Нора Робъртс
Свидетел в смъртта (19)

Деветнайсета глава

— Х-м… — Той се изкашля, понечи да пъхне ръце в джобовете си, но се отказа. Дрехите му бяха измачкани, ризата му бе закопчана накриво. — Добро утро, лейтенант.

Карли гръмко се изсмя:

— Божичко, колко си забавен! Поне се постарай да изглеждаш като човек, който току-що се е любил, вместо като виновен хлапак. Лейтенант Далас не е от нравствения отдел.

— Карли! — изстена той.

Актрисата махна с ръка:

— Отиди да изпиеш чаша кафе, ще се почувстваш по-добре.

— Добре… Мога ли да предложа и на… на дамите?

— Много е сладък, нали? — Карли се усмихна като майка, която се гордее с добре възпитаното си дете. — Върви, скъпи.

Майкъл затътри крака към кухнята, а актрисата отново се обърна към Ив. Изражението й се промени, сякаш беше смъкнала маската на добродушна млада жена.

— Мисля, че да правиш секс не е забранено от закона в този щат. Предлагам да говорим по същество.

— Откога с Майкъл сте любовници?

Карли огледа дългите си лакирани нокти и леко се намръщи, като забеляза, че на едно място лакът се е изтрил.

— Щом твърдите, че минава девет, значи са изминали около дванайсет часа, откакто се отдадох на Майкъл. За съжаление не съм в състояние да определя с точност времето на консумиране на акта, защото не носех ръчния си часовник.

— Ще важничиш, а? — с престорено безразличие каза Ив. — Става. Ще те арестувам и ще те разпитам в управлението — тогава ще се разбере коя от нас е по-голям инат. Другата възможност е да престанеш да позираш и да обясниш как Майкъл Проктър се е озовал в леглото ти тази сутрин.

Карли ядно стисна устни, но се овладя — очевидно не изпитваше желание да бъде разпитвана в полицията.

— Видяхме се на траурната церемония — промълви неохотно. — Отидохме да пийнем по нещо, дойдохме тук, сетне… е, знаете какво става в подобни случаи. Да не би сексуалните отношения да са незаконни? Какъв е проблемът?

— Погребваш един любовник и веднага намираш друг. За някои хора това е проблем.

Очите на Карли гневно проблеснаха, но гласът й не издаваше вълнението й:

— Запазете пуританските си възгледи за някого, който ще се прехласне от тях. Оказа се, че с Майкъл имаме общи интереси, помежду ни припламна искра, подчинихме се на импулса си. Освен това много харесвам Майкъл.

— Харесвала си и Ричард Дрейко.

— Вярно е. Но той е мъртъв.

Майкъл с несигурни стъпки се върна в дневната и попита:

— Карли, искаш ли да си отида?

— В никакъв случай. — Тя посочи мястото до себе си. — Седни! — Изрече го едновременно като предизвикателство и молба. Когато младежът се подчини, тя доволно се усмихна и го хвана под ръка. — Продължете, лейтенант.

— Майкъл, защо не ми каза, че майка ти е познавала Ричард Дрейко?

Ръцете му се разтрепериха, част от кафето се изля на панталона му.

— Майка ми ли? — повтори. — Не виждам каква е ролята й в тази история.

— Навремето е участвала в една пиеса заедно с Ричард Дрейко.

— Майка ти актриса ли е? — намеси се Карли и любопитно го изгледа.

— Била е. Отдавна се е отказала от професията, още преди да ме роди. — Остави чашата на масичката и гневно затърка петното на панталона си. — Оставете майка на мира. Не е сторила нищо.

— Нима съм я обвинила? — попита Ив и си помисли: „Нервен е. Ръцете му го издават“. — Знаел си, че е била любовница на Дрейко.

— Връзката им не е била сериозна. Освен това оттогава са изминали дълги години.

— Майка ти и Ричард са били любовници, така ли? — намеси се Карли, отдръпна се и се втренчи в него. — Ама че работа! — Съчувствено го изгледа и добави: — Не се вълнувай, миличък.

Но Майкъл очевидно се вълнуваше.

— Чуйте, лейтенант, мама е играла някаква малка роля. Често ми е казвала, че не е мислела да се посвети на артистична кариера. С татко много се обичат… Никога нямаше да сподели с мен за връзката си с Дрейко, ако не знаеше, че се възхищавам от него и че ще се явя на прослушване за негов дубльор. Отнесъл се е много зле с нея. Не, не само с нея — харесвало му е да се подиграва с жените. — Погледна Карли и добави: — Мама е успяла да се съвземе след душевната травма, която й е нанесъл. Умните жени не се поддават на отчаянието.

„Майка му е неговата слабост“ — помисли си Ив.

— Да, Дрейко се е подигравал с жените. Младите и красиви жени са били като играчки за него, а играчките бързо са му омръзвали. Надали се е отказала от кариерата си заради него.

— Може би — въздъхна Майкъл. — Ала е започнала нов живот с баща ми и е много щастлива, уверявам ви.

— Дрейко й е причинил голямо страдание.

— Вярно е. — В гласа му се прокрадна горчивина. — Да, накарал я е да страда. Разбирам намека — искате да призная, че съм изпитвал омраза към него заради онова, което е сторил на майка ми. Вярно е… до известна степен.

— Майкъл, не казвай нито дума повече — обади се Карли.

— Няма да мълча! — гневно възкликна младежът. — Става въпрос за скъпата ми майка и не ще позволя да я обиждат. Не е била лека жена, играчка, която Дрейко е захвърлил, когато му е омръзнала. Възползвал се е от младостта й, наивността й.

— Давал ли й е наркотици, Майкъл? — попита Ив. — Знаеш ли дали я е накарал да се пристрасти към дрогата?

— Знам, че е опитал, но е ударил на камък — отвърна младежът. — Долен мръсник! — добави и несъзнателно стисна юмруци.

Карли го сграбчи за рамото и отново го предупреди:

— Не си длъжен да отговаряш на въпросите й.

— Не понасям да обиждат майка ми. Ще изясним всичко веднъж завинаги! — Лицето му се зачерви от гняв, очите му бяха като нажежени въглени. — Тя сподели с мен как веднъж го заварила да пуска някаква таблетка в питието й. Попитала го защо го прави, а той се изсмял и заявил… Мама никога не използва нецензурен език, но дословно ми предаде думите му. Казал й, че вълшебният еликсир ще я накара да се чука, както се чукат зайците. — Майкъл стисна зъби и се втренчи в Ив. — Дори след толкова години тя нямаше представа какво е възнамерявал да й причини. Но аз разбрах, разбрах веднага. Подлецът е сложил в напитката й наркотик, известен под названието „див заек“.

— Не го е изпила, нали?

— Не. Изплашила се, заявила, че няма да близне питието. Дрейко побеснял от гняв, започнал да я обижда, помъчил се насила да налее напитката в гърлото й. В този миг тя осъзнала в какво чудовище се е влюбила и побягнала. Била сломена, разочарована. Върнала се при родителите си. Каза, че това било най-разумното, което е могла да стори… Той дори не си я спомняше — добави младежът и горчиво се усмихна. — Името й се беше заличило от паметта му.

— Разговаряли ли сте за нея?

— Споменах името й, исках да видя как ще реагира. Ала той даже не се престори, че си спомня за нея. Тя не е означавала нищо за него… както и другите жени, с които е имал връзка.

— Напомни ли му коя е Натали Брукс?

— Не — едва чуто промълви той. Гневът започваше да го напуска. — Разбрах, че е безсмислено. Ако настоявах, щях да загубя работата си.

— Не се измъчвай, скъпи. — Карли съчувствено го прегърна.

Ив замислено присви очи и дори не трепна, когато актрисата се извърна към нея и гневно възкликна:

— Оставете го на мира! Сигурно изпитвате някакво извратено удоволствие да издевателствате над беззащитни хора!

— Позна, драга — отговори Ив. „Обаче ти не си беззащитна — помисли си. — Дали си наследила характера на баща си, или се е формирал под влиянието на осиновителите ти?“ Отново се обърна към Майкъл: — Сигурно ти е било трудно всеки ден да разговаряш с човека, който е накарал майка ти да страда.

— Стараех се да забравя изповедта й. Невъзможно бе да поправя стореното. — Той предизвикателно сви рамене. — Каквото и да направех, щеше да бъде безсмислено. Мечтаех един ден да стана по-добър актьор от него. Така щях да му отмъстя.

— Ето, че ти се предоставя възможност да го заместиш не само на сцената, но и в леглото на любовницата му.

Той стисна устни, брадичката му затрепери.

— Карли, не е вярно. Не мисли, че…

— Разбира се, че не това е причината да се любиш с мен, скъпи. — Тя стисна ръката му. — Лейтенант Далас има цинично подсъзнание.

— Госпожице Ландсдаун!

Карли не обърна внимание на Ив. Прегърна Майкъл и обсипа лицето му с целувки, сетне промълви:

— Разля кафето си, миличък. Моля те, донеси една чаша и на мен.

— Да… Добре… — Младежът се изправи. — Майка ми е прекрасна жена.

— Не се съмнявам. — Карли отново стисна ръката му.

Когато Майкъл отиде в кухнята, тя се нахвърли върху Ив:

— Как не ви е срам да се възползвате от уязвимостта му! Редно е по-силните да защитават по-слабите, не да им удрят плесници!

— Според мен грешиш, като го мислиш за слабохарактерен — отбеляза Ив и седна на страничната облегалка на едно кресло. — Направи ли ти впечатление как пламенно защити майка си? За някои хора семейството е най-важното. Защо не ми каза, че си била осиновена?

— Какво? — смаяно попита актрисата. — За бога, какво ви влиза в работата? Пък и защо да го споменавам, след като за мен това са истинските ми родители.

— Осиновили са те малко след раждането ти.

— Така е. Родителите ми не са скрили истината от мен, но въпросът никога не ме е вълнувал.

— Разказвали ли са ти подробности?

— Подробности ли? Разбира се… що се отнася до етническия ми произход и прочие. Казано ми бе, че желанието на истинската ми майка е било да живея с хора, които ме обичат и не ме лишават от нищо. Всъщност това не ме интересуваше. За мен истинската ми майка е осиновителката ми. — Замълча, повдигна вежда: — Да не би да намеквате, че и тя е имала сексуална връзка с Ричард Дрейко? — Иронично се засмя и тръсна глава. — Уверявам ви, че се лъжете. Изобщо не го познаваше. С татко са женени от трийсет години и бракът им е щастлив. Освен това професията й няма нищо общо с театъра. Преди да се посвети на отглеждането ми, е работила в туристическа агенция.

— Никога ли не си пожелала да научиш нещо повече за жената, която те е родила?

— Не. Имам прекрасни родители, които обичам. Те също ме обичат. Защо да се интересувам от жена, която ми е чужда?

„Каквато майката, такава и дъщерята“ — помисли си Ив.

— Много осиновени проявяват интерес към истинските си родители, дори искат да се свържат с тях.

— А пък аз пет пари не давам! Не изпитвам необходимост, защото животът ми е щастлив. Сигурна съм, че ако пожелаех да се запозная с родната ми майка, родителите ми щяха да я издирят. Но не го сторих, защото не страдах за нея и защото… защото щях да ги наскърбя. Обичам ги от все сърце и за нищо на света не бих ги накарала да страдат. Дано да ми повярвате.

— Знаеш ли коя е Анджа Карвъл?

— Не — студено отвърна Карли. — Сигурно това е жената, която ме е родила. Така и не пожелах да узная името й, защото не ме интересува.

— Потвърждаваш ли, че не си поддържала връзка с Анджа Карвъл?

— Не съм и не желая да се запозная с нея. — Карли се изправи. — Нямате право да се намесвате в живота ми!

— Не си ли се интересувала кой е истинският ти баща?

— Не започвайте отново! Казах ви, че пет пари не давам за жената, която ме е родила, камо ли за този човек. Не ми е никакъв баща. Голяма работа, че е накарал тази Анджа да забременее. Пожелахте да бъда откровена с вас — дано да сте доволна от отговорите. Обаче не разбирам накъде биете. Какво общо имат истинските ми родители със смъртта на Ричард Дрейко?

Ив не отговори. Карли се втренчи в нея, прочете истината в очите й и пребледня като платно. Лицето й се изкриви от ужас, от гърдите й се изтръгна дрезгав вик:

— Не може да бъде! Това е лъжа! Долна, отвратителна лъжа. Мръсница такава, как можа да ти хрумне! — Грабна от масичката вазичката с теменужки и я запрати към стената. — Не е вярно!

— Според акта за раждане Ричард Дрейко е твой баща.

— Не! Не! — Карли се хвърли към Ив, блъсна я към шкафа и събори нощната лампа. Стъкленият абажур се пръсна на парчета. Пийбоди понечи да се намеси, но Ив й махна да не се приближава и стоически понесе плесницата, която й зашлеви актрисата. — Не е вярно! Вземи си думите назад!

Неутешимо зарида, сълзи обливаха бледото й лице. Сграбчи за ризата Ив, разтърси я, сетне нададе стон и оброни глава на рамото й, като повтаряше:

— Боже мой! Боже мой!

Майкъл тичешком влезе в дневната. Изражението му подсказваше, че е чул всичко. Спусна се към Карли и понечи да я вземе в прегръдките си, но тя го отблъсна:

— Не ме докосвай! Не ме докосвай!

Строполи се на пода и се преви на две, като неудържимо трепереше.

— Пийбоди, отведи Майкъл обратно в кухнята! — нареди Ив.

Младежът отстъпи крачка назад, втренчи се нея и изстена:

— Как е възможно да сте толкова жестока! Жестока и безмилостна! — Обърна се и тръгна към кухнята, Пийбоди го последва.

Ив приклекна до младата жена. Страната й още гореше от плесницата на Карли, но сърцето й беше като буца лед.

— Извинявай — промълви.

— Искрена ли си?

— Да.

Карли вдигна глава. Лицето й беше обляно в сълзи, в очите й се четеше неописуемо страдание.

— Не съм сигурна кого мразя повече — теб или себе си — каза едва чуто.

— Няма причина да се самообвиняваш, щом не си подозирала за кръвната връзка с Дрейко.

— Правих секс с него. Докосвах го, позволих му да ме докосва на най-интимното място. Представяш ли си как се чувствам? Знаеш ли колко съм омърсена?

„О да, много добре знам“ — помисли си Ив и внезапно се почувства уморена до смърт. Прогони ужасяващия спомен за момиченцето, изнасилвано от собствения си баща, и погледна Карли в очите:

— Повтарям — не се самообвинявай. Не си подозирала, че помежду ви има кръвна връзка.

— Ала той е знаел — прошепна Карли и още по-неутешимо заплака. — Сега разбирам защо толкова упорито ме преследваше, защо ме гледаше особено и подхвърляше многозначителни намеци. Смееше се и казваше, че сме от един дол дренки. — Отново се вкопчи в ризата на Ив и изстена: — Знаел ли е?

— Не мога да ти отговоря.

— Радвам се, че е мъртъв! Съжалявам, че не забих ножа със собствената си ръка! До края на живота си ще съжалявам, задето не съм го убила!

 

 

— Правилно ли постъпих, Пийбоди? — попита Ив, когато се качиха в асансьора.

— Не коментирам, лейтенант. — Помощничката й упорито избягваше погледа й.

Сърцето на Ив тежеше като камък в гърдите й, ужасяващата умора сякаш й причиняваше физическа болка.

— Изглежда не одобряваш тактиката ми — промълви.

— Коя съм аз, че да ви осъждам?

— Не на мен тези фасони.

— Искате да чуете истината ли? Добре. Не проумявам защо й казахте, че Дрейко й е баща.

— Защото е важно! — тросна се Ив. — Всяка подробност е от значение за разследването.

— Разбихте сърцето й.

— О, значи не одобряваш методите ми!

— Нали поискахте мнението ми — озъби се Пийбоди. — Да допуснем, че е трябвало да й кажете истината, но можеше да намерите заобиколен начин.

— Заобиколен начин ли? Баща й я е чукал. Хайде, умнице, измисли как да го кажеш по заобиколен начин. Как да скриеш грозната истина в изящна кутийка, украсена с панделка!

Обърна се към помощничката си и Пийбоди видя, че е не по-малко покрусена от Карли.

— Какво знаеш за живота, след като си израснала в семейство, чиито членове са се събирали на вечеря и чистосърдечно са споделяли какво им се е случило през деня?

Внезапно усети, че не може да си поеме дъх, сякаш стоманени обръчи притискат гърдите й, ала думите й продължаваха да се изливат като гневен порой:

— Когато баща ти е идвал да те целуне за лека нощ, не е пропълзявал в леглото ти, не те е опипвал с потните си длани. В твоя идеален свят бащите не чукат дъщерите си!

Слезе от асансьора, прекоси фоайето и излезе на улицата, без да забележи, че изумената Пийбоди не я е последвала.

Закрачи напред-назад по тротоара. Едва се сдържа да не изрита двете бели пуделчета и дроидът, който ги разхождаше. Главоболието й беше непоносимо, сякаш в черепа й бе избухнала бомба. Сви юмруци и ги пъхна в джобовете си, но ръцете й продължиха да треперят.

— Лейтенант…

— Не сега — промърмори тя. — Остави ме на спокойствие.

Трябваше да остане сама, да се разхожда по тротоара, да изразходва физическа енергия, докато утихне гневът, който я подтикваше истерично да крещи, да удря и да унищожава каквото й попадне под ръка. Най-сетне се поуспокои, но главоболието все така я измъчваше, беше бледа като платно. Приближи се до Пийбоди и заяви:

— Увлякох се, не биваше да си го изкарвам на теб. Извинявай.

— Не е необходимо да се извинявате.

— Остави на мен да преценя. Необходимо бе и да бъда груба с Карли, макар да не ми беше приятно. Но ти не си виновна за отвратителното ми настроение, та да се нахвърлям върху теб.

— Няма значение. Свикнала съм. — Пийбоди опита да се усмихне, но лицето й се изкриви от ужас, като забеляза насълзените очи на Ив. — Недейте, лейтенант, не плачете…

— Престани да ме зяпаш! Мамка му, невъзможно е да работя в това състояние. — Обърна се, втренчи се в сградата и промърмори: — Имам нужда от почивка. Вземи автобус до управлението… — Сълзите й напираха, страхуваше се, че ще се разридае и ще се злепостави пред помощничката си. — Ще се срещнем в „Рузвелт“ след два часа.

— Добре, обаче…

— След два часа — повтори Ив и изтича към колата. Повтаряше си, че трябва да издържи, докато се прибере вкъщи. Боеше се да шофира в такова състояние, затова превключи на автопилот, отпусна глава на облегалката и сви юмруци.

От осемгодишна бе изградила стена, по-точно подсъзнанието й беше издигнало преграда между действителността и ужасяващото й минало. Не знаеше нито коя, нито кои са родителите й — животът й беше като празна страница. Сетне с цената на големи усилия, парче по парче бе изградила нов живот, беше се превърнала в неустрашимата лейтенант Далас.

Знаеше какво е усещането, когато стената се пропука и през цепнатините изпълзят смътните, но ужасяващи спомени за миналото.

Знаеше пред какво изпитание е изправена Карли и какво ще й струва да го преодолее.

Когато колата премина през портала, главоболието на Ив бе станало още по-непоносимо. Погледът й беше замъглен, повдигаше й се. Докато се изкачваше по стъпалата към къщата, стискаше зъби и си повтаряше, че трябва да издържи.

Олюлявайки се, пристъпи във фоайето и се сблъска със Съмърсет, който сякаш се материализира пред нея и по навик понечи да я смъмри:

— Лейтенант…

— Не ме закачай — едва изрече тя и се заизкачва към горния етаж. Икономът разтревожено сбърчи чело и се приближи до вътрешния домофон.

Единственото й желание бе да си легне. Знаеше, че ще се почувства по-добре, ако полежи един час. Ала не издържа, втурна се в тоалетната и повърна. Пристъпът толкова я изтощи, че легна на пода, облицован с плочки, и се сви на кълбо.

Усети върху челото си студена длан и отвори очи:

— Рурк, махай се!

— За нищо на света.

Тя понечи отново да се свие на кълбо, ала Рурк я грабна в прегръдките си.

— Лошо ми е…

— Да, скъпа, знам. Скоро ще ти мине.

Ив се почувства крехка като стъкло, когато съпругът й я понесе към леглото. Втресе я, а той свали тежките й обувки и я зави с одеяло.

— Исках да се прибера у дома — едва изрече тя.

Рурк безмълвно намокри хавлиена кърпа и избърса лицето й. Беше мъртвешки бледа, сенките под очите й бяха като лилави петна. Изля в чаша съдържанието на някакво шишенце и й я подаде.

— Не, не искам транквиланти.

— Против повръщане е. Изпий го. — Той отметна влажната й коса и си помисли, че ако се наложи, насила ще я накара да изгълта лекарството. — Не те лъжа, повярвай ми.

Ив се подчини, защото отново й се повдигна, а гърлото я болеше така, сякаш бе издраскано от остри нокти.

— Не знаех, че си тук. — Отново отвори очи и сълзите, които напираха, рухнаха като порой.

— Рурк! О, господи!

Притисна се към съпруга си, като че искаше да се слее с него. Тръпки разтърсваха тялото й.

— Забрави случилото се — прошепна й той. — Каквото и да е, забрави го.

— Мразя се! Ненавиждам се заради онова, което сторих.

— Шшт! Не си имала избор.

— Трябваше да намеря друг начин. — Тя облегна глава на рамото му, затвори очи и му разказа всичко. — Знам какво е почувствала — промълви накрая. Усещаше се малко по-добре, вече не й се повдигаше. — И видях себе си в нея.

— Не се упреквай, скъпа. Никой не познава по-добре от нас двамата злините на този свят — изпитали сме го на гърба си. Постъпила си правилно.

— По-добре да бях…

— Не — прекъсна я той, обхвана с длани лицето й и срещна очите й. Погледът му не изразяваше нито съжаление, нито съчувствие, които щяха да предизвикат гнева й.

В очите му се четеше само разбиране.

— Нямаше да го направиш. Само по този начин си получила доказателство, че Карли не е подозирала за кръвната връзка с Дрейко. Вече знаеш истината.

— Така е. Дори госпожица Ландсдаун да е най-великата актриса в света, не би могла да се преструва толкова умело. Но от днес до края на живота си не ще има покой. Непрекъснато ще си представя как се е сношавала със собствения си баща.

— Престани. Рано или късно тя щеше да научи истината. Не можеш да промениш стореното.

— Може би имаш право. — Тя отново затвори очи и тежко въздъхна: — Изкарах си го на Пийбоди.

— Ще го преживее, свикнала е с твоите изблици на гняв.

— Едва не повърнах на улицата. Страхувах се да не припадна…

— Но си стиснала зъби и си издържала — прекъсна я Рурк и леко я разтърси. — Осъзнаваш ли, че се съсипваш? Не си мигнала повече от трийсет часа. В хода на разследването си се натъкнала на факти, които са възкресили кошмарните спомени от миналото ти. Ала не си се огънала, не си престанала да изпълняваш служебните си задължения.

— Преживяването напълно ме сломи.

— Не е вярно, само е направило вдлъбнатинка в бронята ти. — Целуна я по челото и добави: — Вече си у дома. Легни, затвори очи и забрави всичко.

— Извинявай, задето ти казах да се махаш.

— Няма значение. — Вродената му самоувереност едва не я накара да се усмихне. — Няма толкова лесно да се отървеш от мен. Никога няма да те изоставя.

— Знам. Копнеех да си вкъщи. — Притисна се към него и продължи: — Присъствието ти ми бе необходимо, исках подкрепата ти… и я получих. — Обърна се така, че устните им почти се докоснаха и прошепна: — Рурк… скъпи Рурк.

— Най-важното сега е да поспиш.

— Чувствам празнота, която ме изпълва с болка. — Ръцете й се плъзнаха по гърба му. — Помогни ми, моля те.

Рурк знаеше, че любовта лекува всички рани, колкото и дълбоки да са те. С търпение и нежност ще свали товара от плещите й, ще сподели мъката й.

Леко докосна устните й със своите, взе я в прегръдките си и обсипа с нежни целувки лицето й, косата й, шията й. Най-важното бе първо да облекчи болката й.

Тя се обърна към него, пламнала от страст. Ала Рурк не се поддаде, а продължи да я докосва с неподозирана нежност, за да й помогне да се успокои.

А когато тя изстена и се изтегна на леглото, бавно свали дрехите й. Устните му следваха пръстите му, а възбудата й нарастваше.

Отдаде му се безрезервно, без задръжки, също както му доверяваше мислите и чувствата си. Защото знаеше, че и той изпитва същото доверие към нея.

Без да бърза, Рурк я изведе до върха на сладострастието, докато почувства как напрежението напуска тялото й.

Сърцето й затуптя в ритъм с неговото, ръцете й като лозници се обвиха около него.

— Обичам те — прошепна той. Облада я, без да отмести поглед от лицето й. — Обичам те безумно… и завинаги.

Тя се задъха, затвори очи, за да задържи красотата на мига и позволи на Рурк да я отведе вкъщи.

 

 

Притисна го към себе си, искаше й се още миг да се наслаждава на тялото му.

— Благодаря ти.

— Не обичам да изтъквам очебийни факти, но все пак ще отбележа, че заслужавам благодарности. Май се чувстваш по-нормално.

— Много по-добре съм, Рурк… не, остани така още малко. — Без да вдигне глава от рамото му, прошепна: — Когато сме заедно, изпитвам неповторимо усещане… което не съм изпитвала към друг.

— Аз също.

Тя се засмя и почувства облекчение, че е в състояние да се смее:

— Само че в живота ти е имало много повече жени, отколкото мъже в моя живот.

— Не съм ги броил. — Той се обърна и се изтегна на леглото, а Ив се надвеси над него. Изчезнала бе сковаността й, движенията й отново бяха гъвкави като на пантера. Страните й бяха поруменели, ала клепачите й бяха зачервени от умора, а сенките под очите й бяха още по-тъмни. Рурк съжали, че не й е дал успокоително.

— Престани! — Тя приглади косата си и престорено се намръщи.

— Какво да престана?

— Да се тревожиш за мен. Зряла жена съм и мога да се грижа за себе си. — Тя дори не осъзна колко абсурдно е изказването при дадените обстоятелства. — Не е нужно непрекъснато да се суетиш като квачка около мен.

— Хайде да подремнем.

— Нямам време. Ти също. Сигурно провалих важни сделки, например закупуването на някоя слънчева система.

— Грешиш, скъпа. Възнамерявах да се сдобия с малка, ненаселена планета. Едва ли ще се намери друг кандидат за нея. Усещам, че се нуждая от почивка, а ти от сън.

— Вярно е, но нямам време.

— Ив…

— Слушай, обещавам да си взема отпуска след приключване на разследването. Освен това не ти приляга да ми четеш конско, защото също не си мигнал през последните дни.

— Нашите двигатели не работят с еднаква скорост.

Ив тъкмо се канеше да стане от леглото. Обърна се и го изгледа:

— Това пък какво означава?

— Каквото казах.

Тя сбърчи чело и се замисли.

— Не знам защо, но ми се струва, че изявлението ти цели да ме ядоса. Обаче рано или късно ще проумея и ако си се подиграл с мен, тъпкано ще ти го върна.

— С трепет очаквам отмъщението ти. Щом нямаш време за сън, поне хапни нещо… Хей, защо се смееш?

— Вече ти казах — защото си като квачка, която бди над пиленцето си. — Обърна му гръб и тръгна към банята.

Рурк зяпна от изумление, сетне процеди:

— Успя да ме нервираш.

— Е, тъкмо да разбереш дали е приятно. Поръчай ми нещо за ядене. — Влезе в банята, пусна душа и нареди водата да се загрее до четирийсет градуса.

— Целуни ме отзад. — Рурк промърмори любимата й фраза и поръча на автоготвача да приготви супа с протеинови добавки.

 

 

Ив едва ли не облиза чинията, за да му достави удоволствие, пък и да задоволи глада си. Усети как след горещия душ и топлата супа съзнанието й започва да се прояснява. Облече се и сложи кобура с оръжието си.

— Ще се отбия в болницата. Искам отново да разпитам Стайлс.

— Защо? Нали вече си разбрала истината? — Ив безмълвно го изгледа, а той сви рамене: — Познавам те, лейтенант. Докато се хранеше, обмисляше различните предположения, наместваше парченцата от мозайката. А сега изгаряш от желание да приключиш разследването.

— Още не съм запълнила празните места. Трябва да направя допълнителен експеримент, но е необходимо разрешението на Уитни. Експериментът донякъде засяга и теб.

— Така ли? Как по-точно?

Тя поклати глава:

— Няма смисъл да ти казвам, преди да получа разрешението на командира. Ще си бъдеш ли у дома, ако се наложи да ти се обадя?

— Разбира се, как иначе? Тъкмо ще изпека курабийки — кисело отговори Рурк.

Ив се усмихна и грабна якето си:

— Прекрасна идея, скъпи. — Обърна се да го целуне и извика от болка, когато той дръпна ухото й. — Хей, какво правиш!

— Не се преуморявай, скъпа.

— Мъже! — Тя се нацупи и тръгна към вратата, като опипваше ухото си. — Ако постъпвах с теб така всеки път, когато ме нервираш, досега да си останал без уши. — Спря на прага и се обърна: — Обаче си адски красив, като си ядосан — добави и побягна.

 

 

Пийбоди стоеше приведена пред главния вход на болницата, носът й беше зачервен от бръснещия вятър.

— Да му се не види, защо не ме чакаш във фоайето? Такъв студ не е имало през цялата зима.

— Исках да поговорим, преди да влезем в болницата. Ще ме изслушате ли?

Ив я изгледа, забеляза сериозното й изражение и разбра, че разговорът ще бъде личен. Но Пийбоди заслужаваше да бъде изслушана.

— Добре, но да се движим, иначе ще замръзнем. — Отдалечиха се от рампите и ескалаторите, в този момент вой на сирена оповести, че поредният злощастен нюйоркчанин ще се възползва от услугите на болничния персонал.

— Искам да поговорим за онова, което се случи преди два часа… — започна Пийбоди.

— Не виждам смисъл да го обсъждаме. Бях нервна и несправедливо си го изкарах на теб. Извинявай.

— Не в това е въпросът. Разбрах мотивите ви… само дето ми отне доста време — добави срамежливо. — Казахте на Карли истината без заобикалки, за да видите как ще реагира. Ако й е било известно, че Дрейко е неин баща, е имала съвсем валиден мотив да го убие. Независимо дали го е разбрала, преди да… знаете какво, или след като вече са имали връзка, това е повлияло на решението й.

Ив пъхна в джобовете си премръзналите си ръце и проследи с поглед минаващата покрай тях линейка.

— Не е знаела, че Дрейко й е баща.

— И аз съм на същото мнение. Но ако й го бяхте съобщили по заобиколен път, щеше да има време да размисли, да прецени как да реагира, какво да каже. Трябваше да го разбера веднага, не след два часа мъдруване.

— А пък аз трябваше да те предупредя за намеренията си. — Ив поклати глава, обърна се и тръгна към болницата. — Само че още не бях решила как да постъпя.

— Решението не е било леко. Едва ли би ми стигнала смелост да го сторя.

— Каква ти смелост!

— Да, изисква много кураж. — Пийбоди спря и изчака Ив да се обърне към нея. — Нямаше да е трудно, ако бяхте безсърдечна, ако не изпитвахте състрадание. И все пак се престрашихте и го направихте. Ако бях малко по-умна, веднага щях да се досетя.

— Не ти оставих време за размисъл, защото се нахвърлих върху теб. Радвам се, че сама си стигнала до правилния извод. Излиза, че не съм си губила времето с теб и ненапразно съм те избрала за моя помощничка. Е, квит ли сме?

— Съвсем.

— Добре. Да влизаме, че замръзнах.