес можем да срещнем в древните традиции многообразни ефекти, свързани с различните ноти, било то сухота или лекоподвижност, хлад или топлина. Без съмнение, днес е сложно да се определи какво въздействие оказват различните звуци, защото сега различието идва от инструментите, а в онези времена бликало от природата. Днес намираме в санскритските писания безброй различни височини на тоновете на звука, които били различавани в древни времена. При отсъствие на пиано или камертони те са определяли височината на тона по звуците, издавани от различните зверове и птици. Звукът се характеризирал и с различните аспекти на една и също вещ. Така научният подход се развивал едновременно с развитието на древната индийска музика. Не можем да не се удивляваме на факта, че тези хора, живеещи така близко до природата, са развивали и науката едновременно с изкуството.

Пътят на развитие на изкуството на древните народи може да се открие на Изток дори сега. Някогашните хора са свързвали различните музикални теми с различните годишни времена, а различните звуци — с определено време от денонощието. И тъй като в този свят нищо не съществува без основание и нищо не е плод само на въображение и фантазия, съществувала е логическа закономерност за връзката на определени мелодии с определено време. Ако това е само поетична фантазия, не би продължила дълго и би повлияло върху ограничен кръг слушатели. А връзката на музиката с природата датира от векове и продължава и до днес. И в наши дни една и съща рага се изпълнява в едно и също годишно време, защото ако я пеят не навреме, тя не трогва слушателите.

Когато гледаме на музиката от метафизична гледна точка, откриваме, че това, до което съвременната наука достигна в последните години — а именно, че вибрацията е коренът на цялото творение — е било известно на древните хора и основа на всички техни науки. Те са знаели, че една-единствена сила поражда и поддържа цялото проявление, целият космос — силата на вибрациите. Именно затова и астрологията също е възникнала на базата на науката за вибрациите. Древните хора са долавяли музиката, звучаща от отделните планети и въздействието, което те оказват върху хората. Именно постоянното движение на планетите и тяхното действие на земята са залегнали в основата на рагите, на които се основава древната музика.

В санскритските древни предания са съществували стихове, имащи връзка с определени планети. Затова в съответствие с влиянието на планетите и космоса древните са съставяли своята програма и тази програма се е реализирала в продължение на години. На пръв поглед като чели влиянията на планетите са твърде слаби, за да окажат въздействие върху живота на хората, но въпреки това във всички епохи човечеството се е ръководило от планетарните влияния. За да се съхрани музиката близко до природата, е било необходимо на изпълнителя да се даде свобода да пее и свири така, както иска. Това създава безкрайно разнообразие от изпълнители. Ето защо музиката на древните винаги е била индивидуално изкуство, а не част от общото образование. Музиката на древните хора носи своите достойнства и недостатъци. Достойнствата са следните: музикантът — певец или изпълнител — никога не е бил принуждаван да пее по строго определен начин. Той винаги е бил свободен да я интерпретира в съответствие със своето вдъхновение в дадения момент. Това давало на музикантите пълна свобода да изразяват своите чувства и страсти без външни ограничения, на които да се подчиняват. Без съмнение, когато се появили много певци и изпълнители, се породила необходимост от някакъв стандарт, въпреки че този стандарт не ги ограничавал твърде много. И именно този порядък определяли като музика.

Понятието „музика“, или sangita на санскрит има три аспекта. Единият е езикът; другият — изпълнението, а третият — движението. Индусите никога не са считали науката за движението или танца за нещо отделно от музиката. Те винаги са съчетавали трите аспекта. Според това как се е развивала музиката на хората от Изтока, всеки от тези три аспекта също се е развивал. Например, маниерът на пеене на по-изтънчените хора бил съвършено друг, в сравнение с този на селяните, храмовите песни също напълно се различавали от сценичните. Съществували са не само механични различия, определени от правила и постановки, които е трябвало да се следват, но и естествени различия. Най-главното в музиката на древните хора, е че са определили различните аспекти на музиката и с това са стигнали до осъзнаване на съществуването на различни начини на изразяване на тона и ритъма, които предизвикват по-силно чувство или склонност към активност, или състояние на спокойствие и уравновесеност. Този подход, развил се в течение на много години, се сформирал в особена психологическа наука или изкуство, наречено мантра-йога. Значението на думата „йога“ е „единство“, или „връзка“, а мантра-йога означава свещен съюз между външната и вътрешната страна на живота. Йогите са открили съществуването на определени психологически възможности. Например, една от тенденциите на дишането е да излиза навън, а другата — да влиза навътре. И двете съществуват в природата — в приливите и отливите, в изгрева и залеза на слънцето. Човек открива тези две начала и в самия себе си. Вибрациите на собственото му тяло са съвършено различни сутрин и вечер. Затова йогите са регулирали ритъма на кръвообращението, на сърцето, дори всеки цикъл на дишане с помощта на вибрациите на музиката, на тона и ритъма. Те навлизат от външните вибрации към вътрешните, от звука към дишането. За обозначение на тези две неща индусите имат една и съща дума — sura, която означава едновременно и „звук“ и „дишане“. Едното преминава в другото, защото те са едно и също нещо. Дишането може да бъде определено като звук, а чуването на дишането може да бъде наречено глас.

Затова дишането и звукът не са две различни неща, ако човек е в състояние да разбере, че имат една и съща основа, ако съществува някакво обяснение, защо човек се наслаждава на музиката, която го вълнува, то е в общия им корен.

Нима музиката е само развлечение или забавление? Не, в нея има и нещо друго. Главната причина на това „нещо“ е фактът, че човек живее в постоянен, непрекъснат ритъм, който е белег за живота в него. Има един постоянен ритъм в пулса, в ударите на сърцето, дори в самото сърце. И от този ритъм зависи здравето и настроението на индивида. Този постоянен ритъм оказва на всеки човек определено въздействие. Спомням си един забавен и интересен пример. Когато джазът дойде на мода, всички казваха: „Нещо откачено дойде в обществото“, въпреки че никой не се съпротивляваше на това. Джазът все повече и повече излизаше на мода. И досега, колкото и силно човек да го ненавижда или да е предубеден спрямо него, понякога, в крайна сметка, всеки си позволява просто да постои и да го послуша поне за пет минути. По каква причина? Причината е, че в каквато и форма да е акцентираният ритъм, той съхранява своето психологическо влияние върху тялото и ума.

Един голям персийски поет и мистик е казвал, че когато се намира в определено настроение, е свикнал да обикаля в кръг около колоните в средата на дома си. Когато заговорел в такова състояние хората записвали думите му, които били съвършена поезия. Имало и един адвокат, който ако в определени моменти по време на съдебни дела не могъл да намери нужния аргумент, се завъртал в кръг и това му помагало. Но в търсенето на тайната не е задължително да стигаме до такива крайности. Често, когато човек не може да формулира идеята си, почуква с пръсти по масата и тя идва. Много хора, когато не могат да съберат мислите си, започват да крачат из стаята и като направят два или три кръга, мислите им стават по-ясни. Тези примери ни навеждат на мисълта, че човешкото тяло е механизъм, който трябва да бъде задействан регулярно. Ако по някакъв начин ритъмът спре, това означава, че ще спрат и тялото и ума. От вътрешния ритъм зависи настроението, здравето и състоянието на ума на човека. Този ритъм включва и собственото му дишане и е много тясно свързан с ритъма на неговия живот. Съществуват и определени типове звуци, които раздразват човека и оказват лошо влияние върху неговата нервна система, но съществуват и типове ритъм, които имат смекчаващо, изцеляващо и успокояващо влияние върху ума. Музиката е звук и ритъм. И ако можем да разберем природата и характера на ритъма и звука, музиката не би се използвала само за развлечение, а би станала източник на изцеление и издигане на съзнанието.

От древни времена суфиите и големите мистици са въздигали в изкуство способността за създаване на уравновесеност и хармония в живота, в ритъма на ежедневната активност. Някои суфи, поели по определен път за развитие се опитват да изживеят живота си толкова далече от света, колкото е възможно. Те са известни като дервиши. Често ги наричат факири, притежаващи голяма сила за сътворяване на чудеса и надарени с интуиция. Те са мечтатели, възлюбили Бога. Те се прекланят пред Бога в природата, особено в човешката природа. Сред многото пътища на духовно развитие при тях има един, наречен Сама — слушане на музика. Те слушат музика на събирания на посветени и на никой непосветен не се позволява да присъства на тези събирания. Те се обръщат един към друг, казвайки: „О царю на царете, О повелителю на повелителите“, въпреки че са облечени в дрипи. Те никога не мислят за утрешния ден, техните мисли са насочени единствено към настоящето, дори утоляването на жаждата и глада ги интересуват само за дадения момент. Грижата за утре оставят за утре, интересуват се само от „сега“, ако въобще се интересуват от живота. Те са тези, на които действително е дадено правото да се наслаждават на красотата на музиката, техните дух и души са отзивчиви и отворени. Те са се превърнали в средство за резонанс на музиката, която слушат, затова музиката ги докосва по съвсем друг начин в сравнение с обикновените хора, музиката докосва най-дълбоките струни на техните същества. Развълнувани, те проявяват различни състояния, наричани от суфиите Хал. Всеки от тях под действието на духа може да изпита екстаз — Ваджад — под формата на сълзи, въздишки или танц. По тази причина хората, които не разбират значението на техните танци, ги наричат стенещи дервиши или танцуващи дервиши. Златото на небесата е прах за земния човек, а златото на земята е прах за небесния. За всеки от тях златото на другия е само прах, нищо. Техните монети не се обменят взаимно. Ето защо блаженството на дервишите се разбира от много малко хора. Тяхното духовно развитие е достигнало до завидна висота. Превръщайки Бога в свой Възлюбен и виждайки Бога във величието на природата, те творят присъствието му. Както всекидневният живот е изпълнен с радости и болка, така и животът на дервишите е изпълнен и с радости, и с болка в присъствието на Бога. С помощта на концентрация, поезия и музика радостта и болката се възприемат по-дълбоко. Затова Бог е жив за дервиша. Той присъства във всичките му настроения. Когато веднъж болката на дервиша намери проява в една или друга форма на Сама — музикалната церемония — той достига до много дълбоко прозрение. Към какъвто и предмет или човек да обърне поглед такъв дервиш, той прониква до най-дълбоката същност на неговия характер, открива тайната на душата му. Целият живот за него става ясен и понятен.

Сама е била най-свещеното съкровище за суфиите. Велики поети като Руми са използвали музика в своите медитации и с нейна помощ се обучавали да сдържат и контролират дейността на тялото и ума си. Днес виждаме все по-нарастваща тенденция към неврози, предизвикана от твърде силната активност в живота. С всеки ден животът става все по-изкуствен и с всяка крачка човек все повече губи този покой, който е маята на човешката раса. Затова днес повече от всякога е необходимо отново да се преоткрие изкуството на покоя, което е изгубено, за да се подобри състоянието на цялото човечество.