Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (42)

Седма глава

Включих екрана.

Хелър караше старото такси край брега в Джърси. На пода изпод седалката се подаваше наръч вестници и той от време на време ги поглеждаше.

Беше ОБЪРКАН!

Върнах назад записите. Да, когато Хелър е отишъл в офиса си, Джовани го извикал по телефона с думите: „Хлапе, най-добре да дойдеш насам, аз обаче те съветвам да не идваш“. Гласът му беше особено напрегнат.

Хелър загази!

Ах, тези връзки с обществеността, какво приятно средство за създаване на неприятности! Разбирах, че никой не може да се чувства в безопасност, щом съществува такова оръжие. То беше напълно непредсказуемо! В един момент той весело се занимава със своите работи и изведнъж — бум, гръмват го, без нищо да зависи от него. А той дори не подозира, че е гръмнат. Може би си мислеше, че така е устроен светът — че вестниците просто не заслужават доверие, допускат грешки или се приспособяват към вкусовете на читателите.

Майстор на близкия бой, боен инженер от Флота, който взривяваше цели крепости и бази, без да има и драскотина по себе си, Хелър беше едно листенце в лапите на мощния ураган, наречен връзки с обществеността, и всеки момент можеше да се превърне в прах по желание на експерт като Медисън. А Хелър не само не схващаше какво става, той дори нямаше с кого да се бори, нищо, което да направи! С няколко абзаца Медисън го превърна в безпомощна пешка!

Само знаеше, че е загазил. И пътуваше към неприятностите си. Дори не се беше маскирал.

Просто куп хартия, който може да бъде изпепелен с една-единствена кибритена клечка. Но този куп хартия съсипваше Хелър!

Стигаше ми гласът на Джовани, за да предскажа това.

Хелър спря колата пред къщата на Бейб.

Джовани го посрещна в асансьора.

— Хлапе, на твое място нямаше да вляза.

Хелър даде на Джорджо коженото си палто и шапката си, но другият не ги пое. Паднаха на пода.

Хелър почука на вратата на гостната. Никой не му отвори. Той натисна дръжката и влезе.

Бейб не беше там.

Чуваха се някакви звуци откъм друга врата в дъното на стаята. Хелър тръгна към нея и я отвори.

Нещо като кабинет. Имаше камина, но в нея не гореше огън. На стената висеше разпятие. Килимът беше черен.

На него седеше Бейб. На колене. Наметнала парче зебло на главата си. Взимаше пепел от камината и я размазваше по лицето си.

— Моя е вината, много съм виновна! — стенеше тя.

Плачеше.

Усети, че някой е влязъл.

Вдигна поглед, сълзите се стичаха по саждите и проправяха две чисти пътечки.

Видя го.

— Ох, Джером! — изпъшка тя. — Собственият ми син е един traditore! — Тя се преви от ридания. — Моят син, моят син!

Хелър понечи да пристъпи към нея.

— Мисис Корлеоне, моля ви да ми повярвате…

Беше отхвърлен на секундата. Тя го спря с обърнати към него длани.

— Не, не, не ме доближавай! Все отнякъде във вените ти е влязла омърсена кръв! Ти опетни честта на фамилията! Не ме доближавай!

Хелър също коленичи, но по-далече от нея.

— Моля ви, мисис Корлеоне, аз не съм…

— Traditore! — сякаш го заплю тя и отпълзя в другия ъгъл. — Ти разби сърцето на нещастната си майка!

Ръката й се стрелна към камината. Извади недогорял вестник. Виждаше се лицето на Фаустино. Движението раздуха тлеещи по хартията искри. И докато тя размахваше парчето, избухнаха в пламъци.

— Ти опозори името Корлеоне! — викна тя. — Собственият ми син се обърна срещу своята фамилия!

Хвърли горящия вестник обратно в камината.

— Толкова усилия положих да ти бъда добра майка! Така се старах да те възпитам както подобава! И каква отплата получавам? Каква отплата, питам те? Да слушам по телефона жената на кмета! — Гласът й се издигна във вой. — Каза, че съм една тъпачка, която дори не знаела за предателя в собствения си дом! И се смя! Смя се на мен!

Тя неочаквано затършува за нещо. Машата! Запрати я по Хелър.

— Махай се!

Машата издрънча на пода.

— Махай се от очите ми!

Сграбчи лопатката и я метна. Едва не уцели Хелър по лицето. Лопатката тресна в стената, а Бейб пищеше:

— Вън!

Докопа стойката с принадлежностите за камината. И я хвърли с цялата си сила. Вратата се напука.

— Махай се! Махай се! Вън! Вън!

Хелър се дръпна назад. Излезе от стаята.

Тя пак зарида, звучеше като оплакване на мъртвец. Хелър бавно стигна до коридора.

Не се виждаха нито Джорджо, нито Джовани.

Взе палтото и шапката си от пода. Влезе в асансьора.

Бавно се вмъкна в таксито и потегли.

О, мои Богове! Медисън успя! С най-прост трик — хартия, мастило, влияние на вестниците. Без да вложи грам истина, той настрои най-могъщия съюзник на Хелър срещу него!

Какъв гений!

Какъв прекрасен инструмент!

А Хелър не подозираше кой го гърмеше така. И дали въобще някой го правеше.

Но все още имаше вероятност всичко да тръгне зле. Хелър също си падаше по номерата!