— Не, не намеквам, лековерен млад глупак, казвам ти го направо! Негово височество е затънал в дългове, красивата Джорджина дори не може да пресметне какво дължи! Кажи ми, Тони, нима мозъкът ти е наистина толкова размътен, че когато прибавиш към две още две, не можеш да пресметнеш резултата?

Савидж взе тесте карти от чекмеджето на масичката от черешово дърво и започна да ги разбърква.

— Господи, точно затова никога не играя фаро. Не трябва да докосваш картите, а те често стават грапави или подгънати в краищата, за да прилягат както трябва в специалната кутийка. Крива кутийка и хитър съперник могат да разорят дори принц. — Разбърка колодата. — А сега внимавай. Трябва да се научиш да правиш „сляпо“ размесване. По този начин желаните карти се оказват най-долу. По дяволите, момче, не искам мъжете, с които беше снощи, да те покварят!

— Очевидно предпочиташ ти лично да ме поквариш! — отбеляза Тони.

— Аз само те обучавам. Ако знаеш всички трикове, ще можеш да откриваш кога се опитват да те мамят. А дали ще играеш или не по този начин, това зависи от теб — обясни студено Савидж.

Тя взе тестето, твърдо решена да научи номера със „сляпото“ разместване.

— Свърши ли с конското?

— Едва започвам. Не ми пука, че си повръщаш червата всяка нощ, но не мога да се примиря, че като се напиеш, губиш контрол над собствените си действия.

— Сега сигурно ще ми забраниш да виждам приятелите си? — рече предизвикателно девойката.

— Май не разбираш за какво става дума. Искам да можеш да се владееш във всякаква компания и при всякаква ситуация, от игралната зала до спалнята, от бляскавия дворец до тъмната улица.

Тони си спомни за плановете, които бяха направени за вечерта, погледна настойника си и попита:

— Как, по дяволите, мога да се измъкна от ходенето в турската баня в „Ковънт Гардън“? За шест гвинеи трябва да се изкъпеш, да вечеряш и да спиш с някоя от елитните проститутки.

— Сещам се и за по-покварени начини, по които можеш да прекараш времето си — заяви с привидно безгрижие младият мъж.

— Готов съм да се хвана на бас, че се сещаш — отвърна ядосано Тони.

Настойникът й вдигна рамене.

— Кажи им, че отиваш на театър с мен… че си забравил за уговорката ни.

Антония изпита огромно облекчение. Имаше още едно нещо, в което се бе съгласила да участва под влияние на алкохола, но за това не смееше да спомене. Търсеше наум някаква по-безопасна тема. Демонстрира пъргавината на дългите си тънки пръсти, разбърка картите, а след това извади едно след друго четирите аса, последвани от всички карти с лица.

— Както виждаш, уча бързо. Кога ще започнеш да ме учиш как се правят пари?

— За да можеш да ги губиш всичките в някой игрален дом ли? — попита я сухо.

— Не говори глупости. Отсега нататък вече само ще печеля. Какво ще кажеш за акциите за Южно море? Всички, в това число и любовниците им, купуват от тях.

— Това именно е причината ние да не го направим. Действителната им стойност не е голяма.

Очите на Савидж гледаха студено и мрачно като Арктическия океан. Човек не можеше да не се подчини на нарежданията на подобен мъж.

Тони присви рамене.

— Е, както ти казах, единственият неписан закон, който ми е познат, е този, че не мога да пипам основния си капитал.

Гласът му прозвуча гладко и меко като коприна, когато я попита със сарказъм:

— Как, в името на Отца, Сина и Светия дух можеш да увеличиш доходите си, без да изразходваш основния капитал?

— Не… не знам — заекна.

— Риск, това е името на играта. Колкото по-голям е той, толкова по-висока е възвръщаемостта. Ще ти предложа нещо страхотно. Използвай всичко, оставено на твое име, до последния петак, и купи стока за Индия. А после с печалбите от това купи товар, който да върнеш в Англия. Използвай един от моите кораби. Нужни са само малко повече от осем седмици във всяка посока. За четири до пет месеца, разбира се, ако стоката ти е подбрана правилно, ще учетвориш парите, поставени под опеката на Уотсън и Голдмън.

— Ами рискът — кораби потъват всеки ден от годината. Ще изгубя всичко.

— Ще те застраховам, тъй като познавам добре и плавателния съд, и екипажа.

— Много благородно от твоя страна. И защо правиш всичко това?

— Независимо дали вярваш или не, но не ми е безразлично какво ще стане с теб. — Поколеба се за момент и добави с привидно безгрижие: — Мисли за мен като за твой баща.

Младата жена мислеше за него често, но последното, което желаеше да има с него, бяха бащинско-синовни отношения.

— Ще продължим уроците тази вечер — додаде той.

— Гониш ли ме? — попита тя.

— Да. Имам да свърша много работа, преди да тръгнем за театъра — вдигна златния си джобен часовник. — Очаквам посетител.

— Извини ме, че ти обърквам живота — изрече иронично Тони.

— Нужни са огромно търпение и време, преди да бъде опитомено едно зверче — повдигна рамене Адам.

Антония само се преструваше на весела. Беше обидена, че той я бе повикал само за да й прочете конското и след това я отпрати. Зави бавно покрай ъгъла и зачака. Съмняваше се, че срещата му е делова. Пред дома на настойника й спря добре екипирана карета с гербове на лъскавите си черни вратички. От нея слезе красива жена с елегантна кремава горна дреха и черни щраусови пера. Да, вярно, Адам имаше работа. Дяволски странна работа!

Графиня Есекс влезе в кабинета на младия мъж, а той действително не мислеше за друго, освен за бизнес. Беше твърдо решен да я накара да отвърже кесията си за нещо, което бе от значение за него. Цялото й поведение говореше красноречиво, че се опитва да го прелъсти. Младият мъж обаче беше достатъчно разумен да не се занимава със съпругата на граф Есекс, при положение, че може да има нужда от него като политически съюзник.

Тони седеше край прозореца в спалнята на Антъни и пишеше в дневника си:

„Адам Савидж е безчовечен. По-точно — отчасти човек, отчасти звяр. Звярът е определено леопард. Аз не съм първата, която забелязва тази прилика. Той сам я е открил, поради което нарича и плантацията си в Цейлон «Скокът на леопарда». Савидж носи маска, както впрочем всички в днешното общество, но подозирам, че под неговата се крие неразгадаема личност. Ако маската бъде махната, не знам дали ще го преценя като нецивилизован или свръхцивилизован. Подозирам, че под повърхността си крие дива, необуздана натура.

Той обича да господства и да владее, но е достатъчно умен, за да не потиска или малтретира. Първо ме вбесява, после смекчава гнева ми със своята мъдрост, великодушие или хумор. Съветите му са винаги разумни и правилни и, необяснимо защо, това ме ядосва. Но това, което ме вбесява, е презрителният му поглед. Обещавам, че ще го изтрия от арогантната му физиономия.

Позволява ми доста свобода и си въобразява, че не ми е ясно как всъщност ме държи на каишка. Очаква го голяма изненада, тъй като възнамерявам да престъпя границата, която ми е поставил. Не го подценявам, тъй като вече съм чувала ръмженето под кадифения му глас и зърнах сянката на острите му нокти тази сутрин, докато се опитваше да оформи характера ми. Решил е да направи мъж от мен, но аз предпочитам да ме направи жена.“

Антония стисна перото толкова силно, че направи голямо мастилено петно. Бързо затвори тетрадката, ужасена от насоката, в която се бяха понесли мислите й. Проклетият дневник лесно измъкваше тайните й. Реши да посвети времето си на нещо по-добро от това да мечтае за Савидж. Трябваше да вземе решение във връзка със стоката, която можеше да изпрати в Индия.

Следобед обиколи лондонските магазини, за да избира мебели за Идънуд. Купи без колебание едно пиано, тъй като чувстваше инстинктивно, че настойникът й ще иска да притежава най-новото музикално изобретение. Другото, което взе, бе сервиз за вечеря за двайсет и четири човека, по модел на Уеджуд, в бледолилаво с бели релефни орнаменти. Идънуд трябваше също така да разполага с чаен сервиз от севърски порцелан. Тони обаче вече познаваше Савидж и знаеше, че той най-вероятно би предпочел да направи тази покупка на континента, вместо да плати тук изкуствено надутите вносни цени. Ако съдеше по количеството вносни стоки в магазините, стигна до извода, че доста хора нямаха нищо против да купуват на подобни надути цени. Изведнъж осъзна, че колкото по-рядък беше даден предмет, толкова бе по-скъп и по-търсен. Сигурно по същия начин редките европейски стоки щяха да се продават в Индия.

Устата й пресъхна при мисълта, че може наистина да спечели пари. Облиза устни. Майка й и другите дами, напуснали своята страна, сигурно имаха непрестанна нужда да подновяват гардероба си според последната мода. Особено с онези облекла и аксесоари, които бяха подходящи за топъл климат, като слънчеви чадъри, сламени шапки, рисувани ветрила, бельо от муселин, тюлени вечерни рокли, атлазени обувки.

Освен това една жена винаги се грижеше за обзавеждането на дома си. Вълнението на Тони нарасна при мисълта да изнася венециански огледала, кристални чаши и всевъзможни други красиви френски и италиански мебели и предмети на бита. Нямаше търпение да съобщи на Адам Савидж, че е решила да използва кораба му.

По пътя към театъра заговори на тази тема. Младият мъж наблюдаваше повереника си, присвил очи. Той също започваше да възприема идеята за износ на женски корсети, бельо, слънчеви чадъри и други подобни дрънкулки и украшения. Идеите на младия Лам определено бяха добри, но бяха определено женски.

Савидж твърдо реши да изкорени женственото в поведението на младежа и да даде възможност на мъжкото начало в него да се прояви. След театъра щяха да посетят бордей; не желаеше да отлага повече прощъпалника на Тони. Знаеше, че юношата щеше да се отвори за света едва след като се изяви сексуално. Премахнеше ли първото препятствие, природата щеше да каже своята дума.

Адам имаше намерение да отидат на опера. Сега обаче промени плановете си и реши да посетят „Олимиан“, където се играеше цинична сексуална комедия.

Докато по сцената се носеха оскъдно облечени хубавици, разкриващи пищните си закръглени форми, той наблюдаваше повереника си. Скоро обаче сам се увлече по вулгарните шегички и даде воля на смеха си. Действието се въртеше около това, как неколцина мъже опитваха една или друга хитрост, за да свалят гащичките на своите дами. Всичко обаче бе направено интересно, придружено от приятни шеги и закачки и публиката се превиваше от смях.

Антония също се смееше, но бе доволна, че светлините са угасени, тъй като бузите й горяха. В края на първото действие главната актриса изпя една песничка за „Росата върху лилията“. Тя определено бе апетитно парче и всички мъже насочиха вниманието си към нея.

Савидж се изправи в мига, в който завесите паднаха и светлините бяха запалени.

— Каква прекрасна кукла. Да вървим зад кулисите.

Девойката се обезпокои.

— На теб всичко ти харесва. На мен песента ми се стори блудкава.

Докато се приближаваха към кулисите, Адам повдигна тъмните си вежди.

— Не се ли сещаш какво ще рече „Росата върху лилията“?

— Разбира се, че се сещам… — Тони спря рязко насред изречението си. Очевидно изразът имаше и някакъв друг, по-особен смисъл. — Май ще имам нужда от преводач — призна.

— Смисълът е следният: тя иска това толкова силно, че се навлажнява за теб… роса върху лилията.

Младият мъж виждаше, че повереникът му все още не може да схване смисъла. Започваше да мисли, че това момче трябва да стане монах.

Зад кулисите бе пълно с изпълнители, камериерки, сценични работници и зрители, дошли да си уреждат среща с някоя от актрисите. Савидж се запъти право към своята избраница и се присъедини към кръга от нейни поклонници. Той се представи, а сочната кокетка подаде ръката си, за да я целуне, и му каза, че името й е Анджела Браун.

— Бих искал да ви запозная с младия си приятел, лорд Антъни Лам.

Очите й се разшириха. Един от младежите, който стоеше до нея, се провикна:

— А, каква изненада, ти си братовчед ми Тони. Аз съм Бърнард Лам. Светът е малък, а?

Антония едва не припадна. Взря се в Бърнард; надяваше се, че ужасът, който изпитва, не се е изписал върху лицето й. Това бе алчният братовчед, който се стремеше към титлата на брат й, Лам Хол и всичките им земни притежания. Защо лошият късмет я следваше навсякъде? Не трябваше да допусне той да научи нещо от нея.

— Приятно ми е — студено изрече, обърна се и заговори една от хористките.

Тя от своя страна вече бе подразбрала, че младежът има титла. Буквално попиваше всяка негова дума и същевременно успяваше да го докосне по ръката или да се допре до бедрото му. Младата жена бърбореше оживено, но единственото, което чу Тони, бе, че се казва Доли. Нямаше друго желание, освен да се отърве от братовчед си.

Адам Савидж бе разгневен. Той се ръкува с младия Бърнард Лам и го увери, че е много щастлив да се запознае с един от роднините на Тони. Опита се да заглади колкото може впечатлението от поведението на своя повереник.

— Мисля, че Тони се готвеше да покани младата дама на вечеря, но видя, че сте го изпреварили.

Бърнард се засмя.

— С Анджела сме стари приятели. С удоволствие ще се присъединим към вас някой друг път.

Адам забеляза безупречните маниери на младежа; искаше му се и неговият повереник да се държи по същия начин.

— Когато домът ми в Грейвзенд бъде завършен, ще организирам прием по този повод. Ще ви изпратя покана. Моля ви, елате.

Погледът на Савидж галеше дръзките гърди и сочната уста на Анджела.

— Не се сърдете, ако дойда — намигна тя. — Трябва да бързам, завесата се вдига. — Погледна през рамо към двамата мъже и добави безсрамно: — Заедно с други неща.

Всички се насочиха към местата си. Адам хвана Антония за раменете и я накара да се обърне с лице към него.

— Непоносим млад сноб. — И погледът, и гласът му бяха ледени. — Отнесе се така презрително с тях само защото той е без титла, а тя — обикновена актриса.

Тони го погледна право в очите.

— Ако не можеш да видиш, че той се стреми към моята титла и всичко, което притежавам, значи си сляп.

— Врели-некипели! Не видях нищо подобно!

— Ами да! Ти не виждаш друго, освен цици! — отвърна му грубо.

Савидж се ухили широко.

— Аз си падам по краката.

Само преди няколко дни девойката нямаше да разбере какво има предвид настойникът й. Сега обаче й стана ясно. Света Дево, мъжете разделяха женското тяло на части и избираха онези от тях, които им се струваха най-привлекателни!

А дали и жените не правеха същото? Тя се взираше в него, спомняйки си как бе изглеждал само по хавлия. Щеше да й бъде изключително трудно да избере между широките му рамене или покритите с тъмни косъмчета гърди, силните му мургави ръце или чувствената, разсечена от белега уста.

— Защо ме гледаш така? — попита Адам.

Тони сведе поглед, за да не му позволи да забележи въздействието, което имаше върху нея.

Пикантното представление бе възбудило Савидж и той чувстваше нужда от жена. Реши да заведе своя повереник на място, където ще може да се позабавлява и да остане с най-добри спомени от първото си подобно преживяване.

В Темза имаше плаващ публичен дом, наречен „Лудост“. На долната палуба свиреше малък оркестър, докато посетителите, които тук наричаха „тритони“, вечеряха в компанията на сирени.

— Къде отиваме? — попита Антония, когато се запътиха към реката.

— Виждаш ли онази силно осветена баржа?

— Там ли?

— И да, и не. „Лудост“ всъщност никога не пуска котва.

— О, да не би да е някой плаващ игрален дом? — попита, очевидно заинтригувана.

— Не, това е плаващ бордей. Ще вечеряме с няколко прелестни водни нимфи на долната палуба, а когато се умориш от компанията, ще можеш да се уединиш с някое момиче в една от удобните стаички на горната палуба.

Антония, която в този момент минаваше по мостика, се спъна.

— Знаех, че гориш от нетърпение — подигра се Савидж. — Поразходи се, докато платя.

Младият мъж поговори със собственичката, като й даде да разбере, че момчето е девствено.

— Той е малко стеснителен, но искам да бъда абсолютно сигурен, че ще изгуби девствеността си.

— А, милорд, имам точно нужната за това сирена. Тя е толкова пламенна, че ще свърши работата. Тя прави всичко — отпред, отзад, френска любов! От него се иска само да си лежи.

Адам извади портфейла си.

— Не мисля така. Имате ли някоя свенлива нимфа, която би могла да мине за девственица? Може би някоя от малко по-висока класа, по-изтънчена?

Силно гримираното лице на мадам светна.

— Имам едно ново момиче, съвсем младо е. Изумена съм от това, колко много хора питат за него.

— Изпратете го на нашата маса… — Той вдигна очи, за да срещне погледите на три жени, които открито го оглеждаха. — Госпожи, каня ви на вечеря!

Антония изобщо не беше гладна — бе загубила апетита си заедно с куража. Ако съдеше по огромния брой стриди, които настойникът й изяде от ръцете на смеещите се сирени, морските деликатеси трябва да му се бяха усладили много. Знаеше прекрасно какво очаква той от лорд Лам и реши, че единствено предизвикателността може да й помогне да се справи със ситуацията. Насочи вниманието си към момичето до нея и откри с изненада, че изглежда доста различно от другите. Седеше кротко сякаш се намира в църква, и дори не слушаше дръзките закачки на безсрамните нимфи, които флиртуваха безсрамно със Савидж.

Тони извади кутията си с пури.

— Имате ли нещо против да пуша?

— Може ли аз да ви я запаля, милорд? — попита тихо девойката.

Антония стисна пурата между устните си, докато нейната съседка й даде огънче с една от свещите, като насочи уверено триглавия свещник към лицето й.

— Как се казвате? — попита Тони с надеждата, че димът ще закрие надигащата се в очите й паника.

— Лили, милорд.

Лорд Лам едва не се задави, когато забеляза как настойникът й я погледна и повдигна многозначително вежди. Трябваше да се махне оттук, да отиде някъде, където проницателните му сини очи нямаше да могат да я наблюдават. Изправи се.

— Хайде, Лили, ела да открием местенце, където ще можем да останем насаме.

Усещаше проклетите сини очи в гърба си през цялото време, докато се качваха към горната палуба. В малката каюта имаше само едно легло и миниатюрен скрин с огледало и дървен стол.

Антония се отпусна на стола и вдигна крака върху леглото; опитваше се да изглежда безгрижна.

Внезапно момичето се отпусна на колене пред нея и възкликна:

— О, моля ви, милорд, бъдете мил с мен!

Какво, по дяволите, бе това? Антония смачка пурата и върна стола на четирите му крака. Лили започна да се моли още по-пламенно.

— Шшт, Лили. Няма дори да те докосвам! Да не би някои мъже да се държат грубо с теб? — попита възмутено.

Момичето престана да нарежда така рязко, както и бе започнало.

— Само се опитвах да ви възбудя, милорд. На повечето мъже им харесва, когато се страхувам.

— Е, на мен пък не ми харесва. И моля те, не ме наричай милорд. Името ми е Тони.

— Тони, ще ти подейства ли възбуждащо, ако те съблека? — предложи тя.

— Мили боже, не!

— А ако ти ме съблечеш?

— Нищо няма да ме възбуди, каквото и да сториш — заяви твърдо лорд Лам.

— Какво би искал да правиш с мен, Тони? — попита момичето.

— Не може ли просто да поговорим? Виж, моят настойник ме домъкна тук против волята ми. Мътните го взели, твърдо е решил да ме направи мъж.

Очите на Лили светнаха разбиращо и тя прошепна:

— Знам каква е твоята тайна — прошепна тя.

Съзерцава я известно време невярващо, а след това въздъхна тежко.

— Слава богу! Какво облекчение.

— Ти имаш нужда от мъжки, а не от женски обятия — заяви младата проститутка. — Вероятно цялата ти страст е насочена към красавеца, който те доведе тук. Права ли съм?

Антония се изчерви и се засмя неловко.

— Той определено ме кара да се чувствам странно.

Лили облиза устни.

— Как например?

— Ами, вътрешностите ми сякаш омекват и стават като желе.

— Заради големите си размери ли?

— Отчасти. Той е най-едрият мъж, когото съм виждал, но е много властна личност. Обича да му се подчиняват.

— Бие ли те? — попита с копнеж проститутката.

— Не, но ако съдя по вида му, понякога май доста му се иска. Струва ми се, че когато удря с проклетия камшик за езда по ботушите си, желае да ме постави върху коляното си.

— Камшик ли? — повтори момичето и потръпна изящно. — Колко голям е неговият Уили?

— Уили ли? — попита неразбиращо Тони.

Лили се засмя.

— Аз съм ирландка, ние го наричаме Уили, но англичанките му казват Питър, Роджър или просто патка.

Последното не й беше непознато. Знаеше какво означава „патка“ и силно се изчерви.

— Никога не съм го виждал — призна смутено.

Момичето потъна в размисъл за известно време и в крайна сметка реши, че събеседникът й казва истината, тъй като онази работа винаги му беше влизала отзад.

— Виждам, че не сте заедно от дълго време. Ревнуваш ли, когато той отиде на подобно място?

Тони знаеше, че точно това чувства. Тайно копнееше Адам Савидж да се смее и задява с нея, а след това да я отведе в стая, където ще останат само двамата. Побърза да смени темата:

— Ами ти, Лили? Защо се занимаваш с това?

— За да се издържам. Мама трябва да храни шест деца. Хвана се с един ирландски боец, който ме просваше на пода всеки път, когато тя се обърнеше с гръб. Затова, когато станах на тринайсет години, напуснах. Така поне ми плащат за това.

Антония бе силно възмутена.

Лили се изправи.

— Слушай, сигурен ли си, че не мога да ти направя поне едно фелацио?

— Не мисля така — отвърна със съмнение Тони.

— Е, в такъв случай би ли имал нещо против, ако отида да обслужа някой друг клиент.

— Разбира се, че нямам, Лили. Беше ми приятно да поприказвам с теб.

Лорд Лам огледа палубите на „Лудост“. Бяха изпълнени със смеещи се сирени и техните тритони. Настойникът й очевидно го нямаше сред тях. По-скоро щеше да продаде душата на дявола, отколкото да го чака тук.

Когато господин Бърк отвори входната врата на Кързън Стрийт, в едната си ръка държеше кофа. Девойката го изгледа студено.

— Дяволски си нагъл, подлец такъв!

Изкачи стълбите с обиден и изпълнен с достойнство вид, а икономът се ухили и поклати глава; ролята на млад лорд очевидно й бе влязла под кожата.

Към следващата част или към съдържанието

Вирджиния Хенли Прелъстен (18)

Метаданни

Данни

Прелъстен

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава осемнадесета

Вирджиния Хенли
Прелъстен (18)