Нора Робъртс
Свидетел в смъртта (21)

Двайсет и първа глава

Ив се прибра у дома, накратко информира Рурк за развоя на събитията, сетне се просна на леглото. Спа цели десет часа. Когато се събуди, беше бодра и отпочинала, а Рурк го нямаше в леглото.

Тя се възползва от отсъствието му и вместо да закуси, изяде сладоледено десертче. Докато пиеше втората чаша кафе, изгледа утринните новини по телевизията. Превъртайки от канал на канал, попадна на репортажа на Надин и доволно кимна. Беше готова за предизвикателствата на новия ден.

Извади от дрешника тъмнокафяв панталон и бяла риза на тънки кафяви райета. Нямаше представа дали ризата е нова, но откакто Рурк се беше заел да попълни гардероба й, новите дрехи вече не й правеха впечатление.

Понякога се дразнеше, че той хвърля толкова пари за нейното облекло, но не се издаваше, тъй като инициативата му й спестяваше омразното обикаляне на магазините.

Тъй като навън още беше студено, облече и жилетката без ръкави, която очевидно бе комплект с панталона и ризата. Приглади с пръсти косата си и си помисли, че Рурк е заслужил да му достави удоволствие — Бог знае защо му беше приятно тя да носи дрехите, които бе избрал за нея. Сложи и кобура с оръжието и тръгна да търси съпруга си.

Откри го в кабинета му. На един от мониторите се изрежда борсовите котировки, на друг вървяха сведения за междупланетната търговия, на трети бе изписана сложна математическа задача.

— Как е възможно да се занимаваш с цифри толкова рано сутринта? — промърмори тя.

— Харесва ми. — Пръстите му заиграха по клавиатурата и на екрана на монитора излезе решението на задачата. Ив не се съмняваше, че е вярно. — Освен това съм станал доста отдавна. — Втренчи се в нея и добави: — Изглеждаш отпочинала. И много елегантна. Издръжливостта ти е смайваща, скъпа.

— Спах като пън. — Тя заобиколи бюрото, наведе се и целуна съпруга си. — Забелязвам, че напоследък и ти се преуморяваш. — Потупа го по рамото, а Рурк си каза, че необичайната й любезност не предвещава нищо добро. — Може би е време да отидем на почивка.

Той изпрати данните на брокера си с инструкции да продаде или да купи акции на дадени предприятия, после се завъртя на стола.

— Иска ми се да отидем някъде, където ще бъдем сами. Няма да отсъстваме дълго — само няколко дни…

Рурк отпи от кафето си:

— Отново те питам: какво искаш?

Търпението й започна да се изчерпва.

— Нали току-що ти обясних. Престани да хитрееш. Миналия път трябваше да се подмазваш, за да ти простя.

— Няма да се повтори. Толкова ли глупав изглеждам? — попита с привидно равнодушие. — Готов съм да приема подкуп, лейтенант, но искам да знам за какво ми го дават. Защо ме обработваш?

— Толкова си дебелокож, че не се поддаваш на обработка. Освен това не ти предлагам подкуп. Аз съм служител на полицията.

— Всеизвестно е колко неподкупни са ченгетата.

— Внимавай какви ги дрънкаш, приятел. Защо да не искам да си почина един-два дни? А пък ако ти поискам услуга, това няма нищо общо с пътуването ни.

— Ясно. Предлагам ти споразумение: ще изпълня всяко твое желание, ако се съгласиш да заминем за една седмица.

— Невъзможно е да отсъствам от работа цяла седмица. Предстоят ми явявания в съда, подреждане на документацията. Ако настояваш, ще си взема три дни отпуска.

„Преговорите са любимото ми хоби“ — помисли си Рурк и отсече:

— Пет дни сега и още пет през следващия месец.

— Това прави десет дни, не седем. Може да съм слаба по математика, но чак дотолкова умея да смятам. Ще ползвам три дни отпуска през този месец и два през другия.

— Четири сега, три през следващия месец.

— Добре, добре — побърза да каже тя, защото от настойчивостта му започваше да й се вие свят. — Ще съобразя работата си с… изискванията ти.

— Значи се споразумяхме. — Рурк стисна ръката й.

— Мечтая да се излегна на някой плаж под топлите лъчи на слънцето.

— Това е най-лесното. Плажът на курорта „Олимп“ е прекрасен.

— „Олимп“ ли? — Лицето й се изопна. — Знаеш, че мразя междупланетните пътувания. Развалям споразумението.

— Връщане назад няма, скъпа. Горе главата. — Пъхна пръст в предния джоб на панталона й и закачливо я привлече към себе си. — А сега изплюй камъчето — какво искаш от мен?

Ив глезено се нацупи. Рядко прибягваше към този изпитан женски трик, но го владееше до съвършенство.

— Съжалявам, че се оставих да ме изнудиш заради толкова малка услуга.

— Трябваше добре да помислиш, преди да се опиташ да ме надхитриш. Може би щеше да разсъждаваш по-трезво, ако беше закусила солидно, вместо със сладоледено десертче.

— Как раз… — Тя млъкна, сетне процеди през зъби: — Ще го убия този Съмърсет!

— Когато една жена иска нещо от съпруга си, по-лесно ще го склони, ако седне на скута му. — Той потупа коляното си.

— Ако продължаваш да нахалстваш, ще ти счупя и двата крака — ядно се тросна тя и седна на плота. — Винаги си пъхаш носа в работата на полицията, а сега ти давам възможност да направиш тъкмо това.

— Виж ти! — Рурк иронично се усмихна. — Май допусна тактическа грешка, скъпа. Ако още в началото беше представила нещата така, щеше да излезе, че ти ми правиш услуга, не аз на теб. Нямаше да сключиш „неизгодното“ споразумение и нямаше да си сърдита.

— Не съм сърдита. Мразя да твърдиш, че съм в лошо настроение… О, за малко да забравя — каква е тази история с инструкция № 1?

— Нима си купила нещо? — Рурк й подаде чашата си, без да допие кафето. — Ще отбележа датата с червено в календара. Ив Далас е отишла да пазарува. Оркестърът да изсвири туш.

Тя се намръщи и промърмори:

— Бях в прекрасно настроение, преди да вляза в кабинета ти.

— Признаваш, че си сърдита, така ли? Колкото до инструкция № 1, не виждам смисъл да плащаш за стоки, произведени от моя компания.

— Следващия път ще избера продукт на твой конкурент. Ако изобщо има такъв — добави намръщено, после се върна към първоначалната тема на разговора: — Днес смятам да приключа разследването. Измислих начин да накарам престъпника да се издаде и да признае вината си. Начинът е… заобиколен. Имам причини да не избера по-директен метод. Доста се измъчих, докато получих съгласието на Уитни. Ако се проваля… — Тя замълча.

— Как да ти помогна?

— Като ми предоставиш твоя театър и ми сътрудничиш при написването и поставянето на кратка пиеса.

 

 

След половин час Ив вече шофираше по нюйоркските улици на път за централното полицейско управление, а Рурк провеждаше първия от поредицата телефонни разговори.

Щом влезе в канцеларията си, Ив побърза да пусне диска с видеозаписа на „Свидетел на обвинението“. Беше се замислила и дори не забеляза колко безшумно дискът се плъзна в процепа и колко ясни са образът и звукът. Нареди на устройството да превърти записа до последната сцена.

„Ето ги участниците в драмата“ — помисли си. Дрейко в ролята на Воул, който безцеремонно признава, че е извършил убийство, в което не могат да го обвинят. Красивото му лице е озарено от самодоволна усмивка, когато хваща под ръка Карли, изпълняваща ролята на Даяна.

А тя отправя към него поглед, изпълнен с любов и щастливо се усмихва.

Лицето на Кенет Стайлс — своенравният сър Уилфред — е изкривено от гняв. Разбрал е, че е бил използван и манипулиран. Превзетата госпожица Плимсъл, прекрасно пресъздадена от Елайза, стои зад него и така се е вкопчила в облегалката на стола му, че кокалчетата на пръстите й са побелели.

Ето я и Арина, красивата и непредсказуема Кристин, която се е жертвала да спаси любимия мъж.

Майкъл Проктър наблюдава спектакъла иззад кулисите и се пита кога ли ще има щастието да изиграе ролята на убиеца.

А над всички витаеше призракът на Анджа Карвъл.

Ив дори не трепна, когато ножът се заби в сърцето на Дрейко.

„Ето! — помисли си и нареди на видеото да спре на последния кадър. — Ето!“

Две хиляди зрители, които бяха станали свидетели на убийството, не бяха забелязали най-важното.

Не ги упрекваше — та нали самата тя отначало не го беше видяла.

Извади диска и го запечати в плик за веществени доказателства, сетне се свърза по телефона със сътрудничката си:

— Пийбоди, уведоми Фийни и Макнаб, че започваме. — Провери оръжието си и се подготви да участва в представлението, което беше подготвила с помощта на Рурк.

 

 

Майра, която беше на задната седалка на полицейския автомобил, мислено отбеляза, че начинът на шофиране на Ив е огледално отражение на характера й. Управляваше автомобила съсредоточено и някак… пламенно. Докато се промъкваха на зигзаг през потока от коли, Майра тайно провери дали е затегнала предпазния колан, сетне се осмели да се обади:

— Поемаш голям риск.

Ив срещна погледа й в огледалцето за обратно виждане:

— Не мисля.

— Надявам се… — Психиатърката стисна клепачи и мислено изреди всички молитви, които си спомняше от детството си, защото автомобилът изведнъж полетя право нагоре и рязко зави надясно, за да избегне задръстване в уличното движение. Когато отново бе в състояние да говори, продължи мисълта си: — Дано интуицията да не те е подвела и правилно да си преценила положението. Все пак съществува голяма вероятност да си се излъгала. Още имаш време да се откажеш от експеримента и да действаш според правилника.

— Ако съм сгрешила, то е за моя сметка. И в единия, и в другия случай до довечера престъпникът ще бъде в ареста.

Без да намали скоростта, влезе в подземния паркинг и колата полетя като стрела към бариерата, преграждаща запазеното място. Майра изстена и се сви на седалката. Ив свали сенника, от вътрешната му страна беше прикрепен пропускът й. Психиатърката бе готова да се закълне, че бариерата нададе ужасен писък и незабавно се вдигна. Автомобилът се стрелна отдолу.

— Беше много… — запелтечи Майра. — Беше много… вълнуващо преживяване.

— Моля?

— Хрумна ми, че никога досега не съм се возила в кола, шофирана от теб. Сигурно съм имала лоши предчувствия, които напълно се оправдаха.

Пийбоди отвори предната врата и измърмори:

— Повярвай, доктор Майра, че в сравнение с друг път пътуването бе като бавна разходка в парка.

— Забележки ли имате относно шофирането ми? — сопна се Ив.

— Не, никакви, само дето една конска доза успокоително ще ви подейства добре — тихо отвърна Пийбоди.

Майра слезе от колата и побърза да отвлече вниманието на Ив, преди да се е нахвърлила върху помощничката си:

— Радвам се, че ме покани да присъствам. Надявам се да ти бъда полезна, освен това за пръв път ще наблюдавам как работиш.

— Не бива да се излагаш на опасност. — Ив също слезе от колата и трите тръгнаха към театъра.

— Не бой се, ще седна в театралната зала.

— Представлението ще започне след два часа. — Ив спря пред задния вход и набра кода за отключване. — Сигурно ще се отегчиш.

— Дълбоко се съмнявам.

Излязоха на сцената, където кипеше усилена работа.

— Здрасти, лейтенант! Вдигни глава, Пийбоди!

Макнаб висеше на шест метра над тях. Беше опасан с предпазен колан. Засили се, при което яркозелените му ботуши сякаш проблеснаха под светлината на прожекторите, и се залюля.

— Престани с тези детинщини — сгълча го Фийни и потръпна, когато младежът се престори, че плува във въздуха.

— Каква работа има там — сопна се Ив, — освен да се прави на шут?

— Насочва камерите. Работата е тъкмо за него, аз не бих могъл да се справя, ще ми се завие свят. Възрастта оказва своето влияние. За щастие ще приключим бързо. Рурк е оборудвал театъра, без да пести средства, но едва ли е предполагал, че сцената ще послужи за полицейска операция. Макнаб насочва камерите така, че да наблюдаваме от всички ъгли.

— Рурк още ли е тук?

— Да. Намира се в контролната зала и разяснява на моите хора функциите на сложната апаратура. Далас, съпругът ти е гений в областта на електрониката. Какво ли не бих дал да работи в моя отдел!

— Моля те, не го споменавай пред него. И без това непрекъснато си пъха носа в моите работи. Проверихте ли автоматичното заключване на вратите на залата?

— Да. Никой не ще може да излезе. Екипът ни се състои от трима полицаи, двама техници, ние с теб, както и Пийбоди. А, щях да пропусна младежа горе, който се е вживял в ролята на Батман. Макнаб, веднага слизай! Сигурна ли си, че сме достатъчно? Да повикам ли подкрепление?

Ив се огледа и заяви.

— Не, ще се справим.

Рурк изникна на сцената и се обърна към ирландеца:

— Фийни, готови сме с настройката.

— Отивам да проверя дали всичко е както трябва. Макнаб, не ме карай насила да те смъкна от там! Господи, колко ли пъти съм казвал същото на моите хлапета! — Поклати глава и напусна сцената.

— Ще се пребие! — Пийбоди, която бе изплашена, но я напушваше и смях. Хвана Ив за рамото. — Кажете му да слезе, лейтенант.

— Защо пък аз да му наредя?

— Защото се страхува от вас.

Предположението на помощничката й поласка Ив. Сложи ръце на кръста си, свъси вежди и извика:

— Макнаб, престани да се правиш на маймуна. Веднага слез!

— Слушам, лейтенант. — Младежът се спусна на сцената, очите му блестяха от възбудата. — Съветвам ви да опитате някой път. Преживяването е върховно.

— Радвам се, че ти осигурихме занимание, детектив. Защо да не се позабавляваме по време на полицейска акция, след като са ни предоставили апаратура, която струва няколко милиона долара?

Макнаб смутено се изкашля, усмивката му помръкна.

— Лейтенант, докладвам, че камерите над сцената са проверени и готови за включване.

— Тогава най-учтиво те моля да се заемеш с нещо друго, стига да не те затруднява.

— Не, лейтенант. Само ще… отида… — „На майната си“ — добави мислено и побърза да изчезне.

— Гарантирам, че ще му държи влага поне пет минути. — Тя се обърна към съпруга си.

— Аз не се страхувам от теб, ала съм ти донесъл подарък. — Рурк й подаде устройство за дистанционно управление и обясни: — Чрез тази играчка можеш да контролираш прожекторите, микрофоните, смяната на декорите, независимо в коя точка на залата се намираш. Представлението е в твои ръце.

— Първото действие зависи от теб.

— Всичко е готово. — Той погледна ръчния си часовник. — Остава малко повече от час до вдигането на завесата.

— Ще дам последни инструкции на моите хора. Пийбоди, провери дали всички изходи са заключени, после заеми позиция до второ нареждане.

— Слушам, лейтенант.

— Рурк, бъди така добър да заведеш доктор Майра на безопасно място.

— С удоволствие.

— Благодаря. — Тя извади комуникатора си: — Фийни, включи за малко осветлението в залата.

Когато лампите осветиха огромното помещение, тя настрои комуникатора така, че да се свърже едновременно с хората от екипа:

— Говори лейтенант Далас. След трийсет минути всички бъдете по местата си. Прикрийте се добре, никой не бива да подозира за присъствието ви. Ако видя някого от вас, лошо му се пише. От първостепенна важност е цивилните да не пострадат. Повтарям, не бива да пострадат. Не изваждайте оръжията от кобурите. Включете ги на най-ниската мощност. Няма да позволя да се повтори трагедията, разиграла се на Гранд Сентръл.

Прибра комуникатора в джоба си и се обърна към Рурк:

— Обади ми се, след като настаниш доктор Майра.

— Непременно. Късмет, лейтенант.

— Какво? О, благодаря.

— Родена е за тази работа — обади се Майра, когато Ив се отдалечи. — Умее да държи хората си в подчинение, както и да балансира справедливостта с несправедливостта. Който и да било друг на нейно място нямаше да поеме такъв риск.

— Ив е различна от повечето хора, които познавам.

— Вярно е, няма втора като нея. Но не мисли, че не й се отразява пагубно. Ще се нуждае от подкрепата ти, когато тази история приключи.

— Възнамеряваме да заминем за няколко дни.

Майра наклони глава:

— Как успя да я склониш?

— Сключихме споразумение. — Хвана я под ръка и добави: — Позволете да ви придружа, госпожо доктор.

 

 

— Лейтенант, Макнаб, говори пост №4. Първият от актьорите се приближава към театъра. Насочва се към задния вход.

— Прието. — Ив, която се взираше в монитора, поставен зад кулисите, се обърна към Рурк:

— Твой ред е. Моля те, не се отклонявай от „сценария“. Рискът е минимален, ала…

— Бъди спокойна. Имай ми доверие.

— Нека още веднъж ти напомня, че…

— Лейтенант, минавало ли ти е през ума, че знам какво правя?

— Винаги си толкова самоуверен — кисело отбеляза тя.

— Повтарям — имай ми доверие. — Той прокара пръст по брадичката й и излезе на сцената.

Ив отново се обърна към монитора. Видя как Рурк застана така, че прожекторите да го осветяват. Запита се дали някога съпругът й е мечтаел да стане актьор. Едва ли. Сделките — законни и нелегални — бяха неговата страст. „Жалко — помисли си. — С това красиво лице, благородна осанка и вродена грациозност щеше да заплени публиката.“

А най-важна бе способността му да представя неистините така, че да изглеждат правдоподобни. Задачата на актьора се състои точно в това — да накара зрителите да повярват в измамата.

Проктър се появи на сцената и Рурк му подаде ръка:

— Майкъл, здравей. Много си точен.

— Старая се. Не обичам да ме чакат. — Огледа се и усмихнато добави: — Лошото е, че повечето хора нямат навика да идват в уреченото време и винаги ми се налага да чакам… Много се зарадвах, когато ми се обади. Вече се бях отчаял — мислех, че ченгетата още дълго ще държат театъра затворен и представленията на пиесата няма да бъдат подновени.

— Изглежда, че са приключили с огледа.

— Благодаря, че ми даваш възможност да играя ролята на Воул. Можеше да повикаш някой прочут актьор да замести Дрейко.

— Не изпитваш ли известно притеснение? — попита Рурк, макар че знаеше отговора. Амбицията на Майкъл надделяваше над другите му чувства. — Може би те гризе съвестта, че Дрейко трябваше да умре, за да заемеш мястото му.

— Не чувствам угризения! — спонтанно възкликна младежът, сетне се изчерви и добави: — Случилото се с Ричард е потресаващо, но…

— Представлението трябва да продължи — допълни Рурк и се огледа. — Ето ги Елайза и Арина. Госпожи, благодаря, че се отзовахте на поканата ми.

— Слава богу, че се обади. Имаше опасност да пукна от скука. — Елайза се приближи до него и го целуна по страната. — А когато човек скучае, изпада в лошо настроение. Мисълта за Кенет не ми излиза от главата. Още не мога да повярвам, че той е хладнокръвен убиец.

— Не слушай какво говорят по телевизията — намеси се Арина. — Сигурно има някакво недоразумение, което скоро ще се изясни. — Тя потръпна, сякаш я беше лъхнал студен вятър. — Усещам се странно, че отново съм на сцената. Не съм стъпвала в театъра от… от вечерта на премиерата.

— Ще имаш ли сили да продължиш да играеш ролята си? — попита Рурк, хвана ръката й и я стопли между дланите си.

— Да. Да. Нямаме друг избор.

— Защо да не продължим? — На сцената излезе Карли. Постарала се бе появяването й да е драматично. Беше силно гримирана, с много къса синя рокля с голямо деколте. Едва ли някой подозираше, че под предизвикателната й външност се крие наранено сърце. — Не е тайна, че никой от нас не изпитваше топли чувства към непрежалимия Ричард Дрейко.

— Карли — промълви Арина, в тона й се долавяше укор.

— Тук сме само свои, защо да се преструваме? Запази опечалената си физиономия за пред публиката. Дрейко е прекарал всички ни. Дори някои са прекарани в буквалния смисъл на думата — добави и устните й се разтегнаха в иронична усмивка. — Дошли сме в театъра, за да подновим работата си.

— Ричард не беше цвете за мирисане, скъпа — намеси се Елайза, — но нали знаеш, че за мъртвите се говори само добро или нищо. А Кенет е в болницата и от полицията чакат да се съвземе, за да го арестуват.

— По-скоро трябва да му дадат медал, задето е отървал света от Ричард Дрейко.

— Още не са му предявили обвинение — обади се Арина и нервно закърши пръсти. — Предлагам да се заемем с работа и поне за малко да забравим трагичните събития. Ще репетираме ли, Рурк? — Приглади косата си и се огледа: — Къде е режисьорът?

— Преди всичко трябва да намерим актьор за ролята на сър Уилфред — каза Рурк. Настъпи тишина. Майкъл наруши мълчанието:

— Предлагам да повикаме дубльора на Кенет. Никога не съм репетирал пиесата с първия състав. За мен ще е полезно, ако репетициите започнат колкото е възможно по-скоро.

— Бива си те, Майкъл — изсмя се Карли. — Не страдаш от скрупули.

— Сама каза, че най-важното е да подновим работата си. Защо се заяждаш с мен?

— Защото си го заслужаваш. Обиден си, задето те изритах от къщи, вместо да се обърна към теб за утеха.

— Щях да ти помогна — промълви той. — Поне щях да опитам.

— Притрябвала ми е помощта ти! Ще се справя и сама! — Очите й гневно проблеснаха. — Чукахме се, но какво от това? Пет пари не давам за теб. Зарекла съм се да не позволя на нито един мъж да ми причини страдание.

— Отново е намесен сексът — въздъхна Елайза. — Докога ще позволяваме на първичния инстинкт да властва над изкуството?

— Не наливай масло в огъня, Елайза. — Арина сложи ръка на рамото на Карли: — Овладей се, скъпа. Ние сме колеги, не бива да се караме, трябва да бъдем задружни. — Тъжно се усмихна и добави: — Какво ще си помисли Рурк за нас, ако се хванем гуша за гуша?

— Разбирам, че сте подложени на стрес — намеси се той, замълча за миг и обходи с поглед лицата им. — Ако някой не е в състояние да участва в представлението, моля да ми го каже още сега.

Карли отметна глава и дрезгаво се изсмя:

— Моля те, Рурк! Много добре знаеш, че всеки от нас дава мило и драго да участва в тази постановка. Благодарение на… „рекламата“, „Свидетел на обвинението“ ще се играе месеци наред пред препълнена зала. Няма да позволим на някакво си убийство да попречи на работата ни. — Приглади косата си, пристъпи в средата на сцената и разпери ръце: — Дори дроид да изпълнява ролята на безценния сър Уилфред, билетите ще бъдат продадени за месеци напред. — Обърна се към Рурк и възкликна: — Отвори отново вратите на театъра. Нека представлението започне!

Ив реши, че е настъпил моментът да се намеси. Излезе иззад кулисите и заяви:

— Представлението не е прекъсвало.