Сандра Браун
Тайната (8)

ОСМА ГЛАВА

Той прие потресеното й мълчание като съгласие. Преди да е разбрала какво става, Дрю раздаваше заповеди вещите й да се изнесат от офиса и да се сложат в багажника на колата му, паркирана отпред. Взе от нея сака, с който бе пътувала до Оаху, обви ръка около рамото й и я поведе към вратата. Персоналът не можеше да бъде по-услужлив — веднага се втурнаха да носят багажа, като през цялото време се извиняваха, че са създали неудобство на приятелката му.

Ардън се остави да бъде настанена на предната седалка, но седеше с ледено достойнство, докато не се отдалечиха от входа на хотела и поеха по тъмното шосе.

— Дрю, нямам намерение да споря с теб. Няма да дойда у вас. Моля те, закарай ме в някой друг хотел. Аз ще си намеря стая.

— И аз няма да споря. Пълна лудост е да обикаляш цяла нощ и да се опитваш да намериш къде да спиш, когато аз имам три или четири свободни стаи. Освен това, няма да ти струва нищо.

— Нищо ли? — наежи се тя.

Той рязко спря на едно тясно отклонение на магистралата и Ардън политна напред. В следващия момент се оказа притисната към него.

— Не, не нищо. Ще струва… — Хвана я за брадичката и наклони глава към нея. Езикът му внимателно разтвори устните й и започна да се движи в онзи възбуждащ ритъм, който винаги разпалваше у нея огъня на страстта. Тя усети как тялото й се разтапя от неговата сила и същевременно се стопява и намерението й да го изостави.

Дрю най-после вдигна глава и нежно отметна кичур тъмна коса от бузата й.

— Смятай, че наемът ти е платен за толкова време, колкото пожелаеш да останеш.

— И няма да искаш никакви други компенсации?

Очите му се спряха на лицето й, плъзнаха се надолу по шията и се върнаха върху устните й.

— Не, освен ако ти решиш да ми направиш подарък — подарък, който знаеш, че искам, ала никога не бих взел или изтъргувал.

Ардън докосна косата му, после прекара пръст по веждите му.

— Ти игра… — Гласът й пресекна от напиращите чувства, като си спомни великолепния му последен опит да спаси топката. — Ти игра изумително. Бях толкова горда с теб.

— Защо тогава избяга от мен, Ардън? Не знаеше ли, че когато мачът свърши, исках да съм с теб повече, отколкото с който и да е друг на света?

— Не, не знаех. Ти беше толкова сърдит след… — Тя сведе очи с несъзнателно прелъстителен жест, от който кръвта му закипя. — След онова, което се случи сутринта… Мислех, че всякакви приятелски чувства между нас са вече минало. Не можех да не дойда на мача, но смятах, че не искаш повече да ме виждаш.

Той поднесе ръката й и я притисна към устните си.

— Бях бесен. Ала ти трябва да приемеш, че когато един мъж е… ъъъ… готов да прави любов, както бях аз, и в същия момент го отхвърлят, не можеш да очакваш от него да е в най-доброто си настроение. По дяволите, защо да не наречем нещата с истинските им имена? Аз се страхувах, страхувах се до смърт да играя с Гонсалес този мач.

— Към края на мача Гонсалес се страхуваше от теб.

Дрю се усмихна широко:

— Благодаря ти, но в момента не става дума за това. Въпросът е, че ти се извинявам за тазсутрешното си избухване. Ти, разбира се, имаше пълното право да кажеш не.

— Не трябваше да допускам нещата да стигнат дотам.

— Следващия път хубавичко си помисли. Не съм сигурен какво щеше да стане, ако госпожа Лаани не беше почукала на вратата… — Устните му отново уловиха нейните. Сега Ардън не се поколеба нито за миг, преди да отвърне на целувката.

— А какво ще каже тя, като разбере, че ще ви гостувам? Макар и само за тази вечер. Утре ще трябва да си потърся друга стая.

— Имам дванадесет или четиринадесет часа, за да те разубедя — отвърна той весело, намести се зад волана и запали. — Колкото до госпожа Лаани, тя цял ден ми хвърля свирепи погледи с нейните лъскави очи, ръмжи, вместо да говори и по всякакъв възможен начин ми показва неодобрението си, задето съм те накарал да избягаш.

— Те с Мат успяха ли да напазаруват?

— Ако съдя по броя на пакетите, които донесоха, бих казал, че да — засмя се Дрю. — Между другото, следобед Мат отиде до вратата на твоята стая, взе да тропа и да вика: „А-дън, А-дън“. От този момент госпожа Лаани започна да сумти възмутено всеки път, когато погледнеше към мен.

Ако у Ардън все още бяха останали някакви съмнения, те се изпариха, когато чу, че бе липсвала на сина си. Как можеше да се откаже от възможността да поживее с него дори за малко?

Можеше ли по-късно някой да я обвини? Не бе накарала насила Дрю да я покани. Как би могла да откаже? Не си ли бе извоювала привилегията да е за малко със сина си? Не й ли даваха право на нещо всички онези душевни терзания, всички въпроси какъв е и къде е, всичките онези ужасни мигове, през които не можеше дори да си го представи?

А Дрю… Тя го обичаше така, както никога не си бе представяла, че ще обича мъж — интелектуално, духовно и физически. Нейната любов въвличаше цялото й същество, всичко, което бе Ардън Джентри. Една любов без надежда, без бъдеще, ала това не я правеше по-малко истинска, по-малко страстна. Следващите няколко дни — защото тя всъщност не вярваше, че ще си тръгне на сутринта — трябваше да й стигнат за цял живот. Нямаше да се откаже от тях. Заслужаваше малко егоизъм.

Влязоха в имението откъм задната му част, защото предната бе обърната към Тихия океан. Това бе западният бряг на Мауи. Минаха през желязна порта, която се отвори с дистанционно управление от колата и автоматично се затвори след тях.

Ливадата плавно се спускаше към плажа. Вече бе притъмняло, но Ардън виждаше сенките на смокиновите дървета, които се издигаха като гигантски чадъри. Въздухът бе напоен с мирис на цветя. Огромни олеандри обграждаха имението и го скриваха от света.

Самата къща — доколкото можеше да се види зад цъфтящите храсти — изглеждаше комбинация от тухлени стени и стъкло. Широки тераси водеха към стаите, отворени за вечерния въздух и свежия океански бриз.

— Страхотна е — възкликна Ардън и слезе от колата, без да дочака Дрю да дойде да й отвори вратата. Вятърът разпиляваше косите й и изпълваше ноздрите й с аромат на цветя и море.

— Купих я от пръв поглед. Влез. Ще изпратя Мо да вземе багажа ти.

Поведе я край къщата откъм страната на океана. Влязоха в хола през врата в стъклената стена. Щорите, които сега бяха вдигнати, можеха да осигурят усамотение и защита от вятъра. Покритият с каменни плочки под бе излъскан до блясък. Мебелите внушаваха уют. Тапицерията бе кремава, с ярки разноцветни възглавници. Из цялата стая имаше саксии и вази със свежи цветя. В единия ъгъл с достойнство тъмнееше абаносов роял, другият бе запълнен с камина. Масите бяха от стъкло и дърво, обточени с месинг. Това бе една от най-красивите стаи, които Ардън някога бе виждала, и определяше облика на цялата къща.

— Голямата трапезария и кухнята са натам — посочи Дрю. — Моят кабинет е от другата страна. Будоарът е под стълбите.

Вътрешното стълбище бе с дъбови стъпала и месингови перила. Дрю я поведе към втория етаж.

— Отново ще се издигна в очите на моята икономка и на сина ми, задето те доведох при тях.

Минаха през широкия коридор на втория етаж и той отвори една врата. Госпожа Лаани бе успяла някак да побере огромното си тяло в люлеещ се стол и тихо пееше на сънения Мат, който моментално се ококори. В мига, в който видя баща си и Ардън, се изскубна от ръцете на госпожа Лаани и се впусна през стаята. Едва не събори Ардън, като обви пухкавите си ръчички около краката й. Дрю усмихнат я задържа да не падне, а тя коленичи да прегърне момченцето.

— Здравей, Мат! — Разроши русите му къдрици. — Беше ли днес добро дете, а? — Бе решила, че се разделят, а сега й се подаряваха няколко скъпоценни часа с него. Силно го притисна към себе си и очите й се замъглиха от сълзи, когато детето обви ръце около врата й и отвърна на прегръдката.

После Мат я отблъсна, посочи с непохватното си пръстче едно копче на пижамата си и гордо съобщи:

— Ко-че!

— О, колко си умен! — възкликна Ардън и отново го прегърна. Огледа роклята си и се сети, че на нея няма никакви копчета. — Е, понякога и аз имам копчета.

— Днес беше ужасен, тъй че да не сте посмели да го хвалите — обади се госпожа Лаани. — Да му се пробват дрехи е все едно да се пробва рокля на октопод. — Тя се опитваше да се държи строго, но сияеше. — Вие двамата сигурно сте гладни. Господин Макаслин нищичко не хапна, преди да събере набързо багажа и да ни подгони към летището, за да хванем последния самолет. Кълна се, никога не съм го виждала толкова да бърза. — Дрю я погледна и заплашително се прокашля, ала икономката само се усмихна и очите й весело светнаха.

— Нямате ли някаква работа? — изръмжа той.

— Точно щях да ви предложа — продължи малко обидено жената и се измъкна от стола, — ако вие сложите Мат да спи, аз ще ви приготвя една лека вечеря. — Скръсти ръце пред масивните си гърди и погледна към Дрю: — Доколкото разбирам, поканили сте младата дама на вечеря.

Той схвана меко казано прозрачния й намек.

— Ардън ще бъде наша гостенка за… за толкова, за колкото успея да я убедя да остане. Бихте ли помолили Мо да вземе багажа й от колата?

Госпожа Лаани се заклатушка към вратата.

— И в коя стая да му кажа да го сложи? — Безразличието й бе прекалено явно, за да е истинско.

— В онази стая за гости, която според вас е най-подходяща.

Ардън скри смущението си и пламналите си страни, като занесе Мат в люлеещия се стол и продължи оттам, където госпожа Лаани бе спряла. Когато икономката излезе от стаята, Дрю приседна на пода пред Ардън и облегна ръка на коленете й. Очите им се срещнаха и между тях прескочи искра.

— Според мен госпожа Лаани знае, че си падам по теб.

— Дрю! — възкликна Ардън.

— Освен това мисля, че знае, че и ти си падаш по мен.

— Па-ам — повтори Мат, намръщи се и се хвана за главата.

Двамата възрастни се разсмяха.

— Радвам се, че не може да разбере какво казваш — забеляза тя целомъдрено.

— Но ти разбираш, нали?

— Какво да разбирам? — Престори се, че разглежда с интерес пижамата на Мат.

— Няма значение, ще продължим този разговор по-късно… — Дрю леко потупа Мат. — Е, синко, доволен ли си, че любимката ти се върна?

Без да разбира, че по този начин отговаря на въпроса на баща си, Мат облегна глава на гърдите й и широко се прозя.

— Имал е тежък ден — забеляза Ардън и го погали по бузата.

— Запази малко съчувствие и за мен. Аз също имах убийствен ден.

Тя вдигна глава и му се усмихна като мадона:

— Наистина! Това е първият от многото страхотни дни, които ще имаш, сигурна съм. Какво стана след мача?

— Около час бях пленник на журналистите. Всички се интересуваха от най-неприятните подробности за живота ми през изминалата година. Питаха защо съм се скрил от света и дали сега съм въздържател.

— И ти какво им отговори?

— Казах им, че пиенето е било в резултат на смъртта на жена ми, че съм се свестил преди около шест месеца и оттогава съм тренирал като луд, докато се почувствам готов за ден като днешния.

— Ти беше повече от готов. Кога ще играеш отново?

Той изброи турнирите, които Хам планираше.

— Засега още няма да се претоварвам. Тази година няма да мога да наваксам, обаче мисля, че догодина ще имам впечатляващо участие.

— Колко пъти си печелил Големия шлем? — Преди да дойде на Хаваите, Ардън бе проучила, че Големият шлем означава спечелването на откритите шампионати на Австралия и САЩ, Уимбълдън и Париж.

— Два пъти. През две години. Никога вече няма да го спечеля, ала това няма значение. Ако знам, че играя по най-добрия възможен начин, победата вече няма да е толкова важна. Ще съм спечелил най-голямата битка.

Тя протегна ръка и докосна твърдата му загоряла буза. Почти усети новата сила и увереност, които бе постигнал. Изведнъж подскочи изненадано и извика.

Мат любопитно бе пъхнал ръка в деколтето на роклята й, за да изследва нещо, което досега не бе виждал. Бе решил, че най-интересното са гърдата й и тъмното й зърно.

— Ко-че, ко-че — гордо съобщи той откритието си.

— Матю! — ахна Ардън и отмести ръката му.

Дрю се затъркаля по пода от смях.

— Не е бил често край жени…

— Бил е край госпожа Лаани — възрази Ардън, отбягвайки погледа му.

— Е, вие с госпожа Лаани нямате нищо общо. Мат е видял нещо ново и прекрасно и е бил длъжен да го провери.

— Мисля, че преди да направи още такива неща, би трябвало да проведеш един мъжки разговор с него.

Дрю се изправи, взе на ръце Мат и го понесе към кошчето.

— Да, струва ми се, че си права… — Доближи се до ухото му и прошепна достатъчно силно, за да чуе и Ардън: — Синко, ти имаш отличен вкус за жени!

 

Госпожа Лаани бе сложила вечерята в малката столова. Като забеляза осветената от свещи маса, Дрю погледна изпод вежди икономката си. Тя обаче се суетеше наоколо, без да му обръща внимание.

— Мислех, че след такъв дълъг и скучен ден имате нужда от нещо по-домашно и спокойно. Надявам се, че обичате херинга, госпожице Джентри.

— Да, много.

Наистина, и студената херинга с кисели краставички и сос от копър, и зеленчуковото ястие, и кремът за десерт бяха много вкусни. Но огромното удоволствие, което Ардън изпитваше от вечерята, бе не заради ястията, а заради мъжа, който я гледаше така внимателно, както и тя него.

Докато по нейна молба обсъждаха мача, очите му светеха с отраженията на свещите. Той сякаш от скромност нямаше желание да говори за това, ала Ардън го помоли да й разкаже за впечатленията си. Изглежда му беше приятно, че бе гледала толкова внимателно и помнеше всеки удар, за който споменаваше.

— Не съжаляваш ли, че загуби?

— Винаги съжалявам, когато загубя. Както веднъж ти казах, аз обичам да печеля. Обаче ако трябва да падна, искам да падна с достойнство и в честна игра. Днес за мен беше победа, въпреки резултата.

— Така е.

Очите му срещнаха нейните през осветената от свещи маса.

— Страхувах се, че няма да дойдеш в клуба, след като сутринта се измъкна от хотела.

— Не съм се измъквала.

— Значи е било чисто съвпадение, че бях в банята, когато си се върнала в стаята си и просто си пропуснала да оставиш бележка — било на госпожа Лаани, или на рецепцията — къде ще бъдеш?

Тя прокара пръст по тънкия свещник.

— Предполагам, че не съм постъпила правилно, след като бях твоя гостенка. Джери Арнълд ми каза, че преди мача си бил ядосан — добави тя с неизречен въпрос.

— Да, бях ядосан. Когато отидох в клуба и се оказа, че няма билет за теб, вдигнах скандал. Казах му да се постарае да ти намери най-доброто място. Както забеляза, той изведнъж стана много любезен — усмихна се Дрю дяволито.

Ардън се наведе през масата.

— Знаеш ли какво? — Струва ми се, че ти обичаш да мачкаш хората, да се държиш грубиянски.

— Вярно е — засмя се той. — Особено когато нещо е много важно за мен. — Стана съвсем сериозен. — Да бъдеш на мача означаваше за мен повече, отколкото можеш да си представиш. Усещах твоята подкрепа и окуражаване.

Очите й недоверчиво се разшириха:

— Та ти дори не ме погледна!

— Нямаше нужда да те гледам, за да знам, че си там — отвърна Дрю с тон, от който кръвта й се развълнува.

Госпожа Лаани прекъсна интимния им разговор:

— Ако нямате нищо против, господин Макаслин, аз ще си лягам — обади се тя от вратата. — Сутринта ще разчистя масата. Госпожица Джентри е в стаята до вас. Така добре ли е?

— Прекрасно, благодаря ви. Лека нощ, госпожо Лаани.

— Лека нощ — едва успя да произнесе и Ардън.

— Хайде да отидем до плажа — предложи й той и й помогна да стане. Целуна я леко по рамото. — Но е добре да си облечеш нещо по-топло. След залез слънце вятърът понякога е доста хладен.

Когато след пет минути Ардън слезе, Дрю я чакаше до стълбата. Тя се бе облякла с велурено яке и подгънати до глезените панталони. Беше боса и той забеляза, че краката й са красиви и с добре поддържан педикюр. Забеляза също съблазнителното полюшване на гърдите й под пуловера и му се прииска да ги обхване с ръце, да усети мекотата им под велура.

— Сигурна ли си, че няма да ти е студено? — попита Дрю колкото можеше спокойно, прегърна я през рамо и я изведе в лунната нощ.

Ардън кимна. Изглежда и за нея бе трудно да говори. Той виждаше в очите й чувствата, очакването за онова, което щеше да се случи. Думите бяха безсилни да изразят всичко, което изразяваха телата им.

Мълчаливо се спуснаха по добре поддържаната ливада, прекрачиха ниската тухлена ограда и се озоваха на пясъка. Плажът бе в малко заливче. Вълните се разбиваха във вулканичните скали и, вече успокоени, обливаха с пяна пясъка. Лунната пътека се простираше като сребърна лента чак до хоризонта и проблясваше от къдравите гребени на вълните. Вятърът шумолеше в палмите.

Колкото и често да бе седял на малкия плаж сам и да бе мислил, че това е едно вълшебно място, сега Дрю разбра, че без Ардън този пейзаж вече винаги щеше да е пуст. Тя правеше вълшебното истинско, осезаемо. От лунната светлина лицето й изглеждаше бледо, но косите й ставаха тъмни като абанос. В сравнение с очите й звездите губеха блясъка си.

Той се разположи на пясъка и я придърпа до себе си. За момент не се опита нито да я докосне, нито да заговори. В края на краищата, не знаеше какво ще му отговори тя, когато й признаеше онова, което не можеше да не й признае. Ако днес, когато се изправи лице в лице с Гонсалес през мрежата, бе познал страха, сега изпитваше направо ужас. Резултатът от мача по тенис за него не значеше нищо в сравнение с резултата от разговора, който предстоеше.

— Обичам те, Ардън…

Толкова. Едно кратко признание. Една смела истина, простичко изречена.

Тя се обърна към него и косата й се развя върху лицето му. Влажните й устни, които му се искаше да притежава цял живот, бяха разтворени от изненада.

— Какво каза?

— Обичам те… — Дрю погледна към океана и почувства колко прилича на него — спокоен на повърхността, но кипящ отвътре. — Никога не съм мислил, че ще кажа това на друга жена, толкова обичах Ели. Не вярвах, че някога отново ще обичам по същия начин. И не е по същия начин. Теб те обичам повече.

Ардън усети как всичкият въздух излиза от дробовете й. Гърдите й болезнено се свиха. Той щеше да я убие с нежните си думи. Не можеше да му го разреши.

— Аз съм тук. Няма нужда да го казваш.

Дрю я погали по бузата и устните му докоснаха челото й.

— Не го казвам поради никаква друга причина, освен защото е вярно. Може и да съм се държал лошо от време на време, обаче не разбираш ли, че то е било опит за самозащита? Чувствах се виновен, защото започвах да те обичам повече, отколкото някога съм обичал Ели. Не можех да го понеса. Днес, когато реших, че си ме изоставила завинаги, едва не полудях.

— Но по време на мача…

— Не тогава, по-късно. След мача, когато никъде не можах да те намеря… — Той се засмя. — Всъщност, по време на мача още бях ядосан заради тазсутрешната сцена. Мисля, че едва ли бих играл с такава енергия, ако не ме беше вбесила толкова.

Тя смутено наведе глава. Пръстите му се заровиха в разрошената й от вятъра коса.

— Ти се държа точно както трябва. Не ме глезеше със съчувствието си, нито се опита да ме убедиш да играя или да не играя. Ти разбра, че решението трябваше да бъде мое, макар да знаеше, че нямам друг избор, освен да играя.

— Така е. Знаех, че трябва да играеш. Знаех, че искаш. Ала не можех да ти го кажа така направо. Ти трябваше сам да го разбереш.

— Точно за това говоря, Ардън. Ти не ми каза онова, което аз исках да чуя. Както правеше Ели.

— Дрю, моля те, недей!

— Искам да го знаеш.

— Но на мен не ми е нужно да го знам.

— Нужно ти е. Аз се съгласих, че когато правим любов, между нас няма да има тайни.

Тя бързо отвърна поглед, ала не поради причината, която той предполагаше. Нали все още криеше своята тайна — тайна, която можеше да й струва неговата любов.

— Ели подкрепяше всичко, което казвах или вършех, дори когато сигурно е била убедена, че не съм прав. Не искаше да идва да ме гледа как играя, защото се боеше, че може да загубя и не би понесла да ме види победен. — Ардън изненадано го погледна и Дрю продължи: — Странно, нали? Когато пътуваше с мен, не се доближаваше до кортовете. И не можеше да бъде обективна, когато падах. Ако днес беше жива, щеше да намери всякакви извинения и оправдания и да ми съчувства заради загубата. Не съм сигурен дали щеше да разбере, че това всъщност е мой личен триумф. А ти разбра — Притисна главата й към гърдите си. — Ели можеше да споделя победата с мен. Но мисля, че едва ли би могла да сподели загубата. Дори след всичко, през което минахме, за да се сдобием с Мат, аз се страхувах какво би направила тя, ако един ден балонът се спука.

При споменаването на Мат Ардън затвори очи. Какво ли би се случило, ако той не се бе родил здрав? Щеше ли Ели да се откаже от него? Рон никога не би приел дете от друг мъж. Можеше дори да даде детето в сиропиталище. От тази мисъл тя потрепери и ръцете на Дрю се обвиха по-здраво около нея.

— Когато играех добре и живеех с Ели, повече се страхувах от бъдещето, отколкото напоследък. Струва ми се, че тя не би могла да преживее една трагедия и да оцелее. — Устните му се приближиха до ухото й и топлият му дъх зазвуча в него: — Ардън, усещам, че ние с теб заедно бихме могли да преодолеем всичко. Ти ме караш да се чувствам силен и уверен в себе си, обаче и да се опитвам да бъда по-добър. Когато някой мисли, че си съвършен, както Ели мислеше за мен, нямаш нужда много да се стремиш напред. — Хвана лицето й в ръце и се вгледа в очите й. — Разбираш ли какво ти казвам?

— Сравненията са нечестни, Дрю. Към всички.

— Знам. Просто исках да ти обясня, че не я замествам с теб. Ти си различна. За мен си по-добра.

— Дрю… — прошепна тя и опря чело на брадичката му. Не бе подготвена за това. Господи, последното, което някога бе очаквала, беше той да се влюби в нея. Направо бе невероятно, дори по-невероятно и от това, че тя се бе влюбила в него. Бе прекалено. Ардън не можеше да понесе толкова много щастие в живота си. Това я плашеше. Каква ли цена щеше да се наложи да заплати за него?

Ала когато ръцете му бяха топли и успокояващи, любовните му думи звучаха в ушите й, сърцето му биеше в унисон с нейното, тя не искаше да мисли за бъдещето. Искаше само да се наслади на факта, че Дрю я обича. Щеше да му каже за Мат сега, докато бе откровен и настроението бе нежно. Но…

— Ардън, Ардън — прошепна той името й миг преди устните му да се слеят с нейните и отново да открият вкуса й — чудо, което се случваше винаги, когато я целунеше.

Ръката му се плъзна под велуреното яке. Кожата й бе топла и мека като кадифе. Дрю усещаше как сърцето й пулсира в дланта му.

Тя въздъхна и се приближи към него с неизречена, ала неоспорима страст.

— Не искам да заемам ничие място в сърцето ти, Дрю.

Той я целуна по шията.

— Ти не заемаш ничие място. Ти си единствена. Ти заемаш само твоето място, защото никой друг никога не е можел да го запълни. — Ръцете му говореха толкова красноречиво, колкото и думите. После ги измъкна изпод пуловера и ги обви около нея с жест на безспорно притежание. Отново я целуна и главата й се отпусна на вдигнатото му коляно. — Обичам вкуса ти — произнесе Дрю в устните й. Езикът му гъделичкаше подлудяващо ъгълчетата на устата й, докато накрая Ардън вдигна ръце и обхвана главата му.

Изви се и притисна гърди към неговите. Целуна го така, както никога досега не се бе осмелявала да целуне никого. Предишните ограничения изчезнаха. Целуваше го отново и отново, показвайки цялата си страст.

— Боже мой! — простена той, когато най-после се отдръпнаха, за да си поемат въздух. Вгледа се в очите й: — Да влезем ли?

Тя кимна и двамата заедно станаха. Къщата бе тиха. Светеха само нощните лампи в коридора. Пред вратата на стаята й Дрю сложи ръце на раменете й.

— Притесних те, Ардън. Откакто те срещнах, винаги съм правил онова, което искам. Няма повече да те тормозя. Признах ти, че те обичам и това е истина. Но то не те задължава с нищо. Ако дойдеш при мен, ще ти покажа колко те обичам. Ако не, ще те разбера.

Той потъна в сянката на коридора и изчезна в съседната врата. Ардън машинално влезе в стаята, където беше оставен багажа й. Дори не забеляза цвета на тапетите, които, кой знае как, бяха и елегантни, и уютни. Банята бе също толкова стилна.

Съблече се и пусна душа. Старателно се изкъпа, все още в онзи транс, който не й позволяваше да мисли отвъд чувствата си, отвъд инстинктите си. Изсуши косата си и се обля с парфюм, прекалено скъп за такава разточителна употреба. Сложи на устните си леко червило. Облече едно копринено кимоно и излезе.

Почука тихо и вратата веднага се отвори. Дрю стоеше пред нея с увита около кръста хавлия. Косата му бе влажна. Очите му светеха като сапфири.

— Ардън?

— Желая те — призна тя дрезгаво.

— В леглото?

— Да.

— Гол?

Вместо отговор Ардън пристъпи към него и сложи ръце на гърдите му. После прокара пръсти надолу по тях. Ръцете й стигнаха до кърпата и тя падна.

Ударите на сърцето й заглушиха всички други звуци, дори неравномерното й дишане. Пръстите й се спуснаха още по-надолу. Тогава смелостта я изостави и Ардън вдигна умолително очи към него:

— Аз… не мога…

— Шшшт — прошепна той и я привлече към себе си. — Ти извървя повече от половината път. Това не беше изпитание. Никога няма да трябва да правиш нещо, само защото мислиш, че аз го искам или очаквам. Нека заедно се научим да се обичаме.

Устните му плахо се доближиха до нейните и започнаха внимателно да се движат, докато моментното й стеснение изчезна и тя му отговори с истинската чувственост; която цял живот бе крила в себе си. Устните й се разтвориха.

Треперещи от нетърпение, ръцете му се плъзнаха под кимоното. Едва сдържа желанието си да го смъкне от тялото й и да я смачка в прегръдките си. Ардън не бе една от онези мимолетни нищо незначещи нощни играчки. Те бяха останали в миналото. Тя бе неговото настояще и бъдеще. И бе скъпоценна, толкова скъпоценна. Искаше му се да не бърза, да се наслади на всеки нюанс от нея и тяхната любов. Спря ръце на кръста й. Едва когато Ардън тихо простена от копнеж, свали дрехата й от тялото и я пусна на пода.

Отстъпи крачка назад, за да се полюбува на съвършената й голота. Ръцете му леко я докосваха, следвайки погледа. Тя със смущение почувства, че очите й се изпълват със сълзи на благодарност.

— Никога досега не съм била обожавана — прошепна тихо. — Само обладавана.

Лицето му изглеждаше невероятно тъжно. После невероятно щастливо.

— Толкова си красива! — Взе я на ръце и я отнесе в леглото. Остави я на меките чаршафи и легна до нея. Вдигна ръцете й над главата й и започна да гали гърдите й. — Не ти личи, че някога си раждала… — Ардън се сдържа тъкмо навреме, преди да го поправи, че е раждала не един, а два пъти. — Ти си съвършена — прошепна Дрю секунда преди устните му да покрият нейните. После се спуснаха надолу по шията и гърдите й.

— Пусни ми ръцете — помоли тя, вплете пръсти в косата му и привлече главата му по-близо. — Господи, Дрю, никога досега не съм била докосвана така…

— Надявам се. Искам да съм единственият мъж, когото си спомняш, че някога те е докосвал така…

— Никой друг не е. Не така…

Сама не можеше да се познае. Когато езикът му се спря върху пъпа й и се спусна още по-надолу, през тялото й премина тръпка. Разбра, че досега не е знаела какво значи интимност.

— Моля те, моля те, Дрю!

Той се подчини на молбата й и на нетърпеливо впитите й в него ръце. Надигна се и се отпусна върху нея. Без да откъсва очи от нейните, проникна в нея, без да се колебае, без да спира, бавно и дълбоко. И тогава направи нещо, което съпругът й никога не бе правил, докато я любеше — усмихна й се. После започна да се движи, като непрекъснато я наблюдаваше, за да види какво кара очите й да се замъгляват от страст.

— Толкова е приятно да те усещам, Ардън!

— Наистина ли?

— Господи, да!

Разговор? Не й се бе случвало такова нещо в леглото с Рон.

Когато дойде върхът, ги обви кадифен екстаз, разтърси ги, издигна ги, хвърли ги на милостта на небесата и после ги спусна в царството на красотата.

Доста минути по-късно Дрю вдигна глава от рамото й и отметна влажните кичури от очите й. Когато те се отвориха със сънено задоволство, той я целуна по устата:

— Благодаря ти, Ардън. Благодаря ти, че ме направи нов човек.