Сандра Браун
Тайната (14)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мотелската стая гледаше не в която трябва посока на булевард „Калакауа“, ако човек искаше да има изглед към Уайкики. Комплексът бе виждал и по добри дни. Сега бе само един евтин мотел, изблъскан и смален от настъплението на съвременната архитектура. Подхождаше на средствата и нуждите на Ардън. Не бе по-лош от което и да е друго място, в което да убие дългите самотни дни.

Не беше съвсем без никакви занимания. Правеше дълги разходки по брега. Мислеше за Мат, чудеше се какво ли прави. Мислеше и за Дрю, какво ли прави и той, дали му липсва. И пишеше. Разпокъсани мисли и впечатления изпълваха бележник след бележник. Бе обзета от непреодолимото желание да излива чувствата си върху хартия.

Точно с това бе заета на четвъртия ден след заминаването си от Мауи. Музата обаче я бе напуснала, защото вече петнадесет минути гледаше безпаметно белия лист. Върху листа падна сянка, тя вдигна очи и видя на прозореца Дрю.

Една малка вечност се гледаха през замъгления екран на стъклото. Ардън сякаш бе загубила способността си да разсъждава. Моливът падна от вдървените й пръсти и тупна на покрития с евтин килим под. Без да каже нито дума, Дрю се насочи към вратата.

Тя трябваше да убеди мускулите си да се раздвижат. Успя да се изправи на треперещите си крака. Неловко приглади косата си и прокара длани по старите джинси, с които бе обута. Смешно, но й се прииска сутринта да си бе сложила сутиен под тениската. Колкото и да бе глупаво, чувстваше се уязвима, незащитена. Зад дантелената броня щеше да е по-самоуверена. Пристъпи към вратата и я отвори, въпреки че той не бе почукал.

Лицето му изглеждаше толкова измъчено, че отначало се уплаши да не би да се бе пропил отново. Ала въпреки тъмните кръгове, очите му бяха ясни, а прекрасното му тяло — подвижно и гъвкаво. Косата му бе по-дълга от обикновено. Носеше бели шорти и жълто поло. За нея никога не бе изглеждал по-добре. До болка й се искаше да го докосне.

Дрю огледа бегло безжизнената стая и се обърна към нея:

— Здрасти.

— Здрасти.

— Добре ли си?

Ардън сведе очи към пода и веднага пак ги върна към лицето му. Не можеше да се въздържи да не го гледа.

— Да… — Усещаше, че бе напрегнат не по-малко от нея. Сякаш излъчваше топлина, на която тялото й реагираше. Гърдите й се изпълниха с чувства. — А ти? Добре ли си? А Мат?

— Върнах се на Мауи едва тази сутрин.

— Аха…

— Дълго не съм бил вкъщи, но Мат ми се стори съвсем добре. Искам да кажа, здравословно. Госпожа Лаани казва, че напоследък много плачел. — Изглежда намираше палмовото дърво отвън за особено пленително. Загледан в него, добави: — Липсваш му.

Тя наведе глава.

— И той ми липсва… — Остра болка прободе сърцето й. „И ти ми липсваш!“

— Аз… ъъъ… Чак като се върнах, разбрах, че си заминала. — Дрю се изкашля, без да има нужда и звукът прозвуча много силно в тясната стая. — Веднага се върнах в Хонолулу.

Ардън се обърна към прозореца и се загледа навън. Сърцето й биеше така силно, че можеше да преброи всеки удар, а ръцете й трепереха.

— Как ме намери?

— С една торба монети.

Тя извърна глава.

— Моля?

— Взех от банката една торба монети, намерих телефонен автомат и започвах да въртя.

— Аха… — Ардън отново се обърна към прозореца и едва тогава си позволи да се усмихне. — Реших да остана на Хаваите, докато си уредя нещата в Лос Анджелис. Тъй като… тъй като не знаех кога ще се върна, преди да замина, освободих апартамента. Сега чакам една приятелка да ми се обади, след като намери къде да живея.

— Значи се връщаш? Искам да кажа, в Лос Анджелис?

Имаше ли зад въпроса му тревога? Тя не смееше да го погледне. Ами ако треперенето на гласа му издаваше облекчение?

— Така мисля — смутолеви Ардън.

Чу го да се приближава. Спря пред масата, на която тя работеше. В пръстите му зашумоляха листите, които бе разпиляла.

— Пишеш ли?

— Да — призна Ардън дрезгаво. Той нямаше намерение да спори. Щеше да я остави да си отиде. Обричаше я на стерилно, безцветно, безжизнено съществуване. — Пиша, когато съм в настроение — добави небрежно.

В кратката пауза, която настъпи, отново чу в пръстите му шумолене на хартия.

— А в какво настроение си била, когато си писала това?

С периферното си зрение тя видя как един измачкан лист се спуска към масата. Обърна се бавно и първо погледна изненадано към Дрю. Очите му се впиваха в нейните и Ардън бързо отмести поглед към листа.

Веднага позна собствения си почерк. След като прочете първия ред, разбра, че това бе едно стихотворение, което бе писала преди повече от месец. Както всичко, което пишеше, и то най-отгоре на страницата имаше дата.

Бяха в Сан Франциско. Госпожа Лаани бе завела Мат на закуска в ресторанта на хотела. Те бяха поръчали за себе си в стаята. След като лениво хапнаха в леглото, още по-лениво правиха любов. Когато Дрю отиде на тренировка, Ардън посегна към бележника и химикалката си и, все още замаяна, съчини това стихотворение.

Бе посветено на него, на онова, което той означаваше за нея. Първите два реда бяха:

„След като твоят живот преобрази моето тяло,

сега любовта ти преражда духа ми.“

Буквите се размазаха от сълзите, замъглили очите й.

— Мисля, че настроението ми не се нуждае от обяснения… — Погледна крадешком към Дрю и видя, че и неговите очи са влажни.

— Вчера го намерих смачкано в ъгъла на куфара.

— Бях забравила какво съм направила с него.

— Още преди няколко дни реших, че съм най-големият мерзавец в историята. Имаш всичкото право да ме мразиш заради глупостите, които ти наприказвах, да не говорим за проклетата ми гордост и избухливост. Щях да те моля за прошка. Когато намерих това, добих кураж да се върна вкъщи и да те погледна в очите. Реших, че ако някога си изпитвала такива чувства към мен, може отново да ги намериш в сърцето си.

— Ти ли щеше да ме молиш за прошка?!

— Да. Защото се държах като малоумен, като човек, който не умее да губи, като разглезен хлапак.

— Но, скъпи, твоят гняв беше оправдан. Аз те подлъгах да се ожениш за мен.

Бяха се навели един към друг. Сега той я привлече в прегръдките си, притисна я силно към тялото си и зарови лице в блестящата й коса.

— Ти не си направила такова нещо. Ожених се за теб, защото те обичам. Исках да си моя жена. И още го искам. Господи, едва не умрях, когато госпожа Лаани ми каза, че си заминала. Не ме изоставяй, Ардън…

— Аз не исках! — извика тя. — Тръгнах си само защото мислех, че не можеш да понасяш да ме гледаш… — Ардън го отблъсна и се вгледа в очите му. — Но не мога всеки ден да живея като осъдена. Трябва да знам, че разбираш защо съм направила онова, което съм направила. Ако отново трябва да взема решение, при същите обстоятелства бих решила същото. Не искам до края на живота си да бъда порицавана за това.

— Ела тук — каза Дрю нежно и я заведе до леглото. Седнаха на избелялата покривка и той хвана ръцете й. — Това, което си направила, не е грешно. Необичайно, може би, но не грешно. Когато Лоуъри каза на Ели и мен, че е намерил здрава млада жена, която е съгласна да ни роди дете, ние в съзнанието си я поставихме на пиедестал. В деня, в който Мат се роди, мислехме, че това е най-прекрасната жена на земята. — Докосна с любов лицето й, косата й и продължи: — Не мога да обясня защо се държах така, когато научих, че ти си тази жена. Предполагам, че съм се чувствал предаден, защото не си ми казала още в началото, че ти си майката на Мат. Боли ме, че дотолкова не си вярвала в любовта ми към теб. Когато разбрах истината за теб, трябваше да направя онова, което ми се прииска да направя, когато за пръв път видях сина си. Трябваше да падна на колене и да ти благодаря от дъното на душата си.

— И не си ли мислиш нищо лошо за мен, задето съм продала детето си?

Дрю избърса сълзите от бузите й с върховете на пръстите си.

— Не си мислех нищо лошо за теб, преди да знам коя си. Защо трябва да мисля лошо сега? Знам, че си го направила, за да се опиташ да спасиш живота на Джоуи. Ако аз трябваше да спасявам Мат, бих направил сделка и с дявола.

— Аз точно това направих.

Той се усмихна накриво:

— След като опознах по-добре бившия ти съпруг, не бих могъл да не се съглася с теб. Просто не ми се вярва, че по едно време го смятах за пратеник на провидението.

— Не се ли страхуваш, че ще създава още неприятности?

— Не вярвам да посмее. Той е един безгръбначен страхливец.

— Трябваше да го разбера още първия път, когато дойде при мен на Мауи. Толкова се уплаших от онова, което би могъл да направи. Например да отвлече Мат. Всичко беше възможно.

— Той повече от нас има от какво да се бои. Но ако наистина ни създаде проблеми, знам, че мога да се справя с всичко, докато вие с Мат сте до мен. — Нежно целуна ръката й. — Нали ще се върнеш с мен у дома? И никога няма да си отидеш?

— Това ли искаш?

— Винаги съм го искал, още от първия път, когато те видях, докоснах, целунах… — Устните им се сляха и двамата паднаха на леглото. Това беше една сладка и в същото време гладна целувка, която разпали страстта им. Но моментът не бе подходящ да се подчинят на физическите си желания, затова Ардън беше благодарна, че Дрю бе достатъчно чувствителен и също го осъзна.

Той се изправи и огледа стаята.

— Господи, какво потискащо място! Да си вървим у дома.

 

 

Мат бе въодушевен от възторжената си публика. Родителите му седяха върху ориенталския килим на пода в хола и ръкопляскаха на лудориите му, които с всяка минута ставаха все по-дивашки. Премяташе се презглава, подскачаше, тичаше в кръг, докато накрая падна по гръб, чукна си главата в крака на рояла и се разплака.

— По-добре го сложете да спи, преди да се е ударил повече — предупреди ги госпожа Лаани. Откакто видя Дрю и Ардън да влизат през входната врата, хванати за ръце, прашни, но сияещи, не спираше да рони сълзи от щастие.

— Хайде, шишко, нали чу какво казват началниците! — За да го успокои, Дрю го вдигна на раменете си. Мат се вкопчи в гъстата коса на баща си. Ардън прегърна Дрю през кръста и тримата тръгнаха по стълбите.

Прекалено късно се бяха сетили да усмирят Мат. Той бе неуправляем. Не даваше да му облекат пижамата и непрекъснато повтаряше „пиш-пиш“.

— Може пък да не е лъжлива тревога — предположи Ардън.

Дрю не вярваше. Чудеше се колко още неща ще ги забавят, преди и те да си легнат. Тялото му бушуваше. Бързо взе решение.

Пижамата бе свалена, след нея и дебелия нощен памперс. Мат бе занесен в банята и поставен пред гърнето, където си свърши работата за гордост на майка си и за изненада на баща си. После засия и се остави на техните целувки и прегръдки в знак на поздравления. Дори госпожа Лаани бе повикана да се включи в празненството. Но такова възхищение бе уморително и щом отново му облякоха пижамата, Мат се сви на топка и заспа, прегърнал Мечо Пух.

— Направили сме страхотно дете — прошепна Дрю.

— Наистина — съгласи се Ардън и се сгуши в него. — Преди да дам на Рон петте хиляди долара, той ми каза, че когато съм раждала Мат, ме е стерилизирал.

Дрю яростно изруга.

— Нищо чудно, че през онези седмици ходеше като сомнамбул! — Тя потрепери и той я прегърна по-силно.

— Затова толкова не исках да отида на лекар. Страхувах се, че ще разбереш. Вече пазех една тайна от теб.

— Това няма значение, Ардън. Нямаме нужда от друго дете…

— Не! — извика тя тихо, за да не събуди спящия им син. — Той ме излъга. Излъга ме само за да ме тероризира.

— Кучи син — процеди Дрю с чувство.

— Затова бях толкова щастлива, когато излязох от кабинета на лекаря. Помниш ли?

Ръката му се плъзна към гърдите й.

— Как да не помня…

— Докторът каза, че няма никаква причина да не родя толкова деца, колкото искаме.

Той я целуна по челото.

— Аз ще ги обичам. Ала няма да ми пречи, ако ги нямаме. Догодина ще бъда номер едно в професионалния тенис. След това ще мога да се оттегля с достойнство. Имам чудесен син. Имам и жена, която обичам с цялото си сърце. Какво друго може да иска един мъж?

Целунаха още веднъж за лека нощ спящото момченце и излязоха от стаята.

Срещу тях зееше коридорът. Изведнъж и двамата се смутиха. Дрю я погледна:

— Нямам търпение да те заведа отново в леглото си, но знам, че обичаш да бъдеш ухажвана.

Очите й светнаха унесено.

— Това беше преди да се омъжа.

— А сега?

— Сега искам да правя любов със съпруга си.

— Трябва да се изкъпя.

— Аз също.

— Аз ще отида в банята на долния етаж. Петнадесет минути? — Тя се усмихна, доволна, че я оставя сама да се приготви за него. — Или по-малко?

Бързо си взе един душ, изми косата си с шампоан, изсуши я, напарфюмира се и намаза кожата си с лосион. Нощницата, купена в деня, в който нейният свят се срути, още лежеше в дългата плоска кутия. Извади я от виолетовия целофан и я облече. Полупрозрачната материя само подчертаваше голотата й отдолу.

Когато Дрю дойде, увил една кърпа около бедрата си, Ардън се бе облегнала на възглавниците. Без да отделя поглед от нея, той дойде до леглото, развърза кърпата и я остави да падне на пода.

— Много е красива — забеляза за новата й нощница.

Очите му се спуснаха от стройната й шия към закръглените гърди и оттам към извивката на бедрата и целомъдрено кръстосаните крака.

— Благодаря.

— Този цвят ти отива.

— Помня. Аз също го харесвам.

Дрю се усмихна широко:

— Трябва да се погрижа за тена си. Миналата седмица избелях. — Наклони се към нея и плъзна ръка в деколтето й. — Ти също.

Тя се задъха от подлудяващото му докосване. Гърдите й се вдигаха и спускаха под пръстите му.

— Ардън — прошепна той и легна до нея. — Обичам те. Не можех да понасям да не съм с теб. Нека никога вече да не се разделяме.

— Никога — закле се тя и зарови пръсти в косата му.

Дрю разтвори нощницата й и облегна глава на кадифената й кожа.

— Миришеш много хубаво. — Целуна пъпа й. — Ти си родила моя син. Носила си го… тук.

— Да… — Ардън зарови лице в гърдите му. — Всеки път, когато усещах бебето да мърда, си мислех за теб. Чудех се как ли изглеждаш, молех се да бъдеш добър баща на детето ми, представях си какво бих ти казала, ако те срещна.

— Аз също мислех за теб. Знаех, че си здрава, затова не си те представях като много дебела или много слаба. Но бях любопитен на какво приличаш, каква си като човек, какво те е накарало да родиш дете от непознат. Чудех се дали някога мислиш за мен…

Любовната им игра продължи, докато в тях се разля желание като топъл гъст мед. Той запечата устните й с целувка, с която провъзгласяваше безкрайната си страст. Ръцете му се спуснаха към гърдите й. Светът се завъртя около тях, без време, без посока, в безпросветен хаос. Това не ги интересуваше. Те бяха създали един в друг своята собствена вселена. Много време мина, преди да се върнат в един по-земен и по-малко великолепен свят.

— Ардън, обичам те…

— И аз те обичам. От първия път, когато те срещнах. Безвъзвратно.

— Разкажи ми всичко. От самото начало. Кажи ми всички подробности, колкото и да са маловажни. Искам да знам как си се чувствала, когато си разбрала, че си бременна. Какво си мислила и изпитвала, когато си разбрала, че аз съм бащата на твоето дете. Как си ме намерила. Нека преживея всичко заедно с теб…

И тя започна, старателно, без да пропуска нищо, нито болката, нито радостта. Тихият й глас се смесваше с хладния океански бриз, който полъхваше от отворения прозорец и галеше преплетените им голи тела. Често влюбени устни прекъсваха разказа с обещанието, че най-хубавите глави от съвместния им живот още предстоят.