Хазрат Инаят Хан
Космическият език (42) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 5
Силата на словото
(Продължение)

Във всички съвременни езици може да се проследи един основен език, който е майчин. Без съмнение, сега е сложно да се установи точната връзка между езиците, въпреки че съотношението между един език и други показва, че човешката раса в началото е имала общ език. Някои лингвисти твърдят, че този език е бил санскрит, други казват, че преди санскрит е имало един друг език.

Историците изказват различни мнения, но метафизиката ни учи, че в началото е съществувал само един език и от него са произлезли всички останали. Историкът не може да се нарече историк, ако не даде название на езика, който се счита за първичен, но за метафизика това няма значение. Той единствен разбира и знае, че навярно е съществувал само един език и не се вълнува, че не знае названието му.

Този пръв език е бил по-естествен от по-сложните езици, които познаваме днес. Вземете за пример езиците на птиците и животните. Те не са граматически, те са естествени изражения на техните чувства и потребности. И чрез естествен израз другите животни от вида разбират предупреждението, че трябва да се защитават или да напуснат мястото, където се намират, предупреждение за смърт или опасност, за промяна на времето, наближаване на буря или дъжд. Те имат определен начин за изразяване на възбуда, страст, гняв и раздразнение, които чувстват в даден момент. Всичко това не е механичен език, това е естествено изражение, естествен език.

Примитивният език на човечеството е бил език на чувствата, на тяхното естествено изражение, както и примитивните изображения (figures). Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че името, названието на всеки предмет се е изписвало във вид на някаква картинка, изобразяващи този предмет. Сега, след хиляди години, тези символи и форми са се изменили, думите на този примитивен език също са се изменили, но този, който може да вижда в дълбочината на живота, ще съумее да проследи някаква форма, звук и дума, дошли от изначалната човешка раса.

Особеност на изначалния език на човечеството е, че всяка дума, всеки звук са предавали не само смисъла, съществуващ в ума на този, който ги е произнесъл, но и неговите чувства или настроения, отправени към слушащия. И с развиването на тази наука древните са започнали да разбират, че звукът във формата на глас е залегнал в основата на човешкия живот.

Именно гласът показва дали човек е суров или нежен, волеви или слаб, всяка черта от характера му може да бъде разбрана чрез неговия глас. Степента на еволюция, неговите склонности и състояния в даден момент също могат да се открият чрез гласа му. Словото може да изрази чувство или състояние — настоящето битие на човека — много по-силно от лицето или движенията му. Основното нещо в човешкия живот може да бъде открито чрез неговото дишане, тъй като гласът е преди всичко израз на дишането. А когато гласът се изразява външно, това става във формата на слово. Той има и някаква вътрешна проява, която оказва ефект върху ума на човека, върху неговото тяло и душа.

Съществуват определени части от човешкото тяло, които могат да се смятат за фактори на интуитивните чувства и когато посредством гласа, словото и дишането тези части се активират, човек започва да изпитва по-пълно усещане за живота. Ако този човек — художник, музикант, писател или научен гений — какъвто и да е, е развил своите естествени способности, той може да ги изрази в своето изкуство или наука по-пълно.

Пазейки тази тайна в ума си, древните хора са разработили науката Йога. С помощта на повторението на гласни звуци, определени думи и чрез особен начин на дишане те са докоснали вътре в себе си центровете, свързани с интуитивните способности. Така било не само в миналото. Школата на суфиите, водеща своето начало от древните школи на Египет, където е бил посветен Авраам, все още съществува и все още използва думи, съхранили своята древна сила. Суфиите се отнасят към тази свещена идея не като към нещо обикновено, не я разпространяват сред хора, които биха злоупотребили с нея, защото, ако остър меч попадне в ръцете на дете, последствията ще бъдат печални. Ако на човек, който не се е издигнал над алчността, гордостта и тщеславието, се даде цялата съществуваща сила, как ще я използва той? Какво ще прави с нея? Затова в школите в началото учениците се обучавали на морална култура и правилни отношения към близките си. Суфиите вярвали и все още вярват, че всяка придобита сила трябва да се използва само с една цел и тази цел е приближаване до Бог. Ако силата не се използва за тази цел, а за собствени егоистични стремежи, по-добре човек да остане лишен от тези сили! По тази причина в древните школи, зад които стои древната традиция и които са призвани да помогнат на човечеството да се приближи към Бога, се дават посвещения.

Какво означава посвещението? Това е увереност от страна на учителя и доверие от страна на ученика. Посвещение не се дава на този, който е любопитен и е дошъл, за да изпита учителя, или който е дошъл да провери има ли в определен метод, в определен култ истина или не. Ако такъв човек случайно получи посвещение, той изцяло преминава през него и ненамирайки нищо, излиза през вратата, от която е влязъл. Защото тази съкровищница е магическо здание, това е дом, където може да се намери всяко съкровище и все пак крадецът не може да го намери. Той ще премине през този дом, ще го обиколи, но няма да види нищо и ще си отиде с празни ръце. Защото истината е само за този, които е искрен. Именно на гладния трябва да се дава храна, именно на жадния трябва да се дава вода. На човек, който не е гладен, храната не носи полза, водата няма да удовлетвори потребностите на този, който не изпитва жажда.

Ако човек иска да знае тези неща, за да развие магнетична сила, да удовлетвори своите амбиции, да добие власт, влияние или да получи повече блага, отколкото има в своя живот, тогава всичко е безполезно. Защото словото и особено свещеното слово е ключ и както е казано в Библията „И в началото бе Словото“, така и последния ключ също е слово.

Именно словото е било начало на творението и именно словото открива тайната на сътвореното. Различните центрове на интуицията, вдъхновението и еволюцията се отключват чрез свещеното слово.

Учените са открили, че радиосъобщенията могат да проникнат през пространството без каквито и да е промеждутъчни средства, но някой ден те ще открият истината, известна на мистиците вече от хиляди години, че човек сам е инструмент, приемник и предавател на такова радио, което стои по-високо от всички други видове радио.

Идеята за радиото може да ни обясни много възможности, които в противен случай са трудни за осъзнаване, а именно, че нито една произнесена дума не се губи, тя съществува и може да бъде уловена. Това потвърждава казаното по-горе — свещеното слово носи такава сила, че нищо, било то разстояние, космос, въздух или море не може да му попречи да достигне и влезе в сърцата, които могат да го уловят. Разликата е в това, че радиото се използва от тези, които искат да общуват помежду си, но живеят в различни държави, а тайната на словото е известна на тези, за които общуването между различните части на света е нищо, тяхната цел е в общуването между този свят и другите светове.

Макар словото да е било първо, в началото не е имало някакво особено слово, имало е само живот и съществувание. Когато говорим за това, че има „този“ свят и „друг“ свят, е само за наше удобство. Това е наше предположение, наш начин за различаване на различните измерения. Но какво в действителност е измерение? Това е концепция и във всеки случай — форма на съществуване.

Аналогично стои и въпросът с времето. В действителност няма такова нещо като време. Просто ние сме създали определена концепция за него. Има само съществувание, има безкрайна продължителност на живота. По такъв начин това, което наричаме „този“ свят и „онзи“ свят, в действителност са само наша концепция, обозначаваща това, което скрива външния свят от нашите физически очи, с които сме привикнали да гледаме на живота. Но има само едно съществувание, един живот — безкраен и вечен.

Ние знаем, че думите могат да се предават по радиото от едно място на друго, това ни доказва, че ако има само едно съществувание, един живот, тогава в „този“ свят или в „онзи“ свят, тук или в бъдещето, контактът е възможен за нас, но е възможен само по един начин — като човек настрои себе си в така, че да може да живее цялостно.

Словото съдържа много лъжи и всяко хубаво нещо се имитира и това изкривява неговата същност. Затова всичко записано е фалшиво. Тъй като в умовете на хората съществува огромно желание да знаят нещо за реалността, много институти, общества и групи използват това и се опитват да говорят за неща, които сами не разбират. Днес можем да преброим стотици групи, които се опитват да събудят вярата в Бога, обучавайки се на това, което наричат „духовно общуване“ или връзка с духове. Но постъпвайки така, те крадат, изкривяват тази свещена наука, това най-велико чудо, което може истински да се осъзнае и реализира само чрез достигане на Царството Божие.