Хазрат Инаят Хан
Космическият език (36) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 7
Музика

Когато обръщаме внимание на музиката на природата, забелязваме, че всяко нещо на земята внася своя дял в нейната хармония. Дърветата радостно клатят клони в ритъм с вятъра, шумът на морето, шепотът на бриза, свистенето на вятъра в скалите, хълмовете и планините, проблясъкът на мълнии и гръмотевици, хармонията на слънцето и луната, движението на звездите и планетите, цъфтежът на растенията, падането на листата, смяната на утрини и вечери, дни и нощи — всичко това се открива за този, който вижда музиката на природата.

Насекомите имат свои концерти и балети, а птичите хорове в унисон пеят свои хвалебствени химии. Котките и кучетата имат свои вечерни концерти, вълците и лисиците събират свои soirées musicales — „музикални вечери“ в гората, а тигрите и лъвовете провеждат свои опери в пустинята.

Музиката е единственото средство за разбиране сред птиците и зверовете. Това може да се види в градацията на височините и значението на тембъра, начина на настройка, броя на повторенията и продължителността на различните звуци, по това как те предават на своите близки създания призив за присъединяване към ятото или предупреждение за приближаваща опасност, обявяване на война или любовно чувство, усещане на привързаност или неудоволствие, изразяване на страст, ярост, страх или завист, като създават свой собствен език.

В човека дишането има неизменен тон, а ударите на сърцето, пулса в тялото и главата постоянно поддържат ритъма. Младенецът се отзовава на музиката дотогава, докато се научи, да говори — той движи своите ръчички и крачета в такт и изразява радост и болка в различни тонове.

В началото на сътворението на човечеството не е съществувал езикът, на който говорим сега, имало е само музика. Отначало човекът изразявал своите мисли и чувства с ниски или високи, кратки или продължителни звуци. Дълбочината на неговия тембър говорела за сила и мощ, а височината на тона изразявала любов и мъдрост. Човекът предавал искреност или неискреност, разположение или неразположение, удоволствие или неудоволствие с помощта на многообразие от музикални изражения. Докосването с език на всякакви точки в устата, отварянето и затварянето на устните по всевъзможни начини пораждало разнообразие от звуци. Като се групирали, звуците създавали думи, придаващи различни значения при различните начини на изразяване. Това постепенно превърнало музиката в език, но езикът никога няма да може да се освободи от музиката.

Дума, казана е един тон, показва подчиненост, същата дума, произнесена с друг тон, изразява команда. Дума, произнесена с определена височина на звука, може да говори за доброта, същата дума, казана с друга височина, може да изразява студенина. Думи, казани в определен ритъм, демонстрират готовност, но същите думи, произнесени с друга скорост, могат да изразяват неготовност. До ден-днешен е невъзможно да се овладеят древните езици санскрит, арабски и иврит просто с помощта на изучаване на думи, на тяхното произношение и граматика, защото е необходимо да се знае определено ритмично и тонално изразяване. Думата, сама по себе си, често е недостатъчна за това, да предаде ясно смисъла. Изучаващият езика може да забележи това при съсредоточено изследване. Дори съвременните езици не са нещо друго, а опростена музика. Нито една дума от никой език не може да бъде произнесена по един и същ начин, без разлика в тембъра, тона, ритъма, акцента, паузите и прекъсванията. Дори най-простият език не може да съществува без музика в него — музиката дава конкретен израз. По тази причина на чужд език рядко се говори съвършено — думите са научени, но музиката още не е овладяна.

Езикът може да бъде наречен опростена музика — музиката е скрита в него, както душата е скрита в тялото — с всяка крачка към опростяването езикът е губел част от своята музика. Изучаването на древните традиции показва, че първите божествени послания били дадени в песни, като например, Псалми на Давид, Песен на песните на Соломон, Гатите на Заратустра и Бхагават Гита на Кришна.

Когато езикът ставал по-сложен, той сякаш добивал едно крило — чувството за тембър, а отваряйки другото крило — чувството за ритъм — се разпервал. Това превърнало поезията в предмет различен и отделен от музиката. В древни времена религиите, философиите, науките и изкуствата били изразявани с поезия. Частите на Ведите, Пураните, Рамаяна, Махабхарата, Зенд Авеста, Кабалата и Библията са написани в стихове, както и различни произведения на изкуството и науката на древните езици. Сред писанията само Коранът е написан изцяло в проза, но дори той не е лишен от поезия. На Изток съвсем неотдавна с поезия са писани не само манускрипти по наука, изкуство и литература, но дори и учебните материали се излагали в поетична форма.

На следващия стадий човекът освободил езика от „веригите“ на ритъма и направил от поезията проза. Въпреки, че освободил езика от сдържащите го тембър и и ритъм, духът на музиката все още съществува в него. Човек предпочита поетичната декламация и изразителното четене на проза, което е доказателство, че душата търси музика дори в произнесеното слово.

Проникновената песен на майката успокоява детето и го приспива, а живата музика съживява тялото и го въвлича в танц. Именно музиката удвоява смелостта и силата на войника, маршируващ по бойното поле. На Изток, когато керваните пътешествали от едно място към друго за поклонение, по време на преходите хората пеели. В Индия кулите пеят по време на работа и ритъмът на музиката олекотява тежкия им труд.

В една древна легенда се разказва, как ангелите пеели по заповед на Бога, за да заставят непокорната душа да влезе в тялото на Адам. Душата, опиянена от песните на ангелите влязла в тялото, към което се отнасяла като към затвор.

Всички спиритуалисти, които са прониквали в дълбочините на това явление, осъзнавали, че не съществува друго по-добро средство за привличане на духовете от техните свободни планове на външен план, от помощта на музиката. Те използвали различни инструменти, които извикват определени духове и пеели песни, имащи особено влияние върху някой дух, с когото искали да контактуват. Не съществува друга подобна магия, освен магията на музиката, която да има по-силно влияние върху човешката душа. Човек има вроден вкус към музиката и изначално този вкус може да бъде открит дори в бебетата. Музиката е позната на бебето от люлчините песни, но докато расте в този свят на илюзии, неговият ум се поглъща от толкова много различни предмети, че то губи тази склонност към музиката, която е обладавала душата му. Възрастният човек се наслаждава и високо цени музиката в съответствие с неговото ниво на еволюция и с обкръжението, в което се е родил и израснал. Човек, живеещ в пустинята, пее свои прости напеви, а градският човек — свои популярни песни. Колкото по-чист става човек, толкова повече се наслаждава на нежна музика. Характерът на всеки човек създава склонност към музика, сходна с него — веселият човек обича лека музика, сериозният човек предпочита класика, интелектуалецът намира удоволствие в технически сложна музика, а простакът е удовлетворен от своите барабани.

Съществуват пет различни аспекта в изкуството на музиката: популярен — който предизвиква движение на тялото, технически — който удовлетворява интелекта, артистичен — който притежава красота и изящество, призоваващ — който вика сърцето, възвишаващ, в които душата слуша музиката на сферите.

Въздействието на музиката зависи не само от майсторството, но и от еволюцията на изпълнителя. Нейният ефект върху слушателя зависи и от неговите знания и еволюция, затова значението на музиката е различно за всеки човек. За самодоволния човек няма шансове за прогрес, защото той удовлетворено се вкопчва в своя вкус, съответстващ на състоянието на неговата еволюция, отказвайки да се повдигне малко по-високо от сегашното ниво. Този, който постепенно се придвижва напред по пътя на музиката, накрая придобива най-висше съвършенство. Нито едно друго изкуство не може така да вдъхновява и изпълва с благоухание личността, както музиката — любителят на музика рано или късно достига най-възвишеното поле на мисли.

Индия е съхранила мистицизма на тембъра и тоналността, открити от древните и нейната музика сама говори за това. Индийската музика е основана на принципа рагата, което я прави сходна с природата. Тя е избегнала ограниченията на техниката, като е приела метода на чистото вдъхновение.

Рагите се получават от различни източници: математическия закон за многообразието, вдъхновението на мистиците, въображението на музикантите, песните на природата, свойствени за хората, обитаващи в различни части на света и идеализациите на поетите — всичко това създава света на рагите, наричани съответно: раг — „мъж“. рагини — „жена“. путра — „синове“ и бхарджа — „девойки“.

Рага е мъжка тема заради нейната съзидателна и позитивна природа. Рагини е женска тема в съответствие с нейните отчетливи и фини качества, Путри са теми, получени от смесването раги и рагини — в тях може да се намери сходство и с рагите и с рагините, от които са родени, Бхарджа е тема, която отговаря на путра: Съществуват шест раги и тридесет и шест рагини по шест принадлежащи на всеки раг; чехиридесет и осем путри и четиридесет и осем бхарджи и всички те съставят едно семейство.

Всяка рага има своя собствена „администрация“, включваща мукха — „вожд“, ключова нота; вада — „крал“, основна нота; самвад — „министър“, подчинена нота; анувад — „слуга“, съзвучна нота; вивад — „враг“, дисонантна нота. Това дава на този, който изучава рагата, ясна концепция за нейното използване. Всяка рага има свой образ, различен от другите. Това говори за високия полет на въображението.

Поетите са описвали музиката на рагите точно както изображението на всеки аспект на живота ясно се откроява във въображението на интелектуалеца. Древните богове и богини са били просто изображения на различни аспекти на живота и за да бъде изучено поклонението пред иманентността на Бога в природата, за да бъде почитан Бог във всеки аспект на Неговото проявление, тези изображения са били поставяни в храмовете. Тази идея е разработена в изображенията на рагите, които при фино въображение създават тип, форма, фигура, действие, изражение и ефект на идеята.

Всеки час на деня и нощта, всеки ден, седмица, месец, сезон имат свое влияние върху физическото и ментално състояние на човека. По такъв начин и всяка рага има власт над атмосферата, както и над здравето и ума на човека — подобен ефект е установен в различните периоди на живота, подложени на влиянието на космическия закон. С помощта на знанието за законите на времето и рагите мъдреците ги свързали в съответствие един с друг.

Древната традиция ни дава потресаващи примери за въз-действието на музиката: птиците и животните били очаровани от флейтата на Кришна, скалите се размивали от песента на Орфей; рагата „Дипак“, изпята от Тансен, запалила всички факли, а самият той изгорял в своя вътрешен огън, който запалила в него песента му. Дори днес в Индия заклинателите на змии ги запленяват с помощта на панга. Всичко това ни показва колко дълбоко е трябвало да се потопят древните в най-загадъчния океан — океана на музиката.

Тайната на композицията е в поддържането на тона непрекъснато и толкова дълго, колкото е възможно, превеждайки го през различни степени, както дишането поддържа живота и носи изящество, сила и магнетизъм. Прекъсването може да разруши неговия живот, грация, сила и магнетизъм. Съществуват ноти, които се нуждаят от по-продължителен живот, а други — от по-кратък, в съответствие с техния характер и предназначение.

В една истинска композиция се вижда в миниатюра музиката на природата. Ефектите на гръм, дъжд, буря и картините на хълмове и реки правят музиката реално изкуство. Въпреки, че изкуството е импровизация на тема природа, все пак то е автентично само тогава, когато съхранява близостта с природните закони. Музиката, изразяваща природата и характера на личността, нацията или расата, стои още по-високо. Най-висшата и най-идеална форма на композиция е тази, която изразява живот, характер, емоции и чувства, тъй като този вътрешен свят е видим само за умствения поглед. Геният използва музиката като език, за да може без помощта на думите да изрази напълно това, което желае да направи известно. Тъй като музиката е съвършен и универсален език, тя може да изрази чувствата по-понятно от всеки диалект.

Музиката губи своята свобода, ако бъде подчинена на закона на техниката, но в своята свещена музика мистиците не обръщат внимание на мнението на света и освобождават както композицията, така и импровизацията от ограниченията на техничността.

Изкуството на музиката на Изтока се нарича Кала и има три аспекта: гласов, инструментален и изразяващ движение.

Вокалната музика е смятана за най-висше изкуство, защото е естествена — ефектът, възпроизведен от инструмента, който е преди всичко и машина, не може да се сравни с човешкия глас. Колкото и да са съвършени струните, те не могат да възпроизведат това впечатление върху слушателя както гласът, който излиза от душата като дихание и се изнася на повърхността чрез ума и гласовите органи на тялото. Когато душата иска да изрази себе си в гласа, първоначално поражда активност в ума, а умът с помощта на мислите проектира фините вибрации в менталния план — те трябва по някакъв начин да се развият и преминат във вид на дихание през стомаха, дробовете, устата, гърлото и носа, заставяйки през цялото време въздуха да вибрира, докато не се появи на повърхността като глас. Затова гласът естествено изразява позицията на ума, истинна или лъжлива, искрена или неискрена.

Гласът има този магнетизъм, който инструментът не притежава, защото гласът е идеален природен инструмент, по чийто образ са моделирани всички инструменти в света. Ефектът, възпроизведен чрез пеене, зависи от дълбочината на чувствата на пеещия. Гласът на певец, умеещ да съчувства, е съвършено различен от гласа на безсърдечния. Колкото и изкуствено да е бил развит гласът, той никога не би могъл да предаде чувство, изящество и красота, докато сърцето също не бъде развито.

Пеенето има двоен източник на вдъхновение: изяществото на музиката и красотата на поезията. Ефектът, възпроизведен върху слушателя, е пропорционален на това, как певецът чувства думите, които пее или как неговото сърце акомпанира на песента.

Въпреки че звукът, произведен от инструмент, не може да бъде възпроизведен от гласа, все пак инструментът е абсолютно зависим от човека. Това ясно обяснява как душата използва ума и как умът управлява тялото — дори ни се струва, че сякаш работи тялото, а не умът, а душата не се забелязва никъде. Когато човек чува звук от инструмент и вижда, ръката на изпълнителя, той не вижда нито ума, ръководещ изпълнението, нито феномена на душата. С всяка крачка от вътрешното битие към повърхността се извършва видимо подобрение, което изглежда положително, макар че всъщност всяка крачка към повърхността води със себе си ограничение и зависимост.

Няма вещ, която да не може да бъде проводник на звука, въпреки че тонът се проявява по-ясно чрез звънко тяло, отколкото чрез плътно, тъй като първото е отворено към вибрациите, а второто е затворено. Предметите, даващи чист звук, демонстрират живота, а плътните тела, изпълнени с вещество, изглеждат мъртви. Резонансът е съхранение на тона, именно рикошетът на тона възпроизвежда ехото. Всички инструменти са създадени на този принцип, разликата е само в качеството и количеството на тона, които зависят от конструкцията на инструмента. Инструментите перкусии като табла или барабан, подхождат за практическа музика, а струнните инструменти — сита, цигулка или арфа — са предназначени за артистична музика. Вината е била конструирана специално за концентрация на вибрациите: тя дава слаб звук, понякога чуван само от изпълнителя, и се използва при медитации.

Ефектът на инструменталната музика зависи също и от нивото на еволюция на човека, който чрез върховете на пръстите си изразява с помощта на инструмент степента на своето развитие — неговата душа говори чрез инструмента. Състоянието на ума на човека може да бъде прочетено по докосването на инструмента от него — какъвто и голям експерт да е той, но само с помощта на чистото умение, без развито вътрешно чувство той няма да може да създаде изящество и красота, които извират от сърцето.

Инструментите на вятъра, като флейта и алгос, изразяват особено ясно сърдечно качество, тъй като на тях се свири с дихание, което е самият живот — затова те запалват огъня на сърцето.

Инструментите с жилкови струни имат жив ефект, защото произхождат от живи създания, имали някога сърца, а инструментите с изтеглени струни имат вълнуващ ефект, инструментите перкусии, като барабан, оказват стимулиращо и оживяващо въздействие върху човека.

Следваща по значимост след вокалната и инструменталната музика е двигателната музика на танца. Движението е природата на вибрациите. Всяко движение съдържа в себе си мисъл и чувство. Това е вродено изкуство в човека — първото удоволствие в живота на младенеца е да развлича себе си с движения на ръчичките и крачетата — слушайки музика, детето започва да се движи. Дори зверовете и птиците изразяват своята радост в движение. Паунът, горд с усещането за своята красота, изразява тщеславие в танца, кобрата разтваря качулката си и поклаща своето тяло, слушайки музиката на пангата. Всичко това доказва, че движението е знак за живот и че именно акомпаниментът на музиката задвижва и изпълнителя и зрителя.

Мистиците винаги са гледали на този предмет като на свещено изкуство. Давид танцува пред Господ, а боговете и богините на гърците, египтяните, будистите и брамините са изобразявани в различни пози, всяка от които притежава определено значение и философия, имащи отношение към великия космически танц, който е еволюция.

Дори и днес сред суфиите на Изток танцът присъства на техните свещени срещи, наричани Сама, тъй като той е резултат на радост. По време на Сама дервишите дават изказ на своя екстаз в Ракс, към който присъстващите се отнасят с голямо уважение и почитание и който сам по себе си е свещена церемония.

Изкуството на танца се е изродило силно поради злоупотреба с него. В по-голямата си част хората танцуват най-често в търсене само на развлечение или упражнение и често използват неправилно това изкуство поради своето лекомислие.

Настройката и ритъмът са склонни да създават предразположеност към танц. Сумирайки всичко, може да се каже, че танцът е изящен израз на мисли и чувства без произнасяне на думи. Той може да се използва също за оказва въздействие върху душата, като с движението създава пред нея една идеална картина. Когато красотата на движението се приема за присъствие на божествения идеал, танцът става свещен.

Музиката на живота демонстрира своята мелодия и хармония в нашия всекидневен опит. Всяка произнесена дума е или истинна или лъжовна нота в съответствие с гамата на нашия идеал. Тембърът на една личност е твърд като хорн, докато тембърът на друг е мек като високите ноти на флейтата.

Постепенният процес на цялото творение от нисшите към висшите степени на еволюция и неговото изменение от един аспект към друг, е виден като музика, в която мелодията транспонира от един ключ към друг. Дружбата и враждата между хората, техните симпатии и антипатии са съзвучия и дисонанси. Хармонията на човешката природа и тенденцията към привличане и отблъскване приличат на ефекта на консонантните и дисонантни интервали в музиката.

В нежността на сърцето тонът се превръща в полутон, а при разбито сърце тонът се разбива на микротонове. Колкото по-нежно става сърцето, толкова по-пълен става тонът, колкото повече сърцето се втвърдява, толкова по-мъртво звучи то.

Всяка нота, всяка гама и всяка мелодия угасват в определено време и в края на опита на душата настъпва финалът, но впечатлението остава, като концерт в съня пред сияйния поглед на съзнанието.

В музиката на Абсолюта басът — полутонът или андертонът продължава постоянно, но на повърхността този полутон е приглушен и скрит под различните ключове на всички инструменти на музиката на природата. Всяко същество с живота идва на повърхността и след това отново се завръща там, откъдето е дошло, както всяка нота се завръща в океана на звука. Андертонът на това съществуване е най-силният и най-тихият, най-високият и най-ниският, той потиска всички инструменти с тих или силен, висок или нисък тон, докато всичко постепенно не се слее в него. Този андертон съществува винаги.

Тайната на звука е мистицизъм, хармонията на живота е религия. Знанието за вибрациите е метафизика, а анализът на атомите — наука. Хармоничното съчетание на всичко това е изкуство. Ритъмът на формите е поезия, а ритъмът на звука е музика. Музиката е изкуство на изкуствата и наука на всички науки, тя съдържа в себе си източника на цялото знание.

Музиката е наричана божествено или звездно изкуство не толкова заради това, че се използва в религиите или обредите, или защото тя сама по себе си е универсална религия, но заради нейния финес в сравнение с всички други изкуства и науки. Всяко свещено писание, свято изображение или изказано слово слага отпечатък на своето тъждество в очите на душата, но музиката се представя пред Душата, без да създава, никакъв отпечатък, принадлежащ на този обективен свят — без имена, без форми — като подготвя душата към осъзнаване на Безкрая.

Знаейки това, суфиите, наричат музиката „Гиза-и-Рух“, рана за душата, и я използват като източник на духовно съвършенство, защото музиката запалва огън в сърцето и пламъкът, израстващ от него, озарява душата. В своите медитации суфиите извличат значително по-голяма полза от музиката, отколкото от което и да е друго нещо. Тяхното предано и медитативно отношение ги прави внимателни към музиката, която им помага в духовните разкрития. С помощта на музиката съзнанието първо се освобождава от тялото, а след това от ума. Ако това е изпълнено, нужна е още една крачка за постигане на духовното съвършенство.

Суфиите през всички векове са имали определен интерес към музиката, където и да са живели, Руми е приемал особено това изкуство поради своята голяма преданост. Той слушал стихове на мистиците за любовта и истината, изпявани от музиканти каввали под акомпанимента на флейти.

Суфиите визуализират обекта на своята преданост в ума, който се отразява в огледалото на тяхната душа. Сърце, факторът на чувствата, има всеки, но не при всеки това сърце е живо. Суфиите съживяват сърцето, давайки израз на своите изпепеляващи чувства в сълзи и въздишки. По такъв начин облаците джелал — силите, събиращи се според ръста на тяхното психично развитие — падат чрез сълзите като дъждовни капки и небето на тяхното сърце става чисто, позволявайки на душата да сияе. Това състояние се счита от суфиите за свещен екстаз.

От времето на Руми музиката станала част от обредите на Суфи Ордена Мевлеви. Огромно мнозинство от хора, поради своите тесни ортодоксални възгледи, отхвърляли суфиите и им се противостояли заради свободата на мислите, при това тълкували невярно учението на Пророка, което забранява злоупотребата с музика, но не музиката в истинното значение на тази дума. По тази причина езикът на музиката бил създаден от суфиите по такъв начин, че само посветените могат да разберат смисъла на песните. Мнозина на Изток слушат и се наслаждават на тези песни, без да разбират какво означават те в действителност.

Разклонение на този орден пристигнало в Индия в древни времена, и било известно като суфийската школа Чиштия. Тя постигнала огромна слава благодарение на Хваджа Моин-уд-дин Чишти, един от най-големите мистици, известни някога на света. Няма да бъде преувеличено да се каже, че той фактически е живял чрез музиката и дори днес, въпреки че тялото му е в гробницата в Аджмир, вече от много векове в нея винаги присъства музиката, изпълнявана от най-добрите певци и музиканти в страната. Това показва превъзходство на славата на нисшестоящият и свят човек пред нищетата на прославените крале: единият е имал много вещи пред живота си, които изчезнали със смъртта му, а в същото време славата на светия човек, постоянно нараства.

Днес музиката преобладава в школата Чиштия, чиито членове провеждат медитативни музикални събирания, наричани Сама или Каввали, На тях те медитират над своя идеал за преданост, съответстващ на тяхното ниво на еволюция и увеличават огъня на своята преданост по време на слушането на музика.

Виджат, свещения екстаз, който суфиите изпитват по време на Сама, е съюз с Желаното. Съществуват три аспекта на този съюз, изпитван от суфиите с различни степени на еволюция. Първият е съюз с почитания идеал на този план на земята, който предстои пред преданите, било то обектен план или план на мисли. Тогава сърцето на предания, пълно с любов, възхищение и благодарност, е в състояние да визуализира формата на своя идеал на преданост по време на слушането на музика.

Втора крачка в екстаза и по-висок аспект на съюза е съюзът с красотата на характера на идеала, независимо от формата. Песента за слава на характера на идеала помага на любовта на предания да се излее и изпълва неговия съд.

Третият стадий на екстаз е съюз с божествения Възлюблен, най-висшият идеал, който е извън ограниченията от имена и форми, достойнства и заслуги, с когото постоянно търсят съюз и който душата достига накрая. Тази радост е необяснима. Когато думите на тези души, които са достигнали вече съюза с божествения Възлюбен, пеят на този, който стъпва на пътя на божествената любов, той вижда всички знаци на пътя, описани в тези стихове и това е велика поддръжка за него. Възхвалата на Единния, толкова идеализиран, толкова различен от идеала на света като цяло, го изпълва с радост, стояща отвъд думите.

Екстазът се проявява в различни аспекти. Понякога суфиите може да са облени в сълзи, понякога въздишат, понякога изразяват себе си в Ракс, в движение. Тези, които присъстват на събиранията Сама, се отнасят към всичко това с уважение и почит, защото екстазът се смята за божествена благодат. Въздишките на предания изчистват неговия път в невидимия свят, а неговите сълзи отмиват вековни грехове. Всички откровения следват след екстаз, всички знания, които книгата никога не може да побере в себе си, които езикът никога не може да изрази, нито учител да предаде — идват до него само.