Серия
Шефърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Defy Not the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 159 гласа)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Рейна бе посрещната с възторжени възгласи, а през това време Ранулф не пророни нито дума. Внезапно обаче виковете секнаха — бяха го познали. От портите мълчаливо занаизлизаха групи мълчаливи мъже, които се струпаха зад него, за да му отрежат пътя за отстъпление. Не бе в състояние да им попречи. Истински обезпокоен обаче се почувства едва във вътрешния двор. Там се бяха събрали над сто пешаци и поне петнадесет рицари — някои от тях въоръжени само с меч, а други в пълно бойно снаряжение. От жилищното крило прииждаха все повече и повече мъже. Явно, едва в този момент бяха узнали, че господарката се е прибрала.

— Всичко е наред, милорд — прошепна му Рейна в мига, в който той дръпна юздите и запря коня пред малката армия. — Това са само двама от моите васали с рицарите и пешаците си. Нали ви казах, че заради нападението над замъка изпратих да повикат на помощ лорд Саймън! Очевидно на път за насам е взел със себе си и сър Джон.

— Кой Джон? Вашият тъй дългоочакван годеник ли?

— Не, моят васал, сър Джон Редфърд. Той е човек с твърди, ясни и непоколебими възгледи за живота. Първото му впечатление за вас ще го следва неотменно цял живот. Той има трима рицари и петнадесет бойци. Останалите са хора на сър Саймън. Виждам, че и сър Мейър се е завърнал. Той е онзи рицар-охранител, когото изпратих да помогне на моя управител. Той, както и сър Арнулф са от около, четири години при нас. И двамата се представят отлично, но тъй като са част от свитата, вие ще трябва да решите дали договорите им ще бъдат подновени или не.

— Не искате ли и вие да имате право на глас?

— Няма да е зле, ако в някои случаи се допитвате и до мен — отвърна тя, — но… не, не, окончателното решение ще бъде ваше.

— А мъжът с ръка на меча, който се приближава насам с тежка стъпка да не е вашият лорд Саймън?

Рейна трепна и отстъпи назад, стресната от агресивните нотки в гласа му.

— Да, но нека аз разговарям с него. Няма да е зле, ако сега ме снемете на земята и дръпнете ръцете си от мен. Нали разбирате, не бива да си помислят, че все още съм ваша пленничка.

— Това заповед ли е, милейди?

— Не бих се одързостила да ви давам заповеди, милорд.

— Охо! — изръмжа той. — А тази сутрин в палатката? Не ми ли заповядахте да тръгваме?

Рейна поруменя. Ранулф слезе от коня и я постави на земята непосредствено пред себе си. Дори отдръпна ръцете си от нея.

— Лейди Рейна, да не сте ранена? — бяха първите думи на Саймън, когато застана пред тях.

— Ни най-малко — отвърна тя с усмивка. — Трябва да знаете, Саймън, че преживях изключителни приключения и те ми доставиха огромно удоволствие.

Погледът, който мъжът отправи към Ранулф, не беше враждебен, но в държането му се долавяше някаква престореност. Саймън бе не особено висок здравеняк на средна възраст, което означаваше, че по време на разговора трябваше да гледа Ранулф отдолу нагоре — нещо, което никой високопоставен лорд не обича.

Взряна в Ранулф, Рейна побърза да каже:

— Позволете да ви представя сър Ранулф Фиц Хю. Сър Ранулф, моят приближен лорд Саймън Фиц Осбърн.

— Да, но това не е ли човекът, който… — обади се Саймън с колеблив глас.

Тя го прекъсна насред дума.

— Било е недоразумение, Саймън. Той не ме е отвлякъл заради себе си, а за някой си лорд Ротуел, който го е излъгал, че съм била негова годеница, но съм била отказала да встъпя в брак с него. То се знае, сър Ранулф е човек на честта и когато го уверих, че не познавам никакъв лорд Ротуел, той веднага ме върна тук. Не е негова грешката, че е бил заблуден от един подлец, който е искал да ме вземе с цената на всичко. Този Ротуел е същата стока като Дьо Рошфор и аз се радвам, че сте дошли тук толкова бързо. Трябва да поговорим какво да правим с безсрамния ми съсед, макар че ми се ще на първо време да отложим този въпрос, и то заради предстоящата ми сватба, която също ще трябва да обсъдим. — При тези думи Саймън изгледа Ранулф с подозрение и тя побърза да добави:

— А вие кога дойдохте?

— Тази сутрин… и веднага научих за съобщението, което са намерили във вашата стая.

— О… това ли… — рече тя с престорена усмивка. — Признайте, че е било много хитро и е изпълнило задачата си, нали, Саймън? Защото нито една дума от написаното не отговаря на истината. Я погледнете сър Ранулф! Протича ли ви на човек, който ще убие беззащитна жена само и само да избегне някоя жалка схватка? Ако ни бяхте преследвали, нямаше да застрашите живота ми ни най-малко, но вие сте избрали по-добрата възможност и сте останали тук. Защото Дьо Рошфор само чака сгоден случай да се нахвърли върху Клайдън. Сигурно не е знаел, че не съм тук, иначе отдавна да е нападнал замъка. Нямате представа колко бях разтревожена и как само се надявах, че сте пристигнали и ако се наложи, ще отблъснете всяко нападение.

Саймън възприе думите й по начина, по който бяха и замислени — като похвала, а не като обвинение, че не се е притекъл своевременно на помощ на своя сюзерен.

— Приближете се, Джон, Мейър. — Рейна даде знак на останалите двама рицари. — Държа да ви представя мъжа, който повярва на словата на една благородна дама и по този начин се лиши безвъзвратно от цяло състояние. Ранулф Фиц Хю. — Тя се обърна към Саймън. — Разбирате ли, той можеше и да не ми повярва. Но той сметна, че моята дума тежи много повече от уверенията на онзи лорд Ротуел. — Рейна не можа да сдържи усмивката си, тъй като се досещаше какви мисли се въртят в главата на Ранулф. Той сигурно се питаше дали все пак не го е излъгала. Тя се позабави лукаво за миг-два, след което продължи:

— Едва ли ще представлява някаква трудност да потвърдите истинността на думите ми. Затова ще помоля някой от господата да успокои сър Ранулф по този въпрос. И така, била ли съм някога сгодена за някой си лорд Ротуел?

В отговор отекна трикратно, решително „не“, а Джон Редфърд, който бе по-възрастен от Саймън, добави с рязък тон:

— Тя ще се омъжва за Джон дьо Ласел. Разбира се, ако тоя момък успее някой ден да се добере някак до Клайдън, нещо, в което все повече и повече започвам да се съмнявам.

— Не бъдете толкова жесток към него — упрекна го меко Рейна. — Лорд Джон е имал трудности, които са го задържали. А що се отнася до сватбата, промених решението си. Елате всички вътре и на вечеря ще поговорим за това. Но първо трябва да известя дамите си, че съм жива и здрава, а искам и да проверя дали не са се поразпуснали през време на отсъствието ми. Саймън, моля ви, поемете временно домакинските задължения, представете вашите мъже на гостите и ги поздравете с „добре дошли“ от мое име. — Най-сетне тя се обърна и към Ранулф: — Скоро ще дойда в залата да ви правя компания. — Усмихна се дръзко. — И ви уверявам, милорд, че моето „скоро“ ще настъпи много по-скоро от вашето „след малко“.

Тя се досещаше, че никак не му се иска да я загуби от погледа си, но не можеше да стори нищо. Рейна се стрелна нагоре по стълбите и изчезна в жилищното крило. Ранулф остана сред хората й и останалите рицари те се струпаха около него. Нямаше основание да се страхува. Обяснението на Рейна, че той и войните му са желани гости го предпази от враждебни въпроси, а Саймън изпълни нареждането на младата лейди. Той представи един на друг рицарите от двете групи и ги придружи бавно до жилищното крило, разговаряйки с тях за всичко друго освен за отвличането.