Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (26)

Пета глава

На един паркинг Бум-бум угаси осветлението в кабината и облече нормалните си дрехи. После, натоварени с целия багаж и котката в дамската чанта, те минаха през ледената нюйоркска нощ и влязоха в „Емпайър Стейт Билдинг“ откъм 33-та улица.

Сънливото момиче качи асансьора до техния етаж, без да покаже и следа от любопитство. След малко Хелър вече барабанеше по вратата на „Мултинешънъл“.

Изи го стрелна с поглед през открехнатата врата.

— Какво става?

— Сега освен котака и тебе ще направим съучастник — съобщи му Бум-бум. — Хайде, идвай.

Влязоха в офиса на Хелър, оставиха багажа и включиха лампите. Котката се зае да изучава новото място.

Хелър бутна куфара на пода и тъкмо посягаше за нещо, с което да разбие ключалките, Бум-бум го спря.

— Не, не! Исусе, нима нищо не помниш от онова, на което те учих? Никога на разбивай ключалки в Ню Йорк — може да има скачена бомба! Остави на мен.

Бум-бум порови в кутия с инструменти, намери клещи за тел и тънки отвертки, с които нападна задните пантички на куфара.

Хелър отвори широко двата сака и започна да преглежда какво имаше вътре.

Влезе Изи. Беше си наметнал вехто оръфано палто и нощна шапчица, а краката му бяха боси.

Хелър вадеше разни предмети и четеше на глас етикетите им.

ВОДОРОДЕН САМОНАДУВАЩ СЕ БАЛОН ЗА БЪРЗО БЯГСТВО.

ПРЕМИНАЛ ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.

 

ТОПЯЩА СЕ ЛЪЖИЧКА.

КОГАТО РАЗБЪРКВАТЕ С НЕЯ КОКТЕЙЛИ, ПУСКА СМЪРТОНОСНА ОТРОВА.

ПРЕМИНАЛА ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.

 

ОТРОВНО ЧЕРВИЛО

ОТТЕНЪК: ЧАРОВНАТА КАРМЕН

НАМАЖЕТЕ УСТНИТЕ НА СЕКРЕТАРКАТА И КОГАТО ЦЕЛУНЕ ШЕФА, ЩЕ МУ ПРЕДАДЕ СМЪРТОНОСНА ОТРОВА, УБИВАЩА МИГНОВЕНО.

ПРЕМИНАЛО ТЕСТОВЕТЕ В ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЦРУ.

 

САМОУБИЙСТВЕН КОМПЛЕКТ: ВЗЕМЕТЕ СИ ДВА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕ.

ГЛАВНИЯТ ЛЕКАР НА СТРАНАТА УСТАНОВИ, ЧЕ ТОВА Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ…

— Какво правиш? — неспокойно попита Изи.

— Проникваме в най-строго пазените тайни на ЦРУ — отвърна Хелър.

— Не мога да отворя тия „бибипски“ пантички — оплака се Бум-бум.

Хелър посегна към ключалките и ги дръпна нагоре. Куфарът се отвори! Бум-бум скочи да търси укритие.

Изи не последва примера му. Вече беше забелязал нещо в тесния процеп под капака. Наведе се и отвори куфара докрай. И изпъшка:

— Олеле!

ПАРИ! Куфарът беше претъпкан с щатски банкноти от най-различни номинали, грижливо пакетирани и облепени с банкови бандероли.

Хелър вдигна куфара за единия ъгъл и го изпразни на пода.

Малка планина ПАРИ!

Оглеждаше куфара отвътре за надписи или двойни дъна.

Но Изи веднага седна на пода. Голите му ходила се потъркаха едно в друго. А ръцете му се впиха като лапи на хищник в пачките.

С неразбираемо мърморене, бързо като неясните движения на пръстите му, той прилежно подреждаше пачките до себе си. След малко свърши.

— Олеле! — възкликна Изи. — И да има грешно комплектовани пачки, тук са горе-долу ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА!

Той потърка очи зад дебелите рогови рамки на очилата. Погледна Хелър.

— Как ги правите тези неща?

Хелър извади моите нещастни, попаднали съвсем не у когото трябваше сто хиляди долара. Прибави към тях рубли и още една стиска различни валути от дамската чанта. Хвърли всичко това върху купчината.

— Изи, имам си тайни обожатели. Ужасени са от мисълта, че мога да стигна до получаване на социални помощи.

— Да не сте изтеглил парите от банка? Тоест водят ли някакви следи към тях?

— Въобще никакви — успокои го Хелър. — Абсолютно неподлежащо на проследяване дарение.

Изи направи окончателния сбор.

— Олеле, олеле! Това означава, че ни остават само 400 000, за да си оправим сметките с Данъчната служба.

Хелър се пресегна. Измъкна няколко пачки от купчината.

— Нека бъдат 410 000, Изи. Бум-бум малко е закъсал с гардероба. Само от това ми се оплакваше цяла вечер.

Подаде десетте хиляди на Бум-бум.

Изи обмисляше планове и смяташе.

— Няма да платя на Данъчната. Ще пусна цялата сума в арбитражните операции, ще я умножа и чак тогава ще се разплатя с онези грабливи гойим. Японската йена е евтина като калта в Сингапур, но скочи до небето в Париж! Веднага ще се заема да…

— Изи, чакай малко.

Хелър се огледа. Котаракът се бе качил на бюрото му, седеше там и много напрегнато се взираше в Изи.

Хелър даде на Изи стодоларова банкнота.

— Върви да купиш на това коте одеялце, нов нашийник, купичка за храна и каквото още е нужно. То си няма дори приличен скафандър.

Изи взе парите, но попита:

— Котка ли ще държите тук? Че нали няма мишки.

— Този котак въобще не се занимава с мишки. Тясната му специалност са плъховете. Изи, това е много печен котак — професионален убиец. И ще ти бъде много приятно, като ти кажа, че аз му спасих живота, затова вече имаш с кого да споделяш отговорността за мен.

— О, да благодарим на небесата! — вдигна очи Изи. — Веднага ще му намеря и скафандър, каквото и да означава това.

Той тъпчеше парите в големи пластмасови торби, взети от бара. Провери да не е пропуснал някоя пачка, после излезе на бегом.

Котаракът явно се убеди, че Изи ще бъде послушен, защото се сви около настолната лампа и заспа.

Хелър разглеждаше портфейла, който измъкна в последната секунда от джоба на Черното палто. Намери някакви документи за самоличност. Показа ги на Бум-бум.

— Ингано Джон Скроконе. Чувал ли си това име?

— Не.

Хелър пак сведе поглед към документите.

— Аз май станах спец по събирането на документи. Ще трябва и този да го проверявам.

Бум-бум попита:

— Какво точно стана на онзи покрив?

— Шът! — каза му Хелър. — Заклех се на котака да не представям на съда доказателства срещу него. Там е пълно с отпечатъци от неговите лапички. Затова и аз, и той ще се позовем на Петата поправка.

— Тъй ли било? — промълви Бум-бум.

Котката се протегна и замърка.