Вирджиния Хенли
Прелъстен (6)

Глава шеста

Ужасът от съня бе поизбледнял, когато пристигна в „Уотсън и Голдман“, но бе подсилил решимостта й да разбере в какво финансово положение се намира.

Господин Уотсън я покани да седне. Младото момиче, което бе видял в провинцията, му се стори променено.

Макар и в черно, младата лейди Лам бе облечена по последна дума на модата, с вталено манто и широки копринени поли. А елегантната шапчица с черно щраусово перо стоеше чудесно върху напудрената й перука. Само зелените й очи, същите като тези на брат й, доказваха, че това действително бе близначката.

— Господин Уотсън — започна тя, — няма смисъл да проявявам излишна скромност и да говоря със заобикалки. Дойдох да се поинтересувам от финансовото си положение.

Тя притежаваше най-привлекателния дрезгав глас, който бе чувал, и говореше леко провлачено; направо го хипнотизира.

— Финансовото ви положение ли? — попита невярващо адвокатът.

— Когато дойдохте в Стоук, вие говорихте само за нещата на брат ми. А как се отразява смъртта на баща ми върху моето финансово положение, господин Уотсън?

— Скъпа ми лейди Лам, вие нямате никакви финанси. Доскоро бяхте задължение на баща си, сега сте на брат си, а в бъдеще отговорността ще падне върху съпруга ви.

Антония настръхна и очите й изпуснаха зелени искри.

— Ако този съпруг не се появи, ще мога ли да използвам зестрата си, за да се издържам?

— Скъпа лейди Лам, няма да ви бъде трудно да си намерите съпруг, уверявам ви.

Как смееше да й говори така покровителствено?

— Това ме кара да мисля, че вие имате желание да се ожените за мен, господин Уотсън, така ли е?

— Бих имал наистина най-голямо желание, милейди, но вече имам съпруга.

— Съжалявам, господин Уотсън. Обикновено не съм толкова нетактична. Има ли изобщо оставено нещо за мен в завещанието на баща ми?

— Нищо, страхувам се, но зестрата ви естествено е под попечителство, с две думи, на сигурно място.

— Колко е голяма тя? И в случай, че не се омъжа, ще мога ли да използвам парите, за да се издържам? — повтори Антония.

— Нямам право да разкривам това, милейди.

— Кой има това право, сър?

— Ами, вашият настойник, естествено. Баща ви е определил господин Адам Савидж като ваш законен опекун и за всяко нещо ще трябва да искате разрешението му. Както и брат ви.

— Искате да кажете, че онзи непознат човек на другия край на света ще определя какво можем и какво не можем да правим? Това е нелепо! Ще пиша незабавно на майка си, за да й кажа, че това е недопустимо.

— Майка ви не може да промени закона, скъпа. Трябва да оспорите бащиното си завещание, за да промените положението.

— Разбирам — промълви примирено девойката. — Този Савидж може да се намесва в живота ми както намери за добре. Лорд Лам има нужда от пари. Нима наистина ще му се наложи да проси с шапка в ръка от този Савидж?

— Скъпа милейди, господин Адам Савидж притежава пълна власт над вашите средства, и то до такава степен, че ако пожелае, може да използва парите за себе си.

Е, щом случаят беше такъв, тя пък щеше да изхарчи неговите пари и да види дали това щеше да му хареса! В ума й започна да се оформя дяволски план, свързан с Идънуд.

 

 

Когато се върна на Кързън Стрийт, завари баба си в салона заедно с Франсис Джърси.

— Антония, толкова съжалявам, че изпусна този сезон. Голямо приключение е една девойка да започне лова за съпруг още на шестнайсет.

— Мъже! Иска ми се да изпозастрелям повечето от тях — заяви девойката, като свали шапката си.

— Роз, чудесно си я подготвила за навлизането в обществото. Мъжете заслужават да се отнасят към тях като към кучета.

— Как мина балът на херцогиня Девъншир? — попита Розалинд.

— Обичайните зарове, танци, народ, потене и воня. Изкуствените зъби на граф Бристол са направени от египетски кварц. Изглеждат наистина ужасно. Нищо чудно, че носи ветрило.

— Ух — потръпна лейди Рандолф. — Защо не носи новото изобретение от уеджудски порцелан? Как е скъпата ни Джорджина? Трябва да я навестя, преди да си тръгна от Лондон?

— Невъзможно е да я завариш в дома й. Виси по цял ден в новия магазин за джунджурии на Флийт Стрийт, откъдето си купува фалшиви зарове. Дълговете й от комар са по-големи дори от тези на нейния близък приятел, принца, макар благодарение на красотата й все още всички лондонски контета да са в краката й. Те се мъкнат един след друг във въпросния магазин, за да си уреждат срещи с нея.

— А нашата приятелка Селина, графиня Хънтингдън, беше ли на бала на Джорджина? — попита Роз.

Антония знаеше, че и двете никак не харесват Селина, затова застина в очакване на забавно ехиден отговор.

— Мили боже, цялата й рокля бе бродирана с плюшен шнур във формата на голяма каменна урна, претъпкана с цветя, с изключение на ръкавите; затова пък имаше две-три урни на шлейфа й. Ако питаш мен, това е по-подходящо за украса на стълбище, отколкото на дамска рокля. Но, скъпа моя, сега има нова страст. И заради това е започнала да фъфли на италиански! — разсмя се Франсис.

— Човек като гледа префинената й деликатност, няма да повярва, че всяка вечер трябва да слага в леглото съпруга си, след като е пресушил три бутилки — добави злобно лейди Рандолф.

— Бедната жена — рече тихо Антония.

— Скъпа, разпознавам неодобрението, когато го чуя — заяви с блеснал поглед лейди Джърси. — Ще трябва да направиш по-остър езика си до следващия сезон. Най-новото хоби сред висшето общество са скандалните клюки.

— Винаги съм го знаела, скъпа — отвърна сухо Розалинд.

След като гостенката си тръгна, Роз изгледа внимателно внучката си и попита:

— Да разбирам ли, че разговорът ти с Уотсън и Голдман е бил неприятен?

— Това, което научих, ме вбеси. Жената е напълно под контрола на своя баща, брат или съпруг, а в моя случай и с допълнителното препятствие, каквото е настойникът. Роз, ще се превърна в такъв трън в крака на този Савидж, че ще се откаже от настойничеството!

— Е, скъпа, тъй като не можеш да сториш нищо, преди да е пристигнал в Англия, предлагам да не мислиш за него и да вървим по магазините.

— Не съм можела да сторя нищо ли? — Антония се усмихна. — Само ме наблюдавай!

Не след дълго се озоваха в търговския център. Роз си хареса дълъг метър и половина бастун с подвижна нефритена топка на върха, където можеха да се носят разни послания или емфие.

— Трябва непременно да си го купиш — рече Антония. — Помисли само как ще ти завижда лейди Джърси.

— Той е елегантен, но е доста скъп. Не мога да си го позволя.

— О, Роз, ние няма да плащаме. Сметките ще изпращаме право на „Уотсън и Голдман“. Моят опекун ще се заеме със скучната работа по уреждане на сметките.

Преди да напуснат търговския район, младата жена се бе сдобила с фуста с обръчи от китова кост, ватирана басмена роба, украсена с перли, миризлива топка и ветрило, на което бяха изрисувани картини от любовните авантюри на Юпитер. Не можа да устои също така и на една сламена шапка с вишневи панделки, специално замислена така, че по-скоро да се носи паднала на гърба, отколкото върху главата, и корсаж с подобни панделки. И двете си купиха летни маншони, червени обувки на високи токове и по една нова рокля. Роз си избра небесносиня, особено подходяща за дребната й фигура. Тя бе с ниска талия, с обръчи и малък шлейф.

Антония, която вече имаше шест нови, все още необличани бални рокли, избра тоалет за през деня. Той беше от бледозелен муселин, украсен с миниатюрни виолетки. За брат си купи два чифта от най-модерните панталони, дълги до глезените, с каишка, която трябваше да минава под обувките.

— Трябва да купя две от онези жълти мушами. Те ще ни пазят сухи, когато излизаме с платноходката. Сега ни остават само твоите списания. Мисля, че за днес направихме достатъчно поразии.

Баба и внучка се спогледаха и се усмихнаха.

— Антония, гордея се с теб.

Имаха толкова пакети, че трябваше да наемат два стола-носилки за обратния път до Кързън Стрийт.

 

 

Тази нощ Бърнард Лам стоеше на втория ред в „Олимпия“ и наблюдаваше жадно Анджела Браун, която се разхождаше в костюма си на паж, с дълги чорапи и сако с широки поли, които едва прикриваха задните й части. Именно това правеше Анджела толкова вълнуваща. Тя имаше лице на невинно дете, но скромните й по размери костюми и дръзките неща, които правеше с тялото си, навеждаха на мисълта колко палаво бе всъщност това дете. Гласът й бе нежен като на ангел. Още не бе свършила песента си, когато Бърнард се озова зад кулисите.

— Я виж каква котка се е вмъкнала — заяви нахално тя и мина покрай него, без да му обърне повече внимание.

Той я хвана за ръката и я уведоми за разкриващите се пред него перспективи.

— Опитай с някоя друга, скъпи, тя може да се хване на тази въдица — отвърна му.

Младежът извади от джоба си обявата за кончината на лорд Лам, която бе изрязал от „Газет“, и й я подаде.

— Братовчед ми Антъни сега е новият лорд Лам, а аз съм евентуалният наследник. Той е само на седемнайсет, няма деца, а мога да ти заявя отговорно, че от него не се очаква да живее дълго.

— Отговорно? И от чие име? — попита Анджела, внезапно заинтригувана.

Бърнард се усмихна хитро.

— От мое име, Ангелско лице.

Младата жена вече бе забелязала, че дрехите му бяха съвсем нови, като се започне от вълненото шалче и се свърши с добре лъснатите високи ботуши. Искаше й се да му вярва, но по природа бе недоверчива.

— Късметът ми се обърна. Вече дори не мога да изгубя на карти, откакто станах наследник на Лам Хол. Ето какво ще ти кажа — изрече той, като я галеше по хубавото задниче, — позволи ми да се приберем заедно тази нощ и утре ще те закарам с новия си файтон, за да видиш сама имението.

Анджела поддържаше връзка с още двама мъже, но те не бяха така пропаднали морално като Бърни. В него се криеше истински негодник и това я възбуждаше. Тя самата нямаше скрупули. В това отношение и двамата си приличаха. Кой знае какво можеха да постигнат заедно, ако обединяха мозъците си, да не говорим за останалите части на туптящата си анатомия.

— Е, добре, вземи ме — изхили се тя.

— Точно това възнамерявам да сторя.

Анджела живееше в стая на третия етаж в сградата, дадена под наем на хората от театъра. Докато не хванеше някой наистина с много пари, тя отговаряше на нуждите й, тъй като съдържаше двете най-важни неща: голямо легло и достатъчно пространство, за да побере огромното количество тоалети.

Тази нощ Бърнард положи специални усилия, за да й достави удоволствие, но на другата вечер нещата щяха да се променят. Щом насочеше алчния си поглед към Лам Хол, в Ангелско лице несъмнено щеше да пламне амбицията и тогава тя щеше да бъде онази, която ще се старае да доставя удоволствие.

А като следваща стъпка щеше да я изкуши с възможността да стане лейди Лам и това щеше да я накара охотно да задоволява и най-перверзните му прищевки. Опитните му ръце галеха прекрасното й задниче, докато я притискаше към възбудения си член. Половината от удоволствието беше в очакването, в предвкусването.

 

 

На другата сутрин щяха да се отправят рано за Стоук, тъй като Анджела трябваше да се върне в Лондон за вечерното си представление. Той бе наел файтона за един ден, но успя да я накара да повярва, че е негов. Пътуването по този начин се оказа безкрайно по-приятно, отколкото с тежките шумни дилижанси и Бърнард разбра, че никога повече няма да се придвижва по друг начин.

Минаха бавно покрай Лам Хол — той все пак не се осмеляваше да влезе в алеята посред бял ден. Това обаче не бе достатъчно за младата жена. Не беше изминала целия този път дотук, за да не може да разгледа както трябва всичко.

Без да съзнава, тя се оставяше да бъде манипулирана. Прие предложението на Бърнард да наемат една плоскодънна лодка и да тръгнат по Медуей. И тя се забавляваше, докато спътникът й придържаше с помощта на дълъг прът плавателния съд недалеч от брега. Стигнаха до навеса за лодките в Лам Хол. Оттук вече можеха да видят много добре прекрасната тухлена къща с конюшнята и помещението за каретите под стройните стари брястове. Тревата приличаше на дебел плюшен килим. Лехите и дървените решетки бяха отрупани с глицинии и чайни рози. Анджела въздъхна, когато си представи как седи под чадър с къдрави волани и забавлява приятелите си от театъра на някое организирано от нея градинско парти.

Бърнард затаи дъх, когато видя, че вратата на навеса за колите бе отворена, а каретата я нямаше. С намерението да се похвали, намекна за стореното от него.

Младата жена го изгледа с широко отворени очи.

— Защо, по дяволите, ще се занимаваш с файтона, след като можеш да подредиш скапаната им лодка? На пътя все ще се намери кой да ти дойде на помощ, но ако неприятностите те настигнат насред морето, тогава те чака само един студен, воден гроб.

Младият Лам изпита задоволство от факта, че любимата му бе не по-малко пресметлива от него самия. Дяволските им мозъци действаха в пълен синхрон. Измъкна малък трион и го размаха във въздуха като вълшебна пръчица.

Приближи плоскодънката до платноходката и двамата скочиха в нея. Нямаха представа от този род неща, но затова пък бяха изобретателни и изпълнени с решимост.

 

 

Двамата си бяха отишли отдавна, когато Роз и Антония се върнаха от Лондон.

— Надявам се Антъни да е проявил достатъчно съобразителност и да е купил на кредит новите хамути. Така после ще може да представи сметката на „Уотсън и Голдман“. Нямам търпение по-скоро да му дам някой и друг урок за това как да вгорчи живота на един настойник.