Хазрат Инаят Хан
Космическият език (27) (Мистичните учения на суфиите)

Глава 12
Психическото влияние на музиката

В областта на музиката съществува огромно поле за изследване, а нейното психическо влияние е много малко известно на съвременната наука. Учили са ни, че влиянието на музиката, или звука и вибрациите, идват до нас и докосват чувствата ни отвън, но остава още един въпрос: кой е източникът на влиянието, идващ отвътре? Истинската тайна на психическото влияние на музиката е скрита в този източник — източникът, откъдето произлиза звукът.

Просто и лесно е да се разбере, че гласът има определена психическа ценност, че един глас се отличава от друг и че всеки глас има своя психическа сила. Много често някои чувстват личността, която говори от разстояние, по телефона. Чувствителният човек може да усеща ефекта на самия глас, без да вижда говорещия. И мнозина не зависят така силно от думите, както от гласа, който ги произнася. Това показва, че нивото на психическо развитие се изразява и в разговора и особено в пеенето.

На санскрит дишането се нарича „прана“ — самият живот. А какво е гласът? Гласът е дишане. Ако има нещо в човека, в човешката конструкция, което може да бъде наречено живот — това е дишането. Звукът на гласа е дишане, проявено външно. Затова човек може по-добре от всичко да изрази себе си в пеене или в това, което говори. Ако в света съществува нещо, което може да даде израз на ума и чувствата, това е гласът. Много често се случва така, че човек изговаря хиляди думи на някаква тема и това не оказва влияние, докато друг човек, изразяващ мисълта си само в няколко думи, може да направи дълбоко впечатление. Това говори, че силата е заключена не в думите, а в това, което е зад тях, в психическата сила на гласа, изхождащ от праната. В съответствие с тази сила гласът прави впечатление на слушателя.

Същото нещо може да се открие в края на пръстите на цигуларя и в устните на флейтиста. В съответствие с влиянието, идващо от неговите мисли, музикантът оказва въздействие чрез своя инструмент. Той може да бъде много умел, но ако краят на пръстите му не възпроизвежда чувството за живот, той няма да има успех. Освен музиката, която свири, влияние има и праната, или психическата сила, които той предава на това, което свири.

В Индия има изпълнители на вина, които няма нужда да свирят симфония, за да окажат влияние, за да се състои духовния феномен. На тях им е достатъчно само да вземат вината в ръка и да извлекат една нота. Щом извлекат тази нота, тя прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Извличайки една или две ноти, те настройват аудиторията. Звукът въздейства върху всички нерви — това е като свирене на лютня, каквато има във всяко сърце. Техният инструмент става просто източник, на който откликва сърцето на всеки човек — както на приятел, така и на враг. Позволете на най-враждебния човек да застане пред истински изпълнител на вина и той няма да може да запази своята враждебност. Щом нотите се докоснат до този човек, той няма да може да противостои на вибрациите, които се създават в него, няма да може да не стане друг. Затова в Индия такива изпълнители често са наричани не музиканти, а „магове на вината“. Тяхната музика е магия. Действително „музикална душа“ е тази душа, която е забравила себе си в музиката, както истински поет е този, който забравя себе си в поезията, а „мирска душа“ — този, който е загубил себе си в света. Божествена е тази душа, която е забравила себе си в Бога. Всички велики музиканти — Бетовен, Вагнер и много други, оставили на света произведения, които винаги ще бъдат ценени като съкровище, не са били способни да направят това, ако не бяха забравили себе си в своята работа. Те изцяло са изгубили идеята за своето собствено битие и по такъв начин са се потопили и станали едно с това, което са дошли да дадат на света. Ключът към съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.

Има различни начини за слушане на музика. Съществува едно техническо състояние, когато човек, имащ развита техника и обучен да цени хубавата музика, чувства безпокойство от музика от ниско качество. Но съществува и духовен начин, който не е свързан с техниката. Той се състои в това, просто да настроиш себе си към музиката, затова духовният човек не се вълнува от нивото на музиката. Без съмнение, колкото е по-хубава музиката, толкова е по-полезна за духовния човек, но в същото време не трябва да се забравя, че в Тибет съществуват лами, които провеждат своите концентрации и медитации под нещо подобно на тракане, звук, който не е особено мелодичен. Така развиват чувство, което с помощта на вибрации издига човека към висшите планове.

Няма по-добро средство за възвисяване на душата от музиката. Без съмнение, силата на музиката зависи от степента на духовна еволюция, до която се е докоснал човек.

Има една история за Тансен, велик музикант от двора на император Акбар. Веднъж императорът го попитал: „Кажи ми, о велики музиканте, кой е бил твой учител?“ Тансен отговорил: „Ваше Величество, моят учител е велик музикант. Нещо повече — аз не мога да го назова «музикант», аз трябва да го нарека «музика»“. Императорът попитал: „Мога ли да чуя как пее той?“ Тансен казал: „Може би — ще се опитам. Но вие не можете дори да помислите да го поканите тук в двора“. Императорът попитал: „Мога ли тогава аз да отида при него?“ Музикантът отговорил: „Неговата гордост може да въстане дори от мисълта, че е длъжен да пее пред крал“. Тогава Акбар предложил: „А мога ли да дойда като твой слуга?“ Тансен се съгласил: „Да, тогава има надежда“. Двамата отишли в Хималаите, във високите планини, където мъдрецът имал храм на музиката в пещера — той живеел с природата, настроен към Безкрайното. Когато отишли, музикантът бил на кон, а Акбар вървял пеша. Мъдрецът видял, че императорът е смирил себе си, за да дойде и чуе неговата музика и поискал да попее за него, и когато почувствал настроение за пеене, запял. А пеенето му било забележително, то било психически феномен и нищо друго. Изглеждало, сякаш всички дървета и треви в гората вибрирали — това била песен на вселената. Дълбокото впечатление, възпроизведено върху Акбар и Тансен; било повече, отколкото те можели да понесат — те достигнали до транс, покой и мир. И докато били в това състояние, Майсторът напуснал пещерата. Когато отворили очи, той вече не бил там. Императорът казал: „О, какъв странен феномен! Но къде отиде Майсторът?“ Тансен му отговорил: „Вие никога няма да го видите в тази пещера отново, защото ако веднъж човек усети вкуса на това, винаги ще го следва, дори с цената на живота си. Това е повече от всичко друго в живота“. Когато се върнали у дома си императорът попитал веднъж музиканта: „Кажи ми, каква рага, в каква тоналност пя твоят Учител?“ Тансен му казал нейното име и я изпял за него, но императорът не бил удовлетворен: „Да, това е тази музика, но не е същият дух. Защо е така?“ Музикантът отговорил: „Причината е в това, че когато аз пея пред вас, пея пред императора на тази страна, а моят Майстор пее пред Бога — в това е разликата“.

Ако изучаваме съвременния живот и ако не обръщаме внимание на огромния прогрес в науката — радио, телефон, грамофон и всички чудеса на този век — все пак ще забележим, че психическия аспект на музиката, поезията и изкуството не са толкова развити, колкото би следвало. Напротив, той се движи назад. И ако попитаме в какво е причината, отговорът на първо място ще бъде, че целият прогрес на съвременното човечество е прогрес механически, и това пречи на индивидуалния прогрес. Сега музикантът трябва да се подчинява на закона на хармонизацията и контрапункта, ако направи сам и една крачка, различна от другите, неговата музика се подлага на съмнение. Когато бях в Русия, попитах Танеев, велик музикант, който е бил учител на Скрябин, какво мисли за музиката на Дебюси. Той каза: „Не мога да я разбера“. Ние сме твърде ограничени, сковани от еднообразието, така че няма никакъв размах. Същото ще видите в света на медицината и науката.

Но особено в изкуството, където е необходима най-голямата свобода, човек е скован и еднообразен. Художници и музиканти не могат да получат признание на своите работи. Те са длъжни да следват тълпата, вместо да следват великите души. А всичко общо взето е банално, защото големите маси от хора нямат висока култура. Малцина имат добър вкус и разбират, наслаждават се и ценят красивите неща, а за художниците не е лесно да достигнат до тези ценители. По такъв начин еднообразието се е превърнало в пречка за индивидуалното развитие. Днес е необходимо, давайки образование на децата, да се преподава психологическото значение на музиката. Това е единствената надежда, единственият път, по който можем да очакваме по-добри резултати с течение на времето. Изучавайки музика, децата трябва не само да я познават, но и да знаят това, което стои зад нея и как то трябва да се преподнася.

Разбира се, съществуват две страни на този въпрос: външните условия и представянето на изкуството. Външните условия могат да бъдат повече или по-малко полезни. Музика или песен, изпълнени пред двама или трима души, които са близки по дух, съчувствени, хармонични, разбиращи и отзивчиви, предизвикват съвсем различна вибрация, създават друг ефект, различен от ефекта на същата музика или песен, изпълнени пред петстотин души. Какво означава това? — Че някои хора са подобни на инструменти — когато пред тях се представя хубава музика, те откликват, настройват се към нея, стават едно цяло с музиката, стават част от тази музика и така се създава феномен. И този феномен може да достигне най-високия идеал, очакван от музиката, който е осъзнаване или реализация на свободата на душата, това, което на Изток се нарича Нирвана или Мукти, а в християнския свят — Спасение. Тъй като в света няма нищо, което би могло да помогне в духовното развитие по-добре от музиката. Медитацията подготвя, но музиката е най-висшето състояние за съприкосновение със съвършенството.

Виждал съм чудеса, сътворени чрез психическата сила на музиката, но те са ставали само тогава, когато обкръжението е било благоприятно — пет или шест човека, лунна нощ, изгрев или залез. Изглежда, че самата природа помага да се изпълни музиката и те работят заедно, защото са едно. Ако на велик оперен певец или цигулар-солист предстои да свири пред десет хиляди човека, въпреки всички свои способности той няма да може да затрогне всяка присъстваща душа. Разбира се, това не зависи от величието на артиста. Колкото по-велик е артистът, толкова повече ще постигне. Но той трябва да отчита и това, което ще зарадва аудиторията, а няма да бъде приятно на Бог. Когато музиката стане комерсиална, нейната красота си тръгва, както и голяма част от нейното значение.

На Изток е имало времена, когато аристокрацията е полагала всички усилия, за да предпази изкуството на музиката от комерсиализация и известно време е имала успех. На музикантите не са плащали с фиксирани суми пари. Техните нужди се удовлетворявали, дори ако били екстравагантни. Музикантите чувствали, че тяхното обкръжение трябва да бъде хармонично и красиво — те били великодушни и техните врати винаги били отворени за другите. Те винаги имали дългове, но дълговете им винаги били заплащани от краля. Освен това, музикантът не бил ограничен с програма, оставяли го интуитивно да почувства какво искат хората. Той можел да го реши в момента, в който ги виждал и щом започнел да свири и пее, познавал повече. Химическото действие на техните умове му съобщавало какво искат и резултатът бил духовно пиршество.

Тайната на целия магнетизъм, изразен или чрез личността, или чрез музиката, е животът. Именно животът очарова, привлича. Това, към което винаги се стремим, е живот и именно отсъствието на живот може да се нарече отсъствие на магнетизъм. И ако музикалното обучение се преподава на основата на този принцип, то ще бъде по-успешно по своите психически резултати. Именно от здравето на физическото тяло, мислите, въображението и от сърцето, което много често е хладно и замръзнало, зависи психичното състояние на човека, и именно живота изразява човекът с края на своите пръсти с помощта на цигулката или със своя глас по време на пеене. Какво търси светът, към какво се стремят човешките души — това е животът, независимо дали идва чрез музиката, цветовете, линиите или думите. Каквото желае всеки — това е живот. Именно животът е истинският източник на изцеление — музиката може да лекува, ако в нея е вложен живот.

В това няма никаква тайна, ако човек е в състояние да разбере истината в нейната простота. Когато човек свири механично, пръстите бягат по пианото или цигулката почти автоматично, което може да създаде временен ефект, но той скоро отминава. Музиката, изцеляваща душата, е музика със смекчаващо действие. Може да се създаде смекчаващ, а може да се създаде и твърд ефект и това зависи не само от музиканта, но и от композитора, от настроението, което го вдъхновява. За човек, който осъзнава психологическото действие на музиката, ще бъде просто да разбере, в какво настроение е бил композиторът, когато е писал. Ако е вложил в музиката живот и красота, тя остава красива и даваща живот и след хиляди години. Без съмнение, школовката и квалификацията му помагат да изрази себе си по-добре, но това, което понастоящем се изисква, е живот, изхождащ от разширено съзнание, от осъзнаване на божествената Светлина, която е тайната на истинското изкуство, душата на целия мистицизъм.