Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (9)

Седма глава

Грохотът на двигателите тресеше заснежената околност, сливайки се с виковете и крясъците на тълпата.

Петнадесет коли с тътен се носеха една след друга, скърцаха диво на завоите.

Възбуденият глас на спортния коментатор по радиото изреждаше техните маневри и позиции.

Снежен снаряд изхвръкна изпод поднесло колело на колата отпред и плясна Хелър по лицето. От полепналата мръсотия той престана да вижда каквото и да било. И като по чудо след миг всичко пред него се изясни. Хелър посегна и махна слой пластмасово фолио от предпазника на каската си. Сигурно бе изработен от безброй тънички слоеве отблъскваща водата пластмаса, които той можеше да обелва един по един. Още веднъж се прояви склонността му към измами! Та той имаше възможност да вижда размазаната от скоростта писта и поднасящите коли пред себе си!

Сега задминаваше останалите един подир друг! И всеки път се чуваше как гъмжилото зад спортния коментатор вие от удоволствие.

Радиото дърдореше:

„За онези, които ни слушат по-отскоро, напомням, че това състезание на дързостта, хитроумието и най-обикновеното гаднярско умение ще бъде решено от първия, който измине хиляда обиколки, и последния, който ще има възможност да извършва маневри на собствен ход. Наградният фонд от четвърт милион долара е разделен на две части — 125 000 за обиколките и 125 000 за последната кола в движение. За мен е напълно ясно, че тези демонични пилоти се стремят и към двете награди. За жалост все още няма смъртни случаи въпреки състоянието на пистата. Чуйте как ръмжат моторите! А дрънченето, което чувате, е от откъснали се вериги…“ Гласът му се удави в разбеснялата се тълпа. „Гениалното хлапе току-що задмина Чука Малоун с една обиколка!“

Хелър ускори ревящата си кола поне до 120 мили в час, сега литна право през пръсналата се глутница съперници!

Един пилот завъртя волана в опит да го удари. Хелър настъпи педала на газта. Онзи не уцели.

Друга кола се стрелна странично, за да го джасне, докато се промъкваше в пролуката. Беше номер 9.

Не улучи!

Идващата отзад кола се завъртя и блъсна номер 9. И двете пробиха оградата. Облаци дим! И закъснял трясък от падането!

„Като гледам, номера 9 и 4 бяха дотук!“, крещеше радиото. „Какво чудесно сблъскване! Не, сгрешил съм. Номер 4, Смъртоносния Макджий, се размърда. Да, той се връща на пистата! Не, даде на задна, за да удари кола 9! Обаче се блъсна в линейка! Ето го, Макджий пак е на пистата! Отново се включи в надпреварата!“

Телевизионният екип припряно слизаше, за да покаже отблизо смачканите трупове. Репортерът говореше:

„Ето ни и нас, приятели. Канал «Шест и седем осми», който винаги си върши работата както трябва! Днес ви обещахме кръв, значи кръв ще ви показваме. А тук кръвта е навсякъде. Трима мъртви шофьори на линейки. Вижте я само тази кръв, приятели! Прекъсваме за реклама на «Чудните хавлии».“

Сега вече четиринадесет коли фучаха в колона по пистата. Размаханият жълт флаг ги принуди да намалят скоростта. Така успяха да се подредят.

А воланът пак подскочи в ръцете на Хелър!

Той се завъртя бясно, едва не удари кола номер 7. Поспря и зави, за да избегне удар отзад.

Изрече в микрофона:

— Фенси-Денси, има още един.

Никакъв отговор.

Хелър пак заговори:

— Фенси-Денси, моля те, обади се.

Никакъв отговор.

Ликуващо прегърнах сам себе си. Бизнесът вървеше като по вода!

Воланът на „Кадилака“ дрънчеше и се друсаше. Хелър заобиколи две коли и се шмугна в Бокс 1.

Автомобилът се наклони, когато екипът пъхна крик под него.

— Cogliones!^[1] — възкликна Майк. — Пак куршум!

Екипът монтира резервното колело. Съдията удостовери, че е нямало зареждане с бензин.

Множеството зад спортния коментатор пищеше: „Давай, Хлапе!“.

Говорителят на пистата каза:

„Сега Гениалното хлапе е доста назад. Два пъти спря в бокса. Съдията удостовери, че не е зареждал с бензин.“

Хелър още веднъж започна да си пробива път сред пръснатите по пистата коли. Сега май с още по-голямо настървение опитваха да го блъснат.

Той рязко изви волана, за да избегне номер 6, овладя колата си и започна бързо да ускорява по отсечката, която беше най-близо до мен.

Воланът пак подскочи в ръцете му!

На косъм се размина с оградата. Опомни се, за да избяга с мъка от номер 11. Воланът на „Кадилака“ се тресеше над назъбените ледени ръбове.

Хелър викаше:

— Фенси-Денси, има още един!

Никакъв отговор.

Отклони колата към бокса.

— Cogliones di Cristo! — възкликна Майк. — Пак куршум! След това колело ти остава само едно резервно! Внимавай!

Камерите уловиха излизането на Хелър от бокса.

„Гениалното хлапе наистина загуби много. След трите спирания в бокса сега се влачи на опашката. Може да понавакса малко, когато другите коли започнат да се отбиват в боксовете за презареждане, но сега ще трябва да кара като бесен…“

За кой ли път заваля. По радиото говореха:

„Метеоролозите на Търговската камара във Флорида ви съобщават, че сте във вихъра на най-мръснишкото, най-гнуснишкото временце, каквото не ви е връхлитало доста отдавна. Ако не сте забелязали, ще ви кажа, че пак вали. Този следобед в Сприйпорт ще трупа сняг и още сняг. Всъщност снегът ще ви погребе за броени часове. Ако някой от вас оцелее след това състезание в Сприйпорт и спечели облог, втурвайте се към Флорида да похарчите всичко. Ние обичаме паричките, ще ви съдерем и кожите от гърбовете съвсем безболезнено.“

Не виждах пистата. Но продължавах да се прегръщам сам. Щом отмине тази виелица и се появи видимост, моят снайперист щеше да превърне в боклук още едно колело. После още едно и Хелър е вън от надпреварата! На „Кадилака“ вече му идваше много. Никога не би успял да продължи с разкъсани от куршуми колела.

Внезапно се обади нечий глас. В момента слушах три приемника. Не успях да се ориентирам откъде идваше.

От слушалките на Хелър!

— Извинявай, Висок Полет. Улучиха ми говорилката, а вторият ми отне доста време.

Беше Бум-бум!

Хелър попита:

— Ти добре ли си?

— Само синини, Висок Полет. Карай за победа!

— Разбрано, прието, съгласен, край! — каза Хелър и този път здраво притисна педала за газта.

Пистата направо зафуча под него!

Напразно погледът ми опитваше да проникне през бялата пелена наоколо. Някъде из вледенената околност и вторият ми снайперист лежеше мъртъв. И доколкото познавах италианците, е умрял от нож. Нищо не бих могъл да открия. Вероятно и никой друг нямаше нищо да научи!

Преживях няколко особено лоши минути. Ами ако някъде отвън Бум-бум се промъкваше към мен! Заключих сигурно вратите и извадих нож, какъвто използваха в Отдела на ножовете, да ми е подръка. Но после се сетих, че Бум-бум трябва да е в Бокс 1. Бил е принуден да отиде там, за да използва тяхната радиостанция за връзка с Хелър.

Да го „бибип“ този Бум-бум! „Бибип“, „бибип“ и пак „бибип“! Хелър имаше шанс да победи!