Нора Робъртс
Свидетел в смъртта (22)

Двайсет и втора глава

— Лейтенант Далас! — Карли бавно отпусна ръце, сетне предизвикателно сложи ръка на кръста си. — Каква неприятна изненада е отново да се срещнем.

— Скъпа моя, престани да се правиш на примадона — раздразнено промърмори Елайза. — Прекалено млада си за тази роля. Лейтенант, дано да ни съобщите, че сте заловили престъпника. От изявлението ви по Канал 75 разбрах, че сте по петите му.

— Арестуването му е въпрос на минути.

— Нали не е Кенет? — възкликна Арина и притисна ръка до сърцето си.

— Ако го обвинят — намеси се Елайза, — редно е всички да го подкрепим. Лично аз ще направя всичко възможно да му помогна. — Изпъна рамене и възкликна с апломб: — Елайза Ротчайлд не изоставя приятелите си, когато са в беда.

— Поведението ви е достойно, госпожице Ротчайлд. — Ив пъхна ръка в джоба си, където се намираше устройството за дистанционно управление. — Ала обвиненията срещу Кенет Стайлс отпаднаха. Убиецът на Ричард Дрейко е на тази сцена.

Още докато говореше, залата се затъмни, прожекторите осветиха сцената и едва сега актьорите забелязаха, че декорите са от последното действие на пиесата, развиващо се в съдебната зала. На масата за веществени доказателства лежеше нож с дълго острие. Ив го взе и продължи:

— Убийството бе извършено на тази сцена. Тук ще бъде арестуван и престъпникът.

— Поздравления, лейтенант. Имате силно развито чувство за драматизъм. — Карли седна на свидетелското място и иронично се усмихна: — Моля, продължавайте. Не ни измъчвайте повече. Умираме от любопитство.

— Не се прави на шут, Карли. Убеден съм, че виновникът е Кенет. — Майкъл погледна към Арина и смутено смотолеви: — Извинявай, но фактите потвърждават вината му: опитал се е тайно да напусне Ню Йорк, после пък завинаги да напусне този свят. Защо да го прави, ако е невинен?

— За да защити някого — отговори Ив. — Не ви ли е направило впечатление, че в тази пиеса някой непрекъснато се грижи за другиго? — Ив докосна върха на ножа, сетне остави оръжието обратно на масата. — Сър Уилфред все нагрубява госпожица Плимсъл и се старае да я избягва, но тя бди над здравето му.

— Хубава работа, лейтенант! — Елайза изпъчи гърди като птиче, на което са изскубали перата на опашката. — Ролята ми е такава. Нали не намеквате, че съм пречукала Ричард?

— Всеки от вас играе някаква роля. — Ив невъзмутимо изгледа разгневената актриса. — Сър Уилфред с риск за здравето си се явява в съда, за да защитава клиента си, но в крайна сметка разбира, че е помогнал за освобождаването на един убиец. Ленард Воул се преструва, че брани любимата си съпруга, на която преди години е помогнал да избяга от разрухата в Германия, но всъщност я използва да защити себе си. А Кристин — Ив погледна Арина — рискува репутацията си и свободата си, за да прикрие деянието на съпруга си, когото обича до полуда и който я захвърля като непотребна вещ, след като е изпълнила предназначението си.

— Известно ни е съдържанието на пиесата. — Карли деликатно се прозина. — Сигурно ще кажете, че макар да е бил само дубльор на Ричард, Майкъл е бил като него, тоест като Воул.

— Точно така. Безскрупулно отстранява Дрейко и получава ролята му, същевременно отмъщава за поруганата чест на майка си…

— Почакайте, търпението ми се изчерпа! — прекъсна я Майкъл, заплашително стисна юмруци и пристъпи към нея.

— Майкъл! — Тонът на Рурк беше леден. Той препречи пътя на младежа и процеди: — Дори не подозираш какво мога да ти причиня.

На Ив й се искаше да го наругае заради вмешателството, но намесата й щеше да провали плана й.

— Отдръпни се, Майкъл — с привидно безразличие подхвърли Карли, ала ръката й, вкопчена в страничната облегалка на стола, издаваше вълнението й. — Не ставай за смях. Възхитена съм от задълбочения ви анализ на образите на героите в пиесата. — Тя кръстоса крака и невъзмутимо се втренчи в Ив. — Обаче пропуснахте мен и моята героиня. Едва ли можете да твърдите, че Даяна защитава някого, или че изпитва жажда за мъст.

— Разбира се, че ще пожелае да си отмъсти. — Ив се обърна и с бавни крачки се приближи до свидетелската ложа. — Ще осъзнае, че рано или късно ще бъде изоставена като Кристин, а любимият й ще хукне след друга, по-млада и по-красива жена. Сигурна съм, че в един миг го е намразила от дъното на душата си. — Ив се наведе и сложи ръце на страничните облегалки на стола. — Намразила го е, задето е потъпкал мечтите й, намразила е и себе си заради любовта си към един перверзен подлец.

Карли мъчително преглътна, вената на шията й пулсираше. Дълго мълча, сетне процеди:

— Мисля, че надценявате Даяна.

— Точно обратното — Воул я е подценявал. Хората, по-точно мъжете, често подценяват красивите жени, защото дори не опитват да надникнат зад красивата фасада. Не те е познавал, нали? Не е подозирал колко си силна и упорита.

В този момент се включи прожектор, който обля Карли с ослепителна светлина.

— Глупавите ви трикове не ме плашат, лейтенант.

— Никога не съм те мислила за страхлива. Притежаваш смелост и отвръщаш на удара с по-силен удар, заради което те уважавам. Въобразявал си е, че може да те зареже като проститутка, когато свърши сеансът, за който е платил. Въобразявал си е, че може да те унизи на тази сцена пред очите на твоите колеги и на хората от персонала. Представял си е как ще шушукат зад гърба ти и ще те зяпат с подигравка или със съжаление. Не си била в състояние да преглътнеш обидата. Той е трябвало да си плати.

— Престанете! — Майкъл се вкопчи в ръба на масата за веществените доказателства. — Как не ви е жал за нея! Знаете какво преживя!

— Не се намесвай — едва промълви Карли. Гърлото й беше пресъхнало, но се насилваше да говори спокойно. — Прочутата лейтенант Далас се е хванала за мен като удавник за сламка.

— Не позволяваш на мъжете да те захвърлят като непотребна вещ, нали, Карли? — Ив се обърна и погледна Майкъл. — Решила си да си отмъстиш. Грижливо си обмислила плана си така, че да съвпадне със сюжета на пиесата. Направила си така, че човекът, когото мразиш, да умре пред очите ти.

— Достатъчно. Искам адвокат.

— Можеш да си наемеш куп адвокати, но няма да ти помогнат. — Ив се приближи до масата с веществените доказателства и посочи ножа: — Лесно е било да го вземеш от кухнята. Никой не е забелязал липсата. Знаела си колко време е необходимо за смяната на декорите. Не си била изложена на опасност, защото дори някой да те е видял, не ти е обърнал внимание — ти си вътрешен човек, нещо като част от декора или важен реквизит. Скриваш в ръката си фалшивия нож, оставяш на мястото му истинския и преспокойно се отдалечаваш.

Ив взе ножа и го разгледа. Дългото острие проблесна под светлината на прожекторите.

— Питам се трудно ли ти е било да чакаш. Да произнасяш репликите си, докато си представяш как ножът се забива в гърдите му, как лицето му се изкривява от изненада и от болка в мига, когато е наказан, задето те е унизил.

— Не съм чувала по-абсурдно предположение. Нямате доказателства, лейтенант, и никога не ще ги откриете, защото не съм извършила онова, в което ме обвинявате. Накрая ще станете за смях.

— Е, ще рискувам. Карли Ландсдаун, арестувам те по обвинение в убийствата на Ричард Дрейко и на Лайнъс Куим. Имаш право да не отговаряш на въпросите ми.

В този момент Пийбоди излезе от прикритието си, приближи се до актрисата и продължи вместо Ив:

— Имаш право на адвокат и/или юридически съветник по твой избор. Имаш…

— Махай се! Да не си посмяла да я докоснеш! — извика някой, когато Пийбоди понечи да сложи белезници на Карли.

Арина блъсна Майкъл встрани, втурна се към масата и сграбчи ножа. Лицето й беше изкривено от гняв.

— Тя е невинна! Не я докосвай. Махни си ръцете от нея!

Рязко се обърна и изкрещя на Ив:

— Карли не е искала смъртта на Ричард. Аз го убих. Съжалявам, че не го очистих преди години, та да не посегне на нея.

— Знам какво изпитваш. — Без да откъсне поглед от лицето й, Ив се приближи до нея и изтръгна ножа от ръката й. — Знам, Анджа.

— Анджа! Господи! — Карли скръсти ръце на гърдите си и започна да се полюшва напред-назад.

— Пийбоди, изведи всички от сцената. Карли, седни. Ще ти разкажа една история.

— Пусни я да си върви! — отчаяно извика Арина и препречи пътя на Ив. — Ще направя пълни самопризнания! Имай милост към нея, причини й толкова страдания. Отказвам се от правата си. Знам на какво имам право и се отказвам при условие, че я освободиш.

— Ти… — процеди Карли. Зелените й очи бяха потъмнели от мъка и гняв. — Ти… и Ричард.

— Не исках да се случи, съжалявам.

— Знаела си… — Олюлявайки се, Карли се изправи. — Знаела си, но дори не си мръдна пръста да му попречиш, когато ме…

— Не! Не е вярно! Как можа да си го помислиш! Разбрах, че си моята дъщеря, едва след като ролите бяха разпределени. Веднага отидох при него. Познавам слабостта му към млади, красиви и невинни момичета. Казах му коя си, за да не те прелъсти. Допуснах фатална грешка. — Затвори очи, сякаш събираше мислите си, сетне продължи: — Никога няма да узная дали го направи нарочно. Мислех, че ще те защитя, вместо това… той съвсем съзнателно те прелъсти, макар да знаеше, че си негова дъщеря. Не си виновна… Нямаш никаква вина.

— Знаел е — прошепна Карли и притисна с ръка стомаха си. — И двамата сте знаели.

— Когато разбрах какво е направил, отново отидох при него и вдигнах страхотен скандал. Заплаших го, че ще разкажа всичко на репортерите от телевизията и от пресата. Разбира се, нямаше да го сторя, за да не очерня теб. Той ми повярва… поне отначало… и прекъсна връзката ви. Бил е особено жесток към теб, защото е искал да причини болка и на мен.

— А ти как ме позна?

— Скъпа, аз… — Арина замълча и тъжно поклати глава. — Никога не съм се намесвала в живота ти. Нямах право. Но знаех всичко за теб, виждала бях твои снимки.

— Защо си се интересувала от детето, което си захвърлила? Което за теб е било само ужасна грешка.

— Не говори така! Беше подарък, който не можех да задържа. Дадох безценния си подарък на родителите ти, защото знаех, че ще те обичат и ще бдят над теб. И аз опитах да те защитя, но се провалих — промълви отчаяно. — Никога нямаше да ти кажа коя съм. Никога! Стига да имах избор. Но няма да позволя да те обвинят в престъпления, които аз съм извършила.

Обърна се към Ив и възкликна:

— Защо я изтезаваш? Не ти ли стига онова, което вече й причини?

— Върша си работата. Изпълнявам служебните си задължения.

— Задължения ли? — Карли притисна юмруци към слепоочията си. — Хубава професия, няма що! Открихте кой и защо е смачкал отвратителната хлебарка. Поздравления, лейтенант Далас. Питам се дали ви хваща сън нощем… — Разрида се и прошепна: — Пуснете ме… искам да си отида…

— Доктор Майра. — Ив погледна към залата.

— Ето ме. — Психиатърката се качи на сцената и прегърна Карли. — Успокой се, скъпа. Ела с мен.

— Чувствам се ужасно, сякаш всичко в мен е мъртво.

— Не се безпокой. Ще ти мине. Най-важното сега е да си починеш… — Майра изгледа накриво Ив и отведе Карли.

— Виж какво й причини! И ти като Ричард се възползва от нея. Знаеш ли, че до края на живота й ще я преследват кошмари, че нощем няма да й дават покой? — възкликна Арина. — Поне тази сцена можех да й спестя.

— Убила си го, след като е скъсал с Карли. Защо си чакала, докато връзката им приключи?

— Грешиш, не беше приключила. — Арина въздъхна и седна, защото краката й се подкосиха. — Няколко дни преди премиерата той дойде у дома. Веднага разбрах, че е под влиянието на някакъв наркотик. Надрусаше ли се, ставаше още по-зъл. Заяви, че ще поднови връзката си с Карли, ако не се съглася да заема мястото й в леглото му. Съгласих се, за да защитя дъщеря си. Правихме секс, но това не означаваше нищо за мен…

Бръкна в чантата си за цигара. Ръката й трепереше.

— Трябваше да се престоря на възмутена, обидена и ужасена — това щеше да го стимулира, да задоволи ниските му инстинкти. Можех да го сторя, защото съм добра актриса, но не го направих. Дадох му да разбере, че не само ми е безразличен, но и ме отвращава. За да си отмъсти, той предложи след премиерата да направим тройка с Карли, после взе да ми обяснява какво е правил с нея, колко възбуждащо е било да я чука, като е знаел, че е негова дъщеря. Беше чудовище и аз го екзекутирах.

Изправи се и добави:

— Не съжалявам, не изпитвам угризения. Можех да го убия още когато беше у дома и се хвалеше какъв мъж е и че ще има едновременно и майката, и дъщерята.

Ив се задави от отвращение и едва успя да зададе следващия въпрос:

— Защо не го направи?

— Исках да бъда сигурна, че го е заслужил. За мен убийството му бе начин да го накажа за делата му. Освен това… — Тя за пръв път се усмихна. — Мислех, че ще се отърва безнаказано. Дори повярвах, че няма да бъда разобличена.

Помъчи се да запали цигарата си, но ръцете й трепереха. Рурк прекоси сцената, взе запалката от леденостудената й ръка и я щракна. Очите им се срещнаха над пламъчето.

— Благодаря — прошепна тя.

Рурк сложи запалката обратно върху дланта й и я накара да свие пръсти.

— Няма защо.

Арина затвори очи, жадно дръпна от цигарата и промърмори:

— Отказвала съм се от много навици, само този не успях да изкореня. — Въздъхна и добави: — Не съм светица, лейтенант. Проявявала съм егоизъм, самосъжалявала съм се. Но никога не съм злоупотребявала с хората, които обичам. Нямаше да позволя да арестуват Кенет… щях да измисля някакъв начин. Кой би заподозрял в хладнокръвно убийство спокойната, уравновесена Арина? И то пред очите на две хиляди зрители!

— Това е било алибито ти.

— Разбира се. Едва ли някой би извършил престъпление пред толкова много свидетели. Знаех, че автоматично ще отпадна от списъка на заподозрените. И наивно вярвах, че след като колегите ми са невинни, само ще ги разпитат и ще ги освободят.

Тъжно се засмя, за миг гласът й пресекна.

— Познавам ги добре и бях сигурна, че дори ще се забавляват. Честно казано, не вярвах, че полицейският служител, който разследва убийството на Ричард, ще се престарае, след като разбере какво чудовище е бил. Подцених те, както Ричард подцени мен.

— В мига, когато си забила ножа в гърдите му, е прозрял истината и е престанал да те подценява.

— Вярно е. Погледът, който ми отправи, ме накара да забравя страха. Случи се точно както го описа преди малко, само че аз изпълнявах ролята, която ти беше отредила на Карли.

Пред очите й като на филмова лента отново вървеше пиесата — сцена след сцена, движение след движение. Нейната пиеса.

— Взех ножа от кухнята, когато с Елайза огладняхме и отидохме да ни приготвят сандвичи. Скрих го в гримьорната си. Бях намислила кога да направя размяната. Никой нямаше да забележи, защото зад кулисите имаше голямо движение на актьори и на хора от персонала. Размених ножовете и пъхнах реквизитния между розите в моята гримьорна. Издебнах момент, когато вярната гардеробиерка беше с гръб към мен. Въобразявах си, че съм постъпила много умно и че ще заблудя следствието.

— Почти успя.

— Как ме разобличи, лейтенант?

— Чрез Анджа Карвъл.

— О! Името от миналото. Знаеш ли с какво е свързано?

— Не. Но съм любопитна да узная.

— С епизодичната ми роля в глупава пиеса, която се игра само една вечер в забутано градче в Канада. Никой не подозира, че с Кенет сме участвали в тази пиеса, но именно в Канада се запознах с него. Едва след години разбрах, че веднага се е влюбил в мен. Съжалявам, че не можах да отвърна на чувствата му. Той понякога ме нарича Анджа, за да ми напомни за времето, когато бяхме много млади и мечтаехме да станем прочути актьори.

— Нарекла си се Анджа Карвъл в документите, свързани с осиновяването на Карли.

— Така е. От една страна, решението ми беше продиктувано от сантименталност, от друга, бе предохранителна мярка в случай, че дъщеря ми пожелае да открие родната си майка. Семейство Ландсдаун са чудесни хора и много я обичат. Исках детето ми да има най-доброто и се постарах да го получи.

„Вярно е — помисли си Ив. — Дори си убила човека, който е застрашавал щастието й.“

— Дала си дъщеря си за осиновяване. Защо не се опита да я забравиш?

— Бях я видяла само веднъж, само един път я бях държала в прегръдките си, но лудо я обичах. — Арина повиши глас: — Знам, че съм загубила правото да се нарека нейна майка, но през изминалите двайсет и четири години няма ден да не съм мислила за нея… — С усилие се овладя и дори леко се усмихна: — Но да се върнем на въпроса. Признай, че бях много убедителна в ролята на Анджа.

— Да. Заблуди дори и мен. Но аз непрекъснато си задавах въпроса кой е имал най-силен мотив не само да убие Ричард, но да го накара да плати за греховете си пред очите на хиляди зрители. Да сложи край на живота му по начина, по който завършва живота си Воул. Кой е бил най-често мамен, най-често безогледно използван? След като се убедих, че Карли е невинна, оставаше само едно име — Анджа Карвъл.

— Щом си разбрала, че тя не е убийца, защо я принуди да изживее този кошмар?

— Анджа Карвъл — повтори Ив, сякаш не беше чула въпроса. — Направи ми впечатление като силна жена, която умее да се владее и е много откровена. Питах се как е разменила ножовете, но всъщност това не бе толкова важно — човек винаги намира начин да направи каквото си е наумил. И все пак нещо не се връзваше. Бях убедена, че Анджа е жадувала сама да нанесе смъртоносния удар, за да отмъсти за дъщеря си, която бе отстъпила на чужди хора за нейно добро.

— Така е. Не бих отстъпила това удоволствие другиму.

— Замислих се за теб, за нея и внезапно прозрях истината. Беше променила външността си, гласа си, поведението си, но несъзнателни жестове те издават. Ето, сега опипваш огърлицата си. Анджа пък машинално въртеше горното копче на роклята си. Забелязах, че го правиш в мигове, когато обмисляш какво да кажеш и как най-добре да го изразиш.

— Каква малка подробност.

— Направиха ми впечатление и други детайли. Можеш да промениш цвета и дори формата на очите си, но не и погледа си, изразяващ гняв или мъка. В мига преди да забиеш ножа в гърдите на Ричард, погледът ти издаде решителността ти. Съпоставих приликите между теб и Анджа и разбрах, че тя не съществува.

— Признавам, че излезе по-умна от мен. — Арина стана. — Разреши загадката и ще ме предадеш на правосъдието. Браво, лейтенант. Сигурно довечера ще спиш със съня на праведните.

Без да отмести поглед от лицето й, Ив нареди на Пийбоди:

— Придружи госпожица Мансфийлд до патрулната кола, която чака отвън.

— Слушам, лейтенант. Госпожице Мансфийлд, ако обичате, елате с мен.

Когато стъпките им заглъхнаха, Рурк промълви:

— Ив…

Тя поклати глава. Знаеше, че ще бъде фатално, ако сега се поддаде на чувствата си.

— Фийни, разполагаме ли с пълен запис на самопризнанията й?

— Да. Записът е с отлично качество и ще бъде приет като доказателство в съда. Арина Мансфийлд на всеослушание се отказа от правата си.

— Приключихме тук. Погрижи се всички да напуснат сградата.

— Добре. Ще се видим в управлението. Браво, Далас. Справи се отлично.

— Да… — Тя затвори очи, когато Рурк сложи ръка на рамото й. — Благодаря за помощта. Всичко мина като по ноти. — Задърпа се, за да не му позволи да я обърне с лице към себе си, но той я заобиколи и я хвана за раменете:

— Не се измъчвай.

— Нищо ми няма. Пусни ме, трябва да отида в управлението.

— Ще те придружа. — Стисна я още по-силно, когато тя поклати глава. — Ив, мислиш ли, че ще те оставя сама в такъв момент?

— Казах ти, че съм добре.

— Защо лъжеш?

Тя се предаде и му позволи да я прегърне.

— Не откъсвах поглед от нея и се питах как ли ще се чувствам, ако някой ме обича толкова много, че е готов на всичко, за да ме защити. После я вкарах в капана, като използвах за примамка съществото, което тя обича най-силно на този свят.

— Не е вярно. Ти спаси най-любимото й същество.

— Така ли мислиш? Не, поверих Карли на Майра. — Тежко въздъхна, сетне промълви: — Копнея час по-скоро да приключа с тази история.

 

 

Понякога досадната канцеларска работа я успокояваше. Ето защо щом влезе в канцеларията си, се залови да пише рапорта си. После го изпрати на Уитни, като приложи всички веществени доказателства.

— Лейтенант…

— Дежурството ти е към края си, Пийбоди. Върви си у дома.

— Добре. Исках само да ви кажа, че Мансфийлд вече е в ареста. Иска да ви види.

— Ще разговарям с нея. Провери дали зала № 1 е свободна. После изчезвай.

— С най-голямо удоволствие ще се възползвам от разрешението.

Ив се обърна към Рурк, който стоеше до малкия прозорец и се взираше навън.

— Извинявай. Налага се да я разпитам. Прибери се у дома, може да се забавя.

— Ще те чакам тук.

Тя безмълвно стана и отиде в залата за разпит. Арина вече беше там. Като видя Ив, иронично се усмихна:

— Тоалетите, които раздавате тук, са отвратително безвкусни.

— Ще си вземем бележка и ще назначим нов дизайнер. Включвам записващото устройство.

— Налага ли се?

— Длъжна съм да запиша нашия разговор. В твой интерес е… както и в мой. Говори лейтенант Ив Далас. Намирам се в зала № 1 за разпит на Арина Мансфийлд по нейна молба. Госпожице Мансфийлд, запознали са ви с правата ви. Желаете ли да упражните някое от тях в настоящия момент?

— Да престанем с официалностите. Искам да ти кажа нещо. — Арина се приведе и опря лакти на масата. — Още преди да ни събереш в театъра, си знаела за моята вина.

— Вече разговаряхме по този въпрос.

— Питам дали си имала доказателства, преди да направя самопризнанието.

— Какво значение има, след като разполагам с показанията ти?

— Моля да задоволиш любопитството ми. И без това си длъжна да съобщиш информацията на моя адвокат, който ще я предаде на мен. Мислиш ли, че ни е необходим посредник?

— Добре, щом настояваш. Базирайки се на предположението, че Анджа Карвъл в действителност не съществува, накарах да съпоставят гласовете от записите. Въпреки че беше променила до неузнаваемост тона и ритъма, анализът показа, че говори един и същ човек. Същото се отнася и за отпечатъците от пръсти — открихме твоите отпечатъци в хотелската стая на Карвъл, както влакна от твоята коса и от перуката на Анджа. Но най-важното доказателство е твоята ДНК, която намерихме и в двата апартамента на хотел „Палас“.

— Ясно. Трябвало е по-внимателно да се запозная с полицейската работа. Проявих небрежност.

— Не. Човек си, не робот и не можеш да се досетиш за всичко.

— Но ти се досети. — Арина се облегна назад и изпитателно изгледа Ив. — Имала си достатъчно доказателства да ме арестуваш и да ме сразиш с фактите. Вместо това избра да разиграеш представление пред Карли.

— Страхувах се, че няма да признаеш, ако те доведем направо в участъка. Ето защо реших да блъфирам.

— Не ме заблуждавай. И двете с теб знаем, че щях да призная. Разобличи ме пред Карли заради самата нея.

— Не разбирам за какво намекваш. Освен това работното ми време приключи.

Понечи да се изправи, но Арина я хвана за ръката и пламенно изрече:

— Направи го заради нея. До края на живота си тя ще бъде белязана от преживяното. Ще я измъчва мисълта, че във вените й тече кръвта на такова чудовище.

— Ще го преживее — каза Ив, а мислено добави: „Но няма да й дава покой нито денем, нито нощем.“

— Вярно е. Ала благодарение на теб Карли разбра, че родната й майка е готова да я защити на всяка цена. Че е готова да жертва свободата си, за да е свободна тя. Че я обича безразсъдно. Показа й, че макар баща й да е негодник, във вените й тече и кръвта на една благородна и всеотдайна жена. Един ден, когато душевните й рани заздравеят, тя ще разбере какво съм направила в нейно име и може би ще преосмисли чувствата си към мен. Когато го осъзнае, лейтенант Далас, сигурно ще събере смелост да ти благодари… както аз ти благодаря сега. — Затвори очи, дълбоко си пое дъх и прошепна: — Може ли чаша вода?

Ив напълни пластмасовата чаша, подаде й я, сетне каза:

— И двете ще плащате заради стореното от него. Няма начин да го избегнем.

— Зная. — Арина разкваси пресъхналото си гърло. — Карли е млада и силна духом. Ще преодолее травмата.

— Доктор Майра е една от най-добрите в областта на психиатрията. Ще й окаже необходимата помощ.

— Благодаря, сега съм по-спокойна. Гордеех се с нея, като видях как се опълчи срещу теб. Дъщеря ми не е мекушава… Много е красива, нали?

— Да.

— Не можах да понеса онова, което Ричард й причини. Страхувах се, че отново ще й посегне. — Очите й се насълзиха.

„Изобщо не е крехка и безпомощна“ — помисли си Ив.

— Много по-трудно ми беше с Куим — продължи Арина. — Страхувах се. Но той беше подъл и дребнав, а на мен ми беше писнало от подли и дребнави хора. Мога ли да те помоля за нещо?

— Зависи какво е.

— Възможно ли е докато съм в затвора да ме осведомяваш за състоянието на Карли? Откажи ми, ако искам прекалено много. Дано да има някакъв начин да получавам сведения за нея.

— Ще видя какво може да се направи. — Ив се поколеба, изруга и изключи записващото устройство. Сетне изключи звука и монитора към залата за наблюдение. — Намери си адвокат, който знае как да манипулира медиите, не само да познава законите. Най-добре ангажирай двама адвокати. Важното е общественото мнение да се обърне в твоя полза. Хората трябва да научат цялата истина, да изпитат съчувствие към теб и отвращение към Дрейко. Възползвай се от правата си и повече не разговаряй нито с мен, нито с който и да е полицейски служител, без да присъстват адвокатите ти.

Арина иронично повдигна вежди:

— Всекиго ли спасяваш, лейтенант?

— Млъкни и слушай внимателно. Най-добре е защитата да се основава на временна загуба на умствените способности под влияние на силен стрес. Въпреки че убийството е предумишлено, няма да ти дадат голяма присъда. Убила си човека, който е осквернил дъщеря ти, както и един изнудвач. Мисля, че репортерите ще бъдат на твоя страна — добави Ив и си помисли, че Надин с удоволствие ще се включи в кампанията за спасяване на Арина Мансфийлд. — Прокурорът едва ли ще посрещне с възторг идеята за дълъг и скандален съдебен процес, докато разгневени жени устройват пред сградата на съда седящи стачки в твоя защита. Сигурна съм, че ще ти предложи споразумение. Може би ще лежиш в затвора, но най-вероятно ще прекараш известно време под домашен арест, после ще те задължат да носиш гривна, сигнализираща местонахождението ти.

— Защо ми помагаш?

— Ще ти напомня старата поговорка, че на харизан кон зъбите не се гледат.

— Така е. — Арина стана. — Съжалявам, че с теб не се запознахме при други обстоятелства. — Протегна ръка: — Довиждане, лейтенант.

Ив здраво стисна дланта й.

 

 

Върна се в канцеларията си, грабна якето и чантата си и се обърна към Рурк, който търпеливо я беше изчакал:

— Да се махнем оттук.

— Великолепна идея. — Преди да излязат, я хвана за ръката и изпитателно се втренчи в лицето й. — Изглеждаш в по-добро настроение, лейтенант.

— Имаш право.

— Как е Арина? Държи ли се?

— Тя е страхотна жена. Странно — промърмори Ив и приседна на бюрото. — От единайсет години работя в полицията, но за пръв път попадам на убиец, от когото се възхищавам, и жертва, към която не…

— Не изпитваш съчувствие — довърши Рурк.

— От мен не се иска да съчувствам на този или на онзи, а да върша работата си.

— Но ти заставаш на страната на жертвите, лейтенант. — Рурк леко докосна страната й. — Отмъщаваш заради тях. Обаче този път жертвата си е получила заслуженото.

— Никой не заслужава да бъде убит — промърмори тя, сетне нетърпеливо възкликна: — Господи, защо изпитвам угризения? Така или иначе процесът се състоя в съдебна зала, макар и на сцената. И беше съвсем истински. Както е бил истински ножът, който Арина Мансфийлд заби в сърцето на Ричард Дрейко… макар че този човек едва ли е имал сърце. Правосъдието е възтържествувало в мига, когато тя уби онзи подлец.

— Съдебните заседатели ще й съчувстват, ще бъдат на нейна страна. Още преди да приключи процесът, ще я обявят за светица, вместо да я осъдят. Знаеш го, нали?

— Да… Честно казано, разчитам на това. Знаеш ли какво разбрах, приятелю?

— Сподели го с мен.

— Връщане назад няма. Не можеш да залепиш вазата, която се е счупила на хиляди парченца. Но имаш възможност да продължиш напред… и всяка крачка е важна, всяка крачка води до някаква промяна. — Стана, приближи се до съпруга си и обгърна с длани лицето му. — Мисля, че ти си най-правилната стъпка, която съм предприела.

— Какво ще кажеш да направим следващата и да се приберем у дома?

Излязоха заедно от управлението и както никога Ив хвана ръката на Рурк. Тази нощ от много време насам щеше да се наспи. Щеше да спи спокойно, защото съвестта й бе чиста.