Хазрат Инаят Хан
Космическият език (18) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 3
Музика на сферите
(Продължение)

Какво означава да се сътвори нещо — една даденост да се превърне в нещо ново. Именно в тази двойственост се корени целият дуализъм на живота, съществуването на положително, и отрицателно начало, на изразяващо и реагиращо. В нашия дуалистичен свят дух и природа стоят лице в лице. В природата има две първични начала — звук и светлина. Отначало се проявява само светлината, но когато се задълбочим в творението, откриваме и звука. В природата светлината предшества звука, или по-точно човек първо реагира на светлината и след това идва звукът, който го затрогва по-дълбоко.

Човешкото тяло е носител на духа, то е съвършен проводник, преживяващ различните аспекти на сътворението. Това не означава, че всички останали форми, съществуващи в този свят — като предмети и други същества — не са проява на изначалния дух. Всичко във Вселената е проява на един и същ творящ дух. В поемата на Руми „Маснави“ четем, че земята, водата, огънят и въздухът за човека са предмети, но пред Бога са живи същества. Те действат по Негова заповед, както домашните животни работят под командата на стопанина. Какво представлява сътворението — фази на звука (вибрации на звука) проявяващи се по различен начин в цялото многообразие от форми на живот. Дори това, което наричаме материя или вещество и всичко, което ни изглежда неговорящо или незвучащо, в действителност е вибрация. Всичко сътворено се проявява по два начина — като воля и като реагираща матрица. Например, съществува материя (предмет) който можем да докоснем, като същевременно изживяваме и усещането за съприкосновение. Съществува звук и в същото време съществуват уши, които могат да чуват звука. Съществува светлина, безброй форми и цветове и същевременно съществуват очи, за да ги виждат. И това, което човекът нарича красота, е хармония от всичко, което изпитва.

Тогава какво е музиката? Това, което обикновено наричаме музика, е хармония от ноти. В действителност съществува музика на цветовете, музика на линиите, музика на гората, съставена от цялото многообразие от дървета и растения. Колкото по-внимателно човек наблюдава природата, толкова по-силно тя прониква в душата му, защото в нея звучи някаква неземна музика. Колкото по-широк става погледът на човека към света, колкото по-дълбоко е разбирането му за живота, толкова повече музика може да долови, музика, идваща от цялата вселена. Този, чието сърце е отворено, не се нуждае да се усамоти в гората. И сред тълпата той може да чуе музиката на дърветата.

В наше време идеите, които хората споделят, са толкова подобни, сякаш нямат индивидуални различия. Но ако изучаваме човешката природа, ще открием, че дори пианото с хилядите си акорди не може да възпроизведе многообразието на човешки натури. Едни бързо се съгласяват с другите, други все се противопоставят, някои стават приятели за миг, а други и след много години не могат да станат близки. Различните души са настроени различно, в различни октави и спазват различни норми. Понякога двама души спорят, но идва трети и ги обединява. Нима това не е част от природата на музиката? Колкото повече човек изучава хармонията в музиката и в човешката природа, привличането и отблъскването между хората, толкова по-ясно вижда, че всичко е музика.

Има още един въпрос, който трябва да се разбере. Това, което човек обикновено възприема, е светът, който вижда около себе си. Много малко хора си правят труда да помислят, че съществува нещо, стоящо зад видимия за тях свят. Повечето хора, когато чуят, че съществуват два свята, го възприемат като измислица. Но ако човек погледне дълбоко в себе си, ще открие, че не съществуват само два свята, а безброй много светове. Възприемащата част на човешкото същество в преобладаващата част от хората е почти затворена. Повечето хора получават впечатления от външната сфера. Разликата между обикновения човек и мислещата личност е следната — когато обикновеният човек чуе дума или звук, той слуша с ушите си, докато мислещият човек възприема същата тази дума със своя ум. Една и съща дума достига до ушите на единия и до сърцето на другия. Този прост показва, че единият човек живее само във външния свят, другият живее в два свята, а трети може да пребивава едновременно в много светове. Когато някой пита: „Къде са тези светове? На небесата ли или под земята?“ Отговорът е, че тези светове са там, където е и самият човек. Както е казал поетът: „Сърцето на човека, веднъж разширило се, става по-голямо от небесата“. Затова великите мислители от всички епохи са считали, че единственият принцип за пробуждане към живот е принципът на опустошението на себе си. С други думи да правим себе си по-чисти и обемни, за да вместим всички преживявания по-ясно и пълно. Трагедията на живота, всички нейни мъки и болки в основата си принадлежат на повърхността на живота. Ако някой напълно се е пробудил за живот, ако може да възприема живота, на него не му трябва да търси чудеса, не му е необходимо да общува с духове, защото всеки атом в този свят е едно чудо, когато гледаш на него с отворени очи. В отговор на въпроса, какъв е опитът на тези, които са се потопили дълбоко в живота и са се докоснали до самите дълбини в него, Хафиз отвърнал: „Не е известно колко далеч е краят на пътя, но всичко, което аз познавам, е музиката, идваща отдалеч до моите уши“ Музиката на сферите, в съответствие с гледната точка на мистика, е подобна на маяка на пристанището, който се вижда от морето и сочи на моряка, че приближава към своята цел.

Що за музика може да бъде това? Ако самата същност на живота не бе изтъкана от хармония, животът никога не би създал хармония в този свят на многообразие. Човек не би се стремил към нещо, което го няма в неговия дух. Всичко в окръжаващия свят изглежда лишено от хармония. Но в действителност, така го вижда ограничения човешки ум. Колкото по-широк става хоризонтът на нашето обозрение, на толкова повече хармония в живота си се наслаждаваме. В самите дълбини на човешкото същество хармонията на Вселената живее като съвършена музика. Затова музиката на сферите е музика, която е източник на творчество, музика, която обгръща пътуването към целта на творението. Умеят да я чуят и да й се наслаждават тези, които са се докоснали до най-съкровените дълбини на собствения си живот.