Сандра Браун
Тайната (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

— И това ми било меден месец! — измърмори Дрю.

Караше през живописната долина на Лахаина.

— Мисля, че е прекрасен — засмя се Ардън и за десети път загащи ризата на Мат.

— Моята представа за меден месец е съвсем друга…

— Ще стигнем и до това — прошепна тя. Главата на Дрю се завъртя към нея и очите му я изгориха. — Но засега, моля те, гледай пътя.

След като Ардън се съгласи, той не губи време в приготовления за сватбата. Свърши всичко само за няколко дни. Церемонията онази сутрин бе скромна. Отлетяха до Хонолулу при един пастор, когото Дрю познаваше добре. Присъстваха само госпожа Лаани и съпругата на пастора. По молба на Ардън, Дрю не уведоми пресата.

— Моля те, Дрю, не искам да бъда под прожекторите. Ще дойда с теб на турнира, ще те окуражавам на всеки мач, ала не искам да ме снимат и интервюират.

Спомняше си фотографите, които се тълпяха около него и Ели, когато излизаха от болницата. Как бяха успели да запазят в тайна, че Ели не е истинската майка на детето? Ардън обаче трябваше сама да пази собствената си тайна. Поне за малко. Бе решила да признае на Дрю, че е майката на Мат, ала не преди той да е сигурен в нейната любов към него. Засега колкото по-малко хора знаеха за техния брак, толкова по-добре. Искаше да остане в сянка.

— Но аз се гордея с теб — възрази Дрю. — Защо искаш да крием, че сме женени?

— Не искам да го крием. Просто не желая да го разгласяваме. — Замисли се за някакво убедително извинение. — Защото… заради Ели. Тя е била толкова красива, дотолкова част от твоя живот. Не искам да ме сравняват с нея, преди да съм се ориентирала.

— Няма място за сравнения — възрази той нежно и я погали по косата.

— Ала другите могат да си помислят така, а това ще ме накара да се чувствам ужасно неудобно.

Дрю се съгласи неохотно. Следобед се върнаха на Мауи, за да сложат изтощения Мат да спи.

— Трябва да се обадиш на Гари да изиграете един-два сега.

— На сватбата си?!

— Искаш ли да печелиш на турнира, или не?

Той се обърна към госпожа Лаани и разпери широко ръце:

— Женени сме само от няколко часа, а тя вече се ми се качва на главата! — Но зад шегата Ардън виждаше, че му бе приятно нейното разбиране за тежките изисквания на кариерата му. — Нали ще дойдеш с мен на мача?

— Не бих могла да го пропусна.

Ръка за ръка се качиха в семейната спалня. Госпожа Лаани вече бе пренесла повечето от нещата й. Тоалетните принадлежности и гримовете й бяха подредени в банята.

— Как е успяла толкова бързо? — изненада се Ардън.

— Бях й наредил да те пренесе тук колкото е възможно по-скоро. Нали ти измисли онова смешно правило, че няма да спиш отново с мен, преди да се оженим. — Дрю се приближи и обви ръце около кръста й. — Зажаднял съм за теб — прошепна в гърдите й, които разцъфнаха от желание под копринената блуза. — Отсега нататък не чакай от мен никаква милост.

Устните им се срещнаха нетърпеливо, най-после поддали се на дълго потискания копнеж. Без да спира да я целува, той свали дрехите й и наведе глава към гърдите й.

Тя смъкна ризата му и започна трескаво да се бори с колана, докато го освободи. Мускулите му се свиха от напрежение.

Дрю я погали по гърба, по бедрата. Ардън впи пръсти в косата му и го отблъсна.

— Трябва да играеш тенис — каза задъхано.

— По дяволите тениса! — изръмжа той и отново посегна към нея.

Тя бе непреклонна.

— Точно там ще отиде играта ти, ако не тренираш.

Дрю измърмори някаква ругатня, но отстъпи и започна да облича екипа си. Ардън се зае с нещата, оставени на тоалетката й, опитвайки се да не се разсейва от голото му тяло, от което той ни най-малко не се смущаваше. Никога не бе виждала по-добре сложен мъж.

Дрю тъкмо се обуваше, когато улови възхитения й поглед й в огледалото.

— Видя ли нещо, което ти харесва? — намигна й той.

Тя смутено разбърка чекмеджето, докато го затваряше.

— Харесва ми всичко, което виждам — призна Ардън и се осмели отново да погледне към огледалото. Той дойде зад нея.

— Радвам се… — Вдигна косата й, за да я целуне по врата.

Свърши с обличането и вече слагаше дрехите си за преобличане в сака, а тя още се бавеше с нещата върху тоалетката.

— След като прекъсна романтичната ми увертюра, защото нямаме време, ще ме накараш ли сега да закъснея заради твоето мотаене?

Ардън се почувства като ученичка.

— Защо не ме почакаш долу? Аз… ъъъ… ще дойда след малко.

— Какво по дяволите ти ста… — Дрю се овладя, пристъпи към нея и разбиращо сложи ръце на раменете й. — Отдавна не си живяла в една стая с мъж, нали? — Тя преглътна мъчително и кимна. Чувстваше се като глупачка. Той я целуна по бузата. — Ще сляза долу. Не се притеснявай.

— Дрю! — спря го Ардън, когато вече бе стигнал до вратата. Той се обърна. — Благодаря ти.

Дрю се усмихна и й намигна:

— Ще измисля начин да ми се отплатиш.

Въпреки нежеланието си да играе мач в деня на сватбата си, той игра добре. Отново се бе събрала тълпа да гледа тренировката, която ентусиазирано ръкопляскаше на всяко негово по-трудно връщане. Беше в стихията си и се наслаждаваше на мача. Макар да не я поглеждаше, Ардън знаеше, че усеща нейното присъствие и подкрепа.

Бе намислил да я заведе на изискана тържествена вечеря, за да отпразнуват повода, но Мат се разрева, като видя, че тръгват без него.

— Не можем ли да го вземем с нас? — попита тя и притисна разплаканото момченце към себе си.

— Ардън, от първата брачна целувка сутринта непрекъснато те деля с други хора. Искам те за себе си.

— Аз също те искам. Ала няма да ми е приятно, ако оставим Мат да плаче така.

Дрю се опита да се обърне към здравия й разум:

— Той плаче само за да те накара да ти стане мъчно за него.

— Знам. Знам също, че трябва да се заема с възпитанието му. Но само не тази вечер.

След няколко цветисти ругатни Дрю се предаде.

— Обаче хич и не си мисли, че ще спи при нас — предупреди я той и подкара по магистралата.

— Къде ни водиш? — попита Ардън, когато натовареното движение го принуди да забави.

— След като настояваш да излезем семейно, ще ти позволя да ми сготвиш вечерята.

— Какво?! — засмя се тя изненадано.

— Почакай и ще видиш.

Стигнаха до „Ханчето на пионерите“ — исторически хотел, в който някога са отсядали моряците, когато Лахаина е била важно китоловно пристанище. Ханчето бе построено около открит вътрешен двор, осветен от фенери и изпълнен с тропически растения.

— Чудесно е! — възкликна Ардън.

— Радвам се, че ти харесва. Но не се шегувах, когато казах, че ти ще готвиш. Виж! — Той посочи към голяма скара с дървени въглища. Над нея висеше часовник, за да може всеки да измери времето за печене според предпочитанията си. На лавици бяха наредени подправки и сосове.

— Най-случайно аз съм страхотна готвачка — похвали се тя. — Когато бях омъжена и гледах Джоуи, много обичах да измислям разни ястия и да ги готвя. После, след като… — Гърлото й се сви и по лицето й премина тъжна сянка. — Загубих интерес…

Дрю стисна ръката й.

— Ако обичаш да готвиш, можеш да готвиш за Мат и за мен винаги, когато поискаш. Като започнем от тази вечер.

Поръчаха пържола за него, сандвич за Мат и „махи-махи“ за Ардън и се струпаха около скарата. Тя уви във фолио почистената и маринована риба и с много шеги и съвети отвсякъде я наниза на шиш. Мат пищеше всеки път, щом от дървените въглища се издигаха пламъци. Когато ястията бяха готови, ги отнесоха на масата си и ги изядоха с големи порции салата и печен боб, специалитета на заведението.

— Много е вкусно — облиза се Дрю. Мат смешно се опитваше да го имитира.

Сърцето на Ардън преливаше от любов към двамата мъже в нейния живот. Но не смееше да се отдаде на удоволствието. Толкова много щастие я плашеше…

 

 

Оказа се, че бе страшно изпитание да се подготвят за пътуването. Госпожа Лаани и Мат щяха да спят в едната стая, Дрю и Ардън в другата, Хам в третата. За щастие менажерът се зае с уреждането на подробностите. С помощта на госпожа Лаани Ардън се научи как да събира багажа във възможно най-малко чанти. Въпреки това задачата й се стори безкрайна.

Ардън се притесняваше от срещата с Хам Дейвис. Беше нервен нисък човек и дъвчеше воняща дебела пура. Коремът му преливаше над панталоните, които той непрекъснато повдигаше с косматите си месести ръце. Но не можеше да му се отрече, че има чар. Тя веднага хареса безцеремонното му и прямо поведение.

Хам ги посрещна на летището в Лос Анджелис. Хвана с две ръце дланите й и силно ги стисна. Тъмните му очи се впиха в нейните и изглежда харесаха това, което видяха.

— Каквото и да правите на Дрю, продължавайте да го правите. — Това бе всичко, което й каза, ала Ардън почувства, че бе спечелила безусловното му възхищение.

Бе малко объркан, когато Дрю настоя за две неща: първо, да се съобрази с изискването на Ардън да остане в сянка, и второ, да им остави няколко свободни дни, за да посетят майката на Дрю в Орегън.

Това бе още едно изпитание, от което Ардън се плашеше, и по време на целия полет до Портлънд бе нервна и не можеше да си намери място. Оказа се, че не бе имало за какво да се безпокои. Госпожа Макаслин бе мила и сърдечна. След суматохата около посрещането им на летището и добродушното смущение при настаняването им за два дни в нейната къща, тя и Ардън за пръв път останаха насаме. Седяха в безупречната й слънчева и уютна кухня и чакаха чайника да кипне.

— Не си това, което очаквах — забеляза Роуз Макаслин и посегна да извади пакетчетата ароматен чай. Сините й очи бяха очевидно семейна черта. Нейните бяха същите като на сина и внука й.

— Какво очаквахте? — попита Ардън.

— И аз не знам. Някоя по-амбициозна жена, която ще се заеме с отглеждането на Мат и или ще накара Дрю да влезе във форма, или ще го тласне отново към алкохолизма. Някоя не толкова красива и… мила.

— Благодаря — трогна се Ардън. — Но той бе влязъл във форма още преди да се оженим.

— Това ме кара да мисля, че си добра за него. Ти си му разрешила да го направи. — Тя наклони глава. — Знаеш ли, Дрю е много влюбен в теб.

— Мисля, че да.

— Радвам се. И това ме успокоява. След като погребахме Ели и той се пренесе на онзи миниатюрен остров, мислех, че ще гние там самичък до края на живота си. Сега отново е щастлив. Искам да те помоля само за едно.

— Какво?

Познато пламъче проблесна в очите на възрастната жена:

— Карай го да води по-често теб и внука ми на гости.

 

 

Пътуваха първо до Финикс, после до Далас, Хюстън, Ню Орлийнз, Санкт Питърсбърг. Дрю непрекъснато печелеше на квалификационните срещи и губеше на финалите. Но не бе обезкуражен. Хам също. После победи в Мемфис. И в Атланта. И в Синсинати. Започна да се издига в ранг-листата.

Ардън бе уморена от пътуванията, ала се радваше на успехите му. Такъв живот не бе лек, особено с едно толкова енергично и любопитно дете като Мат. Тя още преди да заминат от Хавай бе написала договорените статии. От телефонните разговори с удоволствие научи, че ще ги публикуват без никакви поправки. Засега отклони поръчките за други.

— Какво правиш по цял ден, докато аз тренирам? — попита я Дрю една нощ, докато лежаха прегърнати, след като се бяха любили. — Не ти ли доскучава?

— Да ми доскучава? С Мат? Трудно… — Ардън се сгуши по-близо до него. Обичаше да се чувства защитена от тялото му. — Чакам с нетърпение твоите мачове и… си мечтая за това… — Плъзна ръка надолу по корема му.

Той ахна:

— Господи, Ардън, да не искаш да ме убиеш заради застраховката? Днес съм имал тежък мач. Пет или седем сета и… после да правя любов… Мили Боже!

— Нямам чувството, че всеки момент ще припаднеш върху мен — прошепна тя. — Напротив…

— А какво правиш, когато не измисляш начини да вкараш съпруга си млад в гроба? — простена Дрю.

— Пиша.

— Пишеш ли? Не, не спирай… Ох, по дяволите… Какво пишеш?

— Разни неща. Бележки за роман. Поезия.

— Поезия? Това, което правиш с мен сега, също е поезия… — Той я преобърна по гръб и се притисна към гостоприемното й тяло. — Напиши хиляда стиха за това…

 

 

Бяха доволни, че се връщат у дома. Хам спореше и не оставяше Дрю на мира. Дори се опита да привлече Ардън на своя страна.

— Дрю трябва да играе във всеки турнир, в който може — натъртваше Хам на всяка дума с размахване на пурата си.

— Той иска да си отиде за няколко седмици у дома, Хам.

— Ти можеш да го убедиш да се откаже.

— Възможно е, но няма да го направя.

— Така си и мислех! — Хам пъхна пурата в устата си, изруга и после каза, че ще ги закара до летището.

Мо бе проветрил и подготвил къщата. Започнаха доста нормален живот. Дрю тренираше всеки ден с Гари в клуба, като наблягаше върху слабите си места, които бяха обсъдили с Хам. Ардън се занимаваше с Мат и правеше планове за следващия турнир, който щеше да ги отведе в Европа. Дори мислите за него я изтощаваха. Как щеше да обясни на келнерите, които не говореха английски, че Мат предпочита фъстъчено масло и сандвичи с желе пред всичко останало в скъпите им менюта, след като не бе успяла да убеди и онези, които говореха английски?

Един следобед, докато си почиваше в спалнята, свита на фотьойла до прозореца, Дрю влезе. Остави сака си до вратата и двамата се погледнаха през стаята, изразявайки мълчаливо любовта, която бе избуяла между тях през последните няколко седмици.

— Изглеждаш много красива, както седиш там — каза той тихо. — От залязващото слънце косата ти става червеникава.

— Благодаря ти. Смятах, че ще съм се облякла, докато се върнеш, ала се захванах с нещо… — Тя затвори бележника си и го остави на масичката.

Дрю затвори вратата, заключи я и се приближи към нея. Ардън носеше нощница, която много му харесваше — дълга до пода, покриваща свободно тялото й като син облак, с дълбоко деколте.

— Току-що си се изкъпала — забеляза той.

Тя ухаеше на шампоан и на жена. Мъжествеността му се събуди. Дрю коленичи до фотьойла й и сложи пръсти на шията й. Харесваше му да мисли, че усеща как пулсът й се ускорява, когато я докосва.

Ардън символизираше спокойствието, дома, любовта, всичко, което вече не се бе надявал, че ще има. Винаги, когато я виждаше отново след кратко отсъствие, се изненадваше колко много я обичаше, как от самото начало усещаше единение между тях, което не можеше нито да разбере, нито да обясни.

— С какво си се захванала?

— Нищо особено — отговори тя с онзи високомерен тон, който обикновено означаваше точно обратното.

Кой й бе внушил, че нейното мнение няма значение? Съпругът, за когото говореше толкова малко? Почти всеки ден Дрю го пращаше по дяволите. Ардън бе наранена. Жестоко. И не само от смъртта на Джоуи. Раните още я боляха, макар че никога не говореше за миналото. Но Дрю бе решил да й покаже колко бе ценна, дори това да му отнемеше цял живот.

— Написала си нещо, нали?

Тя отвърна очи.

— Ужасно е, знам, ала е нещо, което отдавна исках да излея върху хартията.

— Може ли да го прочета?

— Не е достатъчно добро за четене.

— Не вярвам.

— Много е лично.

— Ако не искаш да го прочета, няма да настоявам.

— Бих искала да чуя мнението ти — рече припряно Ардън.

Той взе бележника и отвори първата страница. Най-отгоре бе написано „Джоуи“. Вдигна очи към нея, но тя отбягна погледа му, стана от фотьойла и се изправи пред прозореца. Силуетът й се открои на фона на пламтящото западно небе.

Дрю прочете четирите страници стихотворение и след всеки ред гърлото му все повече се свиваше. Очевидно думите мъчително бяха избликвали от самата й душа. Бяха трогателни, ала не сладникави, възвишени, не помпозни. Изразяваха бездънната, безсилна скръб на родителя, който гледа как детето му бавно умира. Но от последните куплети бликаше благодарност за щастието, което бе донесло това дете.

Дрю се изправи, благоговейно остави бележника на масичката и с овлажнели очи се приближи към нея. Привлече я към себе си и опря чело на рамото й.

— Прекрасно е, Ардън.

— Наистина ли го мислиш, или само така говориш?

— Прекрасно е. Прекалено лично ли е, за да го споделиш?

— Имаш предвид да го дам за публикуване?

— Да.

— Достатъчно добро ли е?

— Господи, да! Мисля, че един родител, който и да е родител, независимо дали е преживял загубата на дете или не, ще го оцени. Знам, че аз го оценявам. Мисля, че трябва да го дадеш за публикуване. Може да помогне на някой, който минава през това, през което си минала ти.

Ардън се обърна към него и облегна глава на сърцето му. Обичаше силния му, равномерен ритъм.

— Иска ми се да бях до теб, когато си имала нужда от някого. Ти бе до мен, за да ми помогнеш да преодолея кризата си, но самата ти е трябвало да минеш през ада сама. — Пламенните му думи и силните му ръце, които галеха гърба й, показваха, че е искрен. — Ела тук — хвана я той за ръка и я поведе към леглото.

Тя погледна в любещите му очи и поглади разрешените му вежди.

— Бих искал с любовта си да изтрия всичко, което те боли отвътре…

— Аз също бих искала с любовта си да изтрия всичко, което те боли теб. Ала то винаги ще бъде част от нас. Може би се обичаме повече заради миналите разочарования.

— Знам само, че те обичам повече, отколкото някога съм мислил, че е възможно да се обича… — Дъхът му бе топъл и влажен. Зарови нос в гърдите й. Обичаше да ги чувства върху лицето си. — Ардън, ти не използваш никакви противозачатъчни средства, нали? — Дрю вдигна очи и я погледна.

— Не — поклати глава тя.

— Добре. Хайде да си родим бебе… — Ръцете му докоснаха гърдите й внимателно сякаш за пръв път. — Кърмила ли си Джоуи?

— Докато се разболя.

Дрю кимна. Пръстите му погалиха гърдите й и той потърка лице в тях.

— Искам дете от теб. Дете, което да е само твое и мое. Което да сме създали заедно.

Ако само знаеше какво говори! Ардън разбираше защо не бе имал чувството, че Мат е само на него и Ели. Това ли бе моментът да му каже, че вече имат дете, което е негово и нейно, че са създали заедно едно изключително дете? Можеше ли да му го каже? Щяха ли след това устните му да продължат да я целуват? Или щеше да престане да я обича, защото непростимо го бе излъгала?

Отвори уста да си признае, но бе чакала прекалено дълго. Настроението му се беше променило. Вече беше обзет от страст и вдигаше нощницата й.

Когато устните му докоснаха голата й кожа, тя трепна в очакване и впи ръце в раменете му. Дрю я обсипа с нетърпеливи целувки.

— Нека да ти подаря едно бебе, Ардън — прошепна той. — Нека ти дам най-хубавия подарък.

Загубила способността си да разсъждава, тя го остави да я сложи да легне.

— Обичам те, Ардън. Позволи ми да излекувам болката ти.

Целуваше я отново и отново. Устните му бяха уверени и властни, но в същото време нежни и отстъпчиви. На границата на забравата, Ардън впи пръсти в косата му и го привлече към себе си.

— Ела… Моля те, сега!

Дрю проникна в нея като твърдо, топло присъствие, което я изпълни изцяло. Започна да се движи по-буйно, отколкото всякога досега, спираше, започваше отново, докато накрая тя вече не чувстваше нищо друго, освен подлудяващия му ритъм. Гмуркаше се дълбоко в утробата й, даваше обещания и после ги изпълняваше с такъв взрив от любов, че сълзите й свободно се застинаха по бузите.

Когато той се отдръпна, тялото й бе натежало, отпуснато, ала сякаш бе в безтегловност. Дрю прокара смачканата й нощница по блестящото й от пот тяло и легна до нея.

Ардън едва успя да прошепне:

— Защо го направи?

Очите му грееха като на фанатик пред обожествявания от него идол.

— За да ти покажа, че пред моята любов няма граници.

— Аз нямам сили от любов.

— А ти ме правиш силен — усмихна се той нежно.

Тя зарови пръсти в русата му коса.

— Мислиш ли, че… че сме направили бебе?

Дрю се засмя тихо и сложи глава до нейната на възглавницата.

— Просто ще продължаваме да го правим, докато стане.

След това, покрити само с виолетовия здрач, те заспаха.

 

 

— Вие сигурно сте си загубили ума — подвикна Ардън на двамата професионални тенисисти.

Дрю и Гари си прехвърляха топката през мрежата, запращайки я колкото могат по-високо. Правеха се на клоуни, за да забавляват Мат, който стоеше край корта и пляскаше с ръце. Когато Дрю се наведе и изстреля топката между краката му, Мат изпищя от щастие и започна да подскача.

— Добре, представлението свърши — оповести тя. — Преди да сте се осакатили и да имам щастието да съобщя на Хам, че излизате от употреба, ще отведа публиката ви у дома. Може би тогава ще поиграете малко истински тенис.

— Заядливка — засмя се Гари и изтича да поприказва с последното си завоевание, което го чакаше с кърпа и термос със студена вода.

— Такава е — съгласи се Дрю и уви кърпата около врата си. Метна една и на Мат и той засия. — Майка ти е експлоататор и си умира да разваля настроението на другите. — Целуна го по челото, после се изправи и сниши глас: — Освен в леглото, където е страхотна за компания.

— А ти си душата на компанията — допълни Ардън многозначително. — Бих те целунала, но не мога да намеря сухо място, а току-що съм си измила косата.

— Така си и знаех. Е, ще ми дължиш една целувка. Трябва ли да тръгваш вече?

— Знаеш, че Мат пощурява, ако не дремне следобед. Като се върнеш, може би ще го заведем на плажа.

— И ще си играем „го-ички“…

— Можеш ли някога да мислиш за нещо друго?

— Да — отсече той, преструвайки се на обиден. — Понякога мисля да го направим с дрехите.

— Ти си ужасен! — извика тя и хвърли кърпата в лицето му. — Играй добре и ще те чакам вкъщи.

Взе Мат на ръце и се запъти към паркинга. Малко или много бе наследила колата на Дрю, след като той си купи джип.

Бяха прекарали три месеца в Европа, прескачайки от страна в страна, от турнир на турнир и се бяха върнали едва преди седмица. Дрю сега беше номер пет в световната ранг-листа и се надяваше, че догодина по същото време ще се бори за номер едно.

— Тогава ще се оттегля — бе й казал той.

— И какво ще правиш?

— Как ти звучи верига от спортни магазини? Ще се набляга на семейния спорт. Нали разбираш, маратонки за баща и син, тенис-екипи за майка и дъщеря, приспособления за игра на открито за цялото семейство. Такива неща.

— Звучи ми страхотно. И ми харесва идеята.

— На мен също. Ние ще сме първите.

— Кои вие?

— Хам също ще се оттегли. Казва, че е прекалено стар, за да започва всичко отначало с някой мързелив хлапак. Иска и той да се включи в бизнеса. — Целуна я бързо: — Ти също, разбира се.

Стихотворението й „Джоуи“ бе отпечатано в едно женско списание и в един литературен сборник. От списанието я попитаха дали би написала разказ или новела. Ардън вече обмисляше няколко идеи.

— Хареса ли ти да гледаш как играе татко? — попита тя Мат, който бе отпразнувал втория си рожден ден в Париж. Бе прекалено тежък, за да го носи, ала Ардън никога не пропускаше тази възможност. Той я наричаше мама и винаги, когато видеше думата да се отронва от вечно влажните му устни, й се искаше да заплаче от щастие. — Не е ли страхотен? Но пък ти не си безпристрастен, както и аз.

Тя забеляза човека в колата, паркирана до нейната, чак когато излезе. Погледна през рамо, докато отключваше и всичко в нея замръзна. Имаше чувството, че кръв та се е заприщила във вените й, че дробовете й са се запушили, че сърцето й е спряло.

Бе напълнял с десетина килограма. Косата му бе оредяла, побеляла и зле подстригана. Лицето му бе бледо и крещящо контрастираше с носа му, зачервен от много пиене. Увисналите му бузи приличаха на празни джобове. Размъкнатите му дрехи изглеждаха неудобно топли и тесни. Обувките му бяха протрити.

Ала в очите му все още светеше онзи пренебрежителен поглед, на устните му играеше познатата самодоволна усмивчица, която намекваше, че той крие нещо или някого и няма търпение да го използва за своя изгода.

Ардън едва се сдържаше да не повърне. Преглътна мъчително горещата буца, заседнала в гърлото й и инстинктивно притисна Мат към себе си.

— Здравейте, госпожо Макаслин.

Направи името й да прозвучи като мръснишка обида. В нея се надигна погнуса и й се прииска да избяга колкото може по-далече и по-бързо. Но вместо това го погледна с ледена омраза.

— Здравей, Рон…