Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (12)

Десета глава

Екипът трескаво шеташе из бокса.

Хелър скочи при тях през преградата.

Майк Мутационе започна да гаси с ръце тлеещите по Хелър искри.

А трибуните бяха обзети от бяс.

Коментаторът по радиото крещеше:

„Двигателят на Гениалното хлапе загасна, просто ей така…“

А другият му пригласяше от телевизора:

„Девет коли в пламъци…“

Затътнаха и високоговорителите на пистата:

„Явно Гениалното хлапе остана без гориво…“

Виждаше се как Чука Малоун се боричка с пряспата. Втурна се обратно при колата си. Угаси запалилата се тапицерия на седалката. И скочи вътре!

Старата развалина потегли! Беше само донякъде повредена от експлозията.

В бушуващата клада пред трибуните нищо не помръдваше.

Чука Малоун подкара по пистата!

Яростен вой се надигна от тълпата.

По високоговорителите се обади нов глас:

„Заради това «бибипнато» Хлапе ще ни смъкнат и ризите от гърба!“

Никой не обръщаше внимание на Чука Малоун, който креташе по пистата с двайсетина мили в час. Бе спечелил отстраняването и сега навърташе обиколките за издръжливост. Напълно пренебрегнат от всички.

Високоговорителите изгърмяха:

„Хванете го това Хлапе, да го «бибип»“!

Загубилите парите си преляха като вълна над перилата на трибуните и нахлуха на пистата.

С диви крясъци, жадуващи отмъщение, те се втурнаха към Бокс 1.

Хелър вдигна очи и загледа прииждащото гъмжило. Промърмори:

— Точно като в „Пътешествията на Хаклуйт“. Рядко се случва да се озовеш в безопасност, щом си сред местните жители на Северна Америка!

Хората на Майк Мутационе застанаха в полукръг пред бокса.

Тълпата ореше напред по пистата като побъркан буреносен облак. Състезанието беше забравено. Сега жадуваха само кръв.

Служителите от охраната на пистата направиха опит да застанат срещу тях и да ги спрат. Бяха отхвърлени встрани!

Множеството вече връхлиташе. Вряскаха „Хванете Хлапето!“, „Струваше ми десет бона!“, „Пречукайте го!“ и други свирепи бойни викове.

Хелър си седеше и ги гледаше.

Най-предната редица на тълпата се сви като обръч на пет-шест метра от отбранителната линия на Мутационе.

— Сега! — излая Майк.

Внезапно от някакви накрайници изригна огън!

Пред една дузина маркучи на оксиацетиленови горелки се простряха огнени ветрила над главите на тълпата.

Последва миг на смълчано изумление сред пращенето на нажежения въздух.

После водопад от писъци!

И вой на ужас!

Най-предните редици заотстъпваха.

Събаряха хората зад себе си, сякаш бяха плочки от домино.

Гъмжилото побягна назад, като оставяше зад себе си повалените и стъпканите. След малко и те намериха сили да избягат.

Оксиацетиленовите факли угаснаха.

Бракмата на Чука Малоун креташе край трибуните и унищожените коли, напъваше се да завърши хилядата обиколки.

Но за зрителите състезанието свърши. Разотиваха се.