Нора Робъртс
Свидетел в смъртта (14)

Четиринайсета глава

Ив нетърпеливо се разхождаше из кабинета, докато Майра четеше протокола от разпита на Кенет Стайлс и отпиваше от чая си. Психиатърката тъкмо се готвеше да си тръгне, но Ив я беше задържала.

Опитваше се да съсредоточи вниманието си върху показанията на актьора, но я преследваше натрапчивата мисъл, че отново ще закъснее и съпругът й ще се намръщи. Реши да го умилостиви, като на път към къщи се отбие да купи кутия от любимия му сладолед. Отдавна се беше научила как да балансира успешната си кариера със задълженията на съпруга и майка, в резултат на което бракът й беше щастлив.

— С Фийни сте страхотен екип — отбеляза. — Взаимно се допълвате и се разбирате от половин дума.

— Отдавна работим заедно — промълви Ив. Искаше й се доктор Майра да побърза, но от опит знаеше, че не бива да я пришпорва. — Смятам, че тренира пред огледалото, за да пресъздаде по-убедително образа на лошото ченге.

Майра се усмихна:

— Нищо чудно. Иначе физиономията му е прекалено добродушна. Навярно се съмняваш, че Стайлс си е спестил някои подробности.

— Както винаги имаш право.

— Е, случва се и да сгреша. Сигурно ще потърсите тази Анджа Карвъл, за да потвърди изявлението на Стайлс.

— Натоварих Пийбоди с издирването й.

— Ясно е, че е бил влюбен в тази жена. Случилото се е било превратен момент в живота му. В приказките жената винаги се влюбва в своя спасител и живеят щастливо до края на земните си дни. Обаче…

— Тя не го е обичала.

— Или се е чувствала омърсена и недостойна за любовта му — въздъхна Майра. — Съществуват безброй причини да го отхвърли. Не мога да преценя, защото не я познавам. Пък и ти се интересуваш най-вече от емоционалното и душевното състояние на Стайлс, нали?

— Пийбоди смята, че Анджа е била най-голямата му любов, ето защо след раздялата е продължил да поддържа връзка с нея.

— Мисля, че интуицията не я подвежда. Защитил е честта на тази жена и тъй като чувството му за драматизъм е силно развито, може би се вижда в ролята на рицар, а тя е невинната девойка, изпаднала в беда.

— Анджа Карвъл е ключ към загадката. Може би не най-важният ключ, но ще ни помогне да я разрешим. — Ив пъхна ръце в джобовете си и се приближи до прозореца. Незнайно защо днес се чувстваше като птичка в клетка. Помълча, сетне отново заразсъждава на глас: — Пренебрегва ухажванията на Стайлс, спи с друг мъж и толкова се увлича по него, че когато я зарязва, тя решава да се самоубие. А пренебрегнатият любовник още я обича — пребива Дрейко, попада в ареста, после се изръсва с пет милиона, за да предотврати съдебния процес. Въпреки това, след двайсет и четиригодишна раздяла Стайлс още говори с умиление за нея. Защо не е изпълнен с горчивина? Защо не я мрази? Дали се мъчи да ме заблуди?

— Невъзможно ми е да отговоря със сигурност. От една страна, той е талантлив актьор — нищо чудно да те заблуждава. Но доколкото успях да го преценя, не те е излъгал за чувствата си към тази жена. Скъпа моя, любовта е сляпа, любовта е загадка, която никога не ще разрешим напълно. Поставяш се на мястото на Стайлс… именно поради това си умение си толкова добро ченге, но не можеш да изпиташ чувствата, които бушуват в душата му. За него Анджа Карвъл е богиня, която е поставил на пиедестал, за теб е само една безхарактерна жена. — Майра отново отпи от чая си, а Ив се обърна и я изгледа озадачено. — Да, била е мекушава и лекомислена. И много млада, но това няма значение. Ти гледаш на любовта по различен начин, защото си силна и защото си я открила в човек, който никога няма да те предаде, да ти причини зло и което е най-важното — да те измами. Той безусловно те приема такава, каквато си. Колкото и да го обичаш, едва ли напълно осъзнаваш, че мъже като съпруга ти са един на милион. Стайлс е обичал и може би още обича една химера. Ти притежаваш нещо истинско.

— Убийства се извършват в името и на едното, и на другото.

— Вярно е — промълви Майра, извади диска и го подаде на Ив.

 

 

След като почти през целия ден бе слушала изказвания за голямата любов, която идва веднъж в живота, Ив почувства угризения на съвестта. Спомни си как всеки, който даваше за пример брака й с Рурк, се възхищаваше от отношението му към нея и отбелязваше, че той никога не би допуснал и косъм да падне от главата й.

Изказванията я накараха за пръв път да осъзнае, че е била лоша съпруга и че е длъжница на Рурк заради проявеното търпение. За разлика от него тя още не намираше подходящи думи и жестове, нито удобен момент да изрази любовта си.

Реши, че е време да обърне нова страница. Ще започне от днес. Ще изтика проблемите около разследването в дъното на съзнанието си… е, не съвсем в дъното… и ще се опита да създаде романтична обстановка, за да изненада Рурк.

Не й беше до словесни схватки със Съмърсет, затова като никога остави колата в гаража. Сетне се промъкна в къщата като крадец през един от страничните входове.

Възнамеряваше да устрои вечеря за двама в интимна обстановка.

Побърза да отиде в банята, пусна душа и се запита дали ще се справи. „Освобождавала съм заложници, преследвала съм психопати, надхитряла съм умопобъркани, нима едно готвене и сервиране ще ми се опре?“ — каза си с надеждата да се окуражи. И все пак не беше съвсем сигурна в домакинските си умения.

Излезе изпод душа и стъпи в кабинката да се изсуши, като продължаваше да си блъска главата как да постъпи. Със сигурност няма да поднесе вечерята в спалнята, защото ще бъде… прекалено очебийно. По-добре да устрои романтичното празненство в някой от малките салони.

След половин час вече се чувстваше освежена и работоспособна. Само дето не се беше спряла на подходящото помещение — стаите в къщата бяха толкова много, че в някои още не бе влизала. Освен това нямаше представа какво е необходимо за създаването на интимна обстановка.

Хрумна й, че непременно трябва да постави свещи на масата. Прерови чекмеджетата в няколко стаи и откри купища свещи. Освен това мероприятието започваше да прилича на приключение, защото й се налагаше да се прокрадва по коридорите, избягвайки бдителния Съмърсет.

Избра бели свещи, тъй като най-лесно се съчетаваха с цвета на покривката и с орнаментите на съдовете. Двайсетина минути прекара в обмисляне на менюто, после се захвана с непосилната задача да избере чинии, прибори, кристални чаши.

Остана смаяна, като направи справка в домакинския компютър и установи, че в шкафовете са подредени повече от петдесет сервиза от сто части.

Господи, кому са притрябвали пет хиляди чинии?

„На Рурк“ — отговори си сама и се залови да избере чаши, количеството на които също я изуми.

— Сигурно ще сгреша! — промърмори и за миг притисна с пръсти клепачите си. — Рурк скоро ще се прибере, нямам време за размишления.

— Мога ли да попитам какво правите? — прозвуча глас иззад нея.

Жена с по-слаби нерви би подскочила и би извикала от изненада, но Ив само процеди:

— Изчезвай! Заета съм.

Вместо да се подчини, Съмърсет се приближи, котаракът Галахад го следваше по петите.

— Забелязах, лейтенант. Ако желаете да се запознаете със съдържанието на всички шкафове, съветвам ви да се обърнете към Рурк.

— Невъзможно е, защото го пречуках и скрих трупа му, а сега възнамерявам да организирам най-големия търг в историята на човечеството. — Намръщи се и нареди на досадния иконом: — Разкарай се.

Ала цялото внимание на Съмърсет беше съсредоточено върху масата, която Ив бе поставила на терасата, защитена от стъклен купол. Забеляза, че е избрала покривка от най-качествен лен с изящна бяла бродерия и си помисли, че тази проява на изискан вкус е случайна. Подходящи бяха и старинните свещници, в които беше поставила бели свещи.

Котаракът Галахад критично огледа обстановката, скочи на малкото канапе и се изтегна на копринените възглавници.

— Приборите не са подбрани правилно — надменно отбеляза икономът.

— Какво толкова да ги подбирам — прибори като прибори. Според мен е важно на масата да има ножове и вилици, а дизайнът им интересува само глупци като теб!

Гневният й тон накара Съмърсет да се усмихне. За да я раздразни още повече, попита с мазен глас:

— Решихте ли кои чинии ще използвате?

— Нямам представа! Напусни! Престани да ми се мотаеш в краката! — Тя посегна да натисне бутона, задействащ домашния робот, който щеше да донесе чиниите, но Съмърсет я изпревари и поръча съдовете и приборите, които отговаряха на покривката и свещниците.

— Пропуснали сте да поръчате салфетки — отбеляза с укор.

— Още не бях стигнала до салфетките.

Съмърсет критично я огледа. Още беше по хавлия, не се беше гримирала, а косата й стърчеше, защото непрекъснато прокарваше пръсти през нея.

И все пак беше приятно изненадан от желанието й да домакинства и от добрия й вкус. Съчетанията може би бяха нестандартни, но общото впечатление бе прекрасно. Ала той не възнамеряваше да похвали вечния си враг лейтенант Далас. Изгледа я надменно и поучително каза:

— Всяко тържество изисква грижлива подготовка.

— А ти какво мислиш, че правя? Може би си въобразяваш, че играя с теб на стражари и апаши. Бъди така добър да се изпариш, за да довърша приготовленията.

— Помислихте ли за цветя?

— Цветя ли? — Лицето й помръкна. — Знаех си, че съм забравила нещо.

Стисна зъби и си каза, че за нищо на света няма да поиска съвета му. Не, по-добре да си отхапе езика!

В продължение на десетина секунди двамата се гледаха мълчаливо, а напрежението помежду им беше почти осезаемо. Съмърсет се смили над младата жена, макар да си внушаваше, че я съветва само за да поддържа авторитета си на иконом:

— На ваше място бих избрал рози. От онези, които са наречени „кралски“.

— Безсъмнено са засадени в нашия парник, нали?

— Да. Музиката също е важен елемент.

Тя усети, че дланите й се изпотяват. Смутено ги избърса в халата и избърбори:

— Щях да програмирам… нещо.

— Предполагам, че възнамерявате да се облечете.

— Да му се не види! — Тя се плесна по челото и злобно изгледа котарака, който отвърна на погледа й. Стори й се, че й се усмихва подигравателно.

— Към задълженията ми спада и изборът на дрехата, която ще носите при определен случай. Ако благоволите да махнете халата и да сложите нещо по-прилично, ще се погрижа за тоалета ви.

Ив беше готова да се съгласи. След намесата на Съмърсет вече не беше толкова нервна. Но размисли и поклати глава:

— Не, сама ще се справя. Иначе никога няма да се науча. — Потърка челото си, сякаш да прогони усилващото се главоболие, и си каза: „Само това ми липсваше!“.

Изражението на Съмърсет не се промени и остана все тъй надменно, но сърцето му се сви от умиление.

— Тогава побързайте. Рурк ще се прибере след около час — заяви и си помисли: „Дано да й стигне времето“.

 

 

Когато Рурк се прибра у дома, мислите му още бяха заети със служебните му дела. Последното съвещание за деня беше с посредника, представляващ собствениците на компания за производство на текстил, обявена за продан. Направи му впечатление, че предприятието е било управлявано от некадърници, които почти го бяха довели до фалит, ето защо първоначално предложи обидно ниска цена. Ала посредникът веднага се съгласи, което възбуди съмнението на Рурк. Знаеше, че трябва внимателно да проучи финансовото състояние на компанията, преди да предприеме следващата стъпка. Проблемът сигурно бе възникнал в един от клоновете, намиращ се на друга планета. „Може би си заслужава да огледам нещата на място“ — помисли си. Едно време не би се поколебал да предприеме междупланетно пътуване. Ала през последната година пътуваше с все по-голямо нежелание и то само на къси разстояния. „Ставам домашар“ — каза си развеселено.

Влезе в кабинета си, отвори вратата към кабинета на Ив и с учудване установи, че тя не е пред компютъра, потънала в работа по поредното разследване. Любопитството го глождеше, ето защо се приближи до домашния скенер и попита:

— Къде е Ив?

В момента се намира на остъклената тераса на трети етаж в южното крило на сградата.

— Господи, какво търси там?

Желаете ли да включа монитора?

— Не, ще отида да проверя.

Ив нямаше навик да се разхожда из къщата, нито да бездейства и да се излежава на шезлонг на терасата.

Колко приятно ще бъде да вечерят там, да изпият бутилка вино и за малко да забравят служебните си задължения. Дано да придума Ив да приеме предложението му.

Ако тя не беше заета с отварянето на шампанското, щеше да забележи изумлението на Рурк, когато излезе на остъклената тераса, осветена от дузини ароматизирани бели свещи. Помещението беше изпълнено с аромата на дузина сребристи рози. Кристалните чаши и сребърните прибори проблясваха на приглушената светлина, звучеше музика, изпълнявана на арфа.

Ив стоеше до масата. Носеше яркочервена рокля без ръкави и с дълбоко деколте, която плътно обгръщаше стройното й тяло, също като ръцете на страстен любовник.

Лицето й беше пламнало от възбуда, очите й блестяха, вниманието й беше съсредоточено върху отварянето на бутилката.

— Извинете — промълви Рурк. Ив едва забележимо потръпна от изненада. — Търся моята съпруга.

Стомахът й се свиваше от нерви, но тя се обърна и се усмихна. „Още по-красив е на светлината на свещите — помисли си, — или на светлината на догарящия огън в камината.“ Кръвта й закипяваше всеки път, когато го погледнеше.

— Здравей!

— Добър вечер. — Той се огледа, сетне се приближи до нея. — Какво означава това?

— Нищо особено. Нали каза да те почакам да вечеряме заедно?

Той присви очи:

— Какво се е случило. Ранена ли си?

— Нищо ми няма. — Тя се усмихна още по-широко, извади тапата и тайно въздъхна от облекчение, че пенливата течност не бликна като гейзер. Докато наливаше шампанското в кристални чаши, Рурк смръщи вежди:

— Изплюй камъчето. Кажи какво искаш.

— Не те разбирам.

— Не се преструвай на наивна. Отдалеч подушвам капана. Какво искаш?

Усмивката й помръкна. Тя едва се въздържа да не му отговори хапливо. Следвайки грижливо подготвения си план, подаде чашата на Рурк.

— Не ме подлагай на разпит. Защо смяташ, че имам задни мисли само защото съм устроила специална вечеря?

Рурк продължително я изгледа и поклати глава:

— Защото те познавам.

Тя тресна бутилката на масата:

— Ако не си гладен, няма да ти се разсърдя.

— Не съм казал, че не съм гладен — промълви той. Забеляза, че си е сложила парфюм, червило и сенки на клепачите. Докосна крушовидния диамант, който й беше подарил, и едва чуто попита: — Какво си намислила?

В този момент чашата на търпението й преля.

— Нищо не искам. По дяволите вечерята! Не знам какво ме прихвана. Сигурно съм си изгубила ума за миг. Не, не за миг, а за два часа, през които се занимавах с подготовката на малкото празненство. Признавам, че се провалих. Отивам да работя в кабинета си.

Понечи да излезе, но Рурк я хвана за рамото. Не се изненада от гневните пламъчета в очите й, но се учуди, като видя, че е искрено засегната.

— Не бързай, скъпа.

— Ако искаш ръката ти да остане здрава, приятел, веднага я отдръпни.

— Ето я моята съпруга. За миг си помислих, че са те заменили с дроид. Повярвай, че много се изплаших.

— Ха-ха! Много смешно! Мислиш се за ужасно забавен.

— Мисля, че те обидих и моля да ме извиниш. — Целуна я по челото, докато отчаяно се питаше дали на този ден се е случило нещо, което трябва да отпразнуват. — Да не съм забравил някоя знаменателна дата?

— Не! Не! — Тя отстъпи назад. — Не си — каза за трети път и се почувства абсурдно. — Искаше ми се да… да направя нещо за теб, за да изразя признателността си. Престани да ме гледаш така, сякаш съм превъртяла. Мислиш, че само ти си способен на подобни жестове. Имаш право. Това е самата истина. Тази вечер няколко пъти ми идваше да използвам върху себе си шоковата палка, за да сложа край на мъките си. Пфу! Как може да съм толкова глупава? — Взе чашата си и застана до парапета.

Рурк се намръщи. Питаше се как да поправи грешката си, да обясни на Ив, че и през ум не му е минавало да я обиди.

— Всичко е прекрасно, мила. Ти също.

— Не се опитвай да замажеш положението!

— Ив…

— Вярно е, че не съм никаква домакиня, че не умея да организирам празненства, защото никога нямам свободно време… защото изобщо не се сещам да ти осигуря домашен уют. Но това не означава, че нямам чувства към теб. Знай, че те обичам. — Извърна се, а Рурк с насмешка си помисли, че изражението й не е на любяща жена. Беше побесняла от гняв. — Непрекъснато даваш израз на чувствата си към мен, даваш ми… — Тя замълча за миг, сетне добави: — Даваш ми себе си. Исках някак да ти се отблагодаря.

Рурк си помисли, че никога не е виждал по-красива жена.

— Дъхът ми спира, като те гледам — промълви.

— Голяма любов… убийство, предателство, гняв… — промърмори Ив.

— Моля?

— Няма значение. — Тя притисна с длани слепоочията си, дълбоко си пое дъх. — Повтарям онова, което се е запечатало в паметта ми през последните два дни. — Присви очи и попита: — Би ли скочил пред голям автобус, за да ме спасиш?

— Разбира се. Тези автобуси пълзят като охлюви.

Ив се засмя и той изпита известно облекчение.

— И аз казах същото. Да му се не види, знаех, че ще оплескам всичко.

— Този път аз оплесках нещата. — Той застана до нея и сграбчи ръката й. — Питам се дали ме обичаш достатъчно, че да ми дадеш възможност да изкупя вината си.

— Може би имам някакви чувства към теб.

— Скъпа Ив! — Той й целуна ръка. — Едва ли ще разбереш какво означава за мен изненадата, която тази вечер си ми подготвила. Какво означаваш самата ти в живота ми! Нямам по-скъпо същество на този свят.

— Възхищавам се от лекотата, с която правиш комплименти.

Рурк прокара пръст по рамото й:

— Харесвам роклята ти.

„Добре че не видя как се паникьосах, като отворих гардероба“ — помисли си Ив.

— Реших, че ще ти допадне. Исках да бъда красива за теб.

— Когато влязох и те видях, си казах, че си най-красивата жена на земята. — Той й подаде чашата, сетне взе своята: — Да започнем отначало. Благодаря ти.

— Би трябвало да кажа, че подготовката ми е доставила удоволствие, но ще бъде опашата лъжа. — Въздъхна и промълви: — Живо ме интересува отговорът на един въпрос — защо си купил един милион чинии?

— Преувеличаваш, мила моя.

— Не много.

— Човек никога не знае колко души ще му дойдат на гости.

— Дори цялото население на Нова Зеландия да ни гостува, чиниите пак ще ни стигнат. — Ив отпи от шампанското си. — Изоставаме с графика.

— Не предполагах, че имаш график.

— Естествено. Планирах да пийнем по нещо, да вечеряме, да разговаряме… Идеята ми беше да те напия и да те прелъстя.

— Крайната цел ми допада. Едва не провалих вечерта, ето защо ще изкупя вината си, като ти се подчинявам безпрекословно. — Понечи да вземе бутилката с шампанското, но Ив го спря, като докосна рамото му.

— Да потанцуваме — промълви и го прегърна през шията. — Притисни се до мен. Не бързай.

Рурк я привлече към себе си, затанцува в синхрон с нея. Нежно я целуна по устните и кръвта му забушува. Обичаше тази жена, желаеше я страстно.

— Обичам вкуса на устните ти — задавено изрече тя. — Усетя ли го, искам все повече.

— Вземи ме целият. — Рурк още по-силно я притисна до себе си, ала тя извърна глава и жарките му устни сякаш прогориха страната й.

— Бавно — прошепна му. — Ще те любя бавно. — Прокара език по шията му и закачливо ухапа ухото му. — Толкова бавно, че ще бъде истинско изтезание. — Сграбчи го за косата и отметна главата му, докато очите им се срещнаха. — Искам да викаш името ми, когато те обладая. — Тя леко го целуна по устните и рязко се отдръпна, като усети как тялото му се изви като лък. — Викай името ми, за да разбера, че в този момент за теб съществувам само аз. Знай, че на този свят нямам по-близък човек от теб.

Отново впи устни в неговите, езиците им се докосваха. От гърдите му се изтръгна дълбок стон, който се сля с нейния вик. Тя потръпна от сладката болка и се отдръпна миг преди да се предаде.

— Ив!

Гласът му подсказваше, че наистина е подложен на нечовешко изтезание. Ив се усмихна и взе чашите с шампанско:

— Жаден ли си?

— Не. — Понечи отново да я притисне към себе си, но тя ловко се отдръпна и тикна чашата в ръката му:

— Но аз съм жадна. Изпий шампанското. Изпий чашата до дъно, почувствай въздействието на алкохола…

— Близостта ти ми действа достатъчно замайващо. Позволи ми да те обладая.

— Първо аз ще те имам. — Тя взе устройството за дистанционно управление и последователно натисна няколко бутона. Панелът на стената като по магия се плъзна встрани и разкри ниша, в която стоеше широко легло, отрупано с възглавници. — Ив отпи от шампанското и смръщи вежди: — Защо не пиеш?

— Прекалено съм зашеметен. Какво правиш с мен, пожали ме.

Тя доволно се засмя, гласът й беше прегракнал от едва сдържаната страст:

— Почакай, още нищо не си видял и усетил.

Рурк също отпи от шампанското, остави чашата на масата и едва чуто каза:

— Смили се над мен.

Ив се приближи до него, помогна му да свали сакото си и се зае с копчетата на ризата му, като шепнеше:

— Обичам те… обожавам тялото ти… тази нощ ще му се наслаждавам.

Рурк потръпна в прегръдките й, а тя си помисли: „Какво главозамайващо усещане е да подчиниш на властта си един силен мъж!“. Почувства как той се напрегна, когато прокара пръст надолу по гърдите му. Но вместо да разкопчее панталона му, нареди:

— Седни.

Първичният инстинкт накара кръвта му да забушува, искаше му се да я сграбчи в прегръдките си, да я накара да моли за пощада. Едва се сдържа да не се поддаде на вътрешния си порив, за да просне Ив на пода и да задоволи страстта си.

— Не, не тук — прошепна тя, взе ръката му и я целуна. — Не ще можеш да помръднеш, когато приключа с теб. — Поведе го към леглото, както бяха прегърнати, сякаш танцуваха бавен валс. Съзнанието му се замъгли, но не от шампанското. Ив го накара да седне на леглото, коленичи пред него, прокара длани по бедрата му, сетне свали обувките му. Изправи се и промълви: — Ще донеса виното.

— По дяволите виното. Искам теб!

Тя се обърна и прелъстително се усмихна:

— Почакай. Първо искам да разбера какъв вкус има шампанското, когато го излея върху теб.

Напълни чашите и ги постави на изящната масичка до леглото. Сетне, без да откъсва поглед от него, съблече роклята си. На светлината на свещите кехлибарените й очи блестяха като че бяха от злато.

Рурк я наблюдаваше през притворените си клепачи. Сърцето му биеше до пръсване.

— Господи! Боже господи! — изстена. Както винаги, когато беше гневен или възбуден, говореше със силен ирландски акцент. Ив изпита удоволствие от реакцията му — ненапразно беше положила толкова голямо старание да изглежда привлекателна.

Огненочервеното й бельо контрастираше с млечнобялата й кожа. Корсетът, изработен от коприна и дантела, пристягаше тънкия й кръст, а полускритите й гърди изглеждаха невероятно съблазнителни. Тънките като паяжина чорапи стигаха до средата на бедрата й и бяха прикрепени с черни жартиери. Роклята лежеше на пода, Ив я изрита встрани, без да сваля обувките с много високи токове, и прошепна:

— Смятах първо да вечеряме.

Рурк смаяно я изгледа. Беше безпомощен, не знаеше докога ще съумее да се владее.

— Но… вечерята може да почака. — Тя пристъпи напред и застана между краката му. — Искам да ме докоснеш!

Рурк изгаряше от желание да я сграбчи и да я обладае, ала само прокара ръце по съблазнителните извивки на тялото й, като мълвеше:

— Целият съм твой.

— Не мърдай. — Ив се наведе и го целуна по устните. Знаеше, че той се въздържа, че й позволява да държи юздите. Любовта й към него пламна с нова сила.

Уханието на ароматизираните свещи и на розите изпълни въздуха. Ив се просна на леглото, привлече съпруга си в прегръдките си и отново впи устни в неговите. Беше едновременно нежна и пламенна, искаше да му се отдаде изцяло. Рурк беше зашеметен от ласките й, не можеше да помръдне, сякаш крайниците му бяха от олово. Водното легло се полюшваше под тях.

Ив се надигна, а той нежно целуна бедрото й над копринения чорап.

Тя го яхна, отпи от шампанското, сетне изля останалото върху най-чувствителното място от тялото. И го докосна с устни.

Очите му се замъглиха, затаи дъх, въздухът сякаш пареше белите му дробове. Ив го изтезаваше… и му доставяше неописуемо удоволствие. Гъвкавото й тяло се плъзгаше по неговото, а устните й го караха да обезумее.

Ненадейно изгуби контрол, разкъса коприненото й бельо и звукът го възбуди още повече. Жадно я притисна към себе си и страстно я зацелува.

Тя потръпна, усетила върховната наслада. Отметна глава и се задъха, а Рурк възхитено се втренчи в лицето й. Той промърмори нещо на езика на родната си страна, който почти никога не говореше. Притисна страната си до нейната и зашепна:

— Искам те, Ив. Желая те. Не мога без теб.

— Зная. — Усети прилив на нежност, която за миг потуши огъня на страстта. Обгърна с длани лицето му, леко го целуна по устните и едва чуто промълви: — Никога не преставай да ме обичаш.

В очите й блестяха сълзи. Рурк я привлече към себе си и с целувки пресуши сълзите й.

— Ив…

— Не, нека този път аз първа да го кажа. Обичам те! Винаги ще те обичам. Бъди винаги до мен.

В мига, когато Рурк проникна в нея, тя прошепна:

— Обичай ме, нека винаги бъдем заедно!

Обгърна го с бедрата си, а той сграбчи ръцете й и впери поглед в лицето й. Сапфиреносините му очи потъмняха, извика името й. Ив се усмихна и се предаде.