Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (2)

До моя господар Лорд Турн, Върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация

Ваша Светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, Ранг ХI, офицер на обща служба, бивш второкласен служител от Координирания информационен апарат на Волтарианската конфедерация (всички да славят Негово Величество Клинг Надменни и неговите благородни васали), смирено представям четвъртия том от моите самопризнания относно МИСИЯ „ЗЕМЯ“.

Този том беше най-труден за разказване и съм длъжен да ви предупредя предварително, че прочитането му ще изисква големи усилия на волята. Престъпленията, които искрено и доброволно признах досега, бледнеят в сравнение с долуизложените. Писъците и кръвта са толкова ярки в съзнанието ми, сякаш всичко става в момента.

Попадането ми в твърде затрудненото положение, което ще опиша в настоящия том, надхвърля способностите на разсъдъка ми да проумява, щом върна мислите си назад във времето.

Не бива да бъда обвиняван за стореното от мен. Бях тласнат към това от Джетеро Хелър. Този човек е опасен и колкото по-скоро бъде открит, арестуван и убит, толкова по-добре. Опирам се не само на преживяното лично от мен, но и на Фройд и Бъгз Бъни, а това ме прави експерт не по-малко от който и да е земен психиатър.

Извършваното от Хелър насилие е отдушник за сексуалния му нагон. Той е класически пример за потиснат Едипов комплекс, който се бори с неговата идея-фикс за образа на бащата.

Вижте този блестящ психиатричен анализ:

1. Хелър живееше в публичния дом „Грейшъс Палмс“, намиращ се срещу Обединените нации. А какво има пред ООН? Пилони за знамена. Всеки знае какво означават пилоните. Фройд никога не е бъркал.

2. Мафиотската фамилия на Бейб Корлеоне притежаваше „Грейшъс Палмс“. С нейните метър и деветдесет и пет тя едва ли може да бъде наричана „бейби“. Вдовица е, обаче същата тази Бейб стана земната заместителка на майката на Хелър. Ето източника на неговия Едипов комплекс.

3. Инфантилното поведение на Хелър бе потвърдено, когато Дж. Уолтър Медисън, онзи майстор по връзките с обществеността (още едно блестящо изобретение на Земята), бе нает да го обезсмърти. Той нарече Хелър Гениалното хлапе. Изборът на това име е неоспоримо доказателство.

4. Хелър използваше кодова пластина, за да пише отчетите си, изпращани на Волтар. Пластината представлява лист с дупки. Слагате я върху документ и така можете да видите кодовите думи, да прочетете истинското съобщение през дупките. Още едно доказателство за неговата сексуална агресия. (А освен това е един от присъщите му непочтен начини да се опълчва срещу мен. Знае, че не мога да подправям неговите отчети без пластината и че не мога да го убия, докато не я намеря. Типично за агресивната му същност.)

5. Дясна ръка на Хелър беше Бум-бум, бивш морски пехотинец, член на фамилията Корлеоне и експерт не само по взривни вещества, но и по оръжия. А оръжията са чисто и просто фалически символи за сублимираното „свръх-аз“. Дори името на Бум-бум стига, за да бъдат доказани сексуалните проблеми на Хелър.

6. Хелър създаде офиси на корпорации, управлявани от онзи анархист, борещ се срещу данъчните служби — Изи Епщайн. Офисите се намираха в „Емпайър Стейт Билдинг“, а всеки знае какво означава формата на тази сграда. Още един психиатричен факт.

7. Хелър купи грамаден „Кадилак“ и го преоборудва с волтарианска горивна система. Явно избра тази кола заради двете букви „ll“ в думата Cadillac. Също като пилоните пред ООН, те са недвусмислени фалически символи. (И забележете, че в името Heller също има две „ll“, което вероятно е моят най-блестящ фройдистки анализ и окончателно доказателство, че криминалната му същност има сексуален произход.)

Заключение: Хелър е източникът на моите проблеми и трябва да бъде убит чрез бавни изтезания.

Това е пример за земната психология и психиатрия в действие. Те никога не са ми изневерявали. Използвах ги да държа изкъсо разни отрепки, като онези двамата несръчни агенти на Апарата — Рат и Търб.

Освен това ги приложих на онзи побъркан наемен убиец Гунсалмо Силва, когато научих, че е бил нает да охранява моята единствена любима Утанч. Това диво пустинно цвете от Каракум трябваше да бъде пазено, но не и от Силва. Така че аз хитроумно го убедих да се заеме с убийството на директора на ЦРУ, най-самоубийствената задача от всички възможни. После отведох Утанч със себе си в Съединените щати. Ето така трябва да прилагате психологията в своя полза.

Пътуването до Щатите се оказа доста полезно. Освен че получих фалшиви документи на федерален служител, аз се срещнах лично с „Човека“ — Делбърт Дж. Роксентър. Той и неговият адвокат Бери ми бяха особено благодарни, че ги известих за плана на Хелър да произвежда евтино и незамърсяващо гориво. (В края на краищата отиде ли си Роксентър от сцената, с него си отива и планът на Ломбар Хист да се изкачи от директорското място на Апарата до трона на Императора.)

Благодарение на този мой безценен принос бях заклет за член на организацията и „Мис Мир“ сложи на гърдите ми невидима татуировка като „шпеонин“ на фамилията Роксентър — така тя хитро кодира думата, за да не я разбере никой. Чудесно момиче.

Бери ме посвети във връзките с обществеността. За да спре Хелър, той нае Медисън, познат и като Чуруликащото Куку.

Хелър бе донесъл малък волтариански преобразовател на елементи, който беше в състояние да произвежда гориво от едва ли не всякакви материали. Искаше да го демонстрира в своя „Кадилак“ в състезание за издръжливост с хиляда обиколки на пистата в Сприйпорт. Е, и Чуруликащият Дж. се залови за работа.

Медисън създаде двойник на Хелър и го нарече Гениалното хлапе и докато Хелър се подготвяше за състезанието, Чуруликащият Дж. пускаше една подир друга истории по първите страници на вестниците, в които фалшивото Гениално хлапе предизвикваше всички пилоти по света. Пробута Хлапето в телевизионни шоупрограми, където то се нахвърляше срещу петролните компании. Поставяше рекламни табла, самолети изписваха съобщения по небето, препълваше новините по радиостанциите. Рекламната лавина за състезанието беше най-грандиозното нещо, случвало се в масмедиите от цели епохи насам.

Хелър не можеше да проумее защо всички вестници, радиостанции и телевизии твърдяха, че са взели интервюта от него. А той си работеше по своя „Кади“. Отгоре на всичкото с щръкналата си челюст, стърчащите зъби и очилата това Гениално хлапе дори не напомняше за Хелър!

Твърде малко знаеше той за правилата във връзките с обществеността! Медисън не се нуждаеше от неговото съгласие. И истината нямаше нищо общо с това. Стандартът, по който Медисън работеше, гласеше: „Прави онова, с което ще се наместиш на първа страница“. Затова просто съчиняваше и фабрикуваше историйките си една след друга, а Хелър свиваше рамене и продължаваше да работи в своя гараж до Сприйпорт.

Той нямаше дори нищожен шанс. Първо, Медисън промени състезанието в „Съчетано отстраняване с тест за издръжливост“, в което дузина и половина пилоти-убийци жадуваха кръвта на Хелър. Второ, още доста по-рано Ломбар бе уредил да повредят волтарианския преобразовател на елементи, който Хелър използваше вместо карбуратор. Оставаха му броени часове работа, твърде малко, за да завърши Хелър състезанието.

Но за да съм твърдо уверен, че ще бъде спрян, последвах съвета на преподавателите си от Апарата: ако искаш работата да бъде свършена както трябва, повери я на някой друг.

Наех двама снайперисти, въоръжих ги с пушки със заглушители и телескопични прицели и ги облякох в бяло, за да се слеят със снега, който неспирно валеше вече три дни. Наех микробус с чудесно отопление, намерих си добро място на хълмче с изглед към пистата Сприйпорт на Лонг Айлънд, нагласих звънеца на екрана за Хелър, за да ме събуди, когато и той стане от сън, и се настаних удобно за през нощта.

Ако „колите-бомби“ не успееха да го спрат, щеше да успее куршум „0.30-06 Ускорител“, излитащ от цевта с 1224 метра в секунда.

Легнах си с усмивка на уста.

Хелър беше обречен!