Вирджиния Хенли
Прелъстен (14)

Глава четиринадесета

Смрачаваше се, когато двамата ездачи пристигнаха в Идънуд. Тони не бе виждала къщата завършена и дъхът й секна.

На главната врата срещнаха екзотично изглеждащо създание, облечено в сари с пастелни цветове. Ръцете му бяха пълни с високи сини ириси от градината. Непознатата се усмихна срамежливо и се отпусна на колене.

— Добре дошъл, господарю. Идънуд прилича на дворец. Цветята са странни, но не по-малко красиви.

Савидж я накара да стане и вдигна малката й длан към устните си.

— Това е Киринда, Тони. Понякога я наричаме Лотосов цвят.

Зачака реакцията на юношата при вида на прекрасната жена; той я наблюдаваше с огромно любопитство. Адам прикри усмивката си. Ако Тони не се възбуждаше от изкусителната представителка на женския пол, значи не беше нормален.

Светлият мраморен под започваше отвън и стигаше до подобната на катедрала приемна. При вида на младия мъж скорецът повдигна малката си качулка и изграчи:

— Савидж! Грешник! Пъклено изкушение!

— Това е Рупи^[1] — обясни на Тони той.

— Я да видим дали съм отгатнал — засмя се младежът. — Това е цената, която си платил за него, нали?

Адам кимна.

— Буквално ме ограбиха.

Киринда започна да пали свещите и лампите с тънка дълга свещ. Движеше се толкова грациозно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава човек. Светлината озари кремавобелия мрамор и тънките му златни венички изпъкнаха. Джеймс Уайът бе направил добър избор.

— Не виждам никакви бенгалски тигри — пошегува се Антония. — Мислех, че като отидат в Индокитай, всички англичани стават големи белокожи ловци.

Ледените сини очи на Адам я изгледаха студено.

— Аз ловувах от нужда. Не за трофеи.

Към тях се запъти някакъв туземец в безупречни бели дрехи и рубиненочервен тюрбан. Носеше сребърен поднос с две малки чашки.

— Това е моята дясна ръка. Джон Бул, запознай се с лорд Антъни Лам.

— Добър вечер, ваше превъзходителство, добър вечер, милорд. От години чакам да дойда във вашата прекрасна земя. За мен е голяма чест да се запозная с английски лорд.

Тюрбанът му се докосна до коленете.

— О, моля ви, Джон Бул, не ми се покланяйте. Аз ви се покланям. Вие сте много по-съвършен от мен.

— Съвършен ли? — повтори учуден тамилът.

Савидж наблюдаваше внимателно повереника си, за да разбере дали това не бе проява на снизхождение. Тони очевидно бе съвсем искрен.

— Родният ви език не може да е английският, но сте го овладели безупречно.

Джон Бул засия.

— А съпругата ви е една от най-прекрасните жени, които съм виждал.

Икономът се намръщи.

Адам се изсмя.

— Наблюденията ти и в двата случая са доста неточни.

Без да обръща внимание на забележката на господаря си, Джон Бул отбеляза:

— Не ви очаквахме, ваше превъзходителство. Храната, която съм приготвил, е подходяща за вас, но не и за лорда. Освен това нямаме достатъчно легла.

— Боже, Джон Бул, с Тони не се притесняваме за храната и леглата. Ще спим на пода. Ще се отнасяме към него като към член на семейството. Къде е Джефри Слоун?

— Секретарят ви има много работа с документите. Горе в библиотеката е. Не искам да го очерням пред вас, ваше превъзходителство, но съм длъжен да ви уведомя, че плаща на всички търговци толкова, колкото поискат.

— Благодаря ти за информацията, Джон Бул. Тони, чувствай се като у дома. Налага се да поговоря със Слоун, а след това идва ред на голямата обиколка.

— Трябва да простите на господаря. Той никак не обича формалностите. Аз обаче познавам майка ви и мисля, че мемсахиб ще се възмути, ако разбере за предложението на Леопарда да спите на пода.

— Не съм виждал майка си повече от десет години? Как изглежда тя? — попита, изпълнена с копнеж Антония.

— А, много, много красива. Като някоя английска кралица.

Девойката се усмихна. Очевидно Джон Бул не беше виждал кралицата. Думите му обаче я убедиха, че легендарната красота на майка й бе реалност.

— Защо го наричате Леопард?

— Така го наричат всички в Цейлон. Плантацията му пък се казва „Скокът на леопарда“.

— О, това е наистина прекрасно! Ще ми разкажете ли за това, Джон?

— Ще се опитам, милорд. За мен обаче вашата страна е по-прекрасна.

— Ще разменим информация. На Кързън Стрийт имам няколко книги, които ще ви доставят удоволствие.

Икономът завъртя очи.

— О, там направих много лошо впечатление. Нарекох вашата госпожа Хог „жената прасе“.

Тони се разсмя от сърце.

— Сега, като стана дума, си давам сметка, че тя действително има не само свински черти, ами и маниери. Хората понякога приличат на имената си, какъвто е случаят с Лотосов цвят. Съжалявам, че я взех за ваша съпруга.

— Лотосът е най-обикновена водна лилия — заяви пренебрежително той. — Тя е личната прислужница на господаря.

Антония се изчерви от своята наивност. Екзотичното същество беше наложница на Адам Савидж! Изпита необяснима ревност. Погледът й се насочи към елегантното стълбище. На него видя още един, който приличаше на името си.

Докато Савидж слизаше, тя осъзна защо го бяха нарекли Леопард. Внезапно се смути и инстинктивно се обърна към Джон Бул.

— Предлагам ви приятелството си.

— О, милорд, нямате представа колко безстойностно е за мен то!

— Иска да каже „безценно“ — додаде тихо Адам, изпълнен с благодарност, че младият Лам бе толкова толерантен и непредубеден.

Тони се изсмя без задръжки.

— Никога не съм си давал сметка колко смешен е английският език.

— Все още не се е стъмнило напълно, така че можем да хвърли един поглед наоколо. Предлагам да отложим обиколката на къщата за през деня. Не искам да пропусна нито един детайл.

Савидж я поведе към градината, където се редуваха грижливо поддържани алеи и лехи с цветя. Вървяха по осеяна с маргаритки трева. Минаха покрай естествено създадена стена от тисови дървета, през която бе прокарана пътека.

— Великолепно е — промълви Адам. — Как само ми липсваха тези дървета.

— Но в една плантация сигурно няма нищо друго, освен дървета.

— Не ме разбра правилно. В Индия и Цейлон има прекрасни дървета. Имах предвид, че ми липсваха английските дървета.

Когато излязоха от другата страна на тисовата горичка, пред тях се ширна малко езеро, в чиито води плуваха два черни лебеда. Антония затаи дъх, поразена от тази красота.

— Цейлон толкова ли е прекрасен?

— Прекрасен е по своя екзотичен, див начин.

Мракът започна да се спуска. Тъмносиньото небе и черните дървета се отразяваха в езерото, в настъпилата тишина се чуваха крясъците на жабите, а от по-далеч, зад гъстия парк, се носеше шумът на река Темза. Внезапно над водата се дочу крясъкът на нощна чапла и двамата вдигнаха едновременно глави, опитвайки да я открият.

Адам Савидж заговори и на девойката й се стори, че гласът му звучи като тъмно кадифе.

— Привечер заставах край езерото в „Скокът на леопарда“, за да наблюдавам как денят се превръща в нощ. Когато слънцето се скриеше, водните биволи излизаха от водата и по тях от ниските клони на дърветата започваха да крещят и да ги мъмрят стада маймуни. Над езерото се носеха облаци мушици и рибите, които изскачаха на повърхността му, за да ги изядат, биваха поглъщани на свой ред от крокодилите. Малките маймунки са толкова дръзки, че се приближават съвсем близко, сякаш искат да им дадат възможност да ги хапнат за вечеря. Нощните пеперуди са повече от дневните, някои от тях достигат трийсетина сантиметра с разперени криле. Нощните ухания са дотолкова замайващи, че могат да отнемат разсъдъка на човек… Въздухът се изпълва с музиката на нощта — пърхането на милиони крила на прилепи, зловещият вой на чакалите, ниското ръмжене на котките на джунглата. Ако бях достатъчно търпелив да изчакам изгряването на луната, можех да зърна дори запътил се на водопой леопард. Те владеят до съвършенство майсторството да се появяват, като че ли отникъде и после, само докато примигнеш, изчезват отново.

Начинът, по който Адам говореше, показваше голямата му любов към Цейлон.

— Той ти липсва.

— Да, но не толкова, колкото ми липсваше Англия.

Мигът беше изпълнен с вълшебство. Беше я пренесъл със себе си на друго място и в друго време. Сякаш бяха сами в целия свят. Толкова силно й се искаше той да я докосне, че й премаля. Младият мъж стоеше малко зад нея и тя се изкушаваше да се облегне на него, за да усети силата му. Представи си, че я целува, много нежно, по тила. Потрепери неволно при тази мисъл. Нещо прошумоля над главите им.

— Беше прилеп! — възкликна Тони; това сложи край на фантазиите й. — Цейлонските прилепи същите като нашите ли са?

Савидж се засмя тихо.

— Не, там има плодни прилепи. Те се хранят от плодовете на дървото конг дотогава, докато изпопадат мъртвопияни. Не знаят какво е умереност. Може би точно и това е разликата между тези два свята. Англия е умерена. В Цейлон всичко е възхитително крайно.

 

 

Когато се върнаха в къщата, тя си спомни отново за думите на своя настойник. Към тях се приближи Киринда и попита тихо:

— Готов ли сте за банята, господарю?

— Да — отвърна Адам и се обърна към своя повереник. — Искаш ли да се изкъпеш с нас в басейна?

Антония никога досега не бе шокирана до такава степен и ужасът явно се изписа върху лицето й.

— Зяпаш ме така, сякаш съм малабарският развратник. На Изток е нещо обичайно човек да се къпе във вана или в басейн, а не просто да се мие. Това е изключително приятно преживяване. Иска ми се да опиташ много неща от различни страни. Не може да си толкова тесногръд, че да отказваш да опиташ нещо ново.

— Разбира се, че не — отвърна едва чуто Тони. — Просто не бих и помислил да разваля интимния ритуал между вас двамата с Лотосов цвят.

Савидж започваше да подозира, че той никога не се бе озовавал гол пред жена.

— Разопаковахте ли вече всичко, което донесохме от кораба? — обърна се към Киринда той. — Дай му един от моите халати и го заведи в някоя от другите бани. Джон Бул просто няма да ни нахрани, ако не сме чисти.

„За нищо на света не бих искал да разваля интимния ви ритуал…“ Как, за бога, бе успяла да стъкми такава фраза? Девойката отчаяно се опитваше да се отърве от натрапчивите картини на този „интимен ритуал“. Не се бе замисляла как щеше да изглежда Адам без дрехите си. Сега обаче мислено започна да го разсъблича. Трескаво се опитваше да отклони мислите си в друга посока, но в резултат на това картините ставаха по-ясни и настойчиви. Как ли изглеждаха без риза тези широки рамене? Бе сигурна, че целият е в бронзов загар и че е с черни косъмчета. Вече бе зърнала мускулите на бедрата му, изписани под плътно прилепващите бричове за езда, така че бе нужно съвсем малко въображение, за да си ги представи голи.

Антония никога не беше виждала гол мъж. Естествено имаше представа, че представителите от другия пол имаха някакъв полов член, доста по-различен от нейните собствени интимни части. Беше прекалено невинна, за да си представи Адам от кръста надолу. Видя го в басейна заедно с голата Лотосов цвят и от този образ бузите й пламнаха толкова силно, че девойката направи всичко възможно, за да се овладее. Едва днес бе срещнала за първи път Савидж и само за този кратък период я бяха споходили повече смущаващи мисли за мъжете, отколкото през целия й живот досега. Какво, за бога, ставаше с нея?

Красивата цейлонка й предложи да избере измежду два, един от друг по-красиви халата. Единият бе от черна коприна и избродиран със златни дракони, другият пък от платно, изтъкано като че ли от нещо, наподобяващо сплитката на фино въже. Тони избра втория. Той беше прекалено голям, но тя подгъна ръкавите. Робата се допираше до пода. Изкъпа се сама за възможно най-кратко време.

Храната беше великолепна. Джон Бул им сервира агнешко с къри върху ухаещ на шафран ориз. Имаше някакви странни плодове и зеленчуци и прекалено сладки бонбони, които сякаш бяха направени от бадеми, фурми и кокос, оваляни в мед. Чаят беше невероятно ароматен, с вкус на портокал.

— Не си спомням кога за последен път съм се хранил с такава наслада — заяви в края на вечерята Антония, с което предизвика радостната усмивка на иконома.

— Налей ни две брендита — нареди Савидж.

Беше облечен с черния халат на златни дракони. Той стигаше едва до коленете му и разкриваше мускулестите му прасци и загорелите голи стъпала, които й подействаха по-смущаващо, отколкото бе предполагала.

Джон Бул й подаде чашата и тя я пое без колебание. Докато сервираше на Адам, тамилът рече:

— Сега, след като вече сме в Англия, не е подходящо да спите на пода, ваше превъзходителство.

— Прав си, Джон Бул, но искам сам да избера леглото си. То трябва да бъде като част от човека. Предназначено е за спане и за любене. Ще го споделям със съпругата си. Децата ми ще бъдат зачевани и може би дори раждани в него. То трябва да бъде приятно за окото, удобно за тялото и достатъчно голямо, за да дава простор на движенията. Затова сега, ако обичаш, направи си труда да постелеш два индийски килима в моята спалня.

Докато икономът се покланяше ниско, Антония бе обхваната от паника. Той очакваше двамата да спят заедно в господарската спалня!

Савидж излезе на терасата и се подпря на каменния й парапет. Тони го имитира и постави чашата с брендито до себе си. Младият мъж извади златната табакера от джоба на копринения си халат и й предложи една тънка пура.

— Би било полезно да ми дадеш някаква информация за господстващите в момента нрави в Лондон. Само че ти си бил лишен от всякакви контакти с обществото, така че ще трябва да учим заедно.

Равномерният глас просто изговаряше фактите. Как можеше да се засяга от нередните неща, които й казваше? Тони никога не бе срещала човек като Адам Савидж и въпреки това, въпреки това… двамата пушеха и отпиваха бренди като стари приятели, сякаш цял живот го бяха правили.

— Мислех, че алкохолът е забранен в Индия — отбеляза тя.

Загледа се в синята спирала на дима, която се издигна нагоре. Гласът му достигна до ушите й, богат и мек като кадифе.

— На Изток не са преставали да използват дори за момент алкохола и другите опияняващи средства. За любителя на удоволствия те подчертават приятното прекарване на времето. Индийските мистици, от друга страна, използват опиатите, за да отварят широко вратите към съзнанието. Наргилетата служат за пушене на тютюн с хашиш. Смята се, че те увеличават чувствеността до луда сексуалност. Източната поезия и песни са пълни с паралели между любовната лудост и главозамайването от опиянението. В кутийки от слонова кост, украсени с макове, хората държат наркотиците си.

Темата на разговора бе забранена, не би трябвало да го слуша. Но как иначе щеше да научи, ако не отвореше първо ушите, а след това и разума си?

— Ти опитвал ли си наркотици?

— Да, за нещастие.

Отговорът му я шокира, но съжалението в гласа му не й убягна.

— Дори аз знам, че опиумът е ужасно зло.

Постара се да не звучи осъдително, но не успя.

— Стана ми по-леко при мисълта, че знаеш това. Все пак опитай да бъдеш обективен. Всичко под небето е едновременно и добро, и лошо. Използван в медицината, опиатът е истински Божи дар. Не бих искал да си представя дори, че може да се наложи да ми отрежат крака без него.

Тони изхвърли пурата си през парапета.

— Аз пък изобщо не бих искал да си представям, че може да ми отрежат крака!

Засмяха се. Адам Савидж стана и се протегна. След това влязоха отново в къщата, потънали в собствените си мисли.

За Тони този човек беше истински извор на информация, подобен на учител или родител, но нещата, които научаваше от него, не бяха от онези, за които би говорил един родител или учител.

Влязоха в просторната спалня и Антония беше принудена да се върне към действителността. Как, за бога, щеше да спи на пода? Беше напълно сигурна, че настойникът й беше предложил това, за да кали разглезения лорд Лам. Беше благодарна, че не запали свещи.

Лунната светлина, която влизаше през прозорците, й показа дебелия килим и украсената с пискюли възглавница върху него. Отпусна се на пода и се протегна непохватно, поставила ръце под главата си, както бе виждала да прави брат й. Брендито бе затоплило значително кръвта й, така че нямаше нужда от одеяло.

Клепачите й започнаха да натежават въпреки смущаващия факт, че се намираше в една стая с непознат мъж. В мига, в който очите й се затвориха, тя се сви, прегърна възглавницата и засънува.