Сакьо Комацу
Потъването на Япония (21)

2

Второто голямо земетресение в Канто, което народът наричаше Голямото Токийско земетресение, за известно време се намираше в центъра на вниманието на световната общественост. Стихийното бедствие, което само за миг разруши повече от половината от достатъчно модернизираната столица с най-голяма численост и гъстота на населението в света, вече само по себе си представляваше сензация. В някакъв западен вестник беше поместена статия под трагичното заглавие „Токио превърнат във втора Хирошима“.

На пръв поглед целият свят съчувствуваше на Япония. Във фонда на пострадалите постъпваха пари и предмети. Америка беше заявила за безвъзмездно предоставяне на две хиляди сглобяеми къщи и медикаменти, Съветският съюз — за пътнически параход с водоизместимост двадесет хиляди тона, който да служи като временно жилище на останалите без покрив.

Правителството направи спешни поръчки на японските и задгранични фирми за петдесет хиляди сглобяеми и пет хиляди преносими жилища. Идваше зима и всички, които бяха на улицата, трябваше да бъдат осигурени с квартири. В складовете се намираха вече три хиляди броя от така наречените капсулни къщички, чието производство за един месец все още не надминаваше седем-осемстотин броя. За съжаление повече от половината предприятия, които ги произвеждаха, бяха разрушени от земетресението в Канто. Но по японски патент такива къщички се правеха в Америка, Канада и Европа. За тяхното закупуване веднага беше сключен договор. Въпреки че тези сглобяеми и капсулни къщички вече бяха предмет на международната търговия, в такива огромни размери те се внасяха за първи път. Едновременно с това Япония започна да закупува и добре поддържани пътнически кораби. Няколко десетки такива бяха доставени от Бразилия, Австралия и Скандинавските страни. Корабите се купуваха, независимо от тяхната цена. Търговското оживление беше толкова голямо, че рязко се вдигнаха цените на акциите на корабните компании.

Когато за няколко дни беше възстановено летището Нарита, което беше пострадало по-слабо в сравнение с Ханеда, много важни личности и икономисти от страната и чужбина дойдоха да видят последствията от катастрофата със собствените си очи. Напоследък ролята на Япония в световната икономика, особено в тази на Далечния Изток, не можеше да се игнорира. Сега положението отчасти се измени. Огромните щети, нанесени на икономическия и политически център в страната може би щяха да повлияят на бъдещите икономически връзки с нея.

Сред пребиваващите чужденци имаше двама, които с нищо не правеха впечатление. И двамата бяха високи, със скромни шлифери, нахлупени почти до ушите шапки и слънчеви очила. На пръв поглед те изглеждаха обикновени бизнесмени, но черната лимузина Линколн континентал, в която седнаха, имаше дипломатически номер.

Колата се движеше по претъпканото шосе Токио — Чиба. В средата на пътя, след остър завой в северна посока, тя премина по временния мост в Адачи и навлезе в слабо пострадалата от земетресението област Чиода. След около час и половина пътуване чужденците спряха в двора на някакво посолство. А след още десет минути разговаряха с посланика на тази страна и секретаря на посолството.

— Необходимо ни е основно да изучим какво влияние ще окаже Токийското земетресение върху по-нататъшното развитие на Япония — със заговорнически тон се обърна по-възрастният оплешивяващ мъж към посланика. — Разбира се, в нашия департамент е започнала да действува специална група. Но за по-обстойно изследване искам да оставим тук още един от най-способните ни сътрудници — той посочи към русия, около тридесетгодишен мъж, който стоеше до него.

— Действително, загубите са огромни — потвърди посланикът, като си наливаше вино от шишето върху камината. — Ще пиеш, нали? Токай… Но Япония е икономически силна страна. Мисля, че тези щети бързо ще се оправят. Възможно е това бедствие да послужи като стимул за бъдещото развитие на обществото.

— Да, но от миналогодишното голямо Кансайско земетресение е изтекло съвсем малко време — каза мъжът, като вземаше подадената му от посланика чаша. — Тогава земетресението беше локално. Щетите бяха основно в Киото и районите от Киото до Осака. Икономическите загуби бяха незначителни, но въпреки всичко — две силни земетресения за толкова кратък период от време е прекалено много. При това пострадаха два основни центъра на страната, което не може да не се отрази на икономиката, на самочувствието на хората.

— Може би е така — кимна посланикът. — Вълненията, тревогите на обществото постепенно растат. Опозицията все още се въздържа от нападки, но обединявайки се с работническите профсъюзи, скоро ще тръгне в атака.

— А сегашната правителствена партия ще съумее ли да преодолее кризата?

— Днес в дванадесет часа имаше съобщение за промени в Кабинета на министрите — вместо отговор каза секретарят, като взе от масата няколко изписани на машина страници. — Както наредихте, в детайли проследихме биографиите на новите членове на Кабинета, в рамките на възможното, разбира се.

— Охо! — възкликна възрастният мъж, след като погледна листовете. — Значителна фигура са изтеглили за министър на външните работи. Този си знае работата. Преди войната е работил в Манджурия, а след това е бил посланик в Бразилия и Австралия.

— Не е много млад — подхвърли посланикът. — Сдържан и мълчалив, за него казват, че не е лош теоретик. Чувах, че по време на своето пребиваване в Канбера е провел бурна дискусия с Макмилан по азиатския проблем.

— Така, така… министър на строителството, на самоотбраната… А министерството на промишлеността и търговията, което се ползуваше с лоша слава, са го поверили в ръцете на кадърен човек. Сега транспортът се управлява от крупен финансов магнат…

— Мисля, че обърнахте внимание — забеляза секретарят на посолството, — промените в Кабинета са станали при пълно пренебрегване на вътрешнопартийните фракции. Впечатлението е, че премиерът е обединил хората, на които може да се опре в новия кабинет на „възстановяването“…

— Почакайте — намеси се по-възрастният мъж, като гледаше листа. — Странно… В съобщението за промените в Кабинета още не се споменава нищо за промени в самите министерства…

— Чуват се слухове, кой къде ще бъде назначен — каза секретарят на посолството. — Струва ми се, че ще публикуват промените след около седмица. По време на земетресението загинаха твърде много висши чиновници.

— Японците искат едновременно с укрепването на своето вътрешнополитическо положение да заздравят и външната си политика.

— Не, това не е така просто. На нас ни се струва, че разпределението на силите е насочено към външните работи, търговията, промишлеността, транспорта и отбраната. Всички тези четири министри са известни специалисти в международната политика. Техният авторитет е много по-голям в чужбина, отколкото вътре в страната. По такъв начин укрепването на вътрешнополитическите работи служи като параван за стабилизирането на външната политика.

Посланикът се замисли, като постави чашата на масата.

— Не ти ли се струва — попита възрастният мъж посланика, — че подобно разместване говори за подготовката на Япония към голямо дипломатическо настъпление? Но защо на Япония е необходимо именно такова комбиниране на фигурите, когато вътре в страната е истинско стълпотворение? Да се разбере това, не е достатъчна само логиката.

— Почакайте — забеляза младият мъж, — когато ние заминавахме, беше получена странна информация. Наистина на мен не ми се стори много интересна и не се запознах с нея детайлно, но нашият икономист й обърна внимание. Става дума за това, че темповете на японските инвестиции в задграничната промишленост след земетресението се снижиха само за една седмица, а после се възстановиха до предишните норми. Оказа се, че правителството, без да вдига много шум, е предоставило заем на частни предприятия, които влагат свои капитали в чуждестранната промишленост.

— Този въпрос, струва ми се, изисква подробно проучване — каза възрастният мъж, като потри бузата си с ръка.

— Има още нещо странно, то също се изясни в последно време. Японското правителство, като използува изключително сложна система на посредници, изкупува поземлени участъци в чужбина. Общата площ на земите, изкупени от японското правителство по целия свят, е достигнала огромни размери.

— Недвижимо имущество в чужбина? — посланикът се намръщи. — Странно! Аз знаех, че японците купуват рудници в Африка и Австралия, но за поземлени участъци…

— Да, купуват целинни земи…

— А, готвят се да се преселват. Или заради демографския взрив, за… бежанци?

— Момент — прекъсна го посланикът. — Населението на Япония вече трета година не нараства, а напротив — намалява. Непонятно. Този въпрос ще трябва много внимателно да се изучи.

— Какво ли се готвят да правят тези японци? — промърмори си под носа посланикът. — Какво ли си мислят?… Аз общувам с тях повече от петдесет години, но невинаги разбирам какво име в ума.

— Да, всичко е много сложно… — замислено каза възрастният. — Нещо става в Япония и всичко това, което се прави, не е случайно…