Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (18)

Глава 17

След като бе видяла кабинета на доктор Иън Кинлок в болницата „Сейнт Бартоломю“, Сали не остана изненадана, когато пристигна в частния кабинет на „Харли Стрийт“ и завари приемната в безпорядък. Все пак не бе очаквала подобен хаос.

Спря се объркано на прага. Пейките покрай стените бяха заети с чакащи пациенти. Деца пълзяха по пода, две момчета се бяха настанили върху разнебитеното бюро, а двамина се караха на висок глас кой е наред.

Младата жена преглътна дълбоко при вида на това безобразие и попита най-близката пациентка — жена в напреднала бременност:

— Това ли е кабинетът на доктор Иън Кинлок?

Жената само кимна, сякаш бе твърде уморена, за да разговаря. Сали огледа помещението.

— Тук винаги ли е така?

— В дните, когато приема без заплащане — да. В другите е доста по-спокойно.

Сали бе донесла кошница за пикник, надявайки се да хапне с Иън, но явно той скоро нямаше да се освободи. Тъкмо се питаше дали да не си тръгне, когато разгорещените гласове на спорещите мъже преминаха във викове. Размахаха се юмруци и сбиването изглеждаше неизбежно.

Без да мисли какво би причинил един побой на жените и децата в приемната, младата жена стисна решително устни и пристъпи напред.

— Извинете ме — със смразяващ тон заяви тя, — но ако възнамерявате да се биете, най-добре е да излезете навън.

Мъжете изненадано се извърнаха. По-високият — едър и плещест работник — отвърна войнствено:

— Този казва, че жена му е наред, но аз имам по-голяма нужда да ме види хирургът. Виждаш ли това? — Размаха неумело привързаната си ръка към Сали.

— Може да си чака реда като всички — изръмжа другият. — Жена ми е първа.

Надигнаха се гласове — някои изразяваха мнение, а други категорично взимаха страната на единия от двамата спорещи. Явно надеждите й за тиха и спокойна вечер нямаше да се сбъднат. Сали потисна въздишката си, отиде до бюрото и сложи кошницата зад него.

— Слизайте долу! — нареди тя на удобно разположилите се там момчета.

Едното смушка с лакът другото и хлапаците се изпискаха. Сали им метна поглед, който би смразил и най-палавия ученик.

— Трябва ли да повтарям?

Хлапаците си размениха уплашени погледи и слязоха от бюрото.

— Като помощничка на доктор Кинлок, аз ще реша кой ще се прегледа пръв — заяви младата жена все още права. — Има ли някой, който спешно да се нуждае от лекарска помощ? Такъв, чиято рана или състояние може да причини смърт, ако лечението се забави?

Работникът понечи да вдигне ръка, но я отпусна, когато пронизващият поглед на Сали се впи в него. Пациентите се размърдаха и замърмориха нещо, но никой не заяви, че спешно се нуждае от помощ.

— Много добре. — Погледът й огледа приемната. — Кой е дошъл пръв?

Няколко души се обадиха, като всеки твърдеше, че е първи.

— Тишина! — Въпреки ниския си ръст, Сали още от ранните си години на учителка се бе научила да усмирява негодуващите с вътрешната си сила и авторитет, които излъчваше. Мигом се възцари тишина.

— Прегледите ще се извършват много по-гладко и спокойно, ако си помагаме — твърдо заяви тя. — Доктор Кинлок щедро ви предоставя безплатно уменията и времето си. А вие не бива да подлагате на изпитание търпението му. Ясно ли е?

Присъстващите занимаха енергично.

— — Ще направя списък с имената ви, подредени по реда, по който сте дошли — продължи тя. — Кой чака най-дълго?

След кратка пауза стеснителна възрастна жена вдигна ръка. Сали подозираше, че по-агресивните пациенти я бяха изпреварили. Намери лист хартия и записа името й.

Привършваше със списъка на пациентите, когато вратата на вътрешния кабинет се отвори. Излезе жена с малко момче с превръзка през рамото. Зад тях се показа умореното лице на Иън.

— Кой е следващият?

— Аз, сър — прошепна възрастната жена.

Тя се изправи, за да влезе в кабинета, а погледът на Иън се плъзна из чакалнята. Не бе свикнал пациентите му да се държат възпитано.

После зърна Сали и всичко му се изясни.

— Госпожице Ланкастър, радвам се, че днес ще можете да ми помогнете. — Думите бяха изречени напълно сериозно, но очите му приветливо блестяха.

Тя би вървяла с боси нозе през целия Уелс, за да заслужи подобно одобрение.

— Съжалявам, че не дойдох по-рано, докторе. Както и да е, вече всичко е под контрол.

— Виждам. — С игриви искрици в очите той хвана ръката на възрастната жена и й намигна да влезе в кабинета.

Решила, че това може да е полезно, Сали започна да разпитва пациентите за причините, които ги бяха довели в лекарския кабинет. Скоро разбра, че половината бяха дошли само като придружители на тези, които се нуждаеха от лечение. Други имаха незначителни проблеми, с които и сами можеха да се справят или имаха нужда просто някой да ги изслуша. Например една млада майка със сълзи на очите обясни колко много работа има около едно новородено и как се тревожи, че не се грижи както трябва за него.

Сали подържа бебето й и я изслуша съчувствено, след което увери младата майка, че детето е пълничко, изглежда здраво и явно за него се грижат много добре. Ободрена, първескинята реши, че леката кашлица на бебето й не е нещо опасно и си тръгна, без да се види с лекаря.

Прегледите се движеха с изненадваща бързина. Щом тълпата понамаля, Сали огледа бюрото и в най-долното чекмедже откри счетоводна книга и нахвърлени листове хартия с имена и суми. Бъркотията в счетоводството на Иън не я изненада.

Когато и последният пациент си тръгна, тя се опитваше да внесе ред в сметките. Иън се показа на прага, облегна се на рамката на вратата и скръсти ръце пред гърдите си.

— Тази вечер свърших много по-рано. Как, по дяволите, успя да намалиш тълпата?

— Не всички се нуждаеха от лекар. Някои имаха нужда просто да бъдат изслушани. — Тя се облегна назад и изпъна скованите си мускули. — А ти как досега си успявал да се справяш без помощник?

— Имах един, но той напусна. Нямам време да си потърся друг. — Лицето му се озари от надежда. — Предполагам, че работата тук едва ли ще те интересува? Не, едва ли.

Тя се поколеба дали да го запита доколко сериозно е предложението му. Всъщност работата този следобед й бе доставила удоволствие. Организацията на пациентите на Иън й бе дала прекрасната възможност да се прояви едновременно като тиранин и добър съветник. Неустоима комбинация.

— Мога да ти помагам, докато си намериш нов помощник — отвърна тя, напомняйки си, че вече нямаше нужда да работи. — Всъщност мога да ти помогна при подбора на помощник.

— Ти си ангел — пламенно заяви хирургът. — Не бих искал да предизвиквам щастливата си съдба, но не мога да не те попитам какво те доведе днес тук.

Тя посочи към кошницата за пикник.

— Донесох студена вечеря, но я подарих. Една жена с четири деца се нуждаеше от нея много повече, отколкото ние двамата.

— Истински ангел! Колкото щедра, толкова и способна — меко рече той. Вдигна ръка и докосна лицето й. Силните му пръсти бяха нежни като перце.

Тя затаи дъх, питайки се как е възможно само едно докосване да я развълнува. За миг се вгледаха един в друг, а атмосферата помежду им бе наситена с очакване.

Навярно очите й я бяха издали, защото той се прокашля и отпусна ръка.

— Разреши ми да те почерпя с една вечеря.

— Очаквам добра храна — съгласи се тя, горда че гласът й прозвуча спокойно, въпреки напрежението.

Докато се изправяше на крака, Сали вече бе сигурна в едно: поне за миг доктор Кинлок я бе възприел по начина, за който жадуваше.