Хазрат Инаят Хан
Космическият език (3) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 2
Гласове
(Продължение)

Тайната на благослова, който лежи в светите места, се корени в принципа, че святото място не е просто място — то е живо същество. Векове наред пророците провъзгласяват име на Бога, а законът на проявление на Божественото Същество на Святата Земя я прави жива и привлекателна за целия Свят. Казват, че гробът на Саади никога не остава без рози и розите цъфтят там от векове. Вероятно една от причините е, че той написал своята „Розова градина“ воден от мисли за красотата. Въпреки че смъртното тяло на Саади го няма, красотата на неговите мисли, веднъж произнесени, все още съществува, и ако те от векове поддържат розите на неговия гроб, в това няма нищо чудно.

Много често хората недоумяват защо индусите, които притежават велик философски ум и дълбоко разбиране на мистицизма, вярват в свещената река. Истина е, че това е символично, но съществува и друго значение. Великите Махатм живеещи по върховете на Хималаите, където събират своите сили потоците на Ганг и Джумна, знаят, че след това реките текат в различни посоки, докато отново се съединят и станат едно, и това е истински феномен, дълбок в своя символизъм, но и реален природен феномен. Реките започват като една после се разделят — стават двойнствени — и разделени в продължение на много мили, но се привличат една към друга и се срещат на място, наречено Сангам, в Алахабад — място за поклонение. Интерпретацията на това ни дава идеала на цялото. То е единно в началото, двойствено в своето проявление и обединено в края. А и мислите на великите Махатми, течащи заедно с водата, преплетени с живите потоци на Ганг, носят хармония. Ганг носи вибрациите на великите учители, говори и дава сила, пробуждане, благослов и чистота на тези, които могат да го чуят.

Несъзнаващите благослова също го получават, къпейки се реката. Защото тя не е само вода, тя е и мисъл, най-живата мисъл, мисъл на силата, притежаваща живот. Хората, които са готови, разбират нейната тайна. Затова в много поеми, написани на санскрит, може да се прочете как във вълните на Ганг и Джумна виждащите са усещали гласа на развитите души, чувствали са атмосферата, потока на дихание на тези извисени същества, идващи чрез водата.

В Мека има резервоар, от който пророците на всички времена са пиели вода. Нарича се Земзем. Те не само са пили вода — те са получавали от него силата, която съдържа и на свой ред са го зареждали със собствения си дух. Дори и днес тук идват поклонници и пият вода, която за тях е като благослов.

В Индия има място, на което е седял велик делител, излекувал през живота си хиляди пациенти. На много от тях помагал моментално. На това място е построена гробница и до ден-днешен хората се устремяват натам и много, докоснали се до това място, наречено Миран Дитар, мигновено оздравяват.

На Изток се разказва историята за петте пътешестващи братя. Всеки от тях притежавал някаква дарба. Веднъж, когато пристигнали на дадено място, внезапно открили, че са изгубили талантите си. Били смутени и разочаровани, искали да узнаят какво ги е сполетяло и защо. Тогава най-мъдрият от тях с помощта на силата на концентрацията разбрал, че случилото се дължало на мястото. Това място било загубило своя живот, било мъртво и всеки, който го посетял, чувствал, че в него самия няма живот — вътрешният живот си бил отишъл. Така се получава с всички места, които, след като се използват хиляди години, загубват своята сила и жизненост. Както земята може да я загуби външно силата си, така и вътрешното дихание може да бъде загубено. Често човек усеща на дадено място силно вдъхновение, а на друго — остра депресия, на едно място — смущение, а на друго — скука и не намира нищо интересно и привлекателно. Човек може да помисли, че е така заради времето, но причината е много по-дълбока. Съществуват места, които са много красиви, с прекрасен климат, но там човек не чувства вдъхновение. Ако художник се роди в мъртва страна, неговият талант не може да бъде развит. Там за него няма препитание, неговият художествен импулс ще бъде парализиран: за твореца, както и за растението, е необходимо да има въздух, слънце, вода. И най-мъртвата местност може да бъде вдъхновена от пророк, който просто премине през нея.

Столетия назад Джелал-уд-Дин Руми е казал, че само за човека огънят, водата, земята, въздухът и ефирът са неживи — пред Бога те са живи същества, които действат по неговата воля. Руми е осъзнал, че всички предмети, всички места носят информация, подобно на грамофонен запис: те говорят и информацията стига до човешката душа или ум, в съответствие с неговото развитие.

Изглежда, хората са започнали да вярват в нещо, което наричат психометрия. Какво е психометрия. Изучаване на езика, на който говорят предметите — ние откриваме, че освен цветовете и формите, които притежава предметът, в него съществува нещо, което ни говори, нещо присъщо на самия предмет или принадлежащо на човека, който го използва. Това неуловимо нещо се намира в предмета.

Има случаи, когато някой донася някакъв предмет в дома ви и в същия момент другите предмети в къщата започват да се чупят. Дотогава, докато този предмет се намира във вашия дом, наоколо цари някаква убитост. Той може да внесе дисхармония в дома, може да донесе болест или неуспех. Затова хората, знаещи за психологическия ефект, произтичащ от предметите, винаги избягват да получават стари вещи, колкото и красиви или ценни да са те — те купуват само нови вещи за своите нужди. Разбира се, невъзможно е да се постъпва по подобен начин със скъпоценностите — стойността им е в това, че са стари, но те повече от всичко въздействат на човека, на неговия характер и живот, на неговото обкръжение. Човек може да придобие перла, която да му носи успехи от момента, в който е била купена, но може да окаже и обратното действие. Много често човек не се замисля за тези неща, но ефектът от тях остава постоянен.

Вещите могат да окажат влияние върху здравето на човека, върху състоянието на неговия ум и чувства. Една стара скъпоценност може да има хилядолетен глас: колкото е стара, толкова традиции стоят зад нея. Интуитивните хора, с фина чувствителност, могат съзнателно да усещат вибрациите на старите камъни, сякаш разговарят с тя. Същото е, ако някой даде на друг храна, питие, плод или цвете — той предава заедно с тях и своята мисъл и чувство. Това има ефект. Сред Суфиите на Изток съществува обичай да се дарява само късче от дреха, цвете, плод и няколко зърна царевица, защото стойността е заключена не в самия предмет, а в чувството, с което се поднася.

Колко малко знаем, когато казваме: „Аз вярвам в това, което виждам“^[1]. И ако човек може наистина да види какво е влиянието на мислите и чувствата му, как предметите са техен проводник и ги предават на другите, как самият живот се предава посредством предмета — значи наистина е стигнал далеч в духовното си развитие.