Мери Джо Пътни
Заложница на съдбата (20)

Глава 19

Приятелството, което бе възникнало между двете жени, подтикна Сали да сподели проблема си с Джослин. Когато пристигна в дома й, бе късен следобед и нейно благородие току-що бе наредила дай поднесат чая в утринната гостна.

Щом Сали влезе, Джослин вдигна глава и се усмихна.

— Идваш тъкмо навреме. Надявам се, че ще се присъединиш към мен за чая. Дейвид обаче не е вкъщи. Отиде да посети Ричард Далтон, който претърпя още една операция и през последните няколко седмици ще бъде на легло.

— Знам. Иън Кинлок ми каза, че е счупил и отново наместил ранения крак на Ричард. Прогнозите са обещаващи. — Сали сведе поглед към ръцете си и видя, че мачка нервно ръкавиците си. — Всъщност знаех, че Дейвид няма да е тук. Исках да говоря с теб.

Джослин тактично се престори, че не забелязва притеснението на гостенката си. Наля чай, предложи сладки и кекс, докато поддържаше лек и любезен разговор.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита най-после тя, след като направи няколко забележки колко мрачно е времето през последните няколко дни, необичайно за август. — За мен ще бъде удоволствие.

Сали преглътна с усилие. Апетитният кейк имаше вкус на пепел.

— Не знам дали можеш да ми помогнеш, но нямам с кого да поговоря.

Джослин я погледна подканващо. Сали нямаше сили да срещне погледна й, затова се втренчи в една картина, изобразяваща селски пейзаж.

— Как може жена да накара мъж да се влюби в нея? Сигурна съм, че имаш опит в тези работи и някой и друг съвет ще са ми от полза. Макар че това навярно ще бъде загуба на време за някого като мен — горчиво додаде.

Джослин остави чашката от фин севърски порцелан, която изтрака върху чинийката.

— Разбирам… Не е лесно да се отговори на подобен въпрос.

Поне не й се присмя и Сали й бе благодарна за това.

— Съмнявам се, че има някакъв метод — намръщи се Джослин. — Всъщност не знам колко мъже наистина са били влюбени в мен. Казват, че всички богати наследници са красиви, затова смятам, че богатството ми е основната причина за възхищението и комплиментите, които съм получавала.

— Глупости. Предполагам, че си привлякла някои зестрогонци, но повечето от обожателите ти наистина са влюбени в теб. Вземи например Дейвид и Ричард Далтон.

— Сали, добре ли си? — възкликна Джослин. — Не е възможно да си получила слънчев удар, след като времето е мрачно. Може би си яла развалени стриди? Харесвам Дейвид и Ричард и се надявам и те да ми отвръщат със същото, но нито един от двамата не е влюбен в мен.

Сали се замисли.

— Може би Ричард не е, макар че с малко окуражаване непременно ще се влюби. Дейвид обаче със сигурност е влюбен в теб.

За нейна изненада думите й разстроиха Джослин.

— С Дейвид сме приятели, Сали. Помежду ни няма романтични чувства.

Дали не възрази прекалено разгорещено? Тъй като не желаеше повече да разстройва снаха си, Сали сви рамене.

— Няма значение. След като не знаеш нищо по въпроса, няма смисъл да ти искам съвет. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Не си ме обезпокоила. — Джослин отчупи парченце от една сладка, пълна с крем, и я предложи на Изида, която я гледаше с пронизителни очи. — За мен ще бъде чест, ако ми кажеш какво те измъчва. Дори и да не мога да ти помогна, понякога е облекчение да споделиш с приятел.

— Ако ми се присмееш, никога няма да ти го простя!

— Разбира се, че няма да ти се присмея — увери я Джослин. — Доколкото разбирам, ти се интересуваш от мъж, който не отговоря на чувствата ти?

Сали притеснено закърши пръсти.

— Аз… изглежда съм се влюбила безнадеждно в Иън Кинлок. Живеем наблизо и често вечеряме заедно. Понякога се срещам с него в болницата „Сейнт Бартоломю“, а няколко пъти му помагах в частния му кабинет — приемах пациенти, организирах графика на прегледите — нещо, на което той не обръща внимание.

— Вероятно той се радва на твоята компания — окуражаващо рече Джослин.

— Изглежда щастлив, когато го посещавам. Струва ми се, че му харесва да разговаря с мен. Не съм сигурна обаче дали забелязва, че съм жена. Ако се вглеждаше в мен… но това явно не го интересува.

Джослин се намръщи. Разбираше проблема на Сали. Дали Иън Кинлок от работа можеше да забележи изобщо някоя жена?

— Смяташ ли, че един хирург, изцяло отдаден на професията си като доктор Кинлок, ще бъде добър съпруг?

— Осъзнавам недостатъците му — накриво се усмихна Сали. — За него съпругата ще бъде на второ място. Мога да се примиря с това. Възхищавам се на безкористното му отдаване на болните. Подобна загриженост е уникална и достойна за уважение.

Джослин си представи суровото, но привлекателно лице на шотландския лекар и си припомни силата, която се излъчваше от неговата личност.

— Надявам се, че не се възхищаваш единствено на характера му. Той е много привлекателен мъж.

— Повярвай ми, забелязала съм го — иронично промърмори Сали. — Ако не бях, възхищението ми щеше да бъде много по-слабо. Мисля за него през цялото време… Как да го накарам да вижда у мен нещо повече от по-малък брат? Мога да понеса да бъда на второ място в живота му, но искам да бъда от хората, които са най-важни за него.

Джослин огледа изпитателно гостенката си. Както обикновено тя бе облечена в широка рокля, затворена до шията. Нямаше дори панделка, която да освежи семплата и дреха, тъмносиня на цвят, неподхождащ на Сали. Гъстата й коса, тъмнокестенява като тази на Дейвид, бе прибрана в стегнат кок, от който не се подаваше нито един кичур. Макар че чертите на лицето й бяха съвсем обикновени, тя имаше прекрасни зелени очи като на брат си, но се обличаше безлично и всеки би разпознал в нея скучната гувернантка.

— Ако не искаш той да се отнася към теб като към по-малък брат, не се обличай като такъв.

— Моля? — обидено попита Сали.

— Не искам да кажа, че изглеждаш като момче. Подозирам, че имаш хубава фигура, но трябва да я подчертаеш. Ти явно се стремиш да изглеждаш, колкото е възможно по-строга и незабележима.

— Предполагам смяташ, че трябва да се покрия от главата до петите с панделки и дантелки? — язвително попита Сали. — Ще изглеждам смешно. Освен това всички тези финтифлюшки са маловажни. Връзката между мъж и жена трябва да се основава на уважение и взаимно привличане, а не на такива повърхностни неща като външния вид и облеклото.

— Напълно си права — съгласи се Джослин, — но докато привличането и уважението са основата и същността на една добра връзка, всеизвестно е, че много неща зависят от повърхностните неща. Има девойки, които обичат да разговарят за философски и етични проблеми, но повечето предпочитат да прекарват времето си в приятни обеди и разходки и по-леки занимания и развлечения. Не може да се отрече, че приятният външен вид допринася за доброто прекарване на времето. — Помисли си бегло за часовете, които бе прекарала с Дейвид. Той беше много приятен за гледане.

— Може би си права — неохотно се съгласи Сали. — Но ще изглеждам нелепо, ако се облека в рокля като твоята.

Джослин огледа ефектната си рокля с фина френска дантела по краищата и изящна бродерия около деколтето и ръкавите.

— Това може да не е твоят стил, но има и други елегантни модели.

Сали презрително изсумтя. Не изглеждаше убедена. Внезапно Джослин попита:

— Обличаш се безцветно само заради принципите си или защото се боиш, че не можеш да съперничиш на останалите жени?

Очакваше зълва й да избухне, но за нейна изненада тя се замисли над думите й.

— Може би по малко и от двете. Работила съм на такива места, където е по-разумно да бъдеш незабележима, защото мъжете биха усложнили живота ми, ако решат, че съм привлекателна.

— Не бях помислила за това — отвърна Джослин, шокирана от откровеността, с която Сали говореше за ситуации, които можеха да бъдат много неудобни.

Сали почеса разсеяно врата на Изида, когато котката отърка глава в крака й.

— Още преди да стана гувернантка, смятах, че е по-разумно да се обличам в строги и семпли дрехи. Дейвид постъпи в армията, когато бе на деветнадесет години, и аз трябваше да управлявам домакинството. Майка ми беше мила и добра жена, но никак не бе практична. Тъй като бях дребна на ръст, се стараех да изглеждам по-възрастна, когато трябваше да се оправям с търговците. След като тя почина, се наложи да си потърся работа. Първата ми работа бе като учителка и сигурно нямаше да ме назначат, ако не изглеждах по-строга и по-възрастна, отколкото бях. Този начин на обличане ми е помагал досега.

Джослин кимна. Разбра защо Сали бе твърда и непреклонна и се отнасяше покровителствено към брат си. Нищо чудно, че Дейвид проявяваше търпение към понякога прекалено острия й език.

— Време е за известна промяна в стила ти — заяви тя и се изправи. — Ела горе с мен, за да видим какво можем да открием в гардероба ми.

Сали я погледна изненадано и очите й гневно блеснаха.

— Не съм дошла да прося дрехи от теб.

— Разбира се, че не. — Джослин избута зълва си от стаята. — Обичам да си играя на кукли, но от години не съм го правила.

Сали се засмя.

— Камериерката ми Мари е твърде изискана и затова и подарявам дрехи, които вече не обличам — продължи Джослин, когато влязоха в просторната й спалня. — Тя е добре облечена, почти колкото мен, но без това да й струва нещо.

Устните на Сали се извиха в иронична усмивка.

— Искаш да кажеш, че ако се постарая, може да изглеждам добре, колкото камериерката на една дама?

— О, не чак толкова добре. Мари притежава непогрешимия усет на французойка. Наистина й завиждам. — Джослин се гмурна в огромния гардероб, който заемаше цялата стена в гардеробната й. — Ще погледнеш ли по-снизходително на моята лекомисленост, ако ти доверя, че компенсирам това, което харча за дрехи, с щедри дарения за домовете за сираци? Върша и друга благотворителна дейност, но тази специално зависи от това колко пари давам за нови дрехи.

Сали се сепна. Не й бе хрумвало, че Джослин се занимава с благотворителност.

Изпитвайки дяволито удоволствие да предизвиква предразсъдъците на зълва си, Джослин позвъни за камериерката си.

Мари се появи. Тя бе дребничка, не по-висока от Сали, но надарена с по-пищна фигура. Облечена в една от роклите на Джослин, които умело бе преправила, тя наистина изглеждаше много представително.

— Мари, трябва да разберем какъв стил ще подхожда най-добре на госпожица Ланкастър — обясни господарката й. — Първо косата. А докато работим по този въпрос, ти си помисли кои от моите рокли ще й стоят най-добре.

Сали измърмори нещо в знак на протест, но Джослин решително я настани пред тоалетката си. Мари разпусна косите й и прокара четка през гъстите вълни.

— Прекрасна коса — замислено отбеляза камериерката. — Но май се нуждаем от нещо не толкова строго, нали?

Скоро трите жени оформиха новата прическа на Сали — косата й бе вчесана назад, а после увита на изящни плитки около ушите й. Сали неохотно позволи на Мари малко да я подстриже. В резултат лицето й се оказа обрамчено от меки къдрици. Макар че новата й прическа не изглеждаше подходяща за гувернантка, госпожица Ланкастър изглеждаше с няколко години по-млада и много по-хубава. Под умелото напътствие на французойката, тя скоро се ориентира към най-подходящия за нея стил. Затова не възрази, когато Мари и лейди Джослин се заровиха из огромния гардероб. Джослин измъкна една лятна рокля от муселин с цвят на узряла праскова.

— Тази вече ми омръзна. Пробвай я, Сали.

Мари отвори уста, за да възрази, че господарката й още не бе обличала въпросната рокля, но Джослин многозначително я стрелна с поглед. Зълва й повече се нуждаеше от красивата рокля.

Сали покорно облече роклята. Мари забоде с карфици подгъва и отне от широчината.

— Огледалото, мадмоазел — нареди доволно французойката.

Ланкастър се извърна, за да се погледне във високото огледало.

— Нима това съм аз?

— Разбира се. Досега си прикривала хубавата си фигура — увери я Джослин, оглеждайки със задоволство резултата от усилията им. Зълва й притежаваше стройно и елегантно тяло, а топлите тонове на роклята подчертаваха свежия тен на лицето й. Макар че никой не можеше да я нарече класическа красавица, сега тя бе млада дама, която щеше да предизвика множество възхитени погледи. Дори Иън Кинлок със сигурност щеше да я забележи.

Извърна се отново към гардероба си и замислено сви устни.

— Какво още ще ти подхожда?

Докато Изида мъркаше доволно, изтегната върху захвърлената тъмносиня рокля, Джослин прибави още четири рокли, които смяташе да подари на снаха си. Когато свърши, Сали погледна безпомощно към огромната лъскава купчина.

— Не мога да приема толкова дрехи, Джослин.

— Помисли за сираците. Ще спечелят доста, когато си подновя гардероба.

Сали се засмя.

— Щом е така…

Седнаха отново на чаша чай, докато Мари преправяше роклята в прасковен цвят. Щеше да се види с Иън Кинлок по-късно. Изтръска котешките косми от тъмносинята си рокля и я облече. Застана пред огледалото и отново внимателно се огледа.

— Изумително е какво може да направи една нова прическа. Дори и с роклята си на гувернантка сега изглеждам много по-хубава.

— Забравихме още нещо. — Джослин отвори едно чекмедже и извади шал от мек кашмир в червеникавокафяво и златисто. С оттенъка си в тъмносиньо и кафяво щеше да отива на почти всяка дреха. Изпита мигновено съжаление да се раздели с него, но той изглеждаше идеален за Сали. — Вземи и това.

— О, Джослин — тихо възкликна Сали, докато докосваше с благоговение разкошната тъкан. — Това е най-прекрасното нещо, което съм притежавала. Още веднъж ти благодаря. Щедростта ти ме кара да се срамувам.

Снаха й поклати глава.

— За щедра се смята онази жена, която споделя скромната семейна вечеря с гладуващ странник. Не заслужавам благодарност заради това, че се отказвам от нещо, което всъщност не ми е чак толкова необходимо.

— Богатите семейства, в които съм работила, никога не са проявявали подобна щедрост към нуждаещите се. — Сали я стрелна изпитателно. — Защо не приемаш комплименти, Джослин?

Неочакваният въпрос стъписа лейди Кендъл. На устните й напираше да отговори: „Защото не ги заслужавам.“ Знаеше го още откакто…

— Коя е Жанет? — попита, сменяйки темата.

— Как си узнала за нея? — Сали преметна шала през раменете си и се завъртя пред огледалото.

— Дейвид спомена името й, когато бълнуваше — отвърна Джослин, стараейки се тонът й да прозвучи нехайно. — Попитах го коя е тя, за да й изпратя съобщение, че се е възстановил, но той не ми отговори. Да не би да е от онези жени, за които мъжете не обичат да говорят?

— Не. Тя не е от леките жени. За да бъда честна, през последните месеци ми се случиха толкова много неща, че почти забравих за съществуването й. — Сали оправи една непокорна къдрица. — Съдейки по писмата на Дейвид, Жанет произхожда от френско роялистко семейство и е много хубава. Подозирам, че е възнамерявал дай предложи брак, но тъкмо тогава е бил изпратен в Брюксел. Откакто се върна в Англия, не я е споменавал.

— Разбирам. Нищо чудно, че предпочита да й пише лично. — Джослин опакова внимателно прасковената рокля, за да не се измачка по пътя. Значи Дейвид също имаше планове за брак. Това обясняваше защо бе предложил анулирането като най-бързия начин за край на принудителното обвързване.

Припомни си онзи път, когато я бе попитал дали не е мислила да останат женени. Сега осъзна, че беше напрегнат, докато очакваше отговора й. Изглеждаше облекчен, когато тя решително отхвърли подобна вероятност. Явно бе направил предложението единствено от практични съображения, също като адвоката Крандъл. Очевидно имаше други намерения за бъдещата си съпруга.

С Божията помощ и с добрата воля на Духовния съд до пролетта те щяха да бъдат свободни, за да последват желанията на сърцата си. Джослин бе доволна, че той се оказа емоционално обвързан. Може би затова им бе толкова лесно да станат добри приятели. Надяваше се, че Жанет го заслужава.

Но защо, с тъга си помисли тя, един мъж изглежда още по-привлекателен, когато се окаже, че не е свободен? Колко е унизително да осъзнаеш, че в живота му има друга, която е създадена за него.

Преди да си тръгне, Сали се огледа за последен път. Страните й бяха порозовели от вълнение.

— Как изглеждам?

— Прекрасно. Изглеждаш хубава, но в същото време си самата ти — добави Джослин. — Запомни, че хубавата външност е само част от това, което е нужно на жената, за да завоюва мъжа. Много по-важно е наистина да се чувстваш привлекателна. Ти трябва да вярваш, че е напълно естествено Кинлок да те намира за неустоима.

Сали се засмя.

— Значи все пак съществува тайна, с която да накараш един мъж да се влюби в теб? Самата ти току-що я изрече.

— Може би — отвърна Джослин, изненадана от думите си. Сали силно я прегърна.

— Благодаря ти за всичко, Джослин. Пожелай ми късмет и не казвай нито дума на Дейвид, докато не успея.