Хазрат Инаят Хан
Космическият език (33) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 4
Име

Разнообразието от вещи и същества и особеностите, които ги правят различни едно от друго, довеждат до необходимостта от имена. Името дава представа за формата, фигурата, цвета, размера, качеството, количеството, чувството и смисъла на вещите и съществата и не само за възприеманите и постижимите, но дори и за намиращите се отвъд пределите на възприятията и постиженията — то е по-важно от всички неща. Съществува велика тайна, скрита в името, независимо дали е на човек или на нещо друго: то е формирано в съотношение с миналите, настоящи и бъдещи условия на това същество или предмет, за това Джафар^[1] ще ви каже за условията, в които се намира човекът.

Цялата тайна е скрита в името. Знанието за всичко се основава на постигането на това име. Всяко знание, лишено от име, е непълно. Майсторството зависи от знанията — човек не може за управлява нещо, за което няма знание. Цялата благословия и облаги, получавани от земята и небесата, се добиват с помощта на майсторство, което зависи от знанието — знание, зависещо от името. Човек, не знаещ имената на нещата, е невеж, а невежият е безсилен, защото няма власт над това, за което няма знание.

Причината за човешкото величие е в мащаба на знанието, с което човек е бил надарен, а тайната на знанието лежи в опознаването на човека като различен между нещата и съществата. Това му дава превъзходство не само над всички създания на земята, но дори и над ангелите, небесните сили. Коранът обяснява това със следните думи: „И ето, казал Господ твой на ангелите: «Аз поставям на земята наместник.» Те попитали: «Нима Ти поставяш на нея този, който там ще твори безчестие и ще пролива кръв, докато ние възнасяме възхвала за Теб и Те славим». Той отговорил: «Наистина, Ние знаем това, което вие не знаете!» И научил Адам на имената на всички неща, а след това показал тези неща на ангелите и казал: «Съобщете ми техните имена, ако вие сте прави». Те отговорили: «Хвала на Теб! Ние знаем само това, което Ти си ни научил. Наистина, Ти си знаещ, мъдър!» Той казал: «О, Адам, съобщи им техните имена!» И когато Адам дошъл, той им съобщил техните имена“.

Всяко име открива пред виждащия миналото, настоящето и бъдещето на това нещо, което е скрито зад името. Името ни говори не само за формата, но и за характера. Смисълът на името играе важна роля в човешкия живот: гласните и съгласните звуци в името, ритъмът, природата на съставящите го букви, мистичните числа, символа на планетата, както и коренът, от който е получено то и ефектът, който възпроизвежда — всичко това разкрива своята тайна на виждащия.

Смисълът на името има огромно влияние както над неговия притежател, така и над другите хора. От звученето на буквите и съставените от тях думи мистикът може да разбере много за характера и съдбата на човека. Умният човек, обикновено получава представа за името само от звученето на буквите, които го съставят: красиво ли е то или безобразно, меко или твърдо, съзвучно или дисонантно, но той не знае какво го прави такова, само разбиращият знае защо е такова.

Буквите, поотделно или заедно, се произнасят гладко или със затруднение и имат съответно влияние както върху човека, който ги произнася, така и върху другия. Гладките и мекозвучащи имена възпроизвеждат мек ефект, както върху говорещия, така и върху слушащия, докато твърдозвучащите оказват противоположно влияние. Човек естествено нарича меките неща с гладки имена, а твърдите неща с твърдозвучащи имена, като например: „цвете“ и „скала“. „мъх“ и „кремък“ и така нататък.

Езикът и особено името говорят за класата на хората и за характерните черти на семействата, общностите и расите. Гласните играят голяма роля в имената и в тяхното влияние. Е и И означават джемал, женско качество на мекота, изящество, мъдрост, красота и възприемчивост; О и У са вибрации джелал, мъжко качество на сила и изразителност. А означава кемал и изразява съвършенство, в което са съсредоточени заедно тези качества. При съставянето на имена изброените гласни възпроизвеждат ефект, съответстващ на мястото им в името, било то в началото, в центъра или в края.

На санскрит съдбата се нарича Карма и обозначава, ритъма на миналите постъпки. Влиянието на ритъма, внушен от името, възпроизвежда въздействие както върху същността, обозначена от него, така и върху тези, които я наричат с това име. Равномерността на ритъма дава баланс, докато неравномерността предизвиква загуба на равновесие. Красотата на ритъма украсява характера на човека.

Под ритъм се разбира как започва името и как завършва, равномерно или неравномерно са разположени сричките, къде стои ударението. В зависимост от това дали ударението пада върху началото, средата или края на името, се променя ефектът; играещ роля в характера и съдбата на човека. Ритъмът на името предполага важно нещо в живота: равновесие или неговата загуба. Отсъствието на равновесие дава непълноценност на характера, предизвиква нещастие в живота.

Числото на буквите играе огромна роля в името на човека. Четното число говори за красота и мъдрост, а нечетното показва любов и сила.

Числото играе голяма роля в живота и особено в името. Всяка буква на името има свое числово значение — в източната го наричат джафар. Според тази система се дават имена на хората, предметите и зданията, които не само отразяват времето на тяхното основаване и завършване, но комбинацията на тези числа оказва върху виждащия мистичен ефект.

Имената имат физическо влияние върху техните притежатели и дори върху тяхното обкръжение. Имената на елементалите, джиновете, свещените имена на Бога, праведните имена на пророците и светците, написани в съответствие със законите на тяхното числово значение, действат като магическо заклинание за достигане на различни жизнени цели, а с помощта на комбинацията на такива имена, написани или повтаряни в тяхната числена форма, се правят чудеса.

Всяка буква, поотделно или в бъдещ състав на дума, създава изображение, което говори на виждащия за своята тайна. Например, X изобразява кръст, а О — нула — и двете имат своето значение. Азбуката, използвана в настоящето, е изопачаване на изначалните азбуки, дори на старите арабски и персийски писмености, които могат да се намерят по арките, стените, в гънките на дрехите, медните съдове и килимите, и са много съвършени и красиви. Огромно символично значение може да се открие в шрифтовете на санскрит, китайски, японски и другите древни езици. Всяка линия, точка и крива имат своето значение. Древните са свикнали да пишат всяко име не с различни букви, а като изображение на това, което са искали да изразят. Изображението се разделяло на няколко части, а всяка част се считала за израз на конкретен звук и по такъв начин била създадена азбуката. Зад това разделение истинското изображение се губело, но определено сходство все още може бъде открито.

Дори днес, когато имаме най-изопачената форма на писменост, по външния вид на конкретно име все още може да се прочете за живота на човека, неговия характер и съдба, на какъвто и език да е написано то. Например, име започващо с И говори за силно и справедливо его, уникалност и любов на Бога, стремеж към истината. Е показва внимателна и свенлива натура, както и интерес в три направления.

Както една буква създава изображение, така и цялата дума създава рисунка. Идеята за Аллах изхожда от човека и във формата на дланите може да се прочете Аллах.

Християнското име има по-голямо влияние от фамилията. Понякога прозвищата имат още по-голям ефект. Въздействието на името съответства на неговото използване — колкото повече се използва, толкова по-силен е ефектът. Съкратените имена като Мей за Мери или Бил и Уили за Уилям, намаляват действието на името. Имена, дадени по имената на Светци, имат двоен ефект — самото име и от волята на даващия го.

Великият индийски музикант Маула Бакш, получил името си от факир, който бил очарован от неговата музика — то означава „Бог благославя“. След приемането на това име той имал успех навсякъде, където отидел и бил благословен със заслуги и награди, като редки дарове от Бога.

Могат да се намерят много примери за това, как промяната на името предизвиква пълна промяна в живота на човека. В Библията четем, че благословия за Яков било името Израил, дадено му от ангелите.

В Корана към Мохамед постоянно се обръщат с особени имена, всяко име има свое влияние не само върху живота на Пророка, но и върху неговите последователи, които са приели и работели мистично с всички тези имена. Суфиите познавали мистичната ценност на тези имена от векове. Сред суфиите муршидьт дава на своите ученици имената Талиб или Мюрид, и с времето те добиват тъждественост с тези имена.