Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (20)

Осма глава

Прав бях, че не си наруших спокойствието!

Още на следващата сутрин Медисън си върна своята първа страница!

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ЛЪЖЕ ЗА УЧЕНИЕТО СИ

ФАЛШИВ СТУДЕНТ

Снощи, когато Гениалното хлапе се появи в гледаното по цялата страна шоу „Безсънна нощ“, той твърдеше, че е сред най-добрите студенти във водещия технически университет.

Освен това заяви, че зад сегашните му неприятности прозирала ръката на „Октопус Ойл“.

Репортерите, занимаващи се с разследвания, на минутата се втурнаха към университетското градче на Масачузетския институт по разрухология.

Гениалното хлапе не е и никога не е било записано като студент там!

Нито един студент не е и чувал за него, нито един преподавател не е виждал името му в списъците.

Президентът на М. И. Р. направи изявление за пресата:

„Това е опит за умишлена заблуда. Няма да позволя името на тази благородна и почтена институция да бъде размахвано като парцал пред обществеността. Налице е явен стремеж да бъде потъпкано възвишеното и божествено право на университетите. Ако получавахме повече средства от ЦРУ, бихме имали по-благоприятни възможности да се справим с подобни чудовищни заговори!“

Имаше още. Във всеки вестник, по радиото и телевизията. Завладя ме страхопочитание.

Не бях запознат досега с този вид предумишлено убийство. Ставаше още по-смъртоносно, защото наемният убиец изглеждаше толкова добронамерен и всичко си оставаше в рамките на закона! При това можете да направите същото с всекиго!

Опитах да се обадя на Медисън, за да го поздравя, но телефоните му все даваха заето.

Както и да е, той добре напредваше, затова ми стана любопитно каква ли е реакцията на Хелър. Под плановете му избухна такава мина, че сигурно е побеснял. Седнах да наблюдавам.

Изглежда не го интересуваше за колко време ще стигне до своя офис. Денят беше хапещо студен и безветрен и всяка инсталация в града, използваща въглища и петрол, добавяше към въздуха толкова дим и сажди, че на човек очите му се насълзяваха. Вместо просто да отбележи този факт, Хелър се шляеше и мереше мръсотията с уред за определяне плътността на атмосферата — ей така, на улицата използваше волтарианско устройство! Щеше да е нарушение на Кодекса, само че проклетите жители на Ню Йорк никога нищо не забелязват.

Най-сетне се качи на своя етаж в „Емпайър Стейт Билдинг“ и по пътя към разкошния си кабинет забеляза, че вратата на „Мултинешънъл“ е зейнала широко. Това беше килерчето, където спеше Изи.

Хелър влезе.

И се закова на място.

Точно пред него върху гигантския екран на бизнескомпютъра на Изи беше изписано послание.

Зелените електронни букви гласяха:

СБОГОМ, ЖЕСТОК СВЯТ!

Хелър изтърва онова, което носеше. Втурна се към площадката пред асансьорите, обслужващи неговия етаж, и светкавично натисна бутоните на всички — и за нагоре, и за надолу.

Спираха един след друг.

Той припряно питаше всеки служител:

— Виждал ли сте мистър Епщайн? Дребосъка с големия нос и големите очила?

Улучи при третия.

— Качи се горе преди около пет минути — обясни младежът. — Там разбра, че по този път не може да стигне до наблюдателната площадка, и ме накара да го сваля чак до партера.

— Забрави за тези пътници — нареди му Хелър. — Това е въпрос на живот и смърт. Спусни ме веднага най-долу!

Операторът се подчини.

— Мистър Джет — каза той, — той ми се видя страшно объркан.

Хелър устремно се понесе навън, заобиколи сградата и нахълта в експресния асансьор откъм 34-та улица. Озова се на 80-и етаж след по-малко от минута. Прехвърли се в асансьора за 86-и етаж. Вътре светеше надпис:

ДНЕС ИМА ЛОША ВИДИМОСТ

Никой друг не се качваше на 86-и.

Той отиде до снекбара и щанда за сувенири. Никой освен продавачите.

Препусна към наблюдателната площадка. Затича край високата ограда, която я заобикаля и пречи на самоубийците. Гледаше надолу. Зави ми се свят.

Тогава видя ръка. Сграбчила крака на един непоклатимо закрепен за пода стол, доста далече от ръба.

Хелър надникна над облегалката на стола. Изи беше там. Притискаше се към пода и здраво се държеше за стола. На цели шест метра от ръба!

— Изи! — извика Хелър. — Я ставай!

— Не. Така ми прилошава от високото, че не мога и да ходя. Качих се горе, за да скоча, но сега не съм в състояние да се пусна от стола!

— Какво се е случило? — попита Хелър.

— Всички тези отвратителни журналистически писания ме подтикнаха — изплака Изи. — А студентската история тази сутрин ме довърши. Това беше последната капка! Пречупи ми гръбнака! Вече не мога да нося отговорност за вас!

— О, стига де, това продължава отдавна. Сигурно има и нещо друго.

Изи заплака.

— Не заслужавам даже да ми се карате. А би трябвало да го направите. Толкова изнервен и смутен бях от всички историйки, че започнах да правя грешки в бизнеса.

Хелър приклекна до него и го прихвана с ръка, сякаш го пазеше да не се хлъзне надолу. От това Изи се разрида още по-силно.

— Не бива да се държите добре с мен! Заради мен сме съсипани. — Той се задави и с мъка си пое дъх. После се разприказва забързано: — Предстои да ни поискат цяло състояние за данък върху печалбата. Имаше една стара, много стара фирма, толкова затънала в дългове, че никой не искаше и да я доближи. Дори правителството и синдикатите я оставиха на мира още преди години. Това е „Крайстър Мотър Корпорейшън“. Не можах да устоя на изкушението. Тя щеше да ни осигури задлъжнялост за незнайно колко години напред!

Хелър го хвана и с другата ръка, като че Изи би могъл да се плъзне шест метра по съвсем равна повърхност.

— Добре де, Изи, това не ми звучи като проява на некомпетентност.

— Не беше — потвърди Изи. После изквича: — Но веднага направих най-глупавото нещо на света! Уволних съвета на директорите и назначих майка си начело, така фирмата започна да печели пари! За пръв път от 1968-ма насам!

— Но това е добра новина! — отбеляза Хелър.

— О, не е! — викна Изи. — Данъчната служба незабавно издаде нареждане със задна дата и съчини някакви данъци за нас, пресрочени и обременени с глоби и лихви още от 1967-ма! Наложиха запор на всичките ни банкови сметки, дори на корпорациите, които нямаха пряка връзка с това! Съсипани сме!

— Колко съсипани? — осведоми се Хелър.

— Нуждаем се от над милион и половина, за да освободим банковите си сметки. Не можем нито да плащаме на служителите, нито да си покрием наемите. Липсват ни дори пари да започнем отново арбитражните операции с валутните курсове. Хвърлете ме през оградата! Ще се оправите по-добре без мен. Ще си затворя очите.

Хелър се затрудни малко, докато освободи пръстите му от крака на стола. Изи здраво стисна клепачи. Хелър го вдигна.

— Ох, благодаря, благодаря — мърмореше Изи.

Явно мислеше, че Хелър смяташе да го хвърли над високата ограда.

Но той го отнесе при щанда за сувенири и снекбара, натисна бутона за повикване на един от асансьорите. Изи предпазливо отвори очи и като видя, че вече не е на площадката, пак се разрида.

Хелър го откара додолу, после отново нагоре до техния етаж. Мина по коридора до офиса и пусна Изи в едно кресло.

Отиде при своя сейф и извади оттам черния боклукчийски чувал. Започна да изпразва портфейли и да трупа пачки в скута на Изи.

Купчината растеше. Повечето банкноти бяха по хиляда долара. Изи ги преглеждаше и проверяваше на светлината.

Внезапно се зае да ги брои с майсторските движения на банков касиер.

— Сто и една хиляди двеста и пет! — заяви той.

— При това освободени от данъци — подчерта Хелър. — Сега ще можеш ли пак да започнеш арбитражните операции?

— О, да! Как успяхте да го направите?

— И ще можеш да даваш заплати и да покриваш наемите?

— О, да! Британската лира се срина в Сингапур и се котира високо в Ню Йорк. Но…

— Има едно условие. Обещай ми повече да не припарваш до наблюдателната площадка.

— Няма, няма. От този вятър ме болят синусите!

— Още нещо — каза Хелър. — Вече на два пъти ти спасих живота, затова си двойно отговорен за мен.

— О, не! — нададе вой Изи. — Не с всички тези ругатни в пресата!

Хелър посегна към парите.

— ОБЕЩАВАМ ДА БЪДА ДВОЙНО ОТГОВОРЕН ЗА ВАС! — кресна Изи.

И побягна към стаята с телексите, вероятно искаше да се измъкне, преди Хелър да е измислил и друго.

Е, разсъждавах аз, задържаха се в бизнеса. Но дължаха милион и половина, а Данъчната служба знаеше как да им намери цаката, защото задачата й беше да опази Роксентър богат, а останалите — бедни, особено пък потенциалните му конкуренти. Нима не бях дочул как през 1905 година прадядото на Роксентър бил човекът, който финансирал, побутвал и натискал Конгреса да внесе изменения в Конституцията и да приеме закон за данъка върху печалбата? И когато това станало през 1911 година, фамилното състояние било така организирано, че единствено то оцеляло, а конкурентите били пометени като от буря. Лукави хора са тези Роксентърови, няма значение, че сегашният потомък е побъркан. А Данъчната служба все още работеше за тях. Изи не би могъл и да се надява, че отнякъде ще се сдобие с милион и половина! Половин — как да е. Но милион и половина — никога! Не и само с арбитражни операции, не и при всичките им разходи. Дори Изи не би се справил.

Това беше голямо облекчение за мен. Защото „Крайстър Мотър Корпорейшън“ би могла да се превърне в конкурент на интересите на Роксентър. Изи можеше да хвърля прах в очите на Хелър. Само че мен не би успял да заблуди. Очевидно бе купил старата, разнебитена, почти престанала да действа „Крайстър“, за да произвежда и монтира карбураторите на Хелър! Още една налудничава мечта на Изи отиде на вятъра.

Но най-силно ме интересуваше ставащото в масмедиите. И Роксентър отнасяше по някой удар.

А Хелър? Той наистина и представа си нямаше какво става с него и кой му го причинява. Докато спасяваше Изи на наблюдателната площадка, ръцете му се изцапаха и сега стоеше и се вглеждаше отблизо в тях. Той просто не разбираше колко важни неща ставаха наоколо!