Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (8)

Глава 7

Благодарна поради отсъствието на лейди Джослин от къщата, Сали прекара следобеда в напрегнато ослушване някой да почука на външната врата. Чакаше нетърпеливо пристигането на доктор Кинлок, но месинговото чукче оставаше безмълвно. Часът бе значително напреднал, когато настъпи дългоочакваното събитие. Припряното почукване беше сигнал за появата на закъснял посетител. Сали се втурна към вратата с такъв устрем, че стигна едновременно с иконома.

Въздъхна облекчено, когато видя хирурга с черна лекарска чанта в ръка.

— Доктор Кинлок е дошъл, за да прегледа брат ми, Дъдли. Ще го заведа на горния етаж.

Кинлок прекачи прага на външната врата и огледа елегантното обзавеждане със страхопочитание.

— Бива си го този дворец — сухо отбеляза лекарят, докато изкачваше мраморните стъпала след Сали. После недоверчиво огледа дрехите й. — Вие също ли живеете тук?

Тя искаше да му обясни положението си, но съобрази, че нямаше дай стигне цял час. Затова се задоволи с възможно най-лаконичния отговор:

— Не. Брат ми е гост на домакинята, а аз съм гувернантка в друго семейство. Но се старая да бъда с него, колкото е възможно повече.

Влязоха в стаята на Дейвид. Още щом хвърли бегъл поглед върху лицето на пациента, опитният медик разбра, че не би трябвало да очаква сериозни резултати от визитата си. След встъпителната размяна на реплики той заяви сухо:

— Излезте от стаята, госпожице. Искам да прегледам брат ви насаме. Вече зная всички отговори, които вие можете да ми дадете. Сега искам да чуя него.

Засегната, Сали тъкмо бе отворила уста да му отговори подобаващо, но Дейвид я прекъсна, доволен от прямотата на хирурга:

— Хайде, Сали, излез. Ще се справя сам.

Следващият половин час й се стори безкраен, макар че обходи дългата галерия около просторното фоайе. Мястото не е зле за студените зимни вечери — каза си тя, макар че мраморните бюстове на безинтересни за нея важни господа, издокарани с лаврови венци бързо й втръснаха. Може би трябваше да помоли Ричард да остане с нея, но той си бе заминал рано следобед. Тя не посмя да му сподели, че очаква доктор Кинлок, защото се страхуваше да не урочаса надеждите за чудотворното изцеление на Дейвид.

Хирургът най-после отвори вратата, а тя се втурна към него като вихър. Лицето му й се стори по-обнадеждено, отколкото при пристигането му. Дали това не бе добро предзнаменование?

— Е, докторе, какъв е резултатът от прегледа?

— Влезте, госпожице Ланкастър. Бих искал да обсъдим някои въпроси заедно с брат ви.

Дейвид бе пребледнял от болките, които се бяха засилили по време на прегледа, но очите му оставаха будни. Сали веднага забърза към леглото, приседна до него и му стисна ръката.

Доктор Кинлок започна да кръстосва стаята напред и назад.

— Първо, майор Ланкастър, все още има парченце от шрапнел в гърба ви. Намира се някъде под местата, където са били другите, отстранени при операцията веднага след битката. Това е причината за повечето от ужасните ви болки. — Хирургът го изгледа смръщено изпод рунтавите си вежди. — Съдейки по отговорите ви, смятам, че всъщност не сте парализиран. Отокът около парченцето шрапнел вероятно е оказвал подобен ефект през първите дни след раняването ви, но вече е спаднал.

Изумен, Дейвид нетърпеливо го прекъсна:

— Но не мога да помръдна половината от тялото си. Ако не съм парализиран, какво, по дяволите, не е наред с мен?

— Страданията ви се дължат на няколко причини. Парченцето шрапнел не е безобидно чуждо тяло, при това толкова близо до поясните ви прешлени, но съм по-склонен да обяснявам най-тежките ви проблеми със засилената употреба на лаудан — заяви доктор Кинлок с присъщата му груба прямота. — Поемали сте прекалено големи дози опиум, за да потиснете болките в гръбначния стълб, които несъмнено са били твърде мъчителни. Опиумът много помага като обезболяващо средство и ви е предпазвал нощем от непоносимите мъки, но е вярно и че страдате и от наркотично отравяне. Няма да се учудя, ако се окаже, че вече сте безнадеждно пристрастен. Предозирането на лаудана може да предизвика странични ефекти, включително и прекомерна мускулна слабост, както и неспособност за хранене.

Наистина Дейвид от седмици преживяваше единствено с бульоните и лаудан, тъй като лекарите не виждаха смисъл да ограничават дозите на опиума, след като се очакваше смъртен изход.

— Господи! Какъв порочен кръг! Колкото повече се влошаваше състоянието ми, толкова по-енергично ме насърчаваха да поемам още и още лаудан, за да облекчат страданията ми. А това всъщност ги е засилвало.

— За съжаление, когато е спаднал отокът около засегнатия участък и сте можели да се движите, вече сте били прекалено изтощен от продължителното гладуване. Освен това болките и опиумът са ви омаломощили, така че сте изглеждали парализиран. Както е казал Парацелз, „Дозата превръща всеки лек в отрова“. — Шотландецът мрачно поклати глава. — Бих добавил, че всичко, което носи изцеление, може да причинява и вреда.

Опитвайки се да проумее неочакваните разсъждения на доктор Кинлок, Дейвид попита:

— Ами ако престана да взимам лаудан, ще се възстановя ли?

Кинлок отново смръщи вежди.

— Не е толкова просто. Намаляването на дозите ще ви възвърне апетита и ще ви спаси от изтощението, причинено от недохранването, но болките ще бъдат непоносими. Ако възстановите силите си до такава степен, че да се изправите на крака и отново да проходите, ще се появи риск парченцето от шрапнела да се измести и наистина да причини парализа. Но дори и да се стигне дотам, ще можете да се придвижвате в инвалидна количка, а животът ви няма да бъде непосредствено застрашен. Може би това е най-безопасната методика за вашето лекуване.

След последните думи на хирурга в стаята надвисна тягостна тишина. Дейвид успя да отгатне това, което доктор Кинлок се въздържа да добави, след което се осмели да постави ребром решаващия за него въпрос:

— В момента обмисляте дали да прибегнете до по-радикално лечение, нали?

— Алтернативата е хирургическата намеса. Подобни операции винаги крият рискове, защото могат да причинят изключително тежки поражения на гръбначния стълб. Тоест ще се стигне до онова безнадеждно състояние, което некадърните ми колеги са ви внушили, че е вашата диагноза. Освен това операцията неизменно е придружена с риск от инфекции, които в повечето случаи са смъртно опасни, особено като се има предвид немощното ви състояние.

— Но ако всичко мине успешно?

— Е, тогава не е изключено да проходите само след седмица.

Сали ахна. Ръката й се вкопчи в дланта на брат й. Дейвид се опита да си представи как животът ще започне отново.

Дори ще може да мечтае за по-щастливо бъдеще или поне за нормално човешко съществуване. И да се радва на добро здраве през остатъка от дните си. Пое дълбоко дъх и попита:

— Кога най-скоро можете да извършите операцията?

Доктор Кинлок събра замислено вежди и отмести поглед към чантата си.

— Ако сте сигурен, че това е вашето желание, мога да я извърша още сега. Нося всички необходими инструменти. Всъщност операцията няма да трае дълго.

Братът и сестрата си размениха трескави погледи и моментално се разбраха без думи. Колкото по-дълго се отлагаше хирургичната интервенция, толкова повече Дейвид щеше да отслабва. Ужасена от рисковете, но осъзнаваща, че това е последният шанс за спасението на любимия й брат, Сали мълчаливо кимна в знак на съгласие.

Дейвид извърна глава към хирурга:

— Тогава започвайте. Още сега.

— Много добре — доктор Кинлок се поколеба за миг, преди да продължи: — На ваше място и аз бих направил този избор.

Болният въздъхна и си помисли, че това е своеобразно успокоение. Погледът му се отклони към шишенцето с лаудан на масичката до леглото. Припомни си какви странни сънища го връхлетяваха напоследък. И за нарушените му възприятия на цветовете. За неспособността му да реагира адекватно на звуците. За системното замъгляване на разсъдъка, откакто се бореше за оцеляването си.

Ако бе достатъчно силен, щеше да сграбчи шишенцето с опиум, за да го запрати в стената. Но от седмици опиатът бе единственото нещо, което правеше живота му поносим.

— Откакто започнах да вземам лаудан чувствах… че някакъв непознат е обсебил съзнанието ми. Мислех, че е така, защото умирам — Дейвид сви устни. — Опиумът е дяволски опасен приятел.

— Да, но ще се нуждаете от него за операцията — предупреди го Кинлок. — След това постепенно ще намалявате дозите. Ако спрете изведнъж, ще последват няколко мъчителни дни на неудържим глад за наркотика, треперене, потене и Бог знае какво още.

— Имате ли опит с пристрастени пациенти, за да сте сигурен, че постепенното спиране е по-лесно и безболезнено?

Хирургът го погледна притеснено.

— Честно да ви кажа, майоре, не знам. Това е навик, от който е много трудно да се откажеш. Познавам един, който се опита да го направи постепенно, но не успя. Може би при всички положения нямаше да успее, а може би вие ще успеете. Наистина не знам. Но не е нужно да решавате в момента. Вземете голяма доза сега и продължавайте през следващите няколко дни. Тялото ви ще бъде подложено на свръхнапрежение, за да се отказвате от наркотика едновременно с хирургичната намеса. Щом се почувствате по-добре, ще спрете да взимате опиума.

Дейвид кимна, но вече бе решил да спре с лекарството, колкото е възможно по-скоро. Той бе погълнал голямата доза, която Сали му даде, за да понесе операцията. Но след като Кинлок приключи, никога повече няма да се докосне до проклетото нещо.

Кинлок извика Сали в коридора, за да не чуе Дейвид разговора им.

— Ще имам нужда от двама мъже, които да го държат, и още един да ми подава инструментите. Освен това ще ми трябват кърпи, чаршафи, много гореща вода и сапун. — Видя изненадата й и обясни: — Не знам защо, но чистотата намалява риска от инфекция.

Последното бе разбираемо за Сали. В крайна сметка хигиената бе толкова важна, колкото и набожността, значи трябваше да помогне при операцията.

— Веднага ще донеса необходимото.

Хирургът хвана дръжката на вратата, но преди да се върне в стаята, се спря.

— Казахте, че брат ви е гост в този дом. Кой притежава къщата… някой роднина?

— Принадлежи на съпругата на Дейвид.

— Съпруга! Защо тя не е тук? — попита Кинлок.

— Бракът бе сключен само преди два дни по взаимна изгода. Двамата почти не се познават. Лейди Джослин дори не знае, че сте тук. — Докато обясняваше, Сали за пръв път се замисли как ли ще реагира онази вещица, ако по чудо Дейвид се излекува. Изпита злостно чувство на задоволство въпреки ужасяващата перспектива лейди Джослин да остане завинаги свързана със семейство Ланкастър.

Кинлок изсумтя презрително, възмутен от идиотизма на т.нар. висши класи, и се върна при пациента си. Сали пропъди мислите за реакцията на лейди Джослин и побърза да донесе онова, което хирургът й бе поръчал. Нейно благородие й бе казала, че може да поиска всичко, от което се нуждае, и тя възнамеряваше да се възползва от благоволението й.

Сали бе благодарна, че тялото на брат й бе закрито с чаршафи с изключение на малка част от гърба му, където щеше да бъде извършена операцията. Беше много по-лесно да гледа само в малкия участък от кожата на Дейвид, за да не мисли, че човекът, когото обичаше най-много на света, след няколко минути ще бъде срязан…

Отърси се от мрачните мисли и застана до леглото.

— Ще ви помагам с инструментите.

— Сигурна ли си, малката? По-добре ще е да ми помага някой, който не е толкова близък с пациента? Няма да ми бъдеш от голяма полза, ако припаднеш или изпаднеш в истерия.

Тя вирна брадичка.

— Никога не припадам нито изпадам в истерия. Не се безпокойте. Ще се справя.

Устните му се извиха в лека усмивка.

— Много добре. — Набързо й изброи имената на инструментите и реда, в който трябваше да ги подава: скалпели, сонди и още много уреди със странни имена, блестящи от чистота, с остри като бръснач ръбове.

Двамата слуги, които щяха да помагат, заеха местата си — Хю Морган до таблата на леглото, а едрият мълчалив кочияш до края на леглото. Макар и с погнуса, те хванаха Дейвид здраво за ръцете и краката и операцията започна.

Сали бе удивена от бързината, с която Кинлок работеше, докато сръчно правеше разрезите и попиваше кръвта. Младата жена почувства, че започва да й прилошава, и концентрира вниманието си само върху инструментите, които той искаше. Реши да не гледа какво точно прави, докато не се окопити напълно.

След сторилото й се безкрайно дълго време, през което Кинлок методично сондираше в отворената рана, той издаде тих възглас на удовлетвореност. С деликатност, която изглеждаше неприсъща за толкова големи и силни ръце, хирургът извади малко парченце метал. Пусна го в легена, който Сали му подаде, и промърмори:

— А сега ще огледаме наоколо за всеки случай.

След като видяното го задоволи, заши раната. Всъщност нямаше нужда от помощта на слугите, тъй като Дейвид почти не помръдна, с изключение на сподавения вик и конвулсивното потръпване при първоначалното срязване.

— Подай ми онзи буркан, малката — нареди Кинлок.

Сали се подчини и отвори буркана. Вътре имаше отвратителна сивозелена смес, която вонеше ужасно. За неин ужас хирургът намаза раната с тинестата каша. Как бе възможно човек, който толкова държи на чистотата, да използва подобно гнусно нещо? Сали премълча, защото не бе моментът да проявява недоверие към хирурга.

След операцията тя изпита огромно облекчение, че дори не забеляза как Кинлок се преоблече и тихичко даде инструкции на Хю Морган, който щеше да остане при Дейвид. Сали почувства, че отново й прилошава, и побърза да излезе от стаята, за да се отпусне безпомощно върху дивана в коридора. Кинлок ненапразно я бе предупредил, че ще се разстрои. В същото време обаче тя намери хирургията за много привлекателна и заинтригуваща професия.

Когато шотландецът най-после излезе от стаята на болния, Сали го погледна тревожно.

— Мислите ли… че мина добре?

Той се отпусна в другия край на дивана. Изглеждаше уморен и изтощен, както първия път, когато го видя. Сали се изплаши, щом мъжът зарови лице в шепите си, но в следващия миг Кинлок вдигна глава и й се усмихна успокоително.

— Да. Всичко мина много добре. Извадих металния къс, а от тестовете, които току-що проведох, установих, че пациентът има нормална чувствителност в краката. Съществува малка вероятност от инфекция, но с Божията помощ се надявам, че той ще оцелее и ще стане като нов.

Сали не бе плакала, когато й казаха, че Дейвид ще умре, но след като чу, че ще живее, избухна в ридания.

— Благодаря ти, Господи — задавено мълвеше младата жена. — Благодаря ти, Господи…

Кинлок я прегърна през раменете, докато тя продължаваше да хлипа.

— Хайде, стига. Ти си смело момиче и брат ти е истински щастливец, че те има.

Тя се извърна към него и зарови лице на гърдите му. Почувства го силен и сигурен. От вълненото му сако се носеше едва доловим мирис на тютюн за лула. Това я върна двадесет години назад и си спомни за баща си, когато я прегръщаше и утешаваше, опитвайки се да разреши проблемите на едно осемгодишно момиче.

Мисълта за баща й още по-силно я разплака. Беше загубила баща си, след това майка си и сега едва не загуби и Дейвид. Но с Божията милост и доброто сърце на този намусен и груб шотландец, тя нямаше да бъде сама.

След като се наплака, Сали се отдръпна от Кинлок и измъкна носна кърпичка от джоба си.

— Съжалявам, че се показах такава ревла. Просто това, което направихте прилича на чудо. Още не мога да повярвам…

Кинлок й се усмихна уморено и внезапно й заприлича на дяволит хлапак.

— Е, нали искаше чудо? Онзи ден ходи ли в църквата „Сейнт Бартоломю“?

— Не. Но утре непременно ще отида.

— Не забравяй да го направиш. Дори Бог обича да му благодарят, когато си е свършил работата.

Сали се изправи.

— Време е да се връщам при Дейвид. Имате ли специални инструкции за през нощта?

— Моите единствени инструкции са да се храниш добре и хубаво да се наспиш — строго рече той. — Това е лекарско нареждане. Ако не започнеш да се грижиш за себе си, ще бъдеш следващия ми пациент. Не бива да се тревожиш за майор Ланкастър. Морган ще остане при него, а утре ще мина да го видя.

Тя отвори уста, за да възрази, но се спря навреме. Чувстваше се безкрайно изтощена. Нямаше какво по-специално да направи за Дейвид, което да не могат да сторят и другите.

— Много добре.

Кинлок стана и разкърши рамене, за да облекчи напрегнатите си мускули.

— Дали в този богаташки дом ще се намери малко уиски?

Ако бе поискал да се изкъпе във вана от най-доброто порто, Сали щеше да изпълни желанието му.

— Да слезем ли на долния етаж и да проверим? Кинлок взе медицинската си чанта и двамата слязоха в приемния салон. Отлично обученият иконом на лейди Джослин мигом се озова на позвъняването на Сали и донесе гарафи с коняк и уиски. Беше длъжна да отдаде заслуженото на прислугата. Нито веднъж и с най-малък жест не й бяха показали презрението си заради скромния й произход, макар че вероятно я обсъждаха в слугинските помещения.

— Винаги ли сте тъй изтощен след операция? — попита младата жена, когато забеляза, че ръцете на Кинлок треперят, докато си наливаше уискито.

Той сякаш се смути.

— Да. По време на операция ръцете ми са непоклатими като скала, но след това не мога да повярвам, че съм бил толкова безразсъден, за да я направя. Много е трудно да режеш човешко тяло, особено когато знаеш колко страда пациентът. Но понякога хирургията е единственият лек, както в днешния случай. — Глътна на един дъх половината уиски, доля си чашата, седна на дивана и продължи да пие с по-бавно темпо.

Сали отпи от коняка, бе отличен.

— Какво бе онова нещо с отвратителната миризма, с което намазахте раната? — попита тя.

Кинлок се ухили.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, моля ви.

— Плесенясал хляб, накиснат във вода.

— Мили Боже! След като маниакално държахте на чистите инструменти, сте сложили това мръсно нещо върху раната на Дейвид? — възкликна Сали, искрено ужасена.

— Знам, че изглежда странно, но по света се използват плесенясали материали за превръзки на раните — обясни хирургът. — В Китай използват плесен от пресечена соя. Казвали са ми, че в Източна и Южна Европа селяните слагат стар хляб в торби, окачени на покривните греди. Когато някой се нарани, те взимат къшей плесенясал хляб. Натопяват го във вода и налагат раната.

— Забележително! — Сали винаги бе проявявала ненаситно любопитство, което бе добро качество за учител. — А вие имате ли плесенясал хляб във вашия килер?

Той поклати глава.

— Тази плесен ми я даде един руски моряк, който твърдеше, че е най-добрата от всички, които е използвал. Пробвах я и установих, че броят на инфекциите намаля наполовина. Подхранвах я през последните осем години.

— Какво ви накара да използвате толкова необичайно лечебно средство?

— Пътувал съм много по света и съм изучавал народната медицина. Колегите ми традиционалисти се отнасят с презрение към нея. Една от целите, които съм си поставил, е да изследвам народни лекове и да открия кои наистина вършат работа. — Усмихна се. — Например не вярвам, че слагането на нож под детското легло намалява болката наполовина, но настойката от кора на върба наистина намалява треската. Щом открия нещо подобно, прилагам го в практиката си.

Сега, след като операцията на Дейвид бе преминала успешно, Сали откри, че се интересува от Кинлок повече като човек, отколкото като хирург.

— Какви са целите ви в живота?

— Да спасявам от смъртта, колкото се може повече хора и колкото е възможно по-дълго време. Смъртта все пак винаги побеждава, но Бог ни помага да се борим с нея. — Лицето му бе придобило мрачно изражение.

За да прогони тъгата от очите му, Сали вдигна чашата си.

— Нека пием за днешната победа над смъртта!

Изражението му се проясни, Кинлок чукна чашата си в нейната и едновременно отпиха. Сали наля по още една чаша и се унесоха в разговор, отпуснати и доволни след напрежението от операцията. Тя му разказа за работата си като гувернантка, а той й сподели за обучението си в Единбург и Лондон. След като завършил образованието си, той бе станал корабен лекар, което го бе отвело в най-отдалечените и непознати кътчета на света. По-късно станал военен лекар, усъвършенствайки уменията си в кървавите изпитания на битките.

Във всяка негова дума Сали усещаше страстта, с която говореше за професията си. Луд шотландец, как ли не! Мислено благослови доктор Рамзи, задето я бе изпратил при този човек, който със сигурност бе единственият хирург в Англия, способен да спаси брат й.