Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (18)

Шеста глава

На зазоряване някой лудо задумка по вратата на спалнята.

Аха, Търб с моите парички!

Завлякох се замаяно до вратата и я отворих.

Не беше Търб. Беше Рат!

Стоеше пред мен, трепереше и се тресеше, покрит с падащия отвън сняг, посинял от студ… и от още нещо.

Влезе, затвори вратата и се облегна на нея. После каза:

— Той е мъртъв.

— Добре, това е чудесна новина. Сега ми дай парите.

Гледаше ме, без да разбира. Стори ми се съсипан, като че краката му се гънеха и сякаш всеки миг щеше да се свлече.

— Стига си ме бавил — казах. — Много добре знаеш, че изпратих Търб да проследи Силва и да ми върне парите.

Той наистина се свлече на пода, седна с гръб до вратата и наведе глава. Бих могъл да се закълна, че плачеше.

— Хайде, хайде — подканих го. — Никакво протакане. Твърде рано е, за да ми въртиш разни номера. Просто ми дай парите и да не си посмял да оставиш нещо за себе си!

— Той е мъртъв — прошепна Рат. — Изтезаван до смърт.

— Добре де. Значи Търб малко се е позабавлявал. Но това не означава, че вие двамата, „бибипци“ такива, можете да задържите парите.

Той успя да изрече насред риданията:

— Ама точно Търб е мъртъв!

Тъкмо си отварях устата. Но стиснах устни. ГУНСАЛМО СИЛВА ОЩЕ БЕШЕ ЖИВ!

Бързо заключих вратата и сложих веригата. И припряно извадих друг пистолет от чекмеджето на бюрото си — „Смит & Уесън 44 Магнум“. Уверих се, че холът е празен и заключен. Промъкнах се на терасата. Никакъв Силва. Засега.

Върнах се при Рат и го сграбчих отпред за ризата.

— По-добре ми разкажи как вие двамата се оплескахте, да те „бибип“!

Беше толкова посинял и втресен от шока, че мина много време, докато измънка нещо.

— Никога нямаше да го открия — накрая проговори той. — Но и двамата имаме устройства, с които да се намираме. Снощи той не се прибра. Казаха, че дошъл при вас тук. Проследих къде е по устройството, зашито в панталона му. Беше до входа за мазето на една изоставена къща.

Той се запъна.

— При него имаше ли нещо друго?

— Стъпалата му бяха наполовина изгорени. Счупил си е всичките зъби от стискане. Винаги сме работили заедно. Ако е следял Силва, онзи сигурно се е престорил, че влиза в къщата, заобиколил е и го е издебнал отзад.

— При него ли бяха моите сто хиляди долара? — настоявах аз.

От такива отрепки не можете да чуете нищо смислено.

— Нямаше нищо. Нито оръжие, нито пари — нищо.

— Той каза ли ти нещо?

Рат пак се разрева, нещо като сухо, давещо хълцане.

— Сигурно на Търб му е било твърде студено, за да се бие.

Що за начин да проси пари за палто! Вярвайте ми, изритах Рат навън, и то незабавно.

Стигна до асансьора, подпря се на стената, стоеше с наведена глава, треперещ и хълцащ. Тряснах вратата. Имах по-важни неща, за които да мисля.

Дали Търб се е раздрънкал?

Твърде вероятно.

Най-добре да си стоя вътре, добре заключен. И най-добре да не се разделям с този револвер денем и нощем.

Какво друго да очакваш от тези двамата, освен всичко да провалят!

Внезапно си спомних, че Силва се представил за жената на директора на ЦРУ, похитил я и прехвърлил вината за убийството върху нея. Утанч!

Събрах достатъчно смелост да прекося хола. Заудрях по вратата на нейната стая. Мина много време, докато ми отвори.

— Не излизай навън. Заключвай се. И не пускай никого да влиза!

— Защо? — в паника попита тя.

— Силва. Нали помниш Силва? Онзи, когото преди нае за телохранител. Той е очистил директора на ЦРУ, а сега може би дебне и мен.

— Наистина ли го е направил? — промълви Утанч, а очите й блеснаха. — Сигурен ли си?

Налагаше се да бъда по-убедителен. Всичко си беше на дивана, бутнато зад една възглавница — документите на директора на ЦРУ. Измъкнах ги и ги пъхнах под носа й, както бяха изцапани с кръв.

Устата й се отвори от изумление, тя не отделяше поглед от доказателството. Накрая попита:

— Ти ли му плати да направи това?

— И се опитах да си върна парите. Сега може да ме причаква зад всеки ъгъл. Не излизай!

Психолозите ни казват, че убийствата и кръвта имат странно влияние над жените. Смъртта ги стимулира сексуално.

Изведнъж тя ме награби и ме целуна!

После трескаво затича из стаята, дръпна всички пердета и вътре настана непрогледен мрак.

Хвърли ме на леглото и скочи върху мен!

Този ден не излязохме навън.

Устата й гореше като огън!