Хазрат Инаят Хан
Космическият език (23) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 8
Влияние на звука върху физическото тяло

Духовите инструменти, инструментите с животински метални струни, както и ударните инструменти, като барабани и чинели — всички те оказват свой определен, специфичен ефект върху физическото тяло. Някога мислителите са знаели това и са използвали звука за лечителство и духовни цели. Именно на този принцип е била създадена музиката на Индия. Различните раги и ноти, от които те се състоят, били предназначени за създаване на определен лечебен или възвишаващ ефект. В началото звукът се докосва до физическия план. Когато разглеждаме какъв ефект могат имат отделните ноти или звуци върху физическото тяло, това ни заставя дълбоко да се замислим за дадения предмет. Дори днес съществуват заклинатели на змии, които могат да се намерят в Индия, които свирят на своите панги, прости духови инструменти, привличат кобри и други змии отвсякъде около себе си. Този експеримент се е провеждал много често и винаги може да се види, как змиите от всякакъв вид се привличат от звука на пангата. Съществува някакво въздействие върху тяхната нервна система, което ги привлича по-близо и по-близо към звука на пангата: те излизат от дупките, в които живеят, забравяйки инстинкта, заложен във всяко същество и защитаващ го от нападение на хора или други създания. В това време те са съвършено неподвластни на инстинкта, те не виждат никого и нищо. В тях се възбужда екстаз: кобрата започва да повдига глава и я разклаща надясно и наляво и докато свири инструментът, тя продължава плавно да се люлее в екстаз.

Това ни говори, че освен психическия и духовен ефект, който звукът възпроизвежда върху човека, съществува и физически ефект. От метафизична гледна точка дишането е жизнен ток на праната. Този жизнен ток съществува също и в такива неща, като животинските струни или кожата на барабана. В тях също има част от живота и именно в тази степен техният жизнен ток може да се чуе, той докосва праната на живите създания и им придава допълнителен живот. Именно по тази причина примитивните племена, които използват само барабан или прости духови инструменти, свирейки постоянно на тях, изпадат в такова състояние, че се наслаждават на екстаза. Как възниква огромната популярност на джаза? Тя произлиза от същия принцип. Джазът не заставя мозъка много да мисли за техническата страна на музиката, той не принуждава душата да мисли за духовни неща, той не заставя сърцето да мисли по-дълбоко. Той не докосва сърцето и душата, а стига до физическото тяло, позволява му да обнови жизнената сила с помощта на определен ритъм и определен звук. Това дава на хората — имам пред вид мнозинството — голяма сила, енергия и заинтересованост, отколкото музиката, която напряга ума. Тези, които не искат да бъдат възвишени духовно, не вярват в духовни неща и не искат да се затрудняват, джазът оставя в усамотение, макар че в същото време въздейства върху всички, които го слушат.

Ако се опитате да сравните глас и инструмент, ще видите, че това е невъзможно, защото гласът е жив. Движение, поглед, съприкосновение, дори дишането, излизащо от ноздрите, не се разпростират така далеч, както гласът. Съществуват три степени на тока на дишането. Първата степен е простото дишане, вдишвано и издишвано през ноздрите. Този ток се простира навън и има определен ефект. По-голямата степен на тока на дишането е духането. Когато човек духа през устните, този ток на дишането се направлява по-интензивно, затова лечителите, разбиращи този принцип, го използват. А третата степен, която дишането е най-интензивно, има звук, защото тук дишането, излизащо под формата на звук, е оживено. В Близкия Изток сред православните християни и арменци съществува обичай да не се използва орган в църквите — те използват акорд или звук, който издават десет или дванадесет човека със затворени устни. И всеки, който го е чувал, ще каже, че те са прави — звукът на органа е значително по-изкуствен в сравнение със звука, възпроизведен от гласовете на тези хора със затворени устни. Той има такъв забележителен магически ефект, прониква така далече и толкова дълбоко в сърцето и създава такава религиозна атмосфера, че човек не чувства никаква необходимост от орган — това е естествен орган, създаден от Бога. Брамините, дори сега изучавайки Ведите, постигат не само смисъла на написаното или неговото значение, те изучават също произношението на всяка сричка, всеки звук и го правят години, години и години. Чул един път звука, браминът не мисли: „Аз съм го научил“. Не, той знае, че само многократно повторената дума създава този магнетизъм, това електричество, този жизнен ток, който е необходим и който идва благодарение само на повторението.

И така, какво въздействие създава този ток на живота, който идва чрез дишането, проявява се като глас и трогва другия човек? Той докосва петте чувства: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание, въпреки че идва непосредствено чрез чувството на слуха. Но човек чува звука не само с ушите, той чува звука с всяка пора на тялото си. Звукът се пролива в цялото му същество и в съответствие с определено влияние забавя или ускорява ритъма на циркулация на кръвта — или възбужда нервната система или я успокоява, пробужда в човека по-силни страсти или го умиротворява, носейки му покой. В съответствие със звука се възпроизвежда определен ефект.

Затова знанието за звука може да даде на човека магически инструмент за управление, настройка, контрол и използване на живота, а също при помощ на другите хора да има най-голяма полза. Певците на древността са изпитвали ефекта от своите духовни практики отначало върху самите себе си. Те пеели една нота около половин час и изучавали ефекта, оказван от тази нота върху различните центрове на своето тяло какъв жизнен ток произвежда тя, как отваря интуитивните способности, как създава ентусиазъм, как дава допълнителна енергия, как успокоява и лекува. За тях това не била теория, а жизнен опит.

Звукът става видим под формата на излъчване. Това означава, че енергията, приемаща формата на звука, преди да стане видима, се поглъща от физическото тяло. По такъв начин физическото тяло възстановява силите си и се зарежда с нов магнетизъм. При внимателно изучаване на психология вие ще забележите, че певците притежават по-голям магнетизъм от средния човек. Защото чрез собствените си вокални практики техният глас оказва ефект върху самите тях и те създават електричество в себе си — по такъв начин се зареждат с нов магнетизъм всеки път, когато се упражняват. В това се състои тайната на магнетизма на певеца.

Приближаваме се към въпроса за това, какво е правилното и неправилното използване на звука. Всичко зависи от конкретния случай — в един случай определен звук може да бъде използван правилно, а в друг случай същият звук може да се използва неправилно. Това би могло да се определи по хармоничния или дисхармоничен ефект, възпроизведен от него. Тази височина на тона, която е естествената височина на гласа, ще бъде източник на собственото изцеление за човека, както и за другите хора, когато той пее нота с такава височина. Човек, който е намерил ключовата нота на своя собствен глас, притежава ключа към своя собствен живот. Този човек с помощта на ключовата нота на своя глас може да управлява своето битие и да помага на другите. Същевременно, обаче, съществуват множество случаи, когато това знание е недостатъчно, защото касае само този човек, неговата собствена нота и естествената височина на неговия глас.

Огромно нещастие в света на звука днес е това, че хората отиват твърде далече от естествения глас и това е предизвикано от комерсиализацията. В началото залите се строяли за стотина души, след това за петстотин, а след това за пет хиляди. Човекът е длъжен да вика, за да го чуят пет хиляди души и за да има успех, което е успех на билетната каса. Но магическото очарование е заключено в естествения глас. Всеки човек е надарен — Бог му е дал определена височина на тона, естествена нота и ако той развие тази нота, това е магия — той може да сътвори чудо. Но днес на певеца му се налага да мисли за зала, където трябва да пее и за това, колко силно трябва да вика. Един човек от Индия пристигнал в Париж и за първи път в своя живот отишъл на опера да послуша музика. Той много се старал, за да наслади на музиката. Първото, което чул, било прекрасно женско сопрано, а след това излязъл тенор или баритон, който трябвало да пее заедно с певицата. Това много досадило на човека и той възкликнал: „Погледнете, той дойде, за да развали всичко!“ Когато стигнем до същността и вътрешния принцип на звука, колкото по-близо до естественото го съхранява човек, толкова по-могъщ и по-магичен става той. Всеки мъж и всяка жена имат определена височина на гласа, но продуцентът казва: „Не, това е алт, сопрано, тенор, баритон или бас“. Той ограничава това, което не може да бъде ограничено. Нима съществуват толкова гласове? Съществуват толкова гласове, колкото души съществуват — те не могат да бъдат класифицирани. Както певецът е класифициран, той е длъжен да пее на тази височина — а ако неговата природна височина е друга, той не знае това, защото продуцентът е казал: „Това е сопрано“ и сега певецът не може да бъде нищо друго. Освен това, възможно е композиторът да не е слушал гласа на този конкретен певец и да е писал само за определена височина на гласа, а когато човек трябва да зависи от това, което е написал композиторът и да пее на предписаната височина, тогава той губи естествената височина, която има.

Но освен при пеене, дори при разговор, сред сто души вие ще намерите един, който говори със своя естествен глас и деветдесет и девет имитиращи. Те подражават на някого, въпреки че не знаят за това. Такова нещо, което намирате сред възрастните хора, ще намерите и сред малките деца. В детето съществува тенденция да променя своя начин на действие или имитира. Всеки пет или десет дни, всеки месец детето променя маниера си на говорене, своя глас и думи — то променя много неща. А къде детето се учи на тях? — От децата в училище. То вижда друго дете, ходещо по един или друг начин, или жестикулиращо, мънкащо или разговарящо по определен начин. Детето не осъзнава това, което е чуло или видяло, а след това просто прави същото — така то продължава да се променя. По такъв начин всеки човек, не осъзнавайки това, променя своя глас и така естественият глас се губи. Да съхраниш своя естествен глас означава да притежаваш огромна сила, но човек не може да го съхранява винаги. За да може гласът да има силен ефект, не е необходимо човек да бъде певец. Това, което е необходимо да прави, е да практикува науката за дишането по различни начини. Първо трябва да знае как да диша, след това — как да духа, а след това ще се научи как да възпроизвежда звук, да произнася думите. Ако се упражнява по тези три начина, той ще достигне силата, скрита във всяка душа. Не е необходимо човекът да бъде певец, но му е необходимо да отделя част от своето време, дори съвсем малко, колкото може — пет, десет или петнадесет минути на ден за своя глас, за неговото развитие.