Хазрат Инаят Хан
Космическият език (24) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 9
Гласът

Гласът показва не само характера на човека, но и за изразява неговия дух. Гласът не само се чува, но е и видим за тези, които могат да го видят — той оставя отпечатъци в ефирните сфери, които могат да бъдат наречени чуваеми, но в същото време са и видими. Гласът оставя отпечатъци на всички планове и учените, правещи експерименти със звука и записи на плочи, ще забележат, че отпечатъкът на гласа е по-жив, по-дълбок и има по-голям ефект, отколкото всеки друг звук. Другите звуци могат да бъдат по-силни от гласа, но нито един звук не може да бъде по-жив. Знаейки това, индусите от древни времена са казвали, че три изкуства създават музиката: пеенето е първото изкуство, изпълнителското изкуство е второто, а танцът — третото. Индусите са открили, че с помощта на тези три аспекта на музиката може да се достигне духовност значително по-бързо, отколкото чрез всякакви други начини и че най-краткият път за достигане на духовност е пеенето. Затова най-големите пророци на Индия са били певци, като Нарада и Тумбара. Нарада е вдъхновил Валмики, който написал Рамаяна и Махабхарата, великите индуски писания.

Съществуват три основни типа гласове: джелал, джемал и кемал. Гласът джелал означава сила, гласът джемал — красота, а гласът кемал — мъдрост. Ако внимателно следите всекидневния живот, ще забележите, че понякога, преди човек да свърши да говори, вие вече сте раздразнен. Това не е заради това, което е казал, а заради неговия глас. И вие също ще започнете да забелязвате, може би не всеки ден от вашия живот, но от време навреме, че друг човек е казал нещо веднъж и то завинаги е останало с вас, постоянно предизвиквайки прекрасно чувство, винаги успокояващо, лекуващо, възвишаващо вдъхновяващо. Лекар, посещавайки пациент, може да го изплаши и да го разболее още повече, ако гласът му не е хармоничен. Друг лекар може с гласа си така да общува с пациента, че преди да му донесат лекарство, той вече да се чувства по-добре. Лекарят дава лекарство, но се отчита именно гласът му, с който подхожда към пациента. Нима не е имало в историята на света такъв случай, че чувайки гласа на командира „Ходом марш“, хората да са марширували стотици мили с огромна сила и енергия, без да знаят с какво ще се сблъскат лице в лице? Сякаш целият страх и тревога са си отишли, а са им били дадени сила и мъжество, когато са марширували. И нима не сте чували за командири, които са давали команда: „Огън!“, а войниците се обръщали назад и стреляли в тях? Това също е гласът. Следователно, гласът е вино. Той може да бъде най-доброто вино или най-лошият ликьор. Той може да разболее човека или да го възвиси.

Разказват, че Тансен, великият певец на Индия, е творил чудеса с пеене. Тансен е бил йога — йога на пеенето, той овладял звука, затова звукът на неговия глас станал жив и благодарение на това всичко, което той искал, ставало. Много малко в света са тези, които знаят, какви чудеса стават с помощта на гласа. Ако съществува някаква следа от чудо, феномен, прославен певец, той е в гласа.

Съществуват пет качества на гласа, които са свързани с определени характери на хората: земното качество на гласа дава надежда, ободрява, съблазнява, водното качество опиянява, успокоява, лекува, възвисява, огненото качество е изразително, действа раздразнително, възбуждащо, ужасяващо и в същото време пробуждащо. Много често предупреждения се дават с глас, имащ качеството на огъня. „Огнените езици“, за които се говори в Новия Завет, говорят с такъв глас, а техните думи са предупреждение за приближаваща опасност — това като знак на тревога е пробуждало хората от сън, пробуждало към висше съзнание. След това съществува въздушно качество на гласа, което възвисява и отнася далече от земния план. Ефирното качество на гласа е убедително, извикващо и в същото време най-опияняващото. Във всеки глас: джелал, джемал или кемал, преобладава едно от тези качества и в съответствие с тези качества гласът възпроизвежда един или друг ефект. Най-забележителното нещо при изучаването на гласа е това, че по гласа можете да съдите за индивидуалната еволюция на човека, за нейната степен. На вас дори не ви е необходимо да видите човека, просто неговия глас ще ви каже, доколко човекът е развит. Без съмнение, характерът на човека е очевиден в неговия глас.

Във всяка възраст — ранно детство, детство, младост и зрялост — височината на гласа се променя. Както зрялата възраст е изражение на това, което човекът е придобил, така и гласът показва неговите достижения. Както и с всичко останало в човешкия живот, с всяка крачка в духовната еволюция също стават изменения в гласа. Всяко преживяване в живота е един вид посвещение — дори в светския живот, когато човек прави крачка напред, това преживяване променя неговия глас.

В науката за гласа може да се намери друго интересно нещо: човекът с късмет има глас, различен от гласа на този, който няма късмет. Ако съберете пет човека, които действително са доказали, че са с голям късмет и прослушате гласовете ми, ще забележите, колко голяма е разликата между техните гласове и обикновените гласове. Ако сравните гласовете на великите хора от някакъв бранш с гласовете на други, ще забележите, че съществува разлика.

Но аз имам пред вид само речевия глас. Пеенето е нещо съвършено различно, защото днес изкуството на пеене е станало толкова изкуствено, каквото само то може да бъде. Идеята на съвременното вокално изкуство се заключава в това, да се тренира гласът и да се направи различен от това, което е в естествения си вид. Тренировката на гласа сега не развива неговата естественост. Затова когато човек пее в съответствие със съвременните методи, неговият глас не е неговият собствен. Той може да има голям успех, могат да го слушат хиляди хора, но в същото време той не пее със своя естествен глас и вие не можете да забележите степента на неговата еволюция по гласа. Действителният характер на човека може да бъде видян по гласа, с който той разговаря.

Още едно нещо, което трябва да се разбере, е мекостта и силата на гласа — в един случай гласът на човека е по-мек, в друг случай по-твърд. Това говори за естественото състояние на духа в даденото време, защото понякога духът е нежен, а с нежността на духа и гласът става по-мек, понякога духът е твърд и тогава гласът става по-твърд. За да наругаете някого, не е необходимо да си давате вид, че вашият глас е твърд: той става твърд естествено. Когато симпатизирате на даден човек, искате да изразите своята признателност, любов, преданост, привързаност, не ви е необходимо специално да правите своя глас по-мек — той става мек преди да можете да почувствате, преди да можете да помислите за това. Това говори, че гласът е изражение на духа. Ако духът е мек, гласът е мек, ако духът е твърд, гласът е твърд, ако духът е силен, и гласът има сила, ако духът е изгубил своята сила, тогава и гласът я губи.

Вдъхновението избира свой собствен глас. И затова ако ораторът е длъжен да променя своя глас в съответствие със залата, в която говори, тогава вдъхновението се губи, защото когато вдъхновението започне да чувства „Това не е моят глас“, то не идва. Тогава на оратора му се налага да се бори два пъти: първо, да няма вдъхновение и все пак да говори, и второ, да го слушат всички присъстващи. Но това не може да бъде направено. В днешно време е разработен нов метод, наречен дикция или ораторско изкуство. Всеки, овладял дикцията, може да вика силно колкото десет човека и всички ще мислят, че това е забележително, но какво впечатление прави това? — Никакво. Дори високоговорителят да усилва гласа двадесет пъти, той е добър за целите на търговията и бизнеса, но когато подхождате към самия живот, към беседа и разговор с ваши приятели, това е нещо съвсем друго. Когато някой говори с друг човек или с много хора, това е случай с голямо психологическо значение, защото ехото от това звучи в космоса.

Нито една произнесена дума никога не се губи. Тя остава и вибрира, вибрира в съответствие с вложения в нея дух. Ако човек прави своя глас изкуствен, за да убеждава хората, това означава преди всичко, че той не е верен на своя дух. Това не трябва да става. По-добре е, когато човек е естествен в своята реч с отделните хора и аудиторията, отколкото когато става изкуствен. Много често хората мислят, че когато им се налага да декламират, са длъжни да се преправят, сякаш имат друг глас, че са длъжни да стават други същества, не искат да останат такива, каквито са. Но няма нищо по-прекрасно, по-убедително, предизвикващо и впечатляващо от декламацията със своя собствен глас.

Що се отнася до пеенето, съществуват определени неща, които трябва да бъдат съхранени в гласа. Колкото и силно да е развит гласа, колкото и велик и широк да е бил направен с помощта на практиката, човек е длъжен винаги да чувства отговорност за съхранението на невредимостта на своя естествен глас на всички стадии на развитие. Това не означава, че човек не трябва да има широк глас, глас с по-голям обем или силен и гъвкав глас. Всичко, което обогатява гласа, е необходимо и трябва да бъде развито с практика, но в същото време трябва винаги да се има предвид, че не трябва да се жертва естественото качество на гласа. Защото всеки човек е длъжен да знае, че не съществува друг такъв глас като неговия, и ако тази специфичност, принадлежаща на всяка душа, се загуби, възниква фалшът.

Освен това, всеки човек е инструмент в оркестъра, който е вселената, а всеки глас е музика, която произлиза от един от нейните инструменти, а всеки инструмент е създаден определен и особен, така че никой друг глас не може да заеме мястото на този определен глас. Ако притежавайки инструмента, създаден от Бога и музиката, която Бог му е предназначил свири в света, човек не позволява тази музика да се изпълнява, а развива глас, който не е неговия собствен, това, естествено е голяма загуба за него и за другите.

Съществуват различни начини за тренировка на гласа: механичен и естествен. Развитието на гласа посредством инструменти е механичен начин. Но съществува естествен начин, който древните са разбирали. Те са познавали гърма и други звуци на природата, създали са от тях седем ноти и са видели връзката между човешките същества и нотите на природата! Ето защо в древната индийска музика има ноти, които са природни, а камертонът, по който тези ноти могат да се регулират, са звуци на животни.

За стъпилите на духовния път мислители, ученици и размишляващи души представлява огромна ценност да узнаят състоянието на своя дух, съответстващо на собствения им глас. Това е барометър. От сутрин до вечер може да се наблюдава създадения от нас вътрешен климат: топъл или хладен, пролет или зима. Човешкият глас е инструмент, барометър, показващ бъдещето, защото това, което ще дойде, е реакция, резултат от създаденото и гласът ни го показва. А тези, които мислят още по-дълбоко над този предмет, ако се допитат до своя вътрешен глас, ще успеят да видят как крачка след крачка се придвижват по духовния път. Всяка крачка по духовния път предизвиква неголямо изменени. Когато изучавате това, по изменението на своя глас ще забележите, отишли ли сте далече напред или отново сте се върнали назад — гласът ви ще ви каже.

Друго нещо, най-забележителното относно гласа, е това, че ако веднъж сте работили с него и сте развивали, задълбочавали и разширявали, това ще остане с вас за месеци и години — гласът може да приеме друга форма и външен вид, но в същото време веднъж развитото ще остане с вас. Това прилича на депозит, съхраняван в банка. Може да сте забравили за него и въпреки това той е там. В деня, в който отново се докоснете до това, то ще се върне по същия път и ще се иска много малко, за да се завърши работата.

Ако гласът се е развил до духовното качество, а по-късно човек забележи, че това качество е изгубено, той не трябва да се обезкуражава и да се разочарова. Трябва да се поправи, да се старае отново да върви напред и да не съжалява, защото загубеното се възвръща. Никога не се отчайвайте, никога не губете надежда, защото то е тук, то се нуждае от леко докосване. Това е подобно на загаснала свещ: щом драснете клечка кибрит, можете да я запалите отново, защото свещта е останала същата. Гласът е светлина. Дори ако светлината стане смътна, тя не е загаснала, тя е тук. Така е и с гласа. Ако той не сияе, това означава само, че не сте го култивирали и трябва пак да работите над него и тогава ще засияе отново.

Понякога някой идва при вас и започва да ви говори за нещо, а след това произнася „хм, хм“, и казвайки още няколко думи, отново произнася „хм, хм“. Може да се е простудил, но може и да не е, защо тогава прави това? Защото има нещо, което иска да намери в ума си, но то не идва бързо — същото положение, имащо място в духа, е очевидно и в гласа. Той иска да каже нещо, но не може да го изкаже, защото умът не функционира правилно и гласът не му сътрудничи. Ако в ума съществува някакво препятствие, някаква пречка, тогава и в гласа се проявява някаква пречка.