Сакьо Комацу
Потъването на Япония (29)

10

— Получен е отговор от Китай — съобщи Куниеда. — Съгласни са да приемат два милиона души, засега до август… А после ще могат да вземат до седем милиона. Нашите молят този брой да се увеличи… Водят се преговори…

— Къде повече! — поклати глава Наката. — Колкото и да е огромна територията, при толкова слаба промишленост на единица население… А трябва да се мисли и за храната.

— Да, Китай иска да приеме селяни и висококвалифицирани технически специалисти…

— Къде? В провинция Гуандун?

— Не, в провинция Цзянсу. На остров Чунминдао до устието на река Янцзъ се водят подготвителни работи за евакуационни пунктове.

— Остров Чунминдао? — Наката замислено се загледа в пространството.

— Да, какво има?

— Според мен е срещу Усуна.

— Да, и какво от това?

— Не, не нищо — каза Наката. — А как е със Съветския съюз?

— Както предполагахме. Приемат в Приморския край. Изясни се, че южната част на Сахалин и Курилските острови също ще пострадат. И там се извършва евакуация с пълна пара… Така че не можем да се надяваме да получим голям брой кораби оттам.

При ООН беше създаден Комитет за спасяване на Япония, който най-после започна своята работа.

Наистина, под егидата на секретариата на Генералния секретар на ООН за оказване помощ на бежанците вече нещо беше направено. Беше организиран Комитет при Генералната Асамблея, в който заедно с великите сили влизаха седемнадесет страни, които представляваха различните райони на земното кълбо. За Председател беше избран представителят на Танзания, господин Нбайон, член на икономическата комисия към ООН за Африка и бивш член на икономическия и социалния съвет на ООН. Негови заместници бяха представителите на СССР и САЩ. За секретар беше избран представителят на Малта. Като членове на Комитета наред с представителите на европейските страни имаше и такива от азиатските страни — Индонезия, Йордания и Бангладеш. За това се беше погрижил Генералният секретар на ООН доктор Бин. Той считаше, че развиващите се стани, в паметта на които все още бяха свежи спомените за собствените страдания, ще съумеят да окажат на Япония морална поддръжка, което ще бъде не по-малко ценно, отколкото материалната помощ на големите държави.

Основна задача на Комитета беше провеждането на преговори с правителствата на различните страни за приемане на японските бежанци, с други думи — на тези преговори, които до този момент Япония водеше самостоятелно. Като консултант беше привлечен и вицеадмиралът от военноморските сили на САЩ, Браунбергер, специалист по морския и въздушния транспорт. В състава на Комитета наистина без право на глас, влизаше и Япония, която се представяше от специалния съветник по международните и икономическите работи господин Хачирота Нодзаки и докторът на математическите науки господин Сакихира Коконоги, бивш аташе на ООН по въпросите на науката. На този пост той се занимаваше с проблемите на атомната енергия и суровинните ресурси.

Почти веднага Комитетът се сблъска с изключително сложния и деликатен въпрос за разпределянето на бежанците по страни. На първото открито заседание представителят на Канада господин Понсон предложи като работна хипотеза да се използува принципът за „пропорционално разселване“. Или с други думи, той предлагаше да разпределят японските бежанци пропорционално на числеността на населението на всяка страна. Сто и десет милионното население на Япония представляваше две цяло и осем десети процента от населението на целия свят, което е четири милиарда. Следователно всяка страна трябва да приеме такъв брой бежанци, който да представлява две цяло и осем десети процента от населението й. При това в зависимост от конкретното положение може да се допусне един процент отклонение.

Това предложение беше характерно за господин Понсон, който в Канада, а след това и в ООН се занимаваше със статистическо изчисляване на продоволствията. То срещна решителен отпор от страна на малките и развиващите се страни.

— Сред представителите на малките по площ страни преобладаваше мнението, че разпределението трябва да се извърши не механично, а с изследване на конкретните условия: климат, начин на живот, вътрешно положение и икономическа мощ на страната.

Една от причините, повод за възражението на развиващите се страни, беше, че предложението се внася именно от Канада, която всяка година приема по сто и няколко хиляди емигранти. При доста малка гъстота на населението, тя разполага с огромна територия на Американския континент. Нейната площ е почти десет милиона квадратни километра. Наистина около три четвърти от територията й се смята за необитаема поради суровия климат. При пропорционалното разпределение Канада трябваше да приеме само седемстотин хиляди бежанци и съществуваше мнение, че това е твърде малко, като се има предвид площта на обитаемата територия и величината на националния доход на глава от населението. При непосредствените преговори с японското правителство Канада беше вече изявила готовност да приеме един милион и половина бежанци. По този начин на основата на своето предложение Канада два пъти превишаваше полагащата й се норма, с което подчертаваше своето „морално превъзходство“ пред другите страни.

— Това би бил идеален вариант — каза председателят Нбайон, — но в такъв случай ние просто няма да сме в състояние да се вместим в рамките на срока. По-късно вицеадмирал Браунбергер ще сподели с нас своето мнение по този въпрос. Аз бих искал да ви запозная с някои цифри. В резултат на двустранните преговори Япония е получила съгласие от осемнадесет страни да приютят двадесет милиона японски бежанци. Днес в света живеят повече от милион японци. В този брой влизат както лицата, които са заминали по-рано, така и тези, които са успели да се евакуират преди определената дата. На териториите, които Япония управлява по мандат на ООН, се предвижда да се преселят пет-шест милиона души. Ако се прибавят и тези милион и половина японци, преселването, на които е предвидено върху земи, получени от Япония като нейна собственост или наети по легален път в чужбина, се оказва, че е намерено място само за тридесет милиона души. Как и къде ще бъдат разпределени останалите, все още не е решено. Разбира се, след бързата им евакуация те ще могат да се преселят за постоянно местожителство в други части на света. Проблемът в случая е именно получаването на разрешение за тяхното постоянно местожителство. За тези тридесет милиона е намерено само място за евакуация. И нищо повече. Нито една държава все още не е дала отговор на въпроса за постоянно жителство. Нашият комитет по най-бърз начин или по-точно за пет-шест месеца трябва да проведе преговори с всички страни по света, за да се осигури евакуацията на останалите осемдесет милиона души. А след това ще се заемем с въпроса за постоянното местожителство на всичките сто и десет милиона.

— Вие представяте ли си пред какъв проблем ще бъде изправена страната, която временно ще приеме бежанците, ако евакуацията се затрудни — като смръщи вежди, заговори представителят на Йордания, господин Тсукан. — Неприязън от местното население, нищета в лагерите за бежанци, възможност за епидемии, вълнения, престъпления, стълкновения с административните власти…

Представителят на Бангладеш може би искаше да вземе думата, но го изпревари вицеадмирал Браунбергер.

— Аз искам предварително да кажа нещо за това — започна той. — След края на Втората световна война като лейтенант бях изпратен да репатрирам японци от Китай. Трябва да отбележа, че японците в подобни ситуации се държат много смирено и са напълно управляеми.

— Да, ако не са въоръжени, не създават грижи — съгласи се представителят на СССР Деникин. — Те се справят сами с всички възникнали помежду им недоразумения…

— Но като се съди от опита на последната световна война, на целия свят е известно, че японците невинаги са мирно настроени — намеси се господин Ардзьо, представител на Индонезия. — Това е много сплотен и енергичен народ… Решено ли е какво ще стане след евакуацията с Японските сили за самоотбрана? Надявам се, че въоръжени отряди от самоотбраната няма да съпровождат преселниците до мястото на евакуацията.

— След определен етап от евакуацията те ще преминат под командуването на щаба за спасителни операции към ООН. Има мнение, че сега Съветът за сигурност може да използува японските отряди за самоотбрана за поддържане на реда, но при задължително условие: на поста командуващ трябва да бъде назначен военен, посочен от ООН — съобщи Генералният комисар на ООН, господин Спопулос.

— Каквото било, било, сега не е време да се страхуваме от Япония, а да я спасяваме! — страстно и убедено каза председателят Нбайон. — Смятам, че трябва да спрем вниманието си върху предложението на господин Понсон. То може да се приеме като начална точка в нашата работа. Сега не засягам чисто аритметичната страна на това предложение. Господа, в случая се говори не за бедствие, предизвикано от стълкновение на противоречиви интереси. Това не е явление, за което с чиста съвест можеш да кажеш: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Това е огромно природно бедствие, което трябва по един или друг начин да трогне цялото човечество. Става дума за грамадна територия от триста и седемдесет хиляди квадратни километра, на която японците, един от най-способните и трудолюбиви народи в света, в продължение на многовековната си история със собствен труд са създали и трупали несметни богатства, възлизащи на трилиони долари. И тази територия с нейните несметни богатства ще бъде напълно разрушена и ще изчезне. Организацията на обединените нации неведнъж се е озовавала пред лицето на страшни стихийни бедствия, когато се е изисквала международна помощ за пострадалите. Земетресението в Гърция, тайфунът в Бенгалия, нашествието на прелетни скакалци в Сирия, а напоследък и силните земетресения в Перу и Никарагуа… Но сега става дума за невиждано, небивало в историческия опит на човечеството бедствие с невероятни мащаби, ако не се смята, разбира се, легендарната Атлантида. И за щастие на човечеството това бедствие се извършва, както са определили специалистите, в ограничен участък от Далечния Изток. В същото време такова природно явление става и своеобразно изпитание за цялото човечество. Действена помощ на пострадалите може да се окаже само ако всички народи по света обединят своите усилия. Естествено ние ще вземем предвид различията в условията, в националния доход, сложността на вътрешните проблеми на всяка страна. Но, повтарям, народите на света са длъжни да се обединят, както се обединиха за решаването на въпросите по ядреното въоръжаване, завоюването на космоса и мирното използуване на океана. Ние преди всичко трябва да изработим единна позиция. А тогава вече всеки народ, в зависимост от своята територия и географско положение, ще окаже помощ. Аз мисля, че именно от тази позиция ще трябва да се занимаваме с въпросите за разпределяне на бежанците…

Такава беше горещата реч, която съответствуваше на характера и жизнения път на този човек, който като млад бе работил в органа на Африканското единство в Адис Абеба като представител на Мозамбик. Всичко го слушаха с дълбоко внимание. Той продължи:

— Най-главното е веднага да пристъпим към работа. На мен ми се иска да достигнем до единство в нашите възгледи върху този проблем, който е световноисторическо, общочовешко и нравствено изпитание за всички, а не беда само за народа от Далечния Изток…

Речта на председателя беше прекъсната от слаб зумер. От пневмотръбата изскочи лист хартия и падна върху масата до Генералния секретар. Господин Спопулос бегло го погледна и го предаде на председателя, който се усмихна и каза:

— Извинете, принуден съм да се отклоня. Пристигна първото предложение след създаването на Комитета. Правителството на Монголската народна република е готово да приеме петстотин хиляди японски бежанци, а в зависимост от обстоятелствата — много повече…

В залата се разнесоха аплодисменти, разбира се, не толкова бурни.

— Да, Монголия има площ повече от един и половина милиона квадратни километра, а населението й е около милион и триста хиляди. В момента те усилено развиват промишлеността си и ще са им необходими японски инженери…

— Също така се получи съобщение и от представителя на Южна Корея. То е адресирано до Генералната Асамблея и нашия комитет. Моля да се разгледа въпроса дали е възможно бедствието да окаже някакво влияние върху Южния край на Корейския полуостров — каза председателя, като разглеждаше втория лист. — В близките дни ще обсъждаме и този въпрос.

Той погледна следващото листче и се намръщи:

— Извинете, но това е бележка от председателя на Замбия, която е адресирана лично до мен…