Хазрат Инаят Хан
Космическият език (41) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 4
Силата на словото
(Продължение)

Няма по-важно средство за възвисяване на съзнанието на човека и нищо по-полезно и значително по пътя на духовното достижение, от повтарянето на правилна дума. Когато изследваме старите традиции, откриваме, че от времето на древните учители на Индия, живели хиляди години преди Христос, се е практикувало повторение — повторението на свещена дума. Във всички велики периоди, когато в страните са ставали религиозни реформи, на силата на словото се е придавала огромна важност — например, във времето, когато е била създадена юдейската религия и по време на ранното християнство.

Мистични думи се използват в различни езици, но те не принадлежат на нито един език. Вземете за пример фразата, използвана в практиката на Зикр. Днес можете да я намерите в арабския език и да помислите, че е дошла от Арабия, но тя се използва и в персийския език и човек, който не знае арабски, може да помисли, че произхожда от Персия. Съществува и в индийските езици и човек, който не знае за нейното съществуване в другите езици, може да помисли, че е индуистка. Съществува и в иврит. Състои се от същите думи, които е произнесъл Христос като свои последни думи.

Великите души, които са идвали на земята преди Христос, мистици, чиито източник е била древната школа на Египет, също са повтаряли тази фраза. Съществуват достатъчно доказателства, че по времето на Авраам, който е бил посветен в школата на Египет, тези думи вече са се използвали.

Може да се попита: какво съдържа думата, как помага и защо? В отговор ще кажа, че няма по-жив израз на самия живот от словото, тъй като гласът е изразителна проява на дишането, а дишането е самият живот. Следователно, произнесеното слово произвежда ефект не само върху другите, но и върху самия човек, а всяка дума, изказана от някого, има влияние не само върху неговото тяло, но и върху ума и духа. Ако някой произнесе нетактична или глупава дума, тя не само ще обиди другия, но може да причини истинска вреда и на самия него.

Много често човек в песимистично или в раздразнено състояние може да изрази желание за смърт или провал или да поиска нещо да се случи. Ако само знаеше какъв ефект притежават такива желания, би се ужасил. Ако когато изпитва болка, човек се въздържи от изказвания като „боли ме“, той ще допринесе на себе си много добро. Ако човек се срещне с неуспех и се въздържи да каже „не ми върви“, това вече ще бъде голямо постижение.

Защото, когато човек „затъне“ в съществуването на нещо нежелателно, той само му удължава живота. И когато казва: „Ох, аз чаках и чаках и чаках, но моят кораб никога няма да дойде“ — той задържа своя кораб на разстояние, неговият кораб никога няма да бъде в пристанището. А този, който дори да не вижда кораба, казва: „Приближава се, той се приближава“ — той го призовава и корабът пристига.

И така, това, което казах, се отнася до смисъла на обикновените думи. Мистичните думи имат значително по-голямо значение от думите, използвани в ежедневния език. Мистичните думи са произлезли от три различни източници: интуитивен, научен и астрологичен. Интуитивните думи са дошли като внезапни излияния на душите, осъзнаващи Бога. Всяка дума или фраза, идващи от душите, отворени към цялата Вселена, са нещо, което носи значително по-голяма сила, от обикновените думи. Освен духовните хора може и сред вашите приятели да има човек, чиято дума да има тежест и сила, а в същото време друг човек, който може да произнесе хиляди думи, които да влизат в едното ухо и да излизат от другото. Така е, защото един човек говори с устата, в друг — със сърцето, а трети — с душата. В това е голямата разлика.

Може да се попита: възможно ли е духовният човек интуитивно да произнесе дума, имаща сила? Отговорът е — душата може така да се настрои към вибрациите на Вселената, че да чуе гласа на сферите и това, което самата тя говори, да стане подобно на ехо на цялата Вселена. Човекът, който вибрира в такта на Вселената, става като радиоприемник, чрез който се предава нейния глас. Интуитивният източник е лично достижение.

А научният аспект, дълбокото изучаване на човешката анатомия ще покаже, че съществуват нежни нервни центрове, върху които може да се повлияе само с определени вибрации и от които зависи равновесието и здравето на ума и тялото. Много често хората са били излекувани от болести с помощта на звученето, повторението на научни думи, защото такива думи давали на определен център вибрацията, необходима, за да се съживи.

Ако се задълбочим в науката на думите, ще открием, че всеки гласен и съгласен звук притежава собствено, особено въздействие върху ума и тялото. Много често откривате, че преди да сте видели човека, само чувайки неговото име, получавате някаква представа за това какъв е той. Това показва, че името на човека може да окаже голямо влияние върху неговия характер.

Значението на астрологическия аспект е твърде широка тема, свързана с всички изкуства и науки. Гласните звуци и някои думи имат връзка с астрологията — използвайки определена дума, човек извиква определена планета, за да намали нейното влияние, ако е неблагоприятно или да увеличи нейната сила, ако е благоприятна. Затова в Индия името на човека се дава в съответствие с индуската астрологическа наука.

Много свещени писания свидетелстват за силата на думите, но къде е отишло знанието на тази наука, така добре известна на пророците от всички времена? Науката на словото е загубена, за голяма част от човечеството. Причината е в това, че човек е ангажирал себе си със земни неща и с това е загубил древното изкуство. Какво е намерила душата, загубвайки тази велика наука, тази мистична тайна — нарастваща глухота, която се увеличава толкова повече, колкото повече преобладава материалният живот. При това, във всички периоди на живота са съществували мислители, служители на Бога, работещи осъзнато или неосъзнато, за които е било ясно, че ако словото бъде загубено, ще бъде загубена тайната на живота.

Може би това звучи малко преувеличено. Съществуващото слово не може да бъде загубено. Само човек е загубил своята способност да знае, да чува това слово. Човекът вече не чува слово от небето, той го слуша от земята. В резултат се е появил бум на материалната наука. Всички велики изобретения на това време, подобно на чудеса, са дошли до великите умове, които са общували с материята и материята, а тя им говорила лице в лице. Всички велики изобретения са отклик на желанието на земята за общуване между великите умове и материята. Така че е било загубено не словото, а посоката.

Човек постоянно се учи в предметния свят да създава вещи, които може да докосне и да направи разбираеми, но му е много трудно да повярва в непонятни, непостижими за ума неща. По такъв начин той се е отделил от тайната на живота. Независимо от всичко, ако във всеки период от световната история човек е изследвал дълбочините на живота, той е намирал това, към което се е стремил с помощта на общението с вътрешния живот, в артистичното самоизразяване и в общението с небесата. Кое осъществява връзката? Това е словото.

Когато пророкът Мохамед чувствал потребност от общение, той излизал извън града и оставал в усамотение на върха на планината — понякога, присядайки и оставайки през цялото време на колене, прекарвал там две-три денонощия. Какво е намерил накрая? Открил, че някакъв глас започнал да говори с него, глас появил се като отговор на неговата душа.

Душата му се промъкнала напред, проникнала през всички плацове на съществуването и се докоснала до източника на всички неща. Но как е дошъл отговорът и в каква форма — дошъл отвсякъде: от вятъра, от водата, от атмосферата и въздуха — всичко дало все същия отговор.

Това преживяване не е ограничено от определени обстоятелства или определено време. Дори в нашия всекидневен живот има моменти, когато изпитваме печал и ни се струва, че всичко в света, дори гласовете на зверовете и птиците извикват тъга. След това отново идва време на дълбока радост — тогава и слънцето помага, като дава радост и облаците, закриващи слънцето също носят радост. Студ, жега, приятел, враг — всичко помага и носи радост.

За мистика този свят е подобен на свод, на купол, в кой то ехото отразява всичко, което се говори под него. Това, кое то се говори с устните, достига до всичко, не само до ушите, това, което се говори със сърцето, достига до сърцето. Словото прониква толкова далече, колкото може, а това зависи от източника, който го произвежда и от дълбочината, от която се повдига. Затова суфиите от всички векове са обръщали голямо внимание на словото, знаейки, че словото е ключ към тайната на целия живот, към тайната на всички планове на съществувание. Няма нищо, което да не е могло да бъде изпълнено, да не е трябвало да бъде узнато с помощта на словото. Затова главна и централна тема на езотериката и мистицизма е словото.

Какво е словото? Това, което произнасяме? Това ли слово? Не, това е само повърхността на словото. Нашите чувства са слово, нашия глас, нашата атмосфера е слово. Съществува поговорка: „Това, чрез което се изявявате, говори по-силно, от това, което произнасяте.“ Това показва, че дори когато човек не говори, говори душата му. Как предсказатели на съдбата узнават бъдещето? Те го слушат. Те казват, че четат по линиите на ръката, по разположението на планетите, по постъпките на хората. Но всичко това е слово. Защото слово означава изразяване: изразяване с глас, с думи, с форма, с цвят, с линия, с движение. Именно така ние виждаме, че всичко е единно в езотеричната страна на мистицизма. Разбира се, много хора на Запад казват, че за тях е много сложно да медитират в рамките на техния свят — имат толкова много задължения и занимания. Моят отговор е, че именно по тази причина още повече се нуждаят от медитация.

Слушал съм много хора да казват, че в тях има силно желание да отдават своето време и мисли на духовни занимания, но тъй като не са достигнали до този начин на живот, който да освободи ума им за подобни занимания, те смятат, че не могат да достигнат до нещо духовно. И аз виждам разумност в техните аргументи, защото е съвършено вярно, че в този свят — такъв е животът днес — е сложно да се съществува без пари. Материалните неща дори в духовните общности не могат да се правят без пари. Ако искам да изнеса лекция, но нямам помещение, това би било невъзможно. И ако ги нямаше обявите във вестниците, никой не би узнал за лекциите или само двама-трима души ще бъдат така добри да дойдат и да ме слушат. Затова е естествено, човек да мисли по такъв начин и не следва да бъде порицан. Но в същото време, когато ние гледаме на това от друга гледна точка, виждаме, че всеки момент, загубен в очакване на духовно придобиване, е най-голямата от мислимите загуби. И ако човек продължава да мисли: „Ще дойде ден и аз ще променя своя живот и ще последвам нещо висше, нещо духовно“ — този ден никога няма да дойде. Човек е длъжен да направи това днес, точно сега, вместо да твърди: „Ще го направя утре“. Иначе ще съжалява.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: „Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ — кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовния път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ — той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.

Човек може да каже, че е длъжен да преодолее много слабости. Начинът да се овладеят слабостите е чрез медитацията. Когато съществуват много задължения в живота, самият ум на човека му говори, че е по-добре да се медитира и да се направят тези задължения по-леки. Безпокойството не помага на човек да реши проблемите си. Той трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своята отговорност и да я носи на плещите си.

Съществуват думи, известни на мистиците и непринадлежащи на никой език, въпреки че думите на много езици водят началото си от тези мистични думи. С помощта на тези думи човек развива две способности: виждане и чуване. Под виждане, разбирам не виждане с очите, а проникновение. Именно проникващата способност на погледа прави човека виждащ и в това е истинският смисъл на думата ясновидство. В наши дни хората толкова силно злоупотребяват с тази дума, че никой повече не иска да я използва. Но в света не е останала и една дума, с която не е злоупотребявано. Ако сме толкова чувствителни към думите, тогава трябва да се откажем от целия език.

Под чуване аз не подразбирам слушане, слух. Имам предвид отзивчивост: отзивчивост към земята и небесата, отзивчивост към всяко влияние, помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, накрая човек достига целта — целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа.