Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- An Alien Affair, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Зарков, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 4. ИЗВЪНЗЕМНА ВРЪЗКА. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. Със схеми. Формат: 18 см. Страници: 390. Цена: ----. ISBN: 954-422-035-6 (т. 4).
История
- — Корекция
- — Добавяне
Осма глава
Снегът трупаше, а грохотът на състезанието не преставаше нито за миг.
Изтръпнал не само от студа, аз седях и гледах. Сега разполагах само с две възможности — Хелър да се блъсне някъде по хлъзгавата писта или карбураторът да го провали.
Вихрушката отслабваше и налиташе отново безброй пъти. Обиколките следваха една подир друга.
Телевизионният канал „Шест и седем осми“ работеше задъхано като ревящите коли.
„Сигурен съм, че ще предизвикам тръпка на възбуда в нашите зрители, като им съобщя, че Гениалното хлапе, което на няколко пъти загуби позицията си на водач, сега си я възвърна. Условията на пистата вдъхват ужас. Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, ти спомняш ли си някога да е имало толкова скапана писта?
— Май беше осемдесе и трета, когато ми изчезна котката…
— Благодаря ти, Джеб. Кола номер 7, това е Дъгън Камата, тъкмо влиза в бокса. Зарежда гориво… Не, отпива глътка уиски «Пийграмс». Вижте блаженството на лицето на Дъгън Камата, докато излива половин литър в гърлото си! Прекъсваме за няколко думи от нашия спонсор — уиски «Пийграмс»!“
Квартет от момчета запя:
„Уиски, уиски, уиски ми дай!
Налей ми «Пийграмс» и с мен не си играй!“
На екрана пак се появи картина от състезанието.
„В момента Дъгън Камата излиза от бокса. Ето го, маха към камерата. Ей, той се изпречи точно на пътя на Гениалното хлапе! Но Хлапето наби спирачки и го заобиколи!
Номер 7 — това е Дъгън Камата, приятели — сега е… Не! Отскочи като билярдна топка от номер 8! Проби оградата! Дъгън литна във въздуха. Колата се преобръща! Пада на покрива си! Избухва в пламъци! Той е заклещен вътре! И също избухва в пламъци.
Сега отново ще ви покажем забавено тези кадри.“
Катастрофата мудно се точеше на екрана.
Чу се нисък стържещ глас:
„Махнете тези «бибипски» кадри или ви спираме кранчето от рекламите!“
Пред избухващия Дъгън на секундата блеснаха букви:
СИМУЛИРАН МОНТАЖ
Още една кола поднесе и се заби в преспите. Друга допълзя в своя бокс с гръмнал радиатор и прегрял двигател.
Сега само единадесет състезатели продължаваха. Времето полека пълзеше към три следобед. Хелър устремно летеше под възторжените крясъци от трибуните, колата му пръскаше снежни гейзери и се провираше ловко в пролуките между съперниците. Това ми се струваше безкрайно отвратително. Напрегнато се взирах в часовника си — според плана този карбуратор трябваше да се повреди съвсем скоро и с Хелър беше свършено.
Но през последния половин час той толкова очебийно увеличи преднината си, че някои от другите пилоти явно започваха да смятат състезанието за провал, ако не го изхвърлят.
И вместо да навъртат обиколки, някои сега маневрираха само и само да се врежат в Хелър, когато минава край тях.
Номер 10, Бенсън Блъскача, който караше оръфан пикап „Интернешънъл“, причакваше в засада до близкия край на овалната писта. Разбирах, че се канеше да мине отвътре по завоя и да се забие като таран в Хелър.
„Кадилакът“ навлезе в завоя със скърцане на спирачките, после ускори, приплъзваше се в разхвърчалия се сняг.
Блъскача изстиска всичко възможно от своята трошка, втурна се успоредно, прицелен в лявото предно колело на Хелър.
През воя на измъчените мотори се чу гласът на Блъскача:
— На ти, „бибип“ скапан!
Неговият „Интернешънъл“ докосна колата на Хелър, преди онзи да избяга.
Мълния!
Електрическа експлозия!
Номер 10 отхвръкна, сякаш ударен от светкавица!
Завъртя се и връхлетя върху оградата.
Пилотът си седеше в колата, беше зашеметен.
Тълпата закрещя и зарева от удоволствие!
По телевизиония канал пуснаха забавено повторение на сблъсъка. Наистина беше мълния! Кола номер 10 удари лявото предно колело на Хелър и блесна заслепяващо електрическо изпразване поне на метър и половина в диаметър!
Излишното електричество от карбуратора изтичаше в земята през тези колела! И ако някой от другите автомобили докоснеше колелата, получаваше целия заряд във вид на светкавица.
Бенсън Блъскача се измъкваше несигурно от кола номер 10. Очевидно нямаше представа какво му се е случило, но несъмнено не искаше повече и да погледне това състезание.
Коментаторът по радиото се опитваше да измисли някакво обяснение, но накрая реши, че всичко е станало заради магнетичната личност на Гениалното хлапе.
Хелър и останалите продължиха да се носят с рев по пистата, виещите мотори звучаха в хор с веселата врява на множеството.
Другите пилоти не разбраха какво е станало. При всеки сблъсък на метал в метал хвърчат искри.
Засега не валеше, бледото слънце се показа през облаците.
Още един състезател в стар „Додж“ реши да изблъска Хелър от пистата по далечната права отсечка. Движеше се близо до оградата и когато Хелър понечи да го задмине, „Доджът“ ускори и рязко свърна към него.
МЪЛНИЯ!
Гръмотевичен трясък!
Хелър го бе чукнал с едно от колелата.
Неуправляемият „Додж“ се завъртя бясно. Преобърна се. Плъзна се петнайсетина метра по покрив.
Тълпата пощуря от въодушевление!
Жълт флаг. Бързо се появи сервизен камион, който извлече „Доджа“ настрани. Пилотът стоеше край колата, а когато при него пристигна линейката, той опита да се качи в камиона. Май ходеше в кръг.
Останалите на пистата отново набраха скорост. Вече бяха само деветима.
Едва се задържах на седалката. С едно око наблюдавах екраните, с другото се мъчех да следя секундомера. Минаваше три часът.
Нима в края на краищата Хелър щеше да победи?!