Вирджиния Хенли
Прелъстен (24)

Глава двадесет и четвърта

Беше късно следобед, когато Савидж се появи отново на доковете. Той беше решил лично да управлява „Летящия дракон“ по време на това пътуване и накара своя помощник господин Бейнс да го придружи при щателната проверка на кораба. След като се увери, че всичко е наред, нареди да вдигат котва и прекара сам плавателния съд, докато влязоха в Темза.

Тони, която стоеше в малката си каюта, разбра, че се движат. Това означаваше, че настойникът й бе на борда; нямаше да тръгнат без него. Типично за него бе да я остави да се тревожи. Някой раздаваше команди на висок глас, за да не бъдат заглушени от шума на разпънатите платна.

Клиперът се отправи към океана и Антония усети за момент, че я обзема паника. Не беше излизала в открито море от онзи съдбоносен ден, в който бе изчезнал Антъни. Овладя страха си, но знаеше, че той щеше да се върне с пълна сила, ако ги връхлети буря.

Когато по-късно излезе на палубата, разбра, че Савидж управлява кораба. Имаше ли нещо, което този мъж да не може да прави? Макар да бе почувствал присъствието й, той се преструваше, че не я забелязва, и това не можеше да не й направи впечатление. Проклет човек. Изражението му бе неразгадаемо. Докато го наблюдаваше, тя не усети, че възхищението на собственото й лице бе неприкрито. Черната му коса бе пусната свободно. Носеше само една светла риза, разкопчана на врата, която контрастираше с тъмната му кожа. От него се излъчваха гордост и увереност. Стиснал здраво кормилото, той очевидно държеше под свой контрол кораба, така както контролираше всичко, което правеше, където и да отидеше.

Когато се озоваха пред Грейвзенд, Савидж придвижи „Летящият дракон“ от средата на Темза към десния й бряг и Антония затаи дъх, поразена от великолепната картина на Идънуд, която се разкри пред нея. Високите му прозорци бяха позлатени от последните слънчеви лъчи, тухлите грееха с топъл тъмнорозов цвят. Девойката се взираше към сградата със същия копнеж, както и към нейния собственик. Разбра, че Идънуд е пленил завинаги сърцето й.

— Пускай котва, господин Бейнс! — прогърмя гласът на Адам; веригата издрънча и затрака.

Младата жена се обърна, за да погледне настойника си. Той направи знак с глава към Идънуд; очевидно искаше да го последва.

Савидж изчезна зад борда и Тони се прехвърли след него през перилата, за да скочи в полюляващата се лодка. Настойникът й хвана греблата и съсредоточи силите си в борба с бързото течение.

Когато пристигнаха, Антония скочи на брега и завърза лодката за едно дърво. Отправиха се заедно към къщата. Най-после Адам й каза онова, което тя очакваше да чуе от десет часа.

— Куршумът само е одраскал братовчед ти, но ти успя да предизвикаш скандал, задето стреля на девет и по този начин се дамгоса като страхливец.

Усещането за провал предизвика горчив вкус в устата й.

— Не съм страхливец — заяви натъртено девойката.

— Знам — отговори тихо младият мъж. — Как разбра, че той ще се обърне и ще стреля на девет?

Тони го изгледа, докато търсеше отчаяно правдоподобен отговор. Но не откри такъв.

— Непрекъснато го сънувах.

Вече й бе все едно дали ще й повярва или не.

— Животински инстинкт. — Той кимна утвърдително. — Винаги е добре човек да се вслушва в него.

Одобрението стопли душата й и внезапно изпита благодарност, че не бе извършила убийство. Бърнард Лам просто не заслужаваше това!

Усети светлосиния поглед на своя настойник върху себе си.

— Не те ли интересува дали твоите приятели няма да очернят името на Антъни Лам?

— Не особено — повдигна рамене Антония. — Аз знам истината и това е, което има значение за мен.

Савидж определено бе много доволен от поведението на младежа.

Джон Бул се появи в мига, в който влязоха в Идънуд.

— Намери някой от твоите дълги бели панталони за Тони. Отправяме се към Средиземно море. В това време аз ще приготвя багажа си. Трябва да бързаме, за да хванем отлива.

— Защо все се самообслужвате, ваше превъзходителство?

Младата жена прикри усмивката си.

— Отивам да избера някаква стока за Индия. Какво ще предложиш да взема, Джон Бул?

— А, млади господарю, негово превъзходителство ще ви посъветва. Той знае какво е най-добро за вас. — Икономът я поведе към крилото за прислугата и й подаде купчинка снежнобели дрехи. — Опитайте тези.

Тони влезе в малката, покрита с огледала баня. Джон Бул беше дребен човек и памучните му панталони щяха да й свършат работа. Погледът й бе привлечен от наредените на една полица екзотични козметични средства, които очевидно принадлежаха на Киринда. Имаше десетки бурканчета, шишенца и мускалчета, съдържащи всевъзможни кремове, масла и приятно ухаещи гримове.

Реши да ги разгледа и в този миг чу гласа на Савидж:

— Къде е младият дявол, мътните го взели?

Антония грабна няколко бурканчета, уви ги в панталоните и пъхна вързопчето под мишница. Трябваше да изчака, докато се озове в каютата си на „Летящият дракон“. Внезапно осъзна, че се намира пред прага на истинско приключение. Младите мъже обикаляха континента, но не и младите жени. Определено преобличането като мъж даваше големи предимства.

Адам носеше малък сандък, следван от индиеца с куфар в ръка. Девойката се изпълни с подозрения. Настойникът й явно пренасяше нещо контрабандно; любопитството не й даваше мира. Очите й непрестанно се насочваха към мистериозния сандък, докато лодката ги отнасяше към кораба.

— Любопитството убило котката — пошегува се Савидж, проследил погледа й.

Тя вирна брадичка, недоволна, че винаги успява да разчете мислите й. Настойникът й приближи лодката до кораба, след това се изправи и й нареди:

— Подай ми сандъка.

Тони се наведе и се опита да го вдигне, но това се оказа невъзможно.

— Не можеш да го помръднеш, защото е пълен с трудно припечеленото ми злато, с което трябва да платя за проклетата ти стока.

Адам с лекота вдигна сандъка на рамото си и така се качи на борда. А след това забърза към щурвала.

— Вдигайте котва, господин Бейнс! Вдигайте и грота!

Гласът му сякаш я пронизваше, докато тя самата бързаше да отнесе в кабината си своята контрабандна стока.

Багажът, приготвен от господин Бърк, я чакаше в каютата. Антония скри козметичните средства под дрехите на Антъни. Радваше се, че не й се налага да дели с някого каютата.

Когато на вратата й се почука, тя помисли, че това е настойникът й. С изненада видя готвача с поднос в ръце.

— Нареждане на капитана. Тъз вечер ни трябва да съ моткаш в кракат’ ни, момко.

Тони махна перуката и ботушите и се излегна върху хамака, като поддържаше подноса. В него имаше десетина едри скариди и варени пресни картофи, полети с масло и лимонов сок. Салатата от спанак и лук бе залята с оцет и ухаещо на билки олио. Вечерята бе много вкусна. Този факт я изненада, тъй като Максуайн имаше вид на човек, способен да сготви само някаква помия.

Докато се наслаждаваше на храната, се запита как щеше да прекара нощта в хамака. Стана така обаче, че заспа още преди да е привършила вечерята си.

На сутринта стана, изпълнена със страх от работата, която я очакваше. Среса назад черните си коси, обу ботушите и излезе на палубата.

Смая се от факта, че се намираха в някакво пристанище. Адам точно се връщаше на кораба. Очите й се разшириха, когато видя, че бе облечен с доста груби дрехи и не бе избръснат.

— Не може да сме пристигнали във Франция.

— Разбира се, че сме пристигнали. Не забравяй, че пътуваме с клипер. А това е Булон.

И той кимна към простиращия се пред тях град. Тони бе готова да чуе заповедите му. Те обаче съвсем не бяха това, което очакваше.

— Отивай да се приготвиш, преди обяд ще бъдем в Хавър. Ако все още възнамеряваш да купуваш парижки модни стоки, в хавърските складове можеш да намериш всичко, което ти трябва. Мисля, че е най-разумно да дойда с теб, за да ти помогна при избора на бельото и корсетите. Представата ти за онова, което жените обичат да слагат под полите си, не е по-голяма от познанията ти по въпроса какво предпочитат под чаршафите.

— Ще бъдеш изненадан — отвърна сухо девойката; в този момент го мразеше заради богатия му сексуален опит. — Къде беше?

— По дяволите, какво те интересува? — Впери ледения си поглед в нея.

— Просто съм любопитен — промърмори.

— Бях на разузнаване. Всъщност тези дни Франция не е най-подходящото място за стоене.

Следобедът в складовете бе един от най-приятните, който бе прекарвала в живота си. Ако само можеше да избира дрехите за себе си, тогава вече щеше да се почувства като в рая. Внимаваше да не позволи на настойника си да забележи изпълнения й с копнеж поглед, когато разглеждаше стоките. Очите й светваха при вида на великолепните материи, от които бяха ушити роклите и бельото; те можеха да се видят във всички цветове на дъгата. Когато Савидж я посъветва да вземе по две дузини от всяко нещо, Антония поклати глава и обясни, че жените обичат да обличат неща, които не притежава никой друг. Това бе въпрос на търсене и предлагане. Един модел щеше да струва десет пъти повече, ако беше уникат, отколкото ако се предлагаха още десетина като него.

Постепенно Адам се убеди, че повереникът му имаше безкрайно по-голямо търпение от него при избора и покупката на шапки, чадъри за слънце, обувки, трикотаж и ръкавици. Когато младият Лам се отправи към натъпкания до тавана с перуки склад, настойникът му се възпротиви с думите, че в Индия и Цейлон било прекалено горещо за такова нещо и че там дамите само пудрели косите си.

— О, тези не са за Индия, а за Лондон. Би трябвало да си наясно, че глупавите робини на модата като Джорджина и графиня Оксфорд са готови да си издерат очите заради тези смешни френски творения.

Антония умишлено спомена имената на две от жените, с които Адам имаше връзка.

Савидж от своя страна я научи как да прави разменна търговия, как да се пазари и да смъква цената. А после гарантира, че стоката ще се озове на кораба за по-малко от час, ако откажат да платят, преди да им бъде доставена в трюмовете.

Щом се озова в каютата си, Тони свали сакото и го окачи в гардероба. Тази нощ под палубата й се струваше топло и задушно, затова обу белите панталони, които й бе дал Джон Бул. Запита се кой щеше да пере дрехите й на кораба. Разбира се, че щеше да прави всичко това сама. Нещо повече, щеше да бъде щастлива, ако не се наложеше да пере и нечии други ризи и бельо.

Взе празната кана и се запъти към палубата, за да я напълни от някоя от бъчвите. И видя настойника си да напуска клипера, облечен в груби моряшки дрехи. Огромните размери правеха вида му още по-заплашителен. Той приличаше на истински главорез. Онова, което се готвеше да върши, очевидно беше опасно, незаконно и вероятно — престъпно. Савидж определено имаше своите тъмни страни и бе напълно способен както да наруши законите, така и да извърши престъпление, ако това щеше да му донесе изгода. Младата жена си каза, че тя също бе замесена в нещо незаконно, каквото бе представянето й за нейния брат, макар да знаеше, че не е същото.

Боеше се за Адам и единственият начин да се пребори със страха си за него бе да върши нещо. Изпра дрехите си, взе фенер и отиде да разглежда отново покупките си в трюма. Отваряше сандъците един след друг и се наслаждаваше на прекрасните неща в тях. Погледът й попадна върху една особено привлекателна рокля. Тя беше от две части, полата бе отделена от великолепния корсаж. Бе ушита от невероятна златиста тъкан, която галеше пръстите й. Пищните поли, за които бяха отишли метри плат, бяха толкова ефирни, че наподобяваха морска пяна. Корсажът, избродиран с малки златни коронки, бе ушит също във формата на корона, чиито върхове умело бяха направени така, че едновременно да прикриват и да подчертават гърдите на жената, която я облече.

Тони не можа да устои на това великолепие. Отнесе дрехата в каютата си и я облече. И внезапно се преобрази от слаб юноша в млада жена с привлекателни закръглени форми. Разпусна косите си и едва сега забеляза колко бяха пораснали от деня, в който Роз ги бе скъсила. Постоя известно време неподвижно пред огледалото, а след това започна да се разхожда из кабината.

Затвори очи и си представи, че Адам Савидж я върти в обятията си в някаква бална зала. Колко забавно щеше да бъде да флиртува с него и да го дразни, ако той не знае коя е тя. Всичките й мечти и фантазии бяха съсредоточени около един мъж, макар да знаеше, че бяха неосъществими. Не можеше да се нагледа на отражението си. От толкова време не беше слагала рокля, че беше забравила колко прекрасно и вълнуващо е да се чувстваш жена.

Когато се събуди, корабът се движеше. Нямаше представа кога се бе върнал Савидж и кога бе дал заповед да вдигнат котва. Учуди се кога изобщо спеше този човек. Подобно на леопарда, той, изглежда, бе нощно създание и вечер излизаше да ловува, но безкрайната му енергия му позволяваше, освен това да управлява клипера и да прекарва часове в покупки на стоката. Имаше нещо нечовешко в мъж, който не се нуждае от сън.

Застана пред огледалото и спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й. Роклята я бе преобразила, бе я превърнала в друг човек. В този миг й хрумна една идея. Щяха да ходят на карнавала във Венеция. Какво по-добро място Адам да срещне за пръв път Антония? Какво по-добро място от това за двама непознати да се срещнат?

Обзеха я съмнения. След това надеждата отново се надигна в нея. По някакъв начин трябваше да уреди уж случайна среща. Карнавалът във Венеция се правеше с една-единствена цел — да достави удоволствие. Това бе вълшебен свят, в който и най-дивите фантазии можеха да се превърнат в реалност.