Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (35)

Глава 34

За да стигнат до Лондон в ранния следобед, Дейвид Ланкастър и Хю Морган бяха пътували цяла нощ, без прекъсване. Когато спряха пред „Кромарти Хаус“, Дейвид набързо плати на кочияша на пощенския дилижанс, изскочи навън и нетърпеливо изкачи предните стъпала. Нямаше ключ, затова яростно удари чукчето. Стори му се, че измина цяла вечност, докато му отворят.

Дъдли се появи на прага и изненадано възкликна:

— Милорд! Колко… неочаквано.

Хю се втурна по стълбите, за да търси Мари, а Дейвид попита:

— Къде е съпругата ми? — Защото, за Бога, тя все още бе негова съпруга и му дължеше обяснение за поведението си.

— Нейно благородие е в гостната. Но… не е сама.

Гласът на иконома се извиси, когато Дейвид мина забързано край него и се запъти към гостната. Отвори рязко вратата и се закова на прага — Джослин бе в обятията на мъж, който навярно бе трижди проклетият херцог. Името му бе Кандоувър, според това, което Хю му бе разказал по време на пътуването.

Обзе го безумен гняв, който не можеше да се сравнява дори с яростта, която бе изпитвал на бойното поле. Значи интуицията му не го бе излъгала и Джослин се бе оказала една измамна илюзия, породена само от надеждите и бляновете му. Лятото бе свършило и след като се бе разделила с нежеланата девственост, тя можеше да се върне в Лондон, за да се хвърли в обятията на предпочитания си любовник.

Милата сценка се разпадна, когато тя вдигна глава и го видя. Дейвид смяташе, че едва ли можеше да стане по-зле, но грешеше.

— Дейвид! — извика Джослин и се отдръпна от другия. Лицето й засия, сякаш бе очаквала с нетърпение пристигането на съпруга си, а не копнееше да се озове в леглото на друг мъж. Или само за три кратки дни бе прекрачила границата между девственица и обиграна любовница?

Пристъпи към него с прострени ръце, за да го посрещне.

— Как се озова тук толкова бързо? Не те очаквах в Лондон по-рано от тази вечер. — Застина, когато видя изражението му.

Както винаги, изглеждаше открита и невинна. Стомахът на Дейвид се сви при мисълта, че никога не я бе познавал. Тя наистина си оставаше светска дама и идеална домакиня, дори при тези обстоятелства.

Лорд Престън сви юмруци, но успя да овладее гнева си и процеди през зъби:

— Очевидно пристигането ми е не само неочаквано, но и нежелано. — Стрелна със свиреп поглед другия мъж, който го наблюдаваше с присвити очи. Нямаше съмнение, че копелето имаше богат опит с разгневени съпрузи. — Предполагам, че това е херцог Кандоувър? Или скъпата ми съпруга има и други предпочитания?

Джослин ахна смаяно, а херцогът кимна студено.

— Аз съм Кандоувър. Вие сте в много по-изгодна позиция от мен, сър.

Значи всичко щеше да бъде цивилизовано. Дейвид горчиво си напомни, че Джослин не се бе преструвала, че го желае за истински съпруг. Той й бе обещал, че ще я освободи от брачните клетви, а формалният им брак не включваше да се държи с нея обидно под собствения й покрив. Тя бе направила много за него и това, че не бе способна да го обича, не бе по нейна вина. Оставаше за негова сметка.

Въпреки това му се искаше да удуши херцога с голи ръце. Съперникът му притежаваше атлетична фигура, но не можеше да бъде достоен противник на опитен войник. Дейвид прокле чувството си за справедливост. Жестокостта щеше да облекчи бушуващия в него гняв и изгарящата болка, но той нямаше право да убива Кандоувър. Джослин сама бе избрала херцога.

— Аз съм Престън, съпругът на тази дама, макар и не за дълго — изрече Дейвид с глас, който и стъкло би разрязал. — Леденият му поглед се върна върху Джослин. — Поднасям извиненията си, затова че прекъснах забавленията ви. Ще събера вещите си и повече никога няма да ви обезпокоя. — Завъртя се на пети и излезе, затръшвайки вратата с такава сила, че прозорците звъннаха.

Разтреперана, Джослин се отпусна в едно кресло и притисна ръце към гърдите си. Беше толкова щастлива, че най-после бе осъзнала истинските си чувства, та изобщо не помисли в каква компрометираща ситуация се бе озовала — докато не видя пребледнялото от ярост лице на Дейвид. Дори и да доживееше до сто години, никога няма да забрави израза на лицето му — съчетание от гняв и непоносима болка, породени от нейното предателство.

Още от първата им среща в болницата Дейвид бе отворил сърцето си за нея с цялата щедрост, на която бе способен, винаги дарявайки я с утеха и доброта. Той дори бе готов да лъжесвидетелства и да разкрие унизителни интимни подробности, само и само да осигури нужните доказателства за анулирането на техния брак.

А как му се бе отплатила тя? Когато й призна любовта си и беше най-уязвим, тя го отблъсна и избяга без обяснение. А когато той забрави гордостта си и я последва, я намери в обятията на друг мъж с много по-благороден произход и много по-богат. Мили Боже, как ли я презираше!

Тя заби невиждащи очи във вратата, затръшнала се зад него. Знаеше, че парализиращото вцепенение, което я бе обзело, бе само тънка преграда пред океана от болка. Сега той никога нямаше дай повярва, че го обича. Каква ирония на съдбата, в мига, в който бе осъзнала любовта си, тя завинаги бе разрушила възможността някога да я сподели със съпруга си.

— Съпругът ви изглежда не споделя възгледа ви, че бракът ви е по взаимна изгода — сепна я сухият глас на херцога. Напълно бе забравила за присъствието на Кандоувър.

Джослин вдигна поглед. Изгаряше от срам, задето го бе направила свидетел на подобна сцена.

— Съжалявам — прошепна младата жена.

— Какво игра играете? Съпругът ви не ми прилича на човек, който би се оставил да го манипулират с ревност. Той е в състояние да ви напусне или да ви извие врата, но никога не би участвал в нечисти любовни игри. — Очите му бяха твърди като кремък.

Джослин с усилие овладя обърканите си чувства и едва намери сили да заговори. Кандоувър заслужаваше да бъде откровена с него.

— Не играех игра. Аз… просто се опитвах да разбера какво се крие в сърцето ми. Само че сега, когато знам какво изпитвам към Дейвид, вече е твърде късно.

Лицето му омекна при вида на неподправеното й страдание.

— Започвам да подозирам, че под изисканата ви и хладнокръвна външност се крие романтично сърце. Ако това е истина, последвайте съпруга си и се хвърлете в краката му, молейки го за прошка. Все още сте в състояние да си го върнете, поне този път. Един мъж може да прости на една жена, когато наистина я обича. Само не му позволявайте да ви завари отново в прегръдките на друг. Съмнявам се, че би ви простил за втори път.

Тя се втренчи в него, разкъсвана между болката и истеричния смях.

— Вашето хладнокръвие е пословично, но в действителност невъзмутимостта ви няма граници. Ако в този миг самият дявол влезе през вратата, мисля, че ще му предложите да изиграете с него партия вист.

— Никога не играйте вист с дявола, скъпа моя, защото той умее да лъже много ловко. Нали за това е дявол. — Кандоувър повдигна ледената ръка на Джослин и леко я целуна. — Ако съпругът ви устои на вашия чар и молби, обадете ми се на всяка цена, стига да желаете една приятна връзка без усложнения.

Пусна ръката й.

— Знаете ли, никога не бихте могли да получите нещо повече от мен. Преди години аз отдадох сърцето си на жена, която го разби и захвърли като ненужна вещ. Вече нямам сърце. — Сложи ръка на дръжката, после се поколеба, докато погледът му се задържа върху лицето й. — Вие ми напомняте за онази, която някога познавах, но не достатъчно. Никога не е достатъчно — изрече той много тихо, така че тя едва долавяше думите му. В следващия миг вече го нямаше.

Смаяна от пустотата в очите му, Джослин осъзна, че всъщност въобще не познаваше този мъж. Какви белези криеше той зад светската си външност? Досега не се бе замисляла, защото постоянно се криеше в сенките, отдадена на глупавите си фантазии. Явно нищо и никого не бе разбирала.

Ала по-късно щеше да разполага с достатъчно време, за да се упреква. Сега имаше да върши много по-важни неща. Изскочи от гостната и изтича надолу по стълбите като дванадесетгодишно момиче.

С разтуптяно сърце тя нахлу в синята стая, без да почука, и видя съпруга си да прибира останалите си вещи в голям куфар.

— Моля те, Дейвид, дай ми възможност да ти обясня! — почти останала без дъх извика младата жена. — Нищо не е така, както изглежда!

Той повдигна язвително вежди.

— Да не би да се опитваш да ме убедиш, че не се бе сгушила в страстните обятия на Кандоувър? Не съм знаел, че зрението ми е зле.

Джослин потръпна от явния му сарказъм. До днес не го бе виждала ядосан. У него имаше доброта, интелигентност, остроумие и нежност, разтапяща сърцето, но никога не бе виждала този студен, ужасяващ гняв.

— Да, позволих му да ме целуне — отвърна тя, отчаяно опитвайки се да контролира гласа си. — Исках да разбера чувствата си към него, а това ми се стори най-бързият начин. — Пристъпи към съпруга си. — Открих, че не желая анулиране на брака ни. Искам да бъда твоя съпруга.

— О? Нима си решила, че един формален съпруг ще ти даде повече свобода за любовни авантюри сред висшето ти общество? — Затръшна гневно капака на куфара. — Съжалявам, но трябва да те информирам, че моите възгледи са шокиращо традиционни и аз нямам желание да имам съпруга с модерни възгледи за морала. Ако искаш съпруг само за пред обществото, след като си върнеш свободата, можеш да си купиш някой друг, който ще проявява по-голяма търпимост.

Вдигна куфара и погледна надолу към нея. Лицето му не изразяваше нищо, но тялото му бе сковано от напрежение.

— Няма да се противопоставя на анулирането. Ако се опиташ да се откажеш, за да останеш омъжена в очите на обществото, ще подам молба за развод. Дали тогава твоят херцог ще те сметне за подходяща любовница?

— Дейвид, моля те, не си отивай — замоли се тя, наранена от гнева и болката му. — Целунах този мъж само веднъж. Не съм лека жена. Не искам него, нито пък светски живот, искам теб! Ще се смятам за благословена от Бога, ако прекарам остатъка от живота си с теб в „Уестхолм“.

Той стисна устни и Джослин осъзна отчаяно, че не бе намерила подходящите думи.

— Жадувате за земите ми, така ли, лейди Джослин? Вие купихте умиращото ми тяло, но не можете да купите живото. А сега, ако обичате, отдръпнете се.

Вместо да се дръпне, тя застана пред вратата, препречвайки изхода. С ужасяваща яснота тя осъзна, че гневът му се равняваше на огромната болка. Тя, която през целия си живот бе страдала от страха да не бъде отхвърлена, бе причинила същите рани на мъжа, когото обичаше.

— Ами ако съм бременна? — нерешително попита отчаяната жена, изплашена, че гневът му щеше да изгори завинаги всички мостове помежду им.

В очите му проблесна нещо и за миг тя си помисли, че е успяла да пробие бронята му. После лицето му отново се скова.

— Ако действаш бързо, можеш да използваш бременността си като примамка, за да убедиш Кандоувър да се ожени за теб. Предполагам, че херцогът се нуждае от наследник.

— Престани! — извика отчаяно Джослин. — Престани!

Дейвид пое дълбоко дъх.

— Не прави нещата по-трудни, отколкото са, Джослин. — Силните му ръце се отпуснаха върху раменете й, за да я отмести от пътя му.

Осени я една последна, макар и крехка надежда. Преглътна сълзите си и извърна лице към него.

— Ти си изучавал право и се гордееш, че си справедлив човек. Нима ще ме осъдиш, без дори да чуеш цялата истина? Нали това е разрешено дори и на осъдените на смърт?

Той се изсмя горчиво.

— Намерих писмото от леля ти. Според съдържанието му може да се сметне, че вероятно ти си решила, че вече не ти е изгодно да си девствена и затова си ме съблазнила. Пристигам тук и те намирам в прегръдките на мъжа, за когото ми каза, че отдавна копнееш. Каква по-голяма истина от това?

Тя се взря в очите му и сърцето й се сви от мъката, която прочете в тях.

— О, любов моя, това ли смяташ? Че съм те поканила в леглото си заради най-хладнокръвна пресметливост? Често съм вършила глупости, но никога не съм била пресметлива. Сърцето и тялото ми са разбрали, че те обичам много преди умът ми да го стори. Собствените ми страхове ми попречиха да осъзная, че ти си мъжът, когото съм търсила.

Един мускул заигра по челюстта му.

— Тогава защо избяга, оставяйки само една бележка, в която казваш, че никога повече няма да се видим?

— Поради причини, които току-що започнах да разбирам, досега съм се интересувала единствено от мъже, които имат славата на недостъпни — несигурно продължи тя. — Мъже, за които знаех, че всъщност не се интересуват от мен. Когато прочетох бележката, в която пишеш, че ме обичаш, аз бях толкова уплашена и объркана, че избягах.

— Не разбирам. — На лицето му се изписа учудване, но поне я слушаше.

— Когато се върнах в Лондон, говорих с леля Лора, опитвайки се да науча повече за това, което се бе случило, и което винаги съм крила. Бях само на четири години, когато родителите ми се разведоха, и то с най-шумния скандал за своето време. След това не видях повече майка си. Оттогава, дълбоко в себе си вярвах, че има нещо много грешно в мен. Майка ми ме бе изоставила и аз се страхувах, че баща ми също ще ме изостави, ако не съм идеалната дъщеря — весела, красива и самоуверена. Това бе роля, която се научих да играя много добре, но само роля.

Извърна очи, докато думите й продължиха да се отронват мъчително от устните й.

— Ако целият ми живот бе измама, това означаваше, че никой мъж не би могъл да ме обича, защото никой не ме познаваше. Всички, които твърдяха, че са влюбени в мен или ламтяха за богатството ми, или още по-лошо — бяха глупаци, щяха да ме презрат, когато ме опознаят. Не допусках никого прекалено близо до себе си, за да не открие фаталните ми недостатъци. Едва след като научих от Сали, че възнамеряваш да се ожениш за друга, започнах да осъзнавам чувствата си към теб. — Изсмя се безрадостно. — Кандоувър е прекалено привлекателен мъж и никак не е трудно всяка жена да мечтае за него. Но когато го целунах, осъзнах, че това, което най-много ми харесва у него, е фактът, че той не ме обича. Това ме устройваше, след като смятах, че не съм достойна да бъда обичана.

При тази й смелост и болезнена откровеност, гневът на Дейвид започна да стихва. Изоставена от майка си, ужасена да не изгуби всички останали, които обичаше, нищо чудно, че под спокойната и самоуверена фасада на Джослин се криеше бездна от страхове. Парченцата, които тя му разкриваше, постепенно оформяха представата за истинската Джослин, за нараненото дете, както и за пленителната млада дама.

Изпълнен с любов и състрадание, той вдигна ръка, за да спре мъчителния поток от думи.

— Не е нужно да казваш нещо повече, Джослин.

Тя поклати глава с решителен блясък в очите.

— Време е да престана да се крия от самата себе си. Когато ми остави онази бележка, в която казваш, че ме обичаш, аз бях ужасена, защото, ако ме обичаше, щеше да бъде въпрос на време да откриеш какво не е наред с мен. — Гласът й пресекна. — Мога да понеса неуважението на човек, който не ми е близък, но ако изгубя мъжа, когото обичам, това ще ме унищожи. Затова си тръгнах… преди ти сам да ме прогониш от живота си.

Той я взе в прегръдките си. Искаше му се да може да излекува раните й.

— Съжалявам за ужасните неща, които ти наговорих — прошепна младият мъж. Гласът му бе дрезгав от напиращите чувства. — Ти не си сторила нищо, с което да заслужиш подобна жестокост от моя страна.

Докато тя се притискаше към него, той разтриваше тила й, опитвайки се да отпусне напрегнатите й мускули.

— Ти разбираш защо се опитвам да бъда хладен и сдържан английски джентълмен. Когато в мен надделее дивото, емоционалното, уелското, забравям за логиката и здравия разум. Не подозирах, че съм способен на такава ревност. Но никога досега не съм обичал някого толкова силно, колкото теб. — Усмихна се горчиво. — А и това, че Кандоувър е богат и красив херцог, добавя допълнително сол в раната. Ако в бъдеще се наложи да слагаш ред в чувствата си, мислиш ли, че ще можеш да експериментираш с някой нисък и възрастен продавач на риба?

Джослин се засмя през сълзи и вдигна лице към него.

— Ако ми дадеш още един шанс, никога повече няма да има експерименти.

Очите й плуваха в сълзи, но устните й бяха всеотдайни и подканващи. Той я прегърна пламенно и впи устни в нейните.

За пръв път тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Когато преградите паднаха, те се сляха в една емоционална интимност, извираща от най-съкровените дълбини на душите им, оставяйки ги без дъх.

Одобряването им избухна в страст, в потребност да се слеят в едно, доколкото това бе възможно за две човешки същества. С треперещи ръце те се озоваха до леглото, оставяйки зад себе си набързо захвърлените и разкъсани дрехи. Този път липсваше плахостта на новооткриващи се любовници. Двамата бяха опознали душите си и резултатът бе пожар от ненаситно желание.

Джослин падна върху леглото, увличайки го със себе си. Искаше да погълне всяка частица от него, да изкове връзка, която щеше да ги свързва през целия им живот и отвъд него.

Любиха се с отчаяния глад на двама души, които едва не са загубили най-скъпото, което са притежавали. Телата им останаха преплетени дълго след като страстта затихна. Дейвид се отдели от нея само за да се завият, след което отново я сгуши в прегръдките си. С притиснати тела, задоволени и щастливи, те разговаряха, както често го правят дългогодишните любовници — кога са започнали да се влюбват един в друг, за онези малки признаци, които бяха положили основата на това чудо — тяхната любов. Нямаше закъде да бързат и двамата се наслаждаваха на сладостта да споделят един с друг.

— Благодарен съм, че слугите ти са достатъчно добре обучени, за да не влизат, без да почукат — промърмори Дейвид доста по-късно. — Не бих искал да засрамя някоя от камериерките.

Джослин бе толкова преизпълнена с радост, че всяко нещо я караше да се смее.

— Доколкото познавам хората си, то те отдавна са разбрали защо стоим заключени тук от часове и навярно в момента празнуват с шампанско в помещението за слугите. От думите на Мари разбрах, че те отдавна се безпокоят да не би да остана стара мома и са решили, че ти си идеалното решение.

Главата й лежеше върху гърдите му и тя усети надигащият се смях в гърдите му.

— Какви отлични слуги имаш.

Джослин вдигна глава и попита:

— Да се надявам ли, че Жанет вече не означава нищо за теб?

Очите му дяволито блеснаха.

— За да бъда честен, съвсем забравих, че съм писал на Сали за Жанет. Това беше бурна, но краткотрайна любовна история, която приключи, когато тя със съжаление ме осведоми, че някой, много по-богат от мен, й е предложил брак, а тя не би могла да живее с офицерска заплата. След като премина първоначалният шок, открих, че тя не ми липсва. Жанет е минала история, както и анулирането на нашия брак. — Наведе се и отново я целуна. — Вече е твърде късно да променяте решението си, лейди Престън. Няма да ви позволя отново да ме напуснете.

Джослин затвори очи, а в ушите й отекна ехото от думите „Докато смъртта ни раздели“, но този път с безкрайна топлота и нежност.

— Разбрах защо съм смятала, че не съм достойна да бъда обичана, но ще мине време преди всичките ми страхове да изчезнат — колебливо промълви младата жена. — Надявам се, че ще бъдеш търпелив с мен.

Дейвид се претърколи върху нея.

— Ако ти е трудно да повярваш, че те обичам, тогава ще трябва просто да повтарям тези думи всеки ден до края на живота ми. Обичам те, Джослин. Това помага ли ти?

Сърцето й се изпълни с топлина, която обгърна цялото й същество, а душата й радостно запя от увереността, че е обичана. Тя придърпа лицето му към своето, за да вкуси солената сладост на устните му.

— Наистина ми помага, моя най-скъпа любов. Наистина.