Нора Робъртс
Ключът на познанието (17)

Седемнадесета глава

— Сигурен ли си?

Брад се вгледа в лицето на Джордън, който държеше в ръката си пръстен с квадратен рубин.

— Да, мисля, че ще й хареса повече от традиционния диамант.

— Нямам предвид пръстена, а целта, с която го купуваш.

— Да. Малко ме свива стомахът, но съм сигурен.

— Няма да се обидя — реши Флин. — Бих могъл да се засегна от това, че те свива стомахът, когато се каниш да предложиш брак на сестра ми, но не съм толкова докачлив.

Джордън леко се усмихна и завъртя пръстена срещу светлината. Искаше и двамата да бъдат до него при тази решителна стъпка. Така щяха да образуват затворен кръг, какъвто бе един пръстен. За тях не бе особено приятно да ги замъкне до бижутерски магазин в Питсбърг, но се бяха отзовали.

Както винаги.

— Сякаш е направен специално за нея. — Подаде пръстена на Брад. — Ти разбираш от тези неща повече от нас. Искам да чуя какво мислиш за камъка.

Бижутерът започна да нервничи.

— Да, да. — Джордън махна с ръка. — Зная, че би трябвало да се обърна към вас, но повече ценя мнението на приятеля си.

— Мога да ви уверя, че камъкът е с отлично качество. Бирмански рубин три карата, вграден в осемнадесеткаратово злато. Изработка на…

— Бихте ли ми дали поставка? — любезно помоли Брад. — Приятелят ми избира годежен пръстен. Моментът е важен.

Макар и да не бе особено доволен, мисълта за потенциалната продажба накара бижутера да изпълни молбата му.

Брад издаде звуци на одобрение, докато слагаше пръстена с поставката в кутийка, облицована с черно кадифе.

— Камъкът е страхотен — каза той. — Отговаря на трите критерия: цвят, форма и прозрачност, а трите карата го правят още по-ценен. Адски ще й хареса.

— Да, и аз мисля така. Опаковайте го — каза Джордън на бижутера.

— Какво ще кажете да пийнем по една бира? — Флин се загледа в другите пръстени на витрината. — Като символичен жест Джордън трябва да почерпи и с… о, по дяволите. Искам само бира.

— Всичко с времето си, момче. — Джордън извади портфейла си и подаде кредитната си карта. — Трябва да отскоча и до още едно място на връщане.

 

 

Всичко вървеше по мед и масло. Нещо като романтичен хеттрик. Бе открил жената, бе купил пръстена.

„Остава само да уредя къщата“, помисли си той, докато минаваха през портала на „Уориърс Пийк“.

— Това е лудост — обади се Флин от задната седалка, където Мо хъркаше до него, изтощен от вълнуващата разходка с кола. — Мисля, че изпадам в шок.

— Наистина е лудост — съгласи се Джордън. — Но винаги съм искал тази къща. Още като дете.

— Добре, преди да влезеш и да направиш щурото предложение, нека отново обмислим всичко. — Брад се раздвижи. — Още веднъж ще изтъкна, че е огромна.

— Искам голяма къща.

— Мястото е твърде уединено.

— Харесва ми.

— Не си попитал Дейна дали желае да живее тук, горе.

— Няма нужда. Зная как ще реагира.

— Бетонна глава — промърмори Брад. — Е, добре, щом толкова настояваш да го направиш, поне не се дръж като арогантен баровец.

— Те са богове, синко. — Джордън паркира и отвори вратата. — Мисля, че колкото и самоуверен да изглеждам, това не би оказало влияние.

— Как можеш да си въобразяваш, че биха ти продали къщата? — продължи Брад. — Купили са я едва преди два месеца. Богове или не, има дребни неща като данъчна оценка и капиталови приходи.

— Слушай какво ти казва един костюмар.

Флин се усмихна, когато Мо го прескочи и се измъкна от колата преди него.

— Млъкни. Нали си в шок? От тук до Вали има тридесет минути път — продължи Брад.

— Както ти караш, дори повече — промърмори Джордън на себе си.

— Чух те. Тридесет минути — повтори Брад — за зрял шофьор с чувство за отговорност, който спазва ограничението на скоростта. При ясно време. Теб те устройва, защото можеш да пишеш у дома по бельо, но Дейна ще върти бизнес във Вали по шест дни в седмицата.

— Шест? — Джордън откъсна поглед от къщата. — Откъде знаеш, че възнамеряват да работят и в събота?

— Научих го от Зоуи, преди да ми се разкрещи. Важното е, че ще трябва да пътува почти всеки ден, а през зимата…

— Ще й купя возило с четири колела. Престани да ме разубеждаваш, мамче.

— Добре. Дано търсят купувач, но дори да е така, едва ли ще се спрат на теб.

Роуина отвори вратата и вече се заливаше от смях, когато се наведе да поздрави Мо.

— Добре дошли! Чудесно. Трима красиви мъже и едно красиво куче.

— Според теб това куче е красиво? — недоверчиво попита Джордън. — Явно любовта е сляпа.

— Така е. — Тя се изправи и лицето й засия, когато срещна погледа на Джордън. — Заповядайте.

Мо не чака втора покана. Втурна се покрай нея, плъзна се по плочките и едва успя да завие към приемната, без да се блъсне в стената. Когато го настигнаха, вече се бе настанил на едно кресло с глава, отпусната на меката странична облегалка, и удряше с опашка.

— Хей! Долу, неблагодарнико.

Когато Флин се втурна да го издърпа, Мо вдигна големите си очи към Роуина и опашката му заудря по-силно.

— Не, моля те. Нямам нищо против да седи там — побърза да се намеси тя. — Все пак и той е гост.

— Умее да постига своето.

— Да. — Роуина разроши козината зад едното му ухо. — Вече, както се казва, знае слабото ми място. Няма нищо лошо. С какво да ви почерпя? Кафе, чай? — Крайчецът на устните й заигра, когато погледна Флин. — Може би студена бира.

— Мислите ми ли четеш, или на лицето ми е изписано, че ми се пийва студена бира?

— Може би и двете. Ако обичате, последвайте примера на Мо. Разполагайте се. Идвам след малко.

— Тук ли е Пит? — попита Джордън.

— Разбира се. Ще го повикам.

Брад изчака, докато тя излезе от стаята, и се обърна към Джордън.

— О, не издържам вече. Нали няма да изтърсиш, че винаги си искал тази къща или някоя подобна глупост?

— Приличам ли ти на вчерашен?

— Купувал ли си някога къща?

— Не, но…

— Аз съм купувал. Започни с това, че си преуспяващ писател с поредица бестселъри. Знаят, че имаш пари. Когато накрая споменеш и за детската си мечта, поне ще ги трогнеш и ще ги накараш да си помислят.

Джордън седна.

— Знаеш ли, започвам да разбирам с какво толкова вбесяваш Зоуи.

Брад вирна нос.

— Не я вбесявам, а просто я смущавам. Раздразнението й е само страничен ефект.

— Да, започва да се проявява и у мен — намеси се Флин и се отпусна на креслото си почти в същата поза като кучето си. Надигна се, когато Роуина влезе с поднос в ръце. — Хей, нека ти помогна с това.

Взе подноса, на който имаше пет халби бира.

— Благодаря. Обслужете се, ако обичате. Пит ще дойде след малко. — Тя седна на дивана със свити крака и чаровно се усмихна на Флин, докато му подаваше една от халбите. — Днес е важен ден.

През тялото му премина тръпка, щом срещна погледа й.

— Да, мисля, че е така.

— Нормално е да се чувстваш малко разконцентриран. Човешко е. А, ето го и Пит.

— Добър ден. Роуина ми каза, че искате да разговаряте с мен за нещо. — Настани се до нея и си взе бира. — Добре ли сте?

— Да, струва ми се — отвърна Джордън. — Може би трябва да започна с това, което се случи.

Разказа им за разходката на Дейна с Кейн в миналото.

— Интересно. — Пит се загледа в бирата си и се замисли. — Необичайна за него прямота.

— Прилага различен метод за всяка жертва — каза Роуина. — Хитър е. Не се опитва да я мами и подвежда, а откровено й разкрива какво прави, показва й истинските й преживявания. Много добра стратегия.

— Би могла да се окаже сполучлива. Почти успя. Не мисля, че бихме стигнали до там, където сме сега, ако Малъри не бе дала тласък и на двама ни.

— Вие шестимата сте части от едно цяло. Ярки индивидуалности — добави Роуина, — но по-силни в единството си. Как разрешихте проблема с Дейна?

— Нужно ли е да ви казвам? Струва ми се, че виждам танцуващи червени сърца над главата си.

— Все пак бих искала да чуя разказа ти.

Когато изпълни молбата й, тя кимна и хвана ръката на Пит.

— Трудно е — каза Роуина — да решиш от какво да се откажеш и какво да задържиш. Радвам се и за двама ви, че сте останали заедно.

— Аз също, по чисто лични причини. Но това е важно и за нещо друго, нали? — Джордън се вгледа в лицето й и се опита да отгатне мислите й. — За търсенето на ключовете.

— Всяка нишка в канавата на живота е важна. Дължината, здравината и цветът й. Той се е опитал да ви раздели, но не сте го допуснали и така нишката, която ви свързва, е укрепнала.

— Защо толкова упорито се стреми да ни раздели?

— Защото заедно сте по-силни, отколкото разделени. Вече знаеш.

— Има още нещо. — Наведе се напред. — Помогнете ми да й помогна.

— Вече й помагаш и ще продължиш. Вярвам в това.

— Времето й почти изтича.

— По-близо сте до целта, отколкото предполагате, но внимавайте. Той ще направи всичко възможно да скъса нишката помежду ви.

Джордън се облегна назад.

— Няма да успее. Има и друга причина да бъда тук. Питам се дали и тя не е важна нишка. Искам да купя тази къща.

Брад издаде сподавен вик, сякаш нещо бе заседнало на гърлото му.

Това накара Пит да го погледне с насмешка.

— Искаш ли вода?

— Не, не. — Брад въздъхна и отпи глътка бира. — Не.

— Според опитния бизнесмен тук би трябвало да отправя предложението по възможно най-завоалирания начин и да водим преговори с часове. Не виждам смисъл. Не зная дали имате планове за къщата, но ако сте склонни да я продадете, готов съм да я купя.

„Защо просто не им даде празен чек? — помисли си Брад. — Достъп до банковата му сметка, нотариалния акт за апартамента му в Ню Йорк?“

— Твоят приятел има добър бизнес усет. — Пит одобрително кимна на Брад и разклати халбата си. — Безброй пъти съм водил бизнес преговори. Обичам…

Хвърли въпросителен поглед към Роуина.

— Пазарлъците и машинациите.

— Да. Струва ми се интересно хоби. Имението, което обитаваме в момента, е доста примамливо. Солидна постройка с внушителни размери, история и добро местоположение, двадесет и пет цяло и три акра тревни площи и гори, гараж за шест коли, закрит плувен басейн, сауна и…

— Вана за хидромасаж — добави Роуина със смях. — Много ни харесва.

— Да. — Той повдигна ръка и потърка кокалчетата на пръстите й. — Както и ред други удобства…

— Достатъчно. — Брад не се сдържа и го прекъсна. — Въпреки всичко това тази къща не е разумна инвестиция. Удобствата и историята са едно, но се намира на тридесет и пет километра от Вали…

— Тридесет и два и половина — спокойно уточни Пит.

— По тесен криволичещ път нагоре — продължи Брад. — Освен това отоплението й навярно струва цяло състояние. Ако я обявите на пазара за имоти, едва ли ще намерите купувач през следващите десет години.

Пит изпъна крака и ги кръстоса. Откакто се познаваха, Джордън не го бе виждал в толкова нехайна поза.

— С удоволствие бих водил преговори с теб — каза той на Брад. — Може би някога ще ми се удаде такава възможност. Мисля, че ще бъде вълнуващо.

— Но сега преговаряш с мен — напомни му Джордън.

— Да, така е.

Пит отмести поглед към него.

— Първо имам един въпрос. — Роуина потупа любимия си по рамото, за да привлече вниманието му, а после погледна Джордън. — Защо искаш къщата?

— Винаги съм мечтал да бъде моя.

Брад завъртя очи и вдигна поглед нагоре.

— Господи, смили се над него.

— Въпросът е защо.

— Чувам… зова й. Нямам предвид буквално.

— Да — кимна Роуина. — Разбирам те. Продължавай.

— Когато бях дете, поглеждах към нея и си мислех: „Това е моята къща. Просто ме чака да порасна“. Спомням си как веднъж обещах на майка си един ден да я купя за нея, за да може да гледа света от високо. — Сви рамене. — Като по-голям понякога се качвах с кола до тук, поглеждах къщата и си казвах, че някога ще премина през портала и ще вляза в нея през парадния вход. Красива е, внушителна и макар и да се намира толкова далеч от града, тя е неразделна част от Вали. Не успях да направя това за майка си. Искам да го направя за Дейна. Да изградя живот с нея, да отгледаме децата си тук. Искам да поглеждам към Вали и да зная, че ние сме част от нещо солидно, реално и важно.

— Ще бъде твоя.

Блясъкът в очите на Пит изчезна.

— Роуина!

— Колкото е данъчната й оценка — продължи тя и размаха пръст срещу него. — Нито цент повече.

— Обиждаш ме.

— Няма да искаме от него да поема разходите за нотариус, банков превод и всичко останало. Ти ще покриеш хонорарите и… Какво друго има? — обърна се тя към Брад.

— Формалности — засмя се той. — Предполагам, че имаш предвид формалностите.

— Да, тези неща. — Тя се замисли за миг. — Според мен няма никакъв проблем.

Пит издаде въздишка на раздразнение.

— Жените са истинска напаст. Какво ще кажеш да му я опаковам и да я вържа с панделка като подарък?

— Няма да я приеме така. — Роуина се наведе и го целуна по бузата, когато видя намръщеното му изражение. — Винаги му е принадлежала — каза тя. — Знаеш това не по-зле от мен.

— Така да бъде. — Пит заудря с пръсти по коляното си. — Двамата с теб — обърна се той към Джордън — ще уредим подробностите, без жените да ни се бъркат.

— Когато е удобно за теб.

— Стиснете си ръцете, Пит — подкани го Роуина. — За току-що договорените условия.

— По дяволите. — Изправи се и подаде ръка. — Ако не го направя, тя ще ме тормози, докато косата ми окапе.

Джордън стисна ръката му и усети странна тръпка. Може би бе сила, а може би просто напрежение. Нямаше представа какво е да сключиш сделка с един бог.

— Благодаря.

— Има за какво да ми благодариш. Твоят приятел навярно знае, че бих могъл да поискам доста по-висока цена от данъчната оценка при сегашния пазар на имоти.

— Това ръкостискане достатъчно обвързващо ли е? — попита Брад.

— Да.

— Без да съм огледал целия имот, мога да кажа, че би получил най-малко десет процента повече.

— По-скоро петнадесет — обади се Флин, който досега мълчаливо бе следил преговорите. — Нищо, което става в този град, не остава скрито за главния редактор на вестника. Един хотелиер се опита да купи къщата, за да я превърне в курортен комплекс. Два пъти беше близо до сключване на сделката — продължи той. — Но нещо все се объркваше. Лош късмет за него.

Роуина срещна погледа му и се усмихна.

— Точно така. Искаш ли да разгледаш цялата къща, Джордън?

Преди той да отговори, Флин потупа часовника си.

— Ще се забавим.

— Е, добре. Тогава доскоро. Трябва да видиш всичко, както и гледките от терасите и площадката.

— Нямам търпение. Ще доведа и Дейна и ще…

Изведнъж Джордън замълча и втренчи поглед в нея.

Стоеше неподвижна и стройният й силует изглеждаше някак отдалечен от тях. В този миг зърна жената, застанала на парапета под искрящата луна, с развята назад черна пелерина.

— Ти си била. Преди толкова години съм видял теб.

— И аз те видях. — Леко докосна бузата му. — Красив младеж, толкова угрижен и вглъбен в размисъл. Чудех се кога ще си спомниш за мен.

— Защо аз те видях, а приятелите ми не?

— Не беше нужно да ме виждат.

 

 

Не бе сигурен какво означава всичко това. Роуина го бе изправила пред нова загадка. Докато влизаше в апартамента на Дейна, осъзна, че се нуждае от малко време да въведе известен ред в мислите си. Може би трябваше да ги опише в тяхната последователност, както бе постъпил със събитията. Щеше да седне пред компютъра на Дейна и просто да излее всичко, което се върти в съзнанието му. Но когато влезе в спалнята, чу шуртене на вода. Не бе забелязал колата й паркирана отпред, което означаваше, че умът му е някъде другаде. Надникна в банята, за да й покаже, че е дошъл.

Писъкът, който тя нададе, когато видя завесата да се отдръпва, би срутил тухлена стена. Сложи ръка на сърцето си и докато приглаждаше с другата мокрите си коси, с мъка си пое дъх.

— Е, пусни класическа музика и направи това, което се очаква от един психопат.

— Хей, не съм маскиран и не нося нож. Просто исках да ти кажа, че съм тук, за да не се изплашиш, когато излезеш.

— Да, предпочете да ме изплашиш, докато съм мокра, гола и безпомощна.

Той присви устни. Винаги му се бе струвала неустоима, когато е гола и мокра.

— Безпомощна?

— Е, може би не. — Дейна протегна ръка и го сграбчи за ризата. — Влизай тук, красавецо.

— Изкусително предложение, но трябва да поговоря с теб за нещо, а после да отидем у Флин.

— Остави приказките за по-късно. Сега искам горещ, страстен секс.

— Не мога да откажа.

Джордън свали обувките си. Тя изчака да застане зад нея, подаде му сапуна и му хвърли съблазнителен поглед през рамо.

— Ще изтриеш ли гърба ми?

— Мога да започна от тук.

— Ммм. Ще стана хлъзгава и… Това не е гърбът ми.

Той плъзна насапунисаните си ръце по ханша й.

— Отзад е, така че се брои. — Наведе глава и погъделичка рамото й със зъби. — Имаш невероятно тяло. Споменавал ли съм ти го досега?

— Може би един-два пъти, но някои неща не биха ми омръзнали. — Дейна наклони глава назад, докато ръцете му бавно се придвижваха към гърдите й. — Например това.

— Тогава ще рискувам отново да се повторя. — Накара я да се обърне с лице към него. — Обичам те. — Доближи устни до нейните. — Влюбен съм в теб до полуда.

С въздишка на радост и наслада, тя обви ръце около врата му и се притисна към него.

Водата обливаше тръпнещите им тела и около тях се надигаше пара. Хлъзгавите им ръце галеха и възбуждаха. Устните им нежно се докоснаха няколко пъти и най-сетне ненаситно се впиха едни в други.

Сърцето й преливаше от щастие и бе истинско чудо, че не избухна като бомба и не опустоши стаята.

— Различно е. — Обсипа с целувки лицето и врата му. — Различно е сега, когато зная, че ме обичаш. — Сграбчи косите му, за да отдалечи лицето му от своето и да го погледне в очите. — И когато не се страхувам да ти кажа, че и аз те обичам.

— Ще се постарая винаги да бъде различно.

Устните им отново се сляха. Всичко бе ново за нея. Всяко докосване, целувка и порив бяха израз на стремеж към единение. Струите се стичаха по кожата им, когато той проникна в плътта й. Красотата на този миг я изпълни със сладостна болка.

Джордън й принадлежеше, както и тя на него. Задържа го в прегръдката си и сърцата им започнаха да бият в един ритъм. Емоциите изпълниха цялото му същество, усещанията го завладяха и не виждаше нищо друго, освен нея. Тъмните й очи, гладките й коси, чувствените й устни и водата, която облива страните й като сълзи. Тялото и сърцето му бяха в нейна власт. Осъзна, че винаги е било така.

Усети как тя потръпна, затаи дъх и красивите й очи се премрежиха, когато за нея настъпи мигът на блаженство.

Обгърна го с тялото си, отново долепи устни до неговите и го накара изцяло да й се отдаде.

Дълго останаха притиснати един към друг.

— Страхотно е, Джордън. Вълшебно.

— Да.

— Но водата изстива. Толкова съм изтощена и сънена, че ми се иска да се пъхнем в леглото, вместо да се обличаме и да ходим у Флин.

— Ако си твърде уморена…

— Не. Просто искам да полежа до теб.

Джордън се отдръпна назад.

— Трудно е да откажа, но трябва да отидем, защото, ако се излежаваме тук, нищо няма да постигнем.

Дейна леко го целуна.

— Господи, водата стана леденостудена.

Той протегна ръка и завъртя крана.

— Ако тръгнем веднага, ще се приберем рано и ще се поизлежаваме.

— Добър план. — Тя излезе от душкабината и взе кърпа. — Каква беше тайнствената ти мисия днес?

Уви косите си в кърпата и извади втора. Джордън посегна към нея, помислил, че е за него, но Дейна започна да подсушава краката си. Той поклати глава и сам си взе друга кърпа.

— После ще поговорим за това.

— Защо не сега?

— Защото сме в банята, голи. Мястото не е подходящо.

— Глупости. И друг път сме си говорили голи. Всъщност водили сме доста интересни разговори. Къде ходихте и защо повика Брад и Флин да дойдат с теб? Зная, че си се обадил и на Флин. Имам източници на информация.

Грабна флакон с крем и сипа от него на дланта си.

— Ще ти кажа по-късно. Ще оцениш това, че държа на подходящата обстановка.

— О, влудяваш ме. — Дейна нанесе крема по тялото си. — Няма да те оставя на мира. Забавихте се с часове. Къде ходихте? Какво правихте?

— Бяхме в стриптийз бар, пихме евтин алкохол и зяпахме танцьорки на пилон с изкуствени гърди.

— Въобразяваш си, че така ще ме ядосаш и ще престана да любопитствам, но се лъжеш. — Свали кърпата от главата си и прокара пръсти през косите си. — Лично аз не се дразня от това, че мъжете ходят по стриптийз клубове и се държат като идиоти. Но настоявам да ми кажеш истината.

— Добре тогава. Тук и сега.

Взе панталоните си и извади от джоба кутийката от бижутерския магазин. Задържа я с две ръце, протегна ги към Дейна и повдигна капака с палец.

— О, господи — промълви тя и се отпусна върху капака на тоалетната.

— Да, това се казва романтика. Харесва ли ти или не?

С мъка преглътна, преди да отговори.

— Зависи.

— От какво? — Джордън се намръщи, завъртя кутийката и отново огледа пръстена. Изглеждаше съвършен, но един мъж никога не може да бъде сигурен с жените. — Предположих, че ще ти допадне повече, отколкото стандартният диамант. Но ако държиш на традицията, ще го сменя.

Дейна потръпна, но не от студ. Причината бе съвсем друга.

— Значи това е годежен пръстен.

— А ти какво си помисли? Би ли станала? Така изглежда твърде странно.

— Съжалявам. — Тя се изправи. — Не знаех какво си намислил.

— Предлагам ти да се омъжиш за мен, Дейна. — Джордън приглади мокрите си коси назад. — Обичам те и искам да прекарам живота си с теб. Да създадем деца и да остареем заедно.

Беше си помислила, че сърцето й прелива, но се оказа, че има още незаети кътчета, които той сега изпълни.

— Е, добре, всичко ми е ясно. Пръстенът е прекрасен. Най-красивият, който съм виждала. Не си прав само за едно.

— Какво е то?

— Нямам нищо против обстановката, Джордън. — Погледна го и на лицето й засия усмивка. — Ако сложиш този пръстен на ръката ми, за мен ще бъде удоволствие през следващите няколко минути да не нося нищо друго, освен него. — Подаде ръката си и затаи дъх. — С радост ще го слагам и с радост ще се омъжа за теб.

Той извади пръстена, остави кутийката и повдигна лявата й ръка.

— Още едно ново начало за нас.

— С нетърпение очаквам следващото.

Постави го на безименния й пръст. В тялото й нахлу топлина при допира на златния кръг до кожата й.

— Великолепен е. Дори ми е по мярка.

— Така ли? Никой от нас не знаеше размера ти. Това е бонус. — Раздвижи ръката й и камъкът заблестя. — Отива ти.

Дейна се повдигна на пръсти и го целуна.

— Пълен си с изненади.

— Права си. Ще ти поднеса поредната от тях. Купих… по-скоро ще купя „Уориърс Пийк“.

Бавно примигна два пъти.

— Моля? Стори ми се, че каза, че ще купиш „Пийк“.

— Точно така. Искам да живеем там. Да създадем семейство там.

— Ти… — Въпреки че се олюля, този път тя не се предаде и не седна. — Няма да се върнеш в Ню Йорк?

— Разбира се, че няма. — Лицето му издаде озадачение. — Как бих могъл да ти предложа брак и да искам да живея в Ню Йорк, докато ти въртиш бизнес във Вали? Дейна.

— Мислех… че домът ти е там.

Джордън обхвана брадичката й, несигурен дали да изпита раздразнение, или да се засмее.

— Предположила си, че ще те помоля да дойдеш в Ню Йорк? Че ще те принудя да се откажеш от книжарницата, преди да си започнала? Нямах намерение да се връщам там, но дори и да имах, бих променил плановете си.

— Решил си да останеш?

— Да. Преди време трябваше да замина. Сега настъпи моментът да се върна. Чувствам нужда да бъда тук. С теб.

— Бях готова да тръгна с теб — едва успя да каже Дейна. — Искам да получа точки за това.

— Няма да ходим никъде. Ако „Пийк“ не ти харесва…

— Опитваш се да изравниш точките. — Обзета от вълнение, тя се засмя и се хвърли в прегръдките му. — Знаеш, че ми харесва. Господи, фантастично е. Удивително. Но, моля те, кажи ми, че няма повече изненади. Вече ми се вие свят.

— Тази е последната, засега.

— Да се облечем и да отидем у Флин. — Притисна дланите си една към друга и се загледа в пръстена. — Нямам търпение да кажа на всички.

— Флин и Брад вече знаят.

— Мъже. — Дейна нехайно махна с ръка, докато вървеше към спалнята. — Нищо не разбират. Боже мой, само да покажа този пръстен на Малъри и Зоуи! Трябва да облека най-шикозния си тоалет, за да изпъква върху него.

— Този, с който си сега, ми харесва.

Тя извърна глава и го стрелна с поглед, преди да отвори вратите на гардероба си.

— Виждаш ли? Мъжете не разбират нищо.