Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (3)

Първа глава

Сигналът от наблюдателния екран на Хелър ме събуди. Още нямаше и четири сутринта! Сигурно беше твърде изнервен дори и за този съдбовен съботен ден, за да се вдигне толкова рано. После се сетих, че магистралите към пистата на Сприйпорт ще бъдат претъпкани от тълпи, снегорини и коли. Хелър искаше да ги изпревари.

Бях прекарал нощта в колата, спрях я на хълм с изглед към пистата. Въпреки вцепеняващия мраз навън отоплението поддържаше уютна температура във фургона отзад. Извадих екрана, за да видя какви ги върши Хелър. Благодарение на волтарианската технология, „бръмбарчетата“, имплантирани до неговите очни и слухови нерви, предаваха при всякаква температура.

Намираше се в стая на мотел. И понеже си беше Джетеро Хелър, изми си зъбите с въртящата се четка и се облече много спретнато в червен, топъл състезателен екип. Подреди си инструментите. После надяна на лицето си противоснежна маска и излезе. Навън бушуваше виелица. Едва се виждаше на десетина метра в светлините на паркинга пред мотела.

Явно пренасяше всичко необходимо в кабината на своя полуприцеп, защото на „петото колело“ нямаше прикачено ремарке. Огромното метално туловище на влекача си стоеше безгрижно, грамадните тръби на ауспуха стърчаха отзад като фабрични комини. Името на фирмата отпред гласеше „Питърбилт“. От размерите на кабината се досетих, че беше от онези страховити дизелови машини с петстотин коня в двигателя, които понякога също участваха в състезания. Но след малко отхвърлих хрумването си, че този ден щеше да се състезава с камиона. Нямаше да му разрешат.

Той обиколи машината. На всяко от десетте великански колела имаше тежки вериги. Щеше да се нуждае от тях, защото снегът натрупваше и се носеше в мрака.

Покачи се на стъпалото върху горивния резервоар, после на още по-висока стъпенка и отключи вратата. Щом я отвори и кабината се освети, аз се изумих — вътре приличаше на флотски кораб! Цялата тапицирана, невероятно хромирана, дори имаше стерео!

Пъхна ключа и натисна бутона на стартера. Двигателят се събуди с рев. Намали оборотите, включи отоплението и системата за топене на леда по стъклата.

Вдигна едната седалка и измъкна средно голям чук с кръгла глава. Слезе от кабината, мина отпред при фаровете и внимателно разчупи ледените пластове по тях. После хвърли чука обратно под седалката, хлопна вратата и заприпка пеша към крайпътно кафене, помислих, че оставя дизела да загрее. Влезе и изтупа снега от краката си, тогава видях, че носи бейзболните си обувки с шипове. Сигурно очакваше неприятности.

В кафенето нямаше много хора, той бързо получи омлета с шунка и кафето си. Освен това купи грамадна кесия с хамбургери и цял галон кафе в термос с кранче. Никой не му обърна внимание, макар че разговорът като че се въртеше около състезанието и няколко пъти споменаха Гениалното хлапе.

Когато си плащаше сметката, касиерката го попита:

— Как мислиш, Хлапето ще спечели ли?

— Силно се надявам на това — отвърна Хелър.

Притича обратно до влекача, издърпа се горе и потегли. Без ремаркето отзад колосалният „Питърбилт“ мачкаше преспите, сякаш бяха едното нищо. Подмина снегорин по пътя.

Влекачът вече пътуваше по второкласни шосета и аз разбрах, че мотелът е още по на изток от Сприйпорт. При едно моментно затишие в бурята можах да видя, че автострадите между Ню Йорк и пистата бяха претъпкани, поддържаха ги отворени с усилията на всички снегорини в Лонг Айлънд, поне според мен. Явно жителите на Ню Йорк смятаха, че надпреварата си струваше едно замръзване до смърт. Още доста часове щеше да бъде тъмно, ала хората прииждаха.

Но където караше Хелър, нямаше никой. Неговият гараж беше оттатък Сприйпорт, където започваха парковете за отдих. Скоро гаражите изникнаха пред него в светлината на фаровете, смътно различими в гъсто стелещия се сняг.

Много преди да стигне дотам, Хелър зави със своя „Питърбилт“. Свали стъклото от своята страна и потегли на задна към гаража, където от предишни наблюдения знаех, че държи ремаркето с онзи „Кади“ в него.

Наведе се навън, загледан зад себе си. Стигна на два-три метра от вдигащата се нагоре метална врата, оставяше си място да я отвори.

Внезапно неясно движение привлече погледа му. Рязко се дръпна навътре в кабината.

Висока кльощава фигура в тежък анорак с цвят хаки скочи към стъпалото върху резервоара, хвърли се към горната стъпенка и пъхна в лицето на Хелър дулото на оръжие!

Имаше още звуци. Вдясно от Хелър! Някой драскаше по другата врата!

После всичко стана толкова бързо, че едва успявах да следя събитията. Хелър май се пресегна настрани за чука под седалката.

Лявата му ръка се стрелна нагоре и удари китката, държаща пистолета, който изхвърча от плетената ръкавица.

Кръглата глава на чука профуча заедно с дясната ръка на Хелър и се заби в черепа на нападателя!

Другата врата тъкмо се отваряше. Хелър пусна спирачката. Задницата на влекача се блъсна с трясък във вратата на гаража.

Вратата на кабината рязко се затвори и приклещи ръката на другия нападател.

Кракът на Хелър удари като мълния и отвори широко вратата.

Вторият мъж литна и се стовари по гръб на земята.

Хелър дръпна ръчната спирачка. Затършува по пода на кабината. Намери големия револвер на първия.

И излетя с плонж от кабината!

Претърколи се по снега.

Вторият мъж бе станал и бягаше. Хелър дръпна петлето на ударника. Частите на револвера като че се бяха слепнали от студа.

Вторият мъж, който едва се различаваше в лъчите на фаровете през трупащия сняг, се обърна на бегом и стреля назад.

Хелър не можеше да накара своето оръжие да стреля. Беше засекло от студа. Другият изчезна. Хелър захвърли безполезния револвер.

Обърна се към влекача. Беше плътно притиснат към вдигащата се врата на гаража. Двигателят работеше на празни обороти. Спирачките държаха здраво. Вратата, която се повдигаше отдолу, беше непоклатимо заклещена на мястото си.

Хелър огледа другите врати на редицата гаражи. Снегът бе навял големи преспи пред тях. Но пред тази нямаше сняг.

Очите му се впериха в единственото прозорче горе на вратата, широко двайсетина сантиметра.

Върна се, където лежеше първият нападнал го мъж. Онзи тип беше много мъртъв. С хлътнал навътре череп. Под качулката на зимния анорак носеше шапка. Хелър я смъкна от главата на трупа. Скочи в кабината и взе пръчка за мерене нивото на горивото. Сложи шапката върху нея и вдигна пръчката пред прозорчето.

БУМ!

Стъклото се пръсна. Шапката отлетя нанякъде.

Писък на рикоширал куршум, потънал в нощта.

Изстрелът прозвуча твърде глухо, дойде от вътрешността на гаража, където бяха ремаркето и „Кадилакът“. Прозорчето се намираше твърде високо, за да се настани там снайпер.

Хелър изтича до една работилница наблизо и дръпна нагоре вратата й. Вътре не се виждаше ясно. Той не включи осветлението. Наоколо имаше сандъци с инструменти. Отвори един. Сложи си азбестови ръкавици и взе голяма резачка.

Втурна се обратно към влекача. От гаража глухо гръмнаха още два изстрела. Онези се опитваха някак да отворят вратата със стрелба.

Двойният ауспух стърчеше над кабината в нощта. Хелър преряза прикрепящите скоби на едната тръба с две бързи движения на инструмента.

Сграбчи тръбата с две ръце. Хромираната извивка долу подаде лесно.

Дърпаше тръбата назад и още назад, напъха края й през прозорчето!

БУМ!

Глухият изстрел отвътре се опитваше да избие тръбата.

Хелър заклещи бълващия дим ауспух.

Скочи в кабината и пришпори двигателя!

Пълнеше гаража с отработени дизелови газове. С въглероден окис.

БУМ!

Още един приглушен изстрел отвътре.

Тръбата си стоеше на мястото.

Хелър се смъкна от кабината. Сваляше червения си анорак.

Смъкна анорака цвят хаки от мъртвеца и с усилие напъха трупа в червения.

Извлече тялото откъм дясната страна на кабината, малко по-надалече. Точно на границата между светлината от фаровете и мрака. Остави го с лицето надолу в плитка пряспа и с ритници нахвърля малко сняг върху краката.

Вслушваше се напрегнато. През шума на „Питърбилт“ се дочуваше далечният звук на друг двигател.

Хелър се скри пак в работилницата. Свали от закачалката бяло яке и го облече.

Голям микробус се показа през снега пред фаровете на камиона, движеше се бързо. Шофорът сигурно рязко натисна спирачките, защото въпреки веригите колата поднесе и фаровете й осветиха „Питърбилт“ отляво, встрани от работилницата.

Отзад изскочиха трима мъже с едрокалибрени пушки. Хвърлиха се на земята, за да се прикрият.

От седалката до шофьора един мъж бързо излезе и се прикри зад микробуса.

После смъкналият се надолу шофьор предпазливо надигна глава към стъклото на прозореца. Дръпна ръчната спирачка и отвори вратата.

— По дяволите — промърмори, когато излезе. — Ей, „бибипнат“^[1] тъпак такъв, значи си го гръмнал!

Сочеше тялото в снега, вече скрито изцяло, без да се смята гърбът на червения анорак.

Другите се показаха иззад прикритията си.

— А къде е Бени? — попита единият, напрегнал очи да види нещо отвъд светлините на „Питърбилт“.

— Трябва да е възнал — каза друг, сякаш да го оправдае. — Тоя „бибип“ изхвърча от кабината като една „бибипната“ ракета!

Всички се скупчиха над червения анорак.

Дочух съвсем тихо дрънчене близо до Хелър.

Един от мъжете, с пушка в ръце, обърна трупа с обувката си.

Някой изрече стреснато:

— Ама това не е Бени!

Ръката на Хелър се стрелна неясно пред очите ми.

Нещо изсвистя през въздуха.

Въртеше се.

Прасна мъжа с пушката право в лицето!

Хелър погледна надолу. Държеше сума ти гаечни ключове. Сграбчи един, дълъг трийсетина сантиметра.

Хвърли го.

Смъртоносната стомана изфуча.

Един от мъжете го забеляза и вдигна ръка да се предпази. От покритата с ръкавица длан шурна кръв.

Още веднъж нещо блесна.

Поредният гаечен ключ. Мъжът се просна.

Друг опита да зареди едрокалибрената си пушка, за да стреля по тъмния гараж. Размазано колело стомана литна към него. Челото му се пръсна!

Един пък тръгна да бяга. Ръката на Хелър се стрелна. Въртящият се снаряд разсече качулката на анорака и отнесе половината глава.

Последният успя да се добере до микробуса. Мъчеше се да отвори вратата, но се подхлъзна.

Хелър със скок се втурна напред. Хвърли гаечен ключ на бегом. Смаза китката на шофьора.

След миг го връхлетя. Мъжът опита да го удари със здравата си ръка. Хелър стовари тежък ключ върху черепа му. Пръсна се като зряла диня!

След това се чуваше само шепотът на падащия сняг.

Хелър надникна отзад в микробуса. Никой. Отиде до пътя и се заслуша. Нищо.

Огледа телата в снега. Бяха шест заедно с Бени. Обиколи ги един по един, риташе оръжията им настрани, проверяваше. Всички бяха много мъртви.

Стигна до вратата на гаража, допря ухо и се ослуша. Ритна я два-три пъти. Нищо не се случи.

Намали оборотите на „Питърбилт“, подкара го малко напред и пак дръпна ръчната спирачка. Отново си сложи азбестовите ръкавици и вдигна тръбата на ауспуха на мястото й, закрепи я с парче тел.

Върна се при вратата и се заслуша. Нищо. Застана до бравата. Всъщност не беше заключено. Дръпна резето и бутна вратата нагоре, като в същия миг отскочи настрани.

Облаци отработени газове от дизела блъвнаха отвътре. Макар и да не стигнаха до него, той размаха ръка пред лицето си. Не виждаше добре в мрака вътре. Включи задните сигнални светлини на влекача.

Там лежаха четирима мъртви мъже!

С посинели лица, освен розовите петънца по бузите им.

Вятърът налиташе и навяваше сняг в гаража. Хелър пристъпи по-наблизо до мъжете. Бяха много мъртви.

Вдигна намотките въже, които те бяха донесли. Единият имаше интересно оръжие — въздушна пушка с инжекционни стрелички.

Хелър провери за бомби ремаркето и „Кадилака“. Не откри нищо.

Излезе. Валеше още по-плътно, беше съвсем тъмно. Погледна си часовника. Едва 5 и 20 сутринта.