Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (31)

Глава 30

Когато стигнаха до спалнята й, Дейвид я пусна на пода, за да отвори вратата. Тя стоеше права и го наблюдаваше — фигура изваяна като статуя от лунна светлина и сенки. Той преглътна с усилие като видя как меките гънки на пеньоара й се увиват чувствено около зрялото й женствено тяло. Една нимфа на нощта, която краде мъжките сърца.

Той бе чакал и се бе молил за този миг, когато сърцето й ще се отвори за него, но при все това му се струваше прибързано. Разкъсван между желанието и страха да не би да сгреши, младият мъж изрече с треперещ глас:

— Все още можеш да промениш решението си, Джослин.

— Нямам съмнения. — С поглед, вперен в него, тя развърза колана и остави копринения пеньоар да се плъзне с шумолене по тялото й, образувайки малка блестяща купчинка в краката й. — А вие, милорд?

— Никакви.

— Тогава нека те видя — прошепна тя.

Разхлабената му вратовръзка бе свалена с едно рязко дръпване. После изхлузи ризата през глава и я пусна на пода. Възхищението в очите й го възбуди и слабините му болезнено запулсираха. Предположил, че не е разумно девственица да види изгарящ от страстно желание мъж, той пристъпи към нея и я сграбчи в прегръдките си.

Косите й се разстлаха върху ръката му, когато тя извърна лице за целувка. Деколтето на нощницата й бе завързано с панделка; той я развърза, после смъкна тънкия плат по раменете й надолу по тялото, плъзгайки длани по топлата и гъвкава плът.

Тя се притисна към него, ръцете й го галеха, а заоблените й твърди гърди се притискаха в неговите, възбуждайки го до полуда. Задъхан, Дейвид я положи върху леглото, сетне бързо свали останалите си дрехи и легна до нея.

Лунната светлина сякаш освобождаваше всички задръжки. Джослин би трябвало да се чувства срамежлива и плаха, но пламъкът в очите му възпламени и нея. Опиваше се от твърдите и мускулести рамене и гърди, от това тяло, толкова различно от нейното, с белези, свидетелства за смелостта му.

Младата жена простена, когато той обхвана гърдите й с шепи и започна да ги гали, целува и смуче зърната им. Струваше й се, че всеки миг ще затрептят и избухнат в пламъци. Той играеше с нея както майстор музикант, комуто са дали скъп инструмент, топлите му устни и ръце дърпаха струните, чийто отклик резонираше по цялото й тяло.

Ръцете й се спуснаха в жаден танц, наслаждаваха се на гладката му кожа и на нежните настръхнали косъмчета по гърдите. Времето сякаш бе спряло, нямаше нищо друго, освен усещания. Пръстите й докоснаха пулсиращия горещ член, притиснат до бедрото й. От гърлото му излезе хриплив звук, който я възбуди толкова силно, както и плъзгането на ръката му между краката й. Дързостта й стигна по-далеч и тя обхвана кадифената глава на твърдия, но гъвкав орган, който едновременно я очароваше и плашеше.

Той подскочи и изпъшка.

— Ако искате това да продължи, по-добре внимавайте, госпожо.

Джослин побърза да го пусне и започна да масажира гърба и раменете му, докато той отново и отново обсипваше с целувки ушите, шията и устните й. Мъчение и чувственост се сляха в едно, докато пламъците в слабините й избухнаха в унищожителен огън. Нищо друго не съществуваше, освен докосването на опитните му пръсти и трескавият отклик на тялото й. Тя пропадаше, пропадаше…

Зъбите й се впиха в рамото му, а тялото й се разтърси от конвулсии. Би трябвало да бъде ужасена, но топлата му прегръдка я караше да се чувства защитена, както и плътният му доволен шепот:

— Да. Да…

Джослин се вкопчи трепереща в него, докато мълвеше отпаднало:

— Значи това е урокът по страст, на който искаше да ме научиш.

— О, скъпо мое момиче, това е само първата стъпка в едно безкрайно изследване. — Намести се между отпуснатите й крака и се нагласи до най-интимната й част.

Тя се напрегна, уплашена от това, което предстоеше, ала той не бързаше; езикът му обходи устните й, привличайки ги в нова целувка, сякаш разполагаха с цялото време на света. Джослин се отпусна и скоро желанието отново започна да набъбва в нея. Раздвижи бедра в срамежлива покана. Натискът на тялото му и триенето на нейното в неговото събудиха ново усещане, болезнена празнота, която жадуваше да бъде запълнена.

Когато езиците им се преплетоха в еротичен танц, ръката му раздели телата им, откривайки мястото на толкова вълшебни усещания, че дъхът й замря в гърлото. Докосването му подпали буен огън, чиито пламъци я обхващаха все по-плътно и по-плътно, едно обещание на лудостта, но винаги щом наближеше ръба на скалата, от който преди малко бе скочила, ръката му застиваше, докато накрая тя си помисли, че желанието ще я изпепели докрай.

Когато повече не можеше да издържа, Джослин задавено попита:

— А сега какво… какво, милорд? — Инстинктивно повдигна бедрата си нагоре в безмълвна подкана.

Той посрещна движението й със силен тласък и се плъзна дълбоко в нея. За миг я прониза остра болка, но постепенно изчезна и Джослин усети пулсираща горещина там, където телата им се бяха съединили. Това бе близостта, за която бе копняла, пълното сливане на един мъж и една жена, най-древният ритуал на нощта.

Тя се притисна силно към него. Той започна да се движи, отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо, докато изгуби всякакво самообладание.

— О, Господи, Джослин… — Простена, зарови лице в падината на шията й и се изля в нея. Тя извика името му, понесена от бурния поток на страстта, каквато никога не си бе представяла, че съществува, но която я караше да плаче от благодарност.

Изтощена докрай от емоциите, тя щеше да избухне в сълзи, но Дейвид сгуши отмалялото й тяло и нежно загали косите й, сякаш тя бе най-скъпоценното създание на света. Скоро той заспа, а тя остана, унесена в блажена дрямка. Искаше й се утрото никога да не настъпва. За последните няколко часа умът й бе далеч от всякакви въпроси и съмнения, но младата жена се страхуваше, че такъв мир и спокойствие може би няма да има повече.

Той се събуди, след като луната залезе, изтърколи се по гръб, без да я пуска, така че тялото й се разпростря по дължината на неговото, както когато бяха на онзи пикник в овощната градина. Ала този път голите им тела се притискаха едно в друго, без нищо да ги разделя. Чувствените докосвания и ленивите въздишки доведоха до бавно, но изключително задоволяващо и за двамата любене, докато тялото й се движеше ритмично в хармонията на тяхното сливане.

Дейвид се събуди много рано. Стаята тънеше в полумрак, а отвън пойните птички бяха подели сутрешния си хор. В изблик на кипяща енергия и жизненост, младият мъж изпита абсурдното желание да се присъедини към песента им. Джослин лежеше свита до ръката му и приличаше повече на седемнадесетгодишно момиче, отколкото на светска жена на двадесет и пет.

Той я целуна леко по челото и тя се извърна към него с тиха въздишка. Изглеждаше прелестна с кестенявата си коса, разпръсната по възглавницата, но и трогателно уязвима.

Дейвид с мъка устоя на изкушението да я събуди. Въпреки магията на нощта, той се опасяваше, че на дневна светлина тя ще чувства известно неудобство. На една хладнокръвна и самоуверена светска дама щеше да е нужно известно време, за да приеме страстната среднощна девица, която бе тайната й същност. Затова беше отлично стечение на обстоятелствата, че се налагаше да отиде в Херефорд за процеса на разбойника. Отсъствието му щеше да даде на Джослин време да привикне с промяната в тяхната връзка и може би тя ще започне да мисли за бъдещия им живот заедно.

Измъкна се тихо от леглото и нежно придърпа завивките до раменете й. Тя продължаваше да спи спокойно, когато той я целуна леко за довиждане, преди да се върне в спалнята Си, за да се облече.

След като й остави бележка, която да получи, когато се събуди, новият лорд Престън препусна към Херефорд, като вече броеше с нетърпение часовете до новата им среща.

Джослин бавно се събуди. В тялото й се преплитаха великолепна отмала и някакво ново усещане. Страните й сякаш бяха ожулени с нещо грапаво. Докосна ги разсеяно и в съзнанието й изплува спомен. Лицето на Дейвид до нейното, настойчивият му шепот в ухото й. Страст, отдаване и сливане до край, които надминаваха и най-дръзките й представи.

Извърна глава и видя, че е сама в леглото. Надигна се. По лявата възглавница все още личеше отпечатъкът от главата на Дейвид. Върху нея лежеше червена роза, около чието стъбло бе увита бележка. Цветето току-що се бе разпъпило и върху кадифените листенца се виждаха няколко капки утринна роса, искрящи като малки диаманти. Червеното бе цветът на страстта. Тя се поколеба за миг, преди да го вземе. Имаше чувството, че бележката щеше завинаги да промени живота й.

Но животът й вече бе променен невъзвратимо. След като вдъхна нежния аромат на розата, Джослин разтвори бележката.

Джослин, за мое огромно съжаление се налага да замина за Херефорд, за да присъствам на процеса срещу онзи бандит. Ще се видим чак довечера. Обичам те.

Дейвид

Тя се втренчи в бележката с чувството, че сърцето й се бе пръснало на хиляди болезнени парченца. Болката бе започнала на малки бавни вълни, после се бе разпространила във всички посоки, заливайки я с ужас и самота.

Тъгата я обгърна като пелена. Разтърсена от ридания, тя зарови лице в шепи, стискайки отчаяно розата в пръстите на дясната си ръка. Искаше приятелство и страст, а не разкъсващата агония на любовта. Не можа да устои да си поиграе с огъня и сега се бе опарила.

Как е могла да бъде толкова глупава, въобразявайки си, че може да избегне опустошението? Бе погубила себе си и щеше да причини огромно страдание на Дейвид.

Той не можеше да я обича, защото всъщност не я познаваше истински. Но в нажежената до бяло яснота на брачното легло, където нищо не можеше да се скрие, той много бързо щеше да открие недостатъците й. И когато го направи, илюзията, че я обича, ще изчезне, заменена от безразличие или нещо още по-лошо.

А това тя не можеше да понесе. Вече бе паднала в бездната. А сега трябваше да си тръгне, преди да бъде окончателно погубена.

Тъкмо обмисляше вцепенено как да постъпи, когато влезе Мари със сутрешния поднос.

— Добро утро, милейди. Очаква ни още един чудесен ден. Ала веселото й настроение мигом се изпари, когато видя изражението на господарката си.

— Милейди! Какво се е случило? — Камериерката остави подноса върху масата, вдигна синия копринен пеньоар от пода и го обви около голите рамене на Джослин.

Джослин се втренчи в червените петна върху белите чаршафи, опръскани с капки кръв от дланта й, където се бяха забили шиповете на розата. Стъблото на розата се бе прекършило, когато тя го бе стиснала в изблик на гняв, възбуда и терзание.

Болката проясни мислите й.

— Тази сутрин трябва да потеглим за Лондон — заяви тя с треперещ глас.

Камериерката се намръщи.

— Но лорд Престън ще бъде през целия ден в Херефорд.

— Той няма да дойде с нас. Кажи на кочияша ми да приготви каретата и опаковай багажа. Искам да тръгнем преди обяд.

Мари прехапа устни, а проницателният й поглед обходи разхвърляната спалня.

— Милейди, сигурна ли сте? Ако сте се скарали за нещо с господаря, не е ли по-добре да го изчакате и да го обсъдите с негово благородие?

— Прави каквото ти казвам! — рязко заповяда Джослин, чувствайки, че всеки момент ще изгуби самообладание.

Тонът й прекъсна протестите на камериерката. С разширени от тревога очи Мари отиде да осведоми кочияша за предстоящото заминаване.

Замислена за всичко, което трябваше да се направи, Джослин стана от леглото, завърза колана на пеньоара си и занесе чашата си с горещ шоколад до бюрото. Топлата течност малко проясни съзнанието й. Борейки се със сълзите, тя започна да съчинява писмо до Дейвид.

На път за вкъщи щеше да има достатъчно време за сълзи и страдания.